Псалми 84-86
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Любовта към Божия дом
84 За първия певец. За съпровод с гетски музикален инструмент. Псалом на Кореевите синове.
2 [a] Колко са ми любими Твоите жилища, Господи Вседържителю!
3 (A)Душата ми копнее и жадува за Господните дворове;
сърцето ми и плътта ми възхваляват живия Бог.
4 (B)Птицата си намира жилище
и лястовицата – гнездо за себе си
и за своите малки при Твоите олтари, Господи Вседържителю,
Царю мой и Боже мой!
5 Блажени са, които живеят в Твоя дом;
те постоянно ще Те хвалят.
6 Блажени са онези, чиято сила е в Тебе
и сърцата им се издигат към Тебе.
7 (C)Те преминават през долината на плача,
превръщат я в извор
и ранен дъжд я благославя;
8 силата им расте с всяка крачка,
представят се пред Бога на Сион.
9 Господи, Боже Вседържителю!
Чуй молбата ми, послушай ме, Боже на Яков!
10 Боже, Закрилнико наш, погледни
и виж лицето на Своя помазаник,
11 защото един ден в Твоите дворове
е по-добър от хиляда,
а да стоя на прага на дома на моя Бог е по-добре,
отколкото в шатрата на греха!
12 Понеже Господ Бог е слънце и щит;
Той раздава благост и слава.
Не лишава от добрини тези, които ходят по пътя на истината.
13 Господи Вседържителю,
блажен е онзи, който се надява на Тебе.
Мир за Божия народ
85 На първия певец. Псалом на Кореевите синове.
2 (D)[b] Господи, Ти се смили над Своята земя
и върна Яков от плен.
3 Ти прости беззаконията на Своя народ
и заличи всичките му грехове,
4 (E)оттегли цялата Си ярост
и отклони пламтящия Си гняв.
5 Възстанови ни, Боже на нашето спасение,
и нека да спре Твоето негодувание против нас.
6 (F)Вечно ли ще се гневиш
и яростта Ти ще продължава ли от род в род?
7 Няма ли да ни върнеш към живот,
за да се зарадва Твоят народ на това, което Ти направи?
8 Господи, покажи ни Своята благост
и ни дай Своето спасение.
9 Да чуя какво ще каже Господ Бог,
защото Той говори за мир на Своя народ и на Своите избраници,
ако те не се връщат към безчестието си.
10 Да, спасението Му е близко за онези, които благоговеят пред Него,
за да пребъдва славата по нашата земя.
11 (G)Милост и вярност ще се срещнат,
правда и мир ще се прегърнат.
12 (H)Истината ще поникне от земята,
а правдата ще надникне от небесата.
13 И Господ ще даде добрини,
а нашата земя – своя плод;
14 и правдата ще върви пред Него
и ще проправя път за стъпките Му.
Молитва в голяма беда
86 Молитва на Давид.
Господи, вслушай се в мене
и ме чуй, защото съм слаб и беден.
2 Запази душата ми, защото благоговея пред Тебе;
запази Своя служител, Боже мой, който се надява на Тебе.
3 Господи, смили се над мене,
защото Тебе призовавам всеки ден.
4 (I)Развесели душата на служителя Си,
защото аз я издигам към Тебе, Господи.
5 Защото Ти, Господи, си добър
и милостив, богат на щедрости към всички, които Те призовават.
6 (J)Господи, чуй моята молитва
и се вслушай в думите на молбата ми!
7 Призовавам Те в скърбен за мене ден, защото Ти ще ме чуеш.
8 (K)Господи, няма друг като Тебе между боговете,
и няма дела като Твоите.
9 (L)Всички народи, които сътвори, ще дойдат да Ти се поклонят
и ще прославят Твоето име, Господи,
10 защото Ти си велик и правиш чудеса. Само Ти си Бог.
11 (M)Господи, покажи ми Своя път и аз ще постъпвам според Твоята истина.
Сърцето ми благоговее пред Твоето име.
