Битие 31:19-32:32
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
19 А понеже Лаван беше отишъл да стриже добитъка си, Рахил открадна домашните терафими на баща си. 20 Така Яков измами арамееца Лаван, без да му извести, че си отива. 21 Той побягна с цялото си имущество, премина Ефрат[a] и се насочи към планината Галаад.
Лаван преследва Яков
22 На третия ден донесоха на Лаван, че Яков си е тръгнал. 23 Тогава той събра роднините си и след седем дена гонитба го настигна на планината Галаад. 24 Но през нощта насън Бог се яви на арамееца Лаван и му каза: „Внимавай, не говори на Яков нито добро, нито лошо.“ 25 Най-после Лаван настигна Яков, който беше разположил шатрата си на планината. Там разпъна шатрата си и Лаван заедно с роднините си.
Съюзът между Яков и Лаван
26 Лаван се обърна към Яков: „Какво правиш ти? Защо ме измами и отвлече дъщерите ми като пленници, придобити на война? 27 Защо побягна тайно, измами ме и нищо не ми каза? Щях да те изпратя с веселие и песни, с тимпани и арфи. 28 Ти дори не ми даде възможност да целуна внуците и дъщерите си на прощаване. Постъпи безразсъдно. 29 Бих могъл да ви отмъстя за това. Но Бог на вашия баща ми говори тази нощ с думите: ‘Внимавай, не говори на Яков нито добро, нито лошо.’ 30 Е, добре, тръгнал си, защото много си се затъжил за бащиния си дом. Но защо си откраднал боговете ми?“ 31 В отговор Яков каза на Лаван: „Уплаших се, защото си помислих: ‘Да не грабне от мене обратно дъщерите си.’ 32 Но у когото намериш боговете си, той няма да остане жив. Пред роднините ни провери какво твое има у мене и си го вземи.“ Яков не знаеше, че Рахил беше откраднала тези богове. 33 Затова Лаван претърси шатрата на Яков, шатрата на Лия и шатрата на двете робини, но не намери нищо. А като излезе от шатрата на Лия, влезе в шатрата на Рахил. 34 (A)А в това време Рахил беше взела идолите, беше ги поставила под седлото на една камила и беше седнала над тях. Лаван претърси цялата ѝ шатра, но не намери нищо. 35 (B)Рахил каза на баща си: „Господарю мой, да не се разгневиш затова, че не мога да стана пред тебе, тъй като имам месечно течение.“ Лаван прерови всичко, но идолите не намери. 36 Тогава Яков се разсърди и се скара с Лаван. Яков заговори към него: „Каква е вината ми, какъв е грехът ми, че ме преследваш? 37 Ти прегледа всички мои вещи – какво твое намери от цялата си покъщнина? Покажи го тук, пред моите и твоите роднини – нека те отсъдят между двама ни.
38 Двадесет години аз работих при тебе. За това време твоите овце и кози не помятаха. Овни от стадото ти не ядох. 39 Разкъсано от зверове не ти донасях – това беше за моя сметка. От мене ти търсеше сметка за изгубеното денем и за пропадналото нощем. 40 Денем се изнурявах от жега, а нощем – от студ. Сънят бягаше от очите ми. 41 Така преминаха тези двадесет години в твоя дом. Работих ти четиринадесет години за двете ти дъщери и шест години за добитъка ти. А ти десет пъти промени възнаграждението ми. 42 (C)Ако с мене не беше бащиният ми Бог – Бог на Авраам и Бог, Закрилник на Исаак, – ти сега щеше да ме изпратиш без нищо. Но Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми. Тази нощ Той Сам се застъпи за мене.“ 43 Лаван отговори: „Нали това са мои дъщери, мои внуци, мой добитък? Всичко, което тук виждаш, е мое. Нима мога да оскърбя собствените си дъщери и родените от тях внуци? 44 А сега нека аз и ти сключим договор и това ще бъде свидетелство между мене и тебе.“
45 Тогава Яков взе един камък и го изправи като паметник. 46 Яков нареди на роднините си: „Натрупайте камъни!“ Те натрупаха могила от камъни и направиха грамада. Там при нея те ядоха. 47 Лаван ѝ даде име: Йегар-Сахадута, а Яков я нарече Галаад. 48 Лаван заговори: „Днес тази грамада е свидетелство между мене и тебе.“ Затова онова място се нарича Галаад, 49 а също и Мицпа, защото Лаван каза още: „Господ да бди над мене и над тебе, след като се разделим един от друг. 50 Ако се отнасяш лошо към дъщерите ми или ако вземеш други жени освен дъщерите ми, то макар че няма човек между нас, помни, че Бог е свидетел между мене и тебе.“ 51 Лаван добави още към Яков: „Виж тази грамада, този паметник, който аз поставих между мене и тебе – 52 те са свидетели, че аз няма да премина с лоши замисли към тебе зад тази грамада, но и ти няма да преминаваш към мене зад тази грамада и зад този паметник. 53 Бог на Авраам и Бог на Нахор, Бог на баща им нека бъде съдия между нас.“ Яков се закле в Бога, Закрилник на баща си Исаак. 54 Тогава Яков закла жертва на планината и повика роднините си да ядат хляб. Така те ядоха хляб и пренощуваха на планината.
