Add parallel Print Page Options

Начало на прехода от Синай до Моав

11 Във втората година, на двадесетия ден от втория месец, облакът се вдигна от скинията на откровението. 12 Тогава израилтяните потеглиха от Синайската пустиня стан по стан; и облакът се спря във Фаранската пустиня. 13 Така те за пръв път се вдигнаха по заповед на Господа, дадена чрез Мойсей. 14 Първо бе вдигнато знамето в стана на потомците на Юда според опълченията им. Предводител на опълчението на Юда беше Наасон, Аминадавовият син, 15 предводител на опълчението от племето на Исахаровите потомци беше Натанаил, Цуаровият син, 16 а предводител на опълчението от племето на Завулоновите потомци беше Елиав, Хелоновият син. 17 И когато скинията бе вдигната, тръгнаха Гирсоновите и Мерариевите потомци, които носеха скинията.

18 След това бе вдигнато знамето в стана на Рувимовите потомци според опълченията им. Предводител на Рувимовото опълчение беше Елицур, Шедеуровият син. 19 Предводител на опълчението от племето на Симеоновите потомци беше Шелумиил, Цуришадаевият син, 20 а предводител на опълчението от племето на Гадовите потомци беше Елиасаф, Регуиловият син. 21 Тогава тръгнаха Каатовите потомци, които носеха светилището; докато те пристигнат в новия стан, скинията трябваше да бъде издигната.

22 После беше вдигнато знамето в стана на Ефремовите потомци според опълченията им; предводител на Ефремовото опълчение беше Елишама, Амиудовият син, 23 предводител на опълчението от племето на Манасиевите потомци беше Гамалиил, Педацуровият син, 24 а предводител на опълчението от племето на Вениаминовите потомци беше Авидан, Гидеониевият син.

25 Последно сред всички станове бе вдигнато знамето в стана на Дановите потомци според опълченията им. Предводител на Дановото опълчение беше Ахиезер, Амишадаевият син; 26 предводител на опълчението от племето на Асировите потомци беше Пагиил, Охрановият син, 27 а предводител на опълчението от племето на Нефталимовите потомци – беше Ахира, Енановият син. 28 Такъв беше редът, по който потеглиха израилтяните според опълченията им; и те тръгнаха.

29 (A)Тогава Мойсей каза на Ховав, Рагуиловия син, мадиамтец, Мойсеев сродник: „Ние отиваме на онова място, за което Господ беше казал: ‘Ще го дам на вас’. Ела заедно с нас и ще ти направим добро; защото Господ е обещал добро за Израил.“ 30 Но той му отвърна: „Няма да дойда, а ще отида в своята страна и при своя род.“ 31 А Мойсей рече: „Не ни оставяй, защото ти знаеш къде да разполагаме стан в пустинята и ще ни сочиш пътя. 32 Ако дойдеш с нас, доброто, което Господ ще стори на нас, и ние ще сторим на тебе.“

33 (B)Така изминаха три дена път от планината на Господа и ковчегът на Господния завет вървеше на три дена път пред тях, за да им избере място, където да се спрат. 34 (C)И Господният облак се явяваше денем над тях, когато тръгваха от стана.

35 (D)Когато ковчегът се вдигаше за път, Мойсей казваше: „Стани, Господи, нека се разпръснат враговете Ти и да побягнат пред Тебе онези, които Те мразят!“ 36 А когато ковчегът се спираше, той казваше: „Върни се, Господи, при безбройните хиляди на Израил!“

Недоволство на Израил в пустинята

11 (E)След време народът взе да роптае силно пред Господа. Господ чу и гневът Му пламна; сред тях се разпали огън Господен и изтреби покрайнините на стана. Тогава народът извика за помощ към Мойсей. Мойсей се помоли на Господа и огънят утихна. И нарекоха това място Тавера, защото сред тях беше пламнал Господният огън.

Сред тях имаше пришълци, които проявяваха алчност, а заедно с тях и израилтяните пак се оплакваха и казваха: „Кой ще ни нахрани с месо? Помним рибата, която ядяхме безплатно в Египет, краставиците, дините, праза и лука, и чесъна. А сега са ни пресъхнали гърлата; освен манна нищо няма пред очите ни.“

(F)А манната приличаше на кориандрово семе, на цвят като смола. Народът ходеше да я събира, мелеше я с хромели или я разбиваше в чутури; след това я варяха в котли, за да правят от нея питки; по вкус приличаше на питки, приготвени с елей. (G)Когато нощем падаше роса в стана, с нея падаше и манна в него.

