Add parallel Print Page Options

О, да беше мой брат!

О, да беше мой брат,
който е сукал от гърдите на моята майка!
Тогава, ако те срещнех на улицата, щях да те целувам
и никой нямаше да ме осъди[a].
Щях да те поведа, щях да те заведа
в майчината си къща. Ти щеше да ме учиш[b],
а аз щях да ти давам ухайно вино,
със сок от моите нарове.
(A)Лявата му ръка е под главата ми,
а дясната ме прегръща.

Възлюбеният:

(B)Заклевам ви, дъщери йерусалимски,
да не възбудите, нито да събудите любовта ми,
преди възлюбената да пожелае.

Хор:

(C)Коя е тази, която идва от пустинята,
опирайки се на своя възлюбен?

Възлюбеният:

Събудих се под ябълката –
там майка ти е изпитала родилни болки,
там те е родила твоята родителка.
Положи ме като печат на сърцето си,
като пръстен[c] на ръката си,
защото любовта е силна като смърт,
ревността – люта като преизподня,
пламъците[d] ѝ са огнени.
Големи води не могат да угасят любовта
и реки[e] няма да я залеят.
Ако някой би дал всичкото богатство на своя дом за любов,
той щеше да бъде презрян.

Read full chapter

Footnotes

  1. 8:1 Букв. презре – понякога, както в асирйските закони, целувките на публично място на неблизки роднини се осъждали.
  2. 8:2 В Септуагинта: „в къщата на майка си и в спалнята, където ме е родила.“
  3. 8:6 Пръстеновидно украшение, носено на китката.
  4. 8:6 Или: стрелите.
  5. 8:7 Или: води на потоп.