3 ^(A)Змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог създаде. И рече тя на жената: истина ли каза Бог, да не ядете от никое дърво в рая?

² Жената отговори на змията: плодове от дърветата можем да ядем,

³ само за плодовете на дървото, що е посