Add parallel Print Page Options

Призив за прослава на Господа

134 (A)Поклонническа песен.

Прославяйте Господа, всички служители на Господа,
които стоите нощем в Господния дом.
(B)Вдигнете ръцете си към светилището
и прославете Господа!
(C)Нека да те благослови Господ от Сион,
Който сътвори небето и земята.

Бог обещава на Авраам син

18 Господ се яви на Авраам при свещената дъбрава Мамрѐ, когато той седеше при входа на шатрата си в обедната жега. (A)И като вдигна очи, видя трима мъже да стоят срещу него. Той се затече от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята и каза: „Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, не отминавай Своя роб. Ще донесат малко вода, ще умият нозете ви и ще си починете под това дърво. Аз пък ще донеса хляб, за да се подкрепите. После продължете пътя си, защото затова сте дошли при своя роб.“ Те отговориха: „Направи това, което казваш.“ Авраам влезе бързо в шатрата при Сарра и каза: „Бързо замеси три мери от най-доброто брашно и изпечи пити.“ След това той се затече при стадото, подбра едно младо и угоено теле и го даде на роба, който побърза да го сготви. Взе също масло и мляко, както и сготвеното теле, и ги сложи пред тях, а сам той стоеше при тях под дървото, докато те се хранеха. (B)Тогава го попитаха: „Къде е жена ти Сарра?“ Той отговори: „Тук, в шатрата.“ 10 (C)Господ каза: „След година Аз ще се върна при тебе и жена ти Сарра ще има син.“ А Сарра слушаше зад него при входа на шатрата. 11 Авраам и Сарра бяха стари и в напреднала възраст, у Сарра беше престанало обичайното у жените. 12 Затова Сарра се засмя в себе си и каза: „Аз ли ще имам тази утеха, след като остарях? А и господарят ми е вече стар.“

13 А Господ каза на Авраам: „Защо Сарра се засмя и каза: ‘Нима наистина мога да родя, след като съм остаряла?’ 14 (D)Има ли нещо невъзможно за Господ? Догодина на определеното време Аз ще се върна при тебе и Сарра ще има син.“

Read full chapter

23 (A)защото сте родени отново не от тленно, а от нетленно начало, чрез живото слово на Бога, което пребъдва във вечността[a]. 24 (B)(C)Понеже човек е като трева и всяка човешка слава – като полски цвят: тревата изсъхва и цветът увяхва. 25 Но Словото на Господа пребъдва във вечността. Тъкмо това е словото, което е благовестено на вас.

Read full chapter

Footnotes

  1. 1:23 В някои ръкописи липсва: „което пребъдва във вечността“.