10 Мойсей чуваше как народът плаче, всеки със семейството си, при входа на своята шатра. И понеже Господният гняв се разпали, на Мойсей му стана мъчно. 11 Тогава Мойсей запита Господа: „Защо измъчваш така Своя раб? Заради какво не намерих Твоето благоволение, а си оставил върху мене бремето на целия този народ? 12 Нима аз съм носил в утробата си целия този народ и нима аз съм го родил, че ми казваш: ‘Носи го на ръце, както бавачка носи детето, до земята, която Ти с клетва бе обещал на предците му?’ 13 Откъде да взема месо, за да им дам на целия този народ? Защото те плачат пред мене и казват: ‘Дай ни месо да ядем.’ 14 (H)Аз сам не мога да нося целия този народ, защото е тежък за мене. 15 Щом така постъпваш с мене, по-добре ме убий, ако съм придобил Твоето благоволение, за да не гледам злочестината си.“

16 (I)Тогава Господ каза на Мойсей: „Събери ми седемдесет мъже измежду старейшините на Израил, за които наистина знаеш, че са неговите старейшини и предводители, и ги доведи при скинията на събранието, за да застанат там заедно с тебе. 17 (J)Аз ще сляза и ще говоря там с тебе; и ще взема от Духа, Който е върху тебе, и ще възложа върху тях, за да носят заедно с тебе бремето на народа, а не ти сам да го носиш. 18 (K)А на народа кажи: ‘Очистете се за утрешния ден и ще ядете месо. Вие плакахте пред Господа и викахте: «Кой ще ни нахрани с месо? Добре ни беше в Египет.» Затова Господ ще ви даде месо и ще ядете; 19 ще ядете не ден, не два, не пет дена, не десет и не двадесет дена, 20 а цял месец, докато не ви излезе през носа и не ви омръзне. Защото вие презряхте Господа, Който е между вас, плакахте пред Него и казвахте: «Защо ни трябваше да излизаме от Египет?».’“

21 Мойсей отговори: „Шестстотин хиляди души народ върви заедно с мене, а Ти казваш: ‘Ще им дам месо, че да имат да ядат цял месец!’ 22 Нима ще се изколят всички овци и волове, за да им стигне? Или ще бъде събрана всичката риба в морето, за да им е достатъчно?“ 23 (L)А Господ рече на Мойсей: „Нима е къса ръката на Господа? Сега ще видиш дали ще се сбъднат думите Ми към тебе или не.“

24 И така, Мойсей излезе и каза пред народа думите на Господа; и събра седемдесет мъже измежду народните старейшини и ги постави около скинията. 25 (M)Тогава Господ слезе в облака и говори с него. И като взе от Духа, Който беше върху него, възложи го върху седемдесетте старейшини. И докато беше върху тях Духът, те пророкуваха, но след това престанаха.

26 Двама от мъжете бяха останали в стана; името на единия беше Елдад, а на другия – Модад. Духът слезе върху тях, защото бяха сред записаните. Те бяха останали в стана, но не излязоха до скинията. И те пророкуваха в стана. 27 Един младеж се затича и извести на Мойсей: „Елдад и Модад пророкуват в стана.“ 28 Тогава Иисус, Навиновият син, служител на Мойсей, един от неговите избрани, рече: „Господарю мой, Мойсей, възпри ги!“ 29 А Мойсей му отвърна: „Нима завиждаш толкова заради мене? Дано всички от Господния народ бъдат пророци, за да им прати Господ Своя Дух!“ 30 И Мойсей се върна в стана заедно със старейшините на Израил.

31 (N)Тогава излезе вятър, пратен от Господа, и докара откъм морето пъдпъдъци; натрупа ги около стана на един ден път в едната посока и на един ден път в другата посока – около два лакътя над земята. 32 И наизлезе народът да събира пъдпъдъци, цял ден и цяла нощ, и целия следващ ден. Онзи, който беше събрал най-малко, и той събра десет хомери. След това ги разпростряха да се сушат около стана. 33 Но докато месото беше още несдъвкано по зъбите им, пламна Господният гняв против народа и Господ порази народа със страшна напаст. 34 (O)И нарекоха това място Киброт-Хатава, защото там погребаха обзетите от алчност. 35 От Киброт-Хатава се отправиха към Асирот и в Асирот се разположиха на стан.

Упреци на Мариам и Аарон срещу Мойсей

12 В това време Мариам и Аарон укоряваха Мойсей заради жената етиопка, която беше взел, защото той се беше оженил за етиопка. И те казаха: „Само на Мойсей ли говори с Господ? Не говори ли Той и на нас?“ И Господ чу това. (P)А Мойсей беше най-кроткият човек сред всички хора на земята. И Господ веднага рече на Мойсей, на Аарон и на Мариам: „Излезте вие тримата пред скинията на събранието.“ Те излязоха и тримата. Тогава Господ слезе в облачен стълб, застана пред входа на скинията и повика Аарон и Мариам; те двамата излязоха и Той каза:

„Чуйте Моите думи! Ако между вас има пророк, Аз, Господ, ще му се открия във видение и насън ще му говоря. Но Моят служител Мойсей не е такъв пророк; единствен той е верен в целия Ми дом. (Q)Аз ще говоря с него уста с уста, открито, а не загадъчно и той ще вижда образа на Господа. Как не изпитахте боязън да укорявате Моя служител Мойсей!“

И гневът на Господа се разпали против тях и Той се оттегли. 10 (R)Оттегли се и облакът от скинията и ето Мариам бе обрината с проказа – бяла като сняг. Аарон погледна към Мариам и ето тя бе цялата в проказа. 11 Тогава Аарон каза на Мойсей: „Господарю мой, не ни смятай това за грях, макар че постъпихме безумно и съгрешихме. 12 Нека не бъде тя като мъртвородено, чиято плът вече наполовина е изтляла, когато излиза от майчината си утроба.“ 13 И Мойсей извика към Господа: „Господи, моля Ти се, изцели я!“ 14 (S)А Господ рече на Мойсей: „Ако беше я заплюл баща ѝ в лицето, не трябваше ли тя да се срамува седем дена? Затова нека бъде изведена седем дена вън от стана, а след това отново да се върне!“ 15 И така, Мариам бе изведена седем дена вън от стана и народът не тръгна на път, докато не се върна Мариам. 16 След това народът потегли от Асирот и се разположи на стан във Фаранската пустиня.

Съгледвачите

13 (T)И Господ каза на Мойсей: „Изпрати мъже да огледат ханаанската земя, която Аз давам на израилтяните; по един човек от всяко племе на бащите им изпратете, всички да са от първенците между тях.“ И така, по заповед на Господа Мойсей ги изпрати от Фаранската пустиня и те всички бяха предводители на израилтяните. Ето техните имена: от Рувимовото племе – Самуа, Закхуровият син; от Симеоновото племе – Сафат, Хориевият син; от Юдовото племе – Халев, Йефониевият син; от Исахаровото племе – Игал, Йосифовият син; от Ефремовото племе – Осия, Навиновият син; от Вениаминовото племе – Фалтий, Рафиевият син; 10 от Завулоновото племе – Гадиил, Содиевият син; 11 от Йосифовото племе, от Манасия – Гадий, Сусиевият син; 12 от Дановото племе – Амиил, Гемалиевият син; 13 от Асировото племе – Сетур, Михаилевият син; 14 от Нефталимовото племе – Нахбий, Вофсиевият син; 15 от Гадовото племе – Геуил, Махиевият син. 16 Това са имената на мъжете, които Мойсей изпрати да огледат земята; а Мойсей нарече Осия, Навиновия син, Иисус.

17 Когато ги изпрати да огледат ханаанската земя, Мойсей им каза: „Тръгнете по южната страна и се изкачете на планината; 18 вижте какви са земята и народът, който живее там, силен ли е или слаб, малко ли е или е много; 19 каква е земята, на която той живее, добра ли е или лоша; и какви са градовете, в които живее – в шатри ли живее или в укрепления? 20 И каква е почвата, плодовита ли е или оскъдна, има ли по нея дървета или не? Бъдете смели и донесете от плодовете на земята.“ А това беше време, когато зрее гроздето. 21 И така, те се изкачиха и огледаха земята от Синайската пустиня до Рехов при прохода на Емат. 22 После се изкачиха по южната страна и стигнаха до Хеврон, където живееха Енаковите синове Ахиман, Сесай и Талмай; а Хеврон беше построен седем години по-рано от египетския град Цоан. 23 И като дойдоха в долината Есхол, отрязаха там лозова пръчка с един грозд и двама я понесоха на върлина; взеха и нарове и смокини. 24 Това място те нарекоха долина Есхол заради грозда, който отрязаха там израилтяните.

25 След като огледаха страната, те се върнаха в края на четиридесетте дена. 26 И като пристигнаха, дойдоха при Мойсей и Аарон и при цялото общество на Израил във Фаранската пустиня, в Кадес; там дадоха отчет пред тях и пред цялото общество и им показаха плодовете на онази земя. 27 И те разказаха на Мойсей: „Ходихме в страната, в която ни изпрати; и наистина, там текат мляко и мед, ето и плодовете ѝ. 28 Но народът, който живее в тази страна, е силен, а градовете са укрепени и твърде големи; там видяхме и Енаковите синове. 29 (U)Амаликитците обитават южната част на страната; хетите, йевусейците и аморейците живеят по планините, а хананейците живеят край морето и по бреговете на Йордан.“

30 Но Халев успокои народа пред Мойсей с думите: „Нека тръгнем незабавно и да я превземем, защото можем да я завладеем.“ 31 Онези обаче, които бяха отишли заедно с него, казаха: „Не можем да излезем против този народ, защото е по-силен от нас.“ 32 И пръснаха ужасни слухове сред израилтяните за страната, която бяха огледали, като казваха: „Страната, която обходихме, за да огледаме, е страна, която поглъща своите жители, и всички, които видяхме в нея, са хора, огромни на ръст. 33 (V)Там видяхме исполините – Енаковите синове са от исполинския род; пред тях ние изглеждаме като скакалци, такива бяхме и в техните очи.“

Ропот сред израилтяните и Божият съд за неверието

14 (W)Тогава цялото общество надигна глас; народът викаше и плачеше през цялата нощ. Всички израилтяни роптаеха против Мойсей и Аарон и целият народ им казваше: „Да бяхме измрели в египетската земя! Или в тази пустиня да бяхме измрели! И защо Господ ни води в тази страна, за да паднем от меч и жените и децата ни да станат плячка? Нямаше ли да ни е по-добре да се върнем в Египет?“ И си казаха един на друг: „Да си изберем предводител и да се върнем в Египет.“

Тогава Мойсей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото събрание на Израил. А Иисус, Навиновият син, и Халев, Йефониевият син, които бяха сред онези, които огледаха страната, раздраха дрехите си и казаха пред цялото събрание на израилтяните: „Страната, през която минахме, за да я огледаме, наистина е много добра. Ако Господ е милостив към нас, ще ни въведе в тази страна и ще ни я даде – страна, където текат мляко и мед. Само недейте въстава против Господа и не се бойте от народа на тази страна, защото те ще станат плячка за нас. Те нямат защитник, а с нас е Господ; не се бойте от тях.“ 10 Но цялото събрание извика: „Да ги избием с камъни!“ Тогава се яви славата на Господа над скинията на събранието пред целия Израил.

11 И Господ каза на Мойсей: „Докога ще Ме презира този народ? И докога няма да Ми вярва въпреки всички знамения, които Аз извърших пред него? 12 (X)(Y)Ще ги поразя с мор и ще ги изтребя; а от тебе ще направя народ, по-многоброен и по-силен от тях.“ 13 Но Мойсей отговори на Господа: „За това ще чуят египтяните, понеже Ти със силата Си изведе този народ от страната им, 14 (Z)и ще го кажат на жителите на тази страна; а те също са чули, че Ти, Господи, им се явяваш лице в лице, когато Твоят облак стои над тях, и че Ти вървиш пред тях денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб. 15 И ако изтребиш този народ като един човек, тогава народите, които са чули за Тебе, ще кажат: 16 (AA)‘Понеже Господ не можа да въведе този народ в страната, която им бе обещал с клетва, затова ги погуби в пустинята.’ 17 И тъй, нека се възвеличи силата на Господа, както си говорил: 18 (AB)‘Господ е дълготърпелив и проявява голяма милост; Той прощава беззаконията и престъпленията, но не оставя без наказание; за беззаконието на бащите наказва децата до трето и четвърто поколение.’ 19 Прости греха на този народ поради голямата Си милост, както си прощавал на този народ от Египет дотук.“

20 И Господ каза: „Прощавам им поради молбата ти. 21 (AC)(AD)Но се заклевам, че целият свят ще се изпълни със славата на Господа! 22 Всички, които видяха славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и Ме изкушаваха вече десет пъти, и не послушаха гласа Ми, 23 (AE)няма да видят страната, която с клетва съм обещал на предците им; никой от онези, които Ме презряха, няма да я види. 24 (AF)Но понеже Моят служител Халев беше изпълнен с друг дух и Ме следваше във всичко, Аз ще го въведа в страната, в която той влезе, и неговото потомство ще я наследи. 25 Сега, докато амаликитци и хананейци живеят в долината, утре се върнете и навлезте в пустинята при Червено море.“

26 И Господ каза още на Мойсей и Аарон: 27 „Докога този зъл народ ще роптае против Мене? Аз чувам ропота, който вдигат против Мене израилтяните. 28 Кажи им: ‘Кълна се, казва Господ, ще постъпя с вас така, както вие говорехте пред Мене! 29 В тази пустиня ще паднат телата ви, както всички сте преброени, всички, от двадесет години и нагоре, които роптахте против Мене. 30 (AG)Никога няма да влезете в страната, в която дадох клетва да ви заселя, освен Халев, Йефониевия син, и Иисус, Навиновия син. 31 Но децата ви, за които казвахте, че ще станат плячка, тях ще въведа; и те ще познаят страната, която вие презряхте. 32 А вашите трупове ще паднат в тази пустиня. 33 И децата ви ще се скитат в пустинята четиридесет години и ще теглят заради вашето блудство, докато телата ви не погинат в пустинята. 34 Според броя на тези четиридесет дена, през които вие огледахте страната, ще теглите за греховете си четиридесет години – година за ден, за да узнаете какво значи да се отвърна от вас. 35 Аз, Господ, казвам: наистина така ще постъпя с целия този зъл народ, който се е опълчил против Мене; в тази пустиня ще намерят гибелта си и в нея ще измрат.’“

36 И онези, които Мойсей бе изпратил да огледат страната, и като се върнаха, разпространяваха ужасни слухове за тази страна и настройваха против него цялото общество, 37 умряха, поразени от Господа заради тези ужасни слухове за страната. 38 Само Иисус, Навиновият син, и Халев, Йефониевият син, останаха живи от мъжете, които бяха ходили да огледат страната. 39 (AH)Когато Мойсей изрече тези думи пред всички израилтяни, голяма скръб обзе народа. 40 (AI)И като станаха рано сутринта, изкачиха се навръх планината и казаха: „Ето ние ще отидем на мястото, което Господ ни е обещал, понеже съгрешихме.“ 41 А Мойсей рече: „Защо престъпвате заповедта на Господа? Няма да успеете! 42 Не вървете напред, защото Господ не е сред вас, за да ви брани от враговете ви. 43 Там пред вас са амаликитците и хананейците и ще паднете от меч; вие отстъпихте от Господа, затова Господ няма да бъде с вас.“ 44 И те, в упорството си, се изкачиха навръх планината; но нито ковчегът на завета Господен, нито Мойсей се отделиха от стана. 45 (AJ)Тогава амаликитците и хананейците, които живееха на онази планина, слязоха, разбиха ги и ги преследваха чак до Хорма.

Наредби за принасяне на жертви в ханаанската страна

15 (AK)И Господ каза на Мойсей: „Така кажи на израилтяните: ‘Когато влезете в страната, която ви давам да живеете в нея, и започнете да принасяте жертва на Господа, било всеизгаряне или за изпълнение на оброк, или мирен принос, или на празниците си, за да сторите благоухание на Господа, тогава онзи, който принася жертвата си на Господа, нека принесе за хлебен принос една десета от ефа пшенично брашно, смесено с четвърт ин елей; и за всяко агне при всеизгаряне или при жертва принасяй по четвърт ин вино за възлияние. Ако принасяш овен, принасяй за хлебен принос две десети от ефа пшенично брашно, смесено с една трета ин елей; (AL)и за възлияние принасяй една трета ин за благоухание на Господа. А когато принасяш теле за всеизгаряне или жертва за изпълнение на оброк, или мирен принос на Господа, принеси заедно с телето хлебен принос три десети от ефа пшенично брашно, смесено с половин ин елей; 10 принеси и вино за възлияние половин ин; това е жертва чрез огън за благоухание пред Господа.

11 Така трябва да се прави при всеки принос било теле, овен, агне или яре; 12 според жертвите, които принасяте, така правете за всяка от тях – колкото е техният брой. 13 Всеки от местните трябва да прави така, когато принася жертва чрез огън за благоухание на Господа. 14 И ако някой пришълец между вас или който и да било от поколенията ви принесе жертва за благоухание на Господа, той трябва да прави така, както вие правите. 15 (AM)За вас и за пришълеца между вас да има един закон, един вечен закон за поколенията ви; каквото сте вие, това да бъде и пришълецът пред Господа. 16 Един закон да има за вас и за пришълеца, който живее между вас’.“

17 Господ каза още на Мойсей: 18 „Така кажи на израилтяните: ‘Когато влезете в страната, в която ви водя, 19 и започнете да ядете от хляба на тази страна, принесете на Господа принос за възношение; 20 от първото си тесто принесете пита за възношение; възнасяйте я, както правите възношение от хармана. 21 От първото си тесто възнесете на Господа принос за всичките ви поколения.

22 (AN)Ако поради незнание престъпите и не изпълните всички тези заповеди, които Господ изрече пред Мойсей – 23 всичко, което Господ ви е заповядал чрез Мойсей, от деня, когато Господ даде заповедта за вас и за сетнешните ви поколения, 24 и ако това е станало поради недоглеждане от страна на обществото, тогава нека цялото общество принесе едно теле за всеизгаряне, за благоухание на Господа заедно с хлебния му принос и възлиянието според разпоредбите и един козел като жертва за грях. 25 Тогава свещеникът да извърши очистване на цялото общество израилтяни и ще им бъде простено; защото това е станало поради незнание и те са принесли своя принос за жертва на Господа и приноса си за грях пред Господа поради недоглеждането си. 26 И ще бъде простено на цялото общество израилтяни и на пришълеца, който живее между тях, защото целият народ е сторил това поради незнание.

27 (AO)Ако пък някой сам съгреши поради незнание, нека принесе едногодишна коза като жертва за грях. 28 И свещеникът да извърши очистване на този човек, който неволно е сторил грях пред Господа; и когато бъде очистен, ще му бъде простено. 29 Един закон да има за вас – както за местния израилтянин, така и за пришълеца между вас, когато някой стори нещо поради незнание. 30 Но ако някой съгреши поради своята надменност, било той местен или пришълец, той презира Господа; този човек да бъде изтребен измежду народа си. 31 Понеже е презрял словото на Господа и е престъпил заповедта Му, този човек наистина трябва да бъде изтребен и да бъде наказан за беззаконието си’.“

32 (AP)Когато израилтяните бяха в пустинята, намериха един човек, който събираше дърва в съботен ден. 33 Онези, които го намериха, докато събираше дърва, го доведоха при Мойсей и Аарон и цялото общество. 34 (AQ)И го поставиха под стража, понеже не беше още определено какво да правят с него. 35 Тогава Господ каза на Мойсей: „Този човек трябва да умре; цялото общество да го убие с камъни вън от стана.“ 36 И цялото общество го изведе вън от стана и го убиха с камъни; и той умря, както Господ заповяда на Мойсей.

37 И Господ каза още на Мойсей: 38 (AR)„Така кажи на израилтяните: ‘Нека направят ресни по краищата на дрехите си за всички бъдни поколения, а по ресните на всички краища да сложат син ширит. 39 И когато гледате тези ресни, да си спомняте за всички заповеди на Господа и да ги изпълнявате, за да не вървите след сърцата и очите си, които ви влекат към блудства. 40 Така ще помните и изпълнявате всички Мои заповеди и ще бъдете святи пред вашия Бог. 41 Аз съм Господ, вашият Бог, Който ви изведе от египетската страна, за да ви бъда Бог. Аз съм Господ, вашият Бог’.“