⁵⁷ А тия, които бяха хванали Исуса, заведоха Го у първосвещеника Каиафа, гдето бяха събрани книжниците и старейшините.

⁵⁸ А Петър вървеше подире Му издалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със служителите да види края.

⁵⁹ А главните свещеници и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят;

⁶⁰ обаче не намериха, при все че дойдоха много лъжесвидетели. Но сетне дойдоха двама и рекоха:

⁶¹ Тоя каза: Мога да разруша Божия храм, и за три дни пак да го съградя.

⁶² Тогава първосвещеникът стана и Му рече: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?

⁶³ Но Исус мълчеше. Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли Си Христос Божият Син?

⁶⁴ Исус му каза: Ти рече. Но казвам ви, от сега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ на небесните облаци.

⁶⁵ Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето сега чухме богохулството. Вие какво мислите?

⁶⁶ А те в отговор рекоха: Изложи се на смъртно наказание.

⁶⁷ Тогава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и Му казваха:

⁶⁸ Познай ни, Христе, кой Те удари.

⁶⁹ А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исуса галилеянина.

⁷⁰ А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам що говориш.

⁷¹ И когато излезе в предверието, видя го друга слугиня, и каза на тия, които бяха там: И тоя беше с Исуса Назарянина.

⁷² И Петър пак се отрече с клетва: Не познавам човека.

⁷³ След малко се приближиха и ония, които стояха наблизо, и рекоха на Петра: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава.

⁷⁴ Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам човека. И на часа петелът изпя.

⁷⁵ И спомни си Петър думата на Исуса, Който беше рекъл: Преди да изпее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. И той излезе вън и плака горко.

⁵³ И заведоха Исуса при първосвещеника, при когото се събират и всичките главни свещеници, и старейшините, и книжниците.

⁵⁴ А Петър Го беше следвал издалеч до вътре в двора на първосвещеника и седеше заедно със служителите и грееше се на пламъка.

⁵⁵ И главните свещеници и целият синедрион търсеха свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят, но не намериха.

⁵⁶ Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, но свидетелствата им не бяха съгласни.

⁵⁷ Сетне някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казаха:

⁵⁸ Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша тоя ръкотворен храм, и за три дни ще съградя друг неръкотворен.

⁵⁹ Но и така свидетелствата им не бяха съгласни.

⁶⁰ Тогава първосвещеникът се изправи насред и попита Исуса, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?

⁶¹ А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Син на Благословения?

⁶² А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци.

⁶³ Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?

⁶⁴ Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че се изложи на смъртно наказание.

⁶⁵ И някои почнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай. И служителите, като Го хванаха, удряха Го с плесници.

⁶⁶ И когато Петър беше долу на двора, дохожда една от слугините на първосвещеника;

⁶⁷ и като видя Петра че се грее, взря се в него и каза: И ти беше с Назарянина, с Исуса.

⁶⁸ А той се отрече, казвайки: Нито зная, нито разбирам що говориш. И излезе вън на предверието; и петела изпя.

⁶⁹ Но слугинята го видя и пак почна да казва на стоящите там: Тоя е от тях.

⁷⁰ А той пак се отрече. След малко, стоящите там пак казаха на Петра: Наистина от тях си, защото си галилеянин, [и говорът ти съответствува].

⁷¹ А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек за Когото говорите.

⁷² И на часа петелът изпя втори път. И Петър си спомни думата, която Исус му беше рекъл: Преди да пее петелът дваж, три пъти ще се отречеш от Мене. И като размисли за това, заплака.

⁵⁴ И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.

⁵⁵ И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.

⁵⁶ И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.

⁵⁷ А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.

⁵⁸ След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.

⁵⁹ И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него, защото е галилеянин.

⁶⁰ А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И начаса, докато още говореше, един петел изпя.

⁶¹ И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петела днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

⁶² И излезе вън, та плака горко.

⁶³ И мъжете, които държаха Исуса, ругаеха Го и Го биеха,

⁶⁴ и като Го закриваха [удряха Го по лицето и] питаха Го, казвайки: Познай кой Те удари.

⁶⁵ И много други хули изговориха против Него.

⁶⁶ И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главни свещеници и книжници, и Го заведоха в синедриона си и Му рекоха:

⁶⁷ Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате;

⁶⁸ и ако ви задам въпрос, не ще отговорите.

⁶⁹ Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.

⁷⁰ И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие право казвате, защото Съм.

⁷¹ А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? Защото сами ние чухме от устата Му.

¹² И тъй, четата, хилядникът и юдейските служители хванаха Исуса и Го вързаха.

¹³ И заведоха Го първо при Анна; защото той беше тъст на Каиафа, който беше първосвещеник през тая година.

¹⁴ А Каиафа, беше онзи, който беше съветвал юдеите, че е по-добре един човек да загине за людете.

¹⁵ И подир Исуса вървяха Симон Петър и един друг ученик; и този ученик, като беше познат на първосвещеника, влезе с Исуса в двора на първосвещеника.

¹⁶ А Петър стоеше вън до вратата; и тъй другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе та каза на вратарката и въведе Петра.

¹⁷ И слугинята вратарка казва на Петра: И ти ли си от учениците на Този човек? Той казва: Не съм.

¹⁸ А слугите и служителите бяха наклали огън, защото беше студено, и стояха та се грееха; а и Петър стоеше с тях и се грееше.

¹⁹ А първосвещеникът попита Исуса за учениците Му и за учението Му.

²⁰ Исус му отговори: Аз говорих явно на света, винаги поучавах в синагогите и в храма, гдето всички юдеи се събират, и нищо не съм говорил скришно.

²¹ Защо питаш Мене? питай ония, които са ме слушали, какво съм им говорил; ето, те знаят що съм казвал.

²² Когато рече това, един от служителите, който стоеше наблизо, удари плесница на Исуса и рече: Така ли отговаряш на първосвещеника?

²³ Исус му отговори: Ако съм продумал нещо зло, покажи злото; но ако добро, защо ме биеш?

²⁴ Анна, прочее, Го прати вързан при първосвещеника Каиафа.

²⁵ А Симон Петър стоеше и се грееше; и рекоха му: Не си ли и ти от Неговите ученици? Той отрече казвайки: Не съм.

²⁶ Един от слугите на първос эяяя?

²⁷ И Петър пак се отрече; и на часа изпя петел.