32 [b] Сутринта рано Лаван целуна внуците и дъщерите си, благослови ги и се отправи на път, за да се върне у дома си.
Яков се подготвя да срещне Исав
2 След това Яков продължи своя път. Тогава го срещнаха Божии ангели. 3 Когато ги видя, Яков възкликна: „Това е Божие войнство.“ И нарече онова място Маханаим. 4 Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в земята Сеир, в страната Едом. 5 Той им заповяда да му предадат следното: „Господарю мой Исав, така говори твоят роб Яков: ‘Аз живях при Лаван. 6 Придобих говеда, осли, овце и кози, роби и робини. Сега изпращам да известят за мене на тебе – моя господар, за да намеря аз благоволение пред тебе.’“
7 Вестителите се върнаха при Яков и му съобщиха: „Ходихме при брат ти Исав. Ето той идва сам да те посрещне, а с него има четиристотин мъже.“ 8 Мъчителен страх обхвана Яков. Затова той раздели на два стана всички, които бяха заедно с него, а също дребния и едрия добитък, както и камилите. 9 Той си мислеше: „Ако Исав налети на единия стан и го избие, другият ще може да се спаси.“
10 (D)Тогава Яков се помоли: „О, Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак! Господи, Ти беше ми заповядал: ‘Върни се в твоята земя, в родината си – Аз ще те закрилям!’ 11 Не съм достоен за всички милости и благодеяния, които непрестанно си оказвал на Своя роб. Преминах Йордан само с една тояга, а сега имам два стана. 12 Спаси ме от моя брат, от Исав, защото съм в ужас – да не би той да дойде, да убие мене, както и майките с децата. 13 (E)Ти обеща: ‘Аз ще те закрилям и ще направя твоето потомство да бъде като морския пясък, което поради множеството си ще бъде неизброимо’.“
14 Онази нощ Яков пренощува там. От това, което притежаваше, той подбра дарове за своя брат Исав 15 – двеста кози, двадесет козли, двеста овце, двадесет овни, 16 тридесет дойни камили с камилчетата им, четиридесет крави, десет бика, двадесет ослици и десет осела. 17 Той предостави на робите си всяко стадо поотделно. Нареди им: „Тръгнете пред мене и оставяйте разстояние между едно стадо и друго.“
18 След това заповяда на първия роб: „Когато те срещне брат ми Исав и те попита: ‘Чий роб си ти, къде отиваш и чие е това стадо пред тебе?’, 19 ти отговори: ‘Този добитък е на твоя роб Яков, пратен като дар на моя господар Исав. А сам той идва след нас’.“ 20 Същото заповяда на втория роб, както и на третия – на всички, които вървяха след стадата: „Така кажете на Исав, когато го срещнете: 21 ‘Ето твоят роб Яков идва след нас’.“ Защото си мислеше: „Ще го умилостивя с даровете, които вървят пред мене. След това ще видя лицето му – може би ще ме приеме благосклонно.“ 22 Като изпрати даровете пред себе си, през онази нощ той пренощува в стана.
Борбата на Яков с Бога
23 (F)А през нощта Яков стана, взе двете си жени и двете си робини, както и единадесетте си синове и преброди река Явок. 24 Всички тях той преведе на другия бряг, преведе и всичко, което притежаваше. 25 А Яков остана сам. И ето с него до зори се бори един Мъж. 26 Мъжът, като разбра, че не може да надвие Яков, по време на борбата го удари по бедрото така, че навехна ставата на Якововото бедро. 27 Той му каза: „Пусни Ме, защото вече се зазори.“ Яков отговори: „Няма да Те пусна, докато не ме благословиш.“ 28 Мъжът попита: „Как ти е името?“ Той отговори: „Яков.“ 29 (G)Тогава мъжът каза: „Отсега няма да се наричаш Яков, а Израил – нали ти се бори с Бога, както и с човеци, и излизаше победител.“ 30 (H)Яков попита: „Кажи ми – какво е Твоето име?“ Но Той отговори: „Защо Ме питаш за Моето име?[c]“ Тогава Мъжът благослови Яков там. 31 (I)Това място Яков нарече Фануил. Защото, казваше той, „видях Бога лице в лице, а животът ми беше запазен.“ 32 Слънцето вече беше изгряло, когато той отминаваше Фануил. Той куцаше с бедрото си.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.