Римляни 2:1-11

Библия, ревизирано издание

Божият съд за езичници и юдеи

2 ^(A)Затова и ти си без извинение, о, човече, какъвто и да си, когато съдиш някой друг; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото.

² А знаем, че Божият съд против тези, които вършат такива работи, е според истината.

³ И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съда на Бога, като вършиш и ти същото?

^4 (B)Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?

^5 (C)Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведният съд на Бога,

^6 (D)Който ще въздаде на всеки според делата му:

⁷ вечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

^8 (E)а пък гняв и негодувание на онези, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

^9 (F)скръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло, първо на юдеина, после и на гърка,

^10 (G)а слава, почест и мир на всеки, който върши добро, първо на юдеина, после и на гърка.

^11 (H)Понеже Бог не гледа на лице.