Второ Летописи 33:21-35:15

Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

Царуване на Амон

^21 (A)Амон беше на двадесет и две години, когато се възцари, и царуваше в Йерусалим две години. ²² Той не постъпваше праведно пред Господа, както правеше и неговият баща, Манасия. Амон принасяше жертви на всички идоли, направени от баща му Манасия; и им служеше. ²³ Той не се смири пред Господа, както се смири баща му Манасия, напротив, Амон вършеше все повече грехове. ²⁴ Тогава слугите му направиха заговор против него и го убиха в дома му. ²⁵ А народът изби всички участници в заговора против цар Амон и издигна вместо него сина му Йосия за цар.

Цар Йосия възстановява завета с Бога

34 ^(B)Йосия беше на осем години, когато се възцари, и царуваше в Йерусалим тридесет и една години. ² Той вършеше това, което беше праведно пред Господа, следваше пътя на праотеца си Давид и не се отбиваше нито надясно, нито наляво. ^3 (C)На осмата година от царуването си още като момче започна да търси Бога на праотеца си Давид, а на двадесетата година се зае да премахне от Юдея и Йерусалим оброчищата, статуите на Ашера, изваяните и отлети идоли. ^4 (D)В присъствие на царя разрушиха жертвениците на Ваал и фигурите, които се издигаха над тях. А той отряза статуите на Ашера, изваяните и отлетите идоли разби на прах и ги разпиля по гробовете на онези, които им бяха принасяли жертва. ^5 (E)Изгори костите на жреците върху техните жертвеници и така очисти Юдея и Йерусалим. ⁶ Всичко това направи и в градовете на племената на Манасия, Ефрем, Симеон и Нефталим, като опустоши околностите им, ⁷ събори жертвениците и статуите на Ашера, разби на прах идолите, строши всички кумири и се върна в Йерусалим.

⁸ А на осемнадесетата година от царуването си, след като очисти страната си и Божия дом, царят прати Шафан, Ацалевия син, градоначалника Маасея и летописеца Йоах, Йоахазовия син, да поправят храма на Господа, своя Бог. ⁹ Те отидоха при първосвещеника Хелкия и предадоха среброто, принесено в Божия дом, което левитите при храмовите порти бяха събрали от племената на Манасия, Ефрем, от всички израилтяни, от цяла Юдея и Вениаминовото племе и от жителите на Йерусалим. ¹⁰ Приеха го надзирателите при дома на Господа, а те го предадоха на работниците, които работеха в Господния дом, за да поправят и обновят храма. ¹¹ Те пък го дадоха на дърводелците и зидарите, за да купуват дялани камъни и греди, с които да покрият постройките, съборени от юдейските царе. ¹² Тези хора работеха съвестно. Техни надзиратели бяха Йахат и Овадия, левити от Мерариевите потомци, Захария и Мешулам от Каатовите потомци и всички левити, които умееха да свирят на музикални инструменти. ¹³ Имаше още и надзиратели на носачите и над всички останали работници. Левитите бяха още писари, управители и стражи при портите.

¹⁴ Когато изнасяха среброто, внесено в храма на Господа, свещеникът Хелкия намери книгата на Господния закон, даден чрез Мойсей. ¹⁵ Тогава Хелкия каза на писаря Шафан: „Намерих книгата на закона в Господния дом.“ И Хелкия даде книгата на Шафан. ¹⁶ А Шафан занесе книгата на царя и му съобщи: „Твоите слуги извършват всичко, каквото им е поръчано; ¹⁷ те събраха среброто, намерено в Господния дом, и го предадоха на надзирателите и на работниците.“ ¹⁸ Писарят Шафан съобщи на царя още, че свещеникът Хелкия му е дал тази книга и той я прочете пред царя.

¹⁹ Царят, като чу думите на закона, раздра дрехите си ²⁰ и заповяда на Хелкия, на Ахикам, Шафановия син, на Авдон, Михеевия син, на писаря Шафон и на царския слуга Асая: ²¹ „Идете и се допитайте до Господа за мене и за останалите в Израил и Юда относно думите в намерената книга, защото голям е Господният гняв, който ни сполетя, след като предците ни не опазиха словото на Господа и не постъпваха във всичко така, както е писано в тази книга.“

²² Тогава Хелкия и хората, определени от царя, отидоха при пророчицата Олдама, жена на пазача на дрешника Шалум, син на Тавкегат, Хасраовия син. Тя живееше в новата част на Йерусалим. Пратениците ѝ разказаха за какво бяха дошли. ²³ А тя им отговори: „Така казва Господ, Бог на Израил: ‘Кажете на човека, който ви е изпратил при мене: ²⁴ Така казва Господ: «Аз ще изпратя беди върху това място и върху жителите му – всички онези проклятия, написани в книгата, която прочетоха пред юдейския цар. ²⁵ Гневът Ми ще се излее на това място и няма да угасне затова, че Ме изоставиха и кадиха на други богове, и Ме разгневиха с всичко, което сториха с ръцете си.» ²⁶ А на юдейския цар, който ви е изпратил да се допитате до Бога, кажете: «Така казва Господ, Бог на Израил, относно думите, които си чул: ²⁷ Понеже сърцето ти се смири и ти потърси Господа, когато чу думите Му за това място и за жителите му, и в смирението си раздра дрехите си и заплака пред Мене, затова и Аз чух молитвата ти – казва Господ, – ²⁸ ето Аз ще те прибера при предците ти и ще бъдеш положен с мир в гробницата си. Очите ти няма да видят злото, което ще пратя върху това място и върху жителите му»’.“ Пратениците съобщиха този отговор на царя.

²⁹ Тогава царят заповяда да съберат всички старейшини от Юдея и Йерусалим. ³⁰ И царят отиде в Господния храм заедно с всички юдеи и жители на Йерусалим – свещениците, левитите и целия народ – малки и големи. Пред тях прочете на всеослушание всички думи на книгата на завета, намерена в дома на Господа. ³¹ След това царят се изправи на мястото си и сключи завет пред Господа да следват Господа, да пазят заповедите Му, откровенията Му и наредбите Му от цялото си сърце и душа, за да изпълняват думите на завета, записани в тази книга. ³² И накара всички в Йерусалим и в страната на Вениамин да потвърдят своята вярност към завета. Оттогава жителите на Йерусалим постъпваха според завета на Бога, Бога на предците им. ³³ Йосия премахна всички скверни идоли навред по земите на израилтяните и заповяда на всички, които населяваха Израил, да служат на Господа, своя Бог. И през всичките дни на живота му те не отстъпваха от Господа, Бога на техните предци.

35 ^(F)(G)Йосия направи Пасха на Господа в Йерусалим и заклаха пасхалното агне на четиринадесетия ден от първия месец. ² Той нареди на свещениците да поемат задълженията си и ги насърчи да служат в храма на Господа. ^3 (H)Тогава каза на левитите, които бяха посветени на Господа и поучаваха всички израилтяни: „Поставете светия ковчег в храма, който построи Соломон, Давидовият син, царят на Израил. Няма да го носите вече на рамене. Служете сега на Господа, вашия Бог, и на народа Му Израил. ^4 (I)Застанете според родовете си, според смените си, както е отредено от Давид, царя на Израил, както определи и синът му Соломон; ⁵ стойте в светилището и всеки от вас да представлява родовете на братята си. Това да сторят и левитите. ⁶ Заколете пасхалното агне, осветете се и го пригответе за братята си, като постъпвате съгласно словото на Господа, дадено чрез Мойсей.“

^7 (J)Йосия подари на народа, на всички, които бяха там, дребен добитък за пасхална жертва – тридесет хиляди агнета и ярета и три хиляди вола. Те бяха от царския имот. ^8 (K)Предводителите му също направиха дарения за народа, за свещениците и за левитите. А управителите на Божия храм – Хелкия, Захария и Йехиил, подариха на свещениците за пасхална жертва две хиляди и шестстотин агнета и ярета и триста вола. ⁹ А Хонания и братята му Шемая и Натанаил, и началниците на левитите Хашавия, Йеил и Йозавад подариха на левитите за пасхална жертва пет хиляди агнета и ярета и петстотин вола.

¹⁰ Така беше подготвено богослужението. По заповед на царя свещениците застанаха на местата си и левитите според задълженията си. ¹¹ Тогава започнаха до колят пасхалните жертви и свещениците поръсваха с кръвта, която им подаваха левитите. А левитите освен това деряха кожите на животните. ¹² И разпределиха определеното за всеизгаряне, за да го раздадат на народа според родовете им, за принос на Господа, както е писано в Мойсеевата книга. Така направиха и с воловете. ^13 (L)Опекоха на огън пасхалните агнета според разпоредбите, а жертвеното месо свариха в казани, котли и гърнета и го раздадоха на народа. ¹⁴ След това приготвиха за себе си и за свещениците, защото Аароновите потомци бяха заети с принасянето на всеизгаряния до нощта. Затова левитите готвеха за себе си, но и за свещениците, Аароновите синове. ^15 (M)По местата си оставаха и певците, Асафовите потомци, според наредбите на Давид, Асаф, Еман и на царския ясновидец Идутун. И стражите при портите бяха на поста си. Нямаше нужда да напускат службата си, понеже братята им, левитите, готвеха за тях.