12 Ще Те възхвалявам, Господи, Боже мой,
от все сърце и вечно ще славя името Ти,
13 защото Твоята милост към мене е голяма
и Ти избави душата ми от преизподнята.
14 (N)Боже, горделивите се надигнаха против мене
и тълпа насилници искаше да ме убие –
Ти не си пред очите им.
15 (O)Ти Господи обаче си Бог добросърдечен и милостив,
дълготърпелив и щедър на добрини и истина.
16 (P)Погледни ме и бъди милостив към мене.
Дай силата Си на Своя служител
и спаси сина на Своята слугиня.
17 Дай ми знак за благоволението Си,
та тези, които ме мразят, да видят и да се засрамят,
защото Ти, Господи, ми помогна и ме утеши.
Лука 8
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
За жените, които следвали Иисус Христос
8 Скоро след това Иисус тръгна да обхожда градове и села, като проповядваше Благата вест за Божието царство. С Него бяха дванадесетте ученици 2 и някои жени, които Той бе излекувал от зли духове и болести: Мария, наричана Магдалина, от която бяха изгонени седем бяса, 3 (A)Йоанна, жена на Хуза – управител при Ирод, Сусана и много други, които Му услужваха с имуществото си.
Притча за сеяча
4 (B)А когато се събра много народ и хора от всички градове се стичаха при Него, Иисус им заговори с притча: 5 „Излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя, но бяха стъпкани и птиците ги изкълваха. 6 Други паднаха на камък и когато поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага. 7 Други пък паднаха между тръни и тръните, които израснаха с тях, ги заглушиха. 8 (C)А други зърна паднаха на добра почва, и като поникнаха, дадоха стократен плод.“ Като каза това, извика: „Който има уши да слуша, нека слуша!“
9 Тогава учениците Му Го попитаха: „Какво значи тази притча?“ 10 (D)Той отговори: „На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство, а на другите се говори с притчи, та като гледат, да не виждат и като слушат, да не разбират.
Тълкувание на притчата за сеяча
11 Тази притча означава: семето е Божието слово. 12 Зърната, паднали край пътя, са онези, които слушат словото, но след време идва дяволът и го грабва от сърцето им, за да не би да повярват и да се спасят. 13 Падналото на камък са онези, които, като чуят словото, с радост го приемат; и те са без корен – за кратко време вярват, но във време на изпитание отстъпват от вярата. 14 Падналото между тръните са онези, които са чули словото, но с времето затъват в грижи, богатство и житейски наслади и не принасят плод. 15 А падналото на добра почва са онези, които са чули словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение.
Светилото и светилникът
16 (E)(F)И никой, който запали светило, не го захлупва със съд, нито го поставя под леглото, а го слага на светилник, за да виждат светлината онези, които влизат. 17 (G)Защото няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве.
18 (H)И тъй, внимавайте как слушате: понеже, който има, ще му се даде, а който няма, ще му се отнеме и това, което мисли, че има.“
Майката и братята на Иисус
19 (I)Тогава дойдоха при Него майка Му и братята Му, но не можаха да се приближат до Него поради множеството народ. 20 Затова Му съобщиха: „Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.“ 21 А Иисус им отговори: „Моята майка и Моите братя са тези, които слушат Божието слово и го изпълняват.“
Укротяване на бурята
22 (J)Един ден Иисус се качи с учениците Си в една лодка и им рече: „Да преминем на отвъдния бряг на езерото.“ И те потеглиха. 23 Докато плаваха, Той заспа. Изведнъж бурен вятър се спусна над езерото, вълните ги заливаха и те се оказаха в опасност. 24 Учениците Му се приближиха до Него и Го събудиха с викове: „Учителю, Учителю, загиваме!“ А Той, като се събуди, запрети на вятъра и на вълните; и те утихнаха и настъпи пълно затишие. 25 Тогава Той им рече: „Къде е вярата ви?“ А те в страх и почуда си говореха: „Кой е Този, че и на ветровете, и на водата заповядва и те Му се покоряват.“
