Йов 38-41

Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

Божието слово към Йов и неговият отговор

Бог – Творец на Вселената

38 След като Елиуй престана да говори, Господ отговори на Йов от бурята и каза: ^2 (A)„Кой е този, който омрачава Провидението с думи без познание? ³ Препаши кръста си като героичен мъж! Ще те питам и ти Ми отговаряй!

⁴ Къде беше ти, когато полагах основите на земята? Обясни, ако знаеш. ⁵ Кой е определил размерите, нима знаеш това? Или кой е опъвал по нея въже за измерване? ⁶ На какво са закрепени основите и, и кой е положил крайъгълния ѝ камък, ^7 (B)когато утринните звезди ликуваха и всички Божии ангели възклицаваха?

⁸ Кой затвори морето с врати, когато избликна и излезе като от майчина утроба, ⁹ когато превърнах облаците в негово облекло, а мъглата – в негови пелени, ¹⁰ когато му утвърдих Моя наредба и поставих ключалки и врата? ^11 (C)Тогава казах: ‘Дотук ще дойдеш, но не по-нататък, и тук ще се разбиват твоите горди вълни!’

¹² Заповядвал ли си през живота си на утринта? Посочвал ли си на зората мястото ѝ, ¹³ за да обгърне краищата на земята и да прогони нечестивите? ¹⁴ Тя се изменя като глина под печат и застава като оцветена дреха. ^15 (D)На нечестивите ще се отнеме светлината им и ще се сломи вдигнатата им ръка.

Божията мъдрост, вложена в творението. Човек е неспособен да вникне в тази тайна

¹⁶ Достигал ли си морските извори и изследвал ли си бездната? ^17 (E)Отваряла ли се е за тебе вратата на смъртта и видял ли си вратата на смъртната сянка? ¹⁸ Разглеждал ли си ширините на земята? Кажи, ако знаеш всичко!

¹⁹ Къде е пътят към обиталището на светлината и къде е мястото на тъмнината? ²⁰ Водиш ли ги до тяхната граница, познаваш ли пътеките към техния дом? ²¹ Нима ти знаеш това, понеже тогава си бил роден и броят на дните ти е голям.

²² Идвал ли си в хранилищата на снега и виждал ли си хранилищата на градушката, ^23 (F)които пазя за злополучно време, за ден на борба и на битка? ²⁴ Къде е пътят, по който светлината се разлива, където източният вятър се разнася по земята?

²⁵ Кой разделя проливния дъжд на потоци и прави път за буреносни облаци, ²⁶ за да вали дъжд върху безлюдната земя, върху пустинята, където няма човек, ²⁷ за да насища пустинята и степта и за да поникне зеленина?

²⁸ Дъждът има ли баща и кой поражда капките на росата? ²⁹ От чия утроба излиза ледът, а небесния скреж – кой го ражда? ³⁰ Водите се втвърдяват като камък и повърхността на морската бездна замръзва.

^31 (G)(H)Можеш ли да вържеш връзките на Плеядите и да отвържеш вървите на Орион? ³² Можеш ли да извеждаш съзвездията навреме и да водиш Мечката с нейните деца? ³³ Знаеш ли законите на небето, ти ли установи неговото господство над земята?

³⁴ Можеш ли да надигнеш гласа си до облаците, за да те покрие изобилно вода? ³⁵ Можеш ли да пращаш светкавици, така че те да тръгнат и да ти кажат: ‘Ето ни?’ ³⁶ Кой влага мъдрост в тъмните облаци или кой е вложил в петела досетливост? ³⁷ Кой може да преброи облаците с мъдростта си и да излее небесните водни мехове, ³⁸ когато прахта става като излята и буците се слепват?

^39 (I)Ти ли ловиш плячка за лъвицата и можеш ли да заситиш глада на лъвчетата, ⁴⁰ когато те почиват в леговищата, лежат под сянка в засада? ^41 (J)Кой дава на враната храната ѝ, когато малките ѝ викат към Бога, обикаляйки без храна?

39 Знаеш ли времето, когато скалните кози раждат, и забелязал ли си кога елените са в родилна болка? ² Можеш ли да преброиш месеците на тяхната бременност? И знаеш ли времето, когато раждат? ³ Те се превиват, раждат своите малки, освобождават се от болките. ⁴ Техните рожби заякват, порастват на воля, отиват и не се връщат при тях.

⁵ Кой е дал свобода на дивия осел? Кой е развързал връзките на степния осел, ⁶ на който съм дал пустинята за дом и солната степ – за жилище. ⁷ Той се присмива на градския шум, не чува гласа на подкарващия го, ⁸ претърсва планините, своята паша, и търси всякаква зеленина.

⁹ Ще поиска ли дивият бик да ти служи и ще пренощува ли на твоите ясли? ¹⁰ Можеш ли да привържеш дивия бик с въже към браздата? Ще разорава ли нивата след тебе? ¹¹ Ще се довериш ли на него, понеже силата му е голяма, и ще разчиташ ли в работата си на него? ¹² Ще му повярваш ли, че ще се върне при поникналото зърно и ще го донесе на твоето място за вършеене?

¹³ Женската на щрауса маха с криле радостно, но може ли да лети с тях като щъркела? ¹⁴ Тя оставя яйцата си на земята и в горещия пясък ги съгрява, ¹⁵ но забравя, че крак може да ги смаже и диво животно да ги стъпче. ^16 (K)Сурова е към малките си, като да не са нейни, и не се страхува, че трудът ѝ може да е напразен. ¹⁷ Защото Бог е пожелал да не ѝ даде мъдрост и не я е надарил с разум. ¹⁸ Затича ли се нависоко, тя се присмива на коня и на ездача му.

¹⁹ Ти ли даде сила на коня и украси неговата шия с грива? ²⁰ Можеш ли да направиш той да скача като скакалец? Неговото величествено пръхтене всява страх. ²¹ Той рови с крак долината и се радва, благодарение на силата си отива срещу оръжие. ²² Надсмива се на страха и не се плаши, и не се стъписва пред меч. ²³ Над него звънти колчан и бляскат копия. ²⁴ В порив на луд бяг налапва пръст, при звука на тръба не остава спокоен. ²⁵ Щом като прозвучи тръба, почва да цвили и отдалеч усеща битката, гръмовния глас на князете и бойния вик.

²⁶ Чрез твоя ли разум хвърчи соколът и разперва крила на юг? ²⁷ По твоя ли дума орелът се издига нависоко да свие своето гнездо? ²⁸ Той живее на скала и обитава зъбера ѝ и канарите. ²⁹ Оттам си съглежда храна и очите му гледат надалече. ^30 (L)Малките му се хранят стръвно, пият кръв; където има трупове, там е и той.“

Покаянието на смирения Йов

40 ^[a] В отговор Господ продължи да говори на Йов: ² „С Мене ли, Всемогъщия, искаш да спориш? Онзи, който обвинява Бога, той трябва да даде отговор!“

³ Тогава Йов отговори на Господа и каза: ⁴ „Виж, твърде съм нищожен. Какво трябва да Ти отговоря? Ръката си поставям на своята уста. ⁵ Веднъж говорих и няма да отговарям, два пъти дори говорих, но повече няма.“

Речта на Бога от бурята. Бог е над силите на злото

⁶ От бурята Господ каза на Йов в отговор: ⁷ „Препаши кръста си като героичен мъж, Аз ще те питам, а ти ми отговаряй! ⁸ Съда Ми ли искаш да обориш, да Ме обвиниш ли, за да оправдаеш себе си? ⁹ Твоята ръка като Божията ли е? И можеш ли да извисиш гръмовит глас като Бога?

¹⁰ Със слава и величие се украси тогава и се облечи в блясък и великолепие! ¹¹ Излей потока на своя гняв, погледни всичко, което е горделиво, и го унизи! ¹² Погледни всичко, което е високомерно, и го принизи, смажи нечестивите на тяхното място! ¹³ Зарий ги всички заедно в праха на нищожеството и забули лицата им в мрак. ¹⁴ Тогава ще те възхваля, понеже твоята десница те спасява.

Бехемотът^[b]

¹⁵ Ето бехемота, който съм създал, както и тебе! Трева пасе той като вол. ¹⁶ Ето неговата сила е в бедрата му и неговата мощ е в мускулите на корема му. ¹⁷ Размахва като кедър опашката си, сухожилията на бедрата му са преплетени. ¹⁸ Костите му са като бронзови тръби, а кокалите му са като железни колове.

¹⁹ Той е първенец на Божиите творения. Само Този, Който го е създал, може да приближи меча си до него. ²⁰ Планините му носят храна и всички диви животни играят край него там. ²¹ Той си почива под лотосови храсталаци, в убежище от тръстика и в тресавище. ²² Лотосовите стъбла го покриват със сянка, върби край потока го прикриват. ²³ Ето когато реката бушува, той не бърза; остава спокоен, дори Йордан да се влива в устата му. ²⁴ Кой би застанал насреща му и би прокарал ловно въже през ноздрите му?

Левиатан^[c]

^25 [d] Можеш ли да ловиш левиатан с въдица и с връв да вържеш езика му? ²⁶ Ще прекараш ли през носа му тръстикова връв? Ще пробиеш ли бузата му с кука? ²⁷ Ще ти се моли ли много, ще ти говори ли кротко? ²⁸ Ще сключи ли съюз с тебе? Ще го вземеш ли завинаги за свой роб? ²⁹ Ще се забавляваш ли с него като с птичка? Може ли да го вържеш на връв заради своето момиче? ³⁰ Ще го спазаряват ли риболовци, ще го делят ли между търговци? ³¹ Можеш ли да намушкаш кожата му с остриета и с риболовен харпун – неговата глава? ³² Опитай, постави ръката си на него! Помни за борбата! Не прави това повторно!

41 Ето твоята надежда е лъжлива. Неговият поглед ще те повали. ² Никой няма да се осмели да го дразни. А кой би устоял пред Мене? ³ Кой Ми е послужил по-напред, та Аз да му върна? Под цялото небе всичко е Мое.

⁴ Няма да премълча за частите на бехемота, за силата и неговата красота. ⁵ Кой може да отгърне горната му дреха? Кой ще се промъкне в двойната му броня? ⁶ Кой може да отвори вратата на лицето му? Около зъбите му – ужас! ⁷ Яки щитове на гърба му, скрепени като със здрав печат. ⁸ Един до друг се допират, никакъв въздух не прониква между тях. ⁹ Здраво се държат един до друг, затворени са един към друг и не се отделят. ¹⁰ Когато киха, той излъчва светлина и очите му са като ресниците на зората. ¹¹ От устата му излизат пламъци, като огнени искри изскачат. ¹² От ноздрите му излиза пара като от врящо гърне и котел. ¹³ Дъхът му разпалва въглищна жар и от устата му излиза пламък. ¹⁴ На врата му обитава сила и неговото лице всява ужас. ¹⁵ Месестите части на корема му са съединени плътно; като слети са – не помръдват. ¹⁶ Сърцето му е твърдо като камък, яко като долен мелничен камък. ¹⁷ Когато се надига, юнаци се разтреперват, в смущение отстъпват. ¹⁸ Улучи ли го, мечът не издържа, нито копието, ни изстрел, ни острие на стрела. ¹⁹ За слама смята желязото, за гнило дърво – бронза. ²⁰ Синът на лъка – стрелата, няма да го обърне в бягство; в слама се превръщат за него камъните за прашка. ²¹ Като сламка посреща боздугана и се присмива на фученето на копието за хвърляне. ²² Под него има остри отломки и лежи той в калта като в диканя. ²³ Водната дълбочина той прави да ври като котел и морето превръща в гърне за мас. ²⁴ След себе си оставя светла пътека; бездната изглежда като сребърносива. ²⁵ На земята няма подобен на него, създаден да бъде безстрашен. ²⁶ На всичко, което е високо, гледа с презрение; цар е на всички горди хищници.“