Лука 15:3-24

1940 Bulgarian Bible

³ И той им изговори тая притча, като каза:

⁴ Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери?

⁵ И като я намери, вдига я на рамената си радостен.

⁶ И като си дойде у дома свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.

⁷ Казвам ви, че също така ще има <повече> радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.

⁸ Или коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата, и не търси грижливо докле я намери?

⁹ И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.

¹⁰ Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.

¹¹ Каза още: Някой си човек имаше двама сина.

¹² И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.

¹³ И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.

¹⁴ И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение.

¹⁵ И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини.

¹⁶ И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше.

¹⁷ А като дойде на себе си рече: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!

¹⁸ Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;

¹⁹ не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.

²⁰ И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.

²¹ Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам, твой син.

²² Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;

²³ докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим;

²⁴ защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.