Излекуване на обладания от бесове
26 (K)Така доплаваха до областта на гадаринците, която е срещу Галилея. 27 Когато излезе на брега, срещна Го един човек от града, обзет от бесове. От много време той не обличаше дреха и не живееше в къща, а по гробищата. 28 Щом видя Иисус, той извика, падна пред Него и с висок глас рече: „Какво искаш от мене, Иисусе, Син на Всевишния Бог? Моля Ти се, не ме мъчи!“ 29 Каза това, защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от този човек; от дълго време го мъчеше и затова бяха вързали човека с вериги и окови и го пазеха. Но той разкъсваше оковите и бесът го гонеше по пущинаците. 30 Иисус го попита: „Как ти е името?“ Той рече: „Легион“, защото много бесове бяха влезли в него. 31 И те Го молеха да не им заповядва да отидат в бездната. 32 Там на хълма пасеше голямо стадо свине; и бесовете Го молеха да им позволи да влязат в тях. И Той им позволи. 33 Тогава те излязоха от човека и влязоха в свинете. И стадото се втурна надолу по стръмнината в езерото и се издави. 34 Свинарите, като видяха станалото, избягаха и разказаха за това в града и околността. 35 И хората наизлязоха да видят какво се е случило. Когато дойдоха при Иисус, завариха човека, от когото бяха излезли бесовете, да седи при нозете на Иисус облечен и със здрав разсъдък. И те се изплашиха. 36 Онези, които бяха видели, им разказаха как се бе спасил бесноватият. 37 И цялото множество хора от Гадаринската околност дойде и Го молеше да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх. Тогава Той се качи на лодката и се завърна. 38 А човекът, от когото излязоха бесовете, Го молеше да остане с Него; но Иисус го отпрати с думите: 39 „Върни се вкъщи и разказвай какво ти стори Бог.“ Той си тръгна и говореше из целия град какво бе сторил за него Иисус.
Възкресяване на дъщерята на Яир
40 (L)Когато Иисус се върна, народът Го посрещна, защото всички Го очакваха. 41 Тогава дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата. Той падна пред нозете на Иисус и Го молеше да отиде в къщата му, 42 понеже имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. А по пътя Му множеството хора Го притискаше от всички страни.
43 Една жена, която от дванадесет години страдаше от кръвотечение и никой не бе успял да я излекува, макар че бе разпиляла целия си имот по лекари, 44 се приближи отзад и се допря до края на връхната Му дреха, и кръвотечението ѝ веднага престана. 45 Тогава Иисус попита: „Кой се допря до Мене?“ И понеже всички отричаха, Петър и всички, които бяха с Него, рекоха: „Учителю, народът отвред се събира около Тебе и Те притиска, а Ти питаш ‘кой се допря до Мене’[a].“ 46 Но Иисус отвърна: „Някой се допря до Мене, защото усетих, че сила излезе от Мене.“ 47 Жената, като видя, че не можа да се укрие, приближи се разтреперана и падна пред Него, и пред целия народ каза защо се е допряла до Иисус и как веднага се е излекувала. 48 (M)А Той ѝ каза: „Смелост, дъще, твоята вяра те спаси, иди си в мир!“
49 Докато Иисус още говореше, дойде човек от дома на началника на синагогата и му рече: „Дъщеря ти умря, недей да безпокоиш повече Учителя.“ 50 Но Иисус го чу и каза на Яир: „Не бой се, само вярвай и тя ще бъде спасена!“ 51 А когато пристигна в дома, не позволи на никого да влезе освен на Петър, Йоан и Яков и на бащата и майката на момичето. 52 Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: „Не плачете, тя не е умряла, а спи.“ 53 А те Му се присмиваха, защото знаеха, че е умряла. 54 Тогава Иисус, като отпрати всички навън, хвана я за ръката и извика: „Момиче, стани!“ 55 И духът ѝ се върна и тя веднага стана. Тогава Иисус нареди да ѝ дадат да яде. 56 Родителите ѝ бяха изумени, но Той им заповяда да не казват на никого за станалото.
Footnotes
- 8:45 В някои ръкописи липсва: „а Ти питаш: ‘кой се допря до Мене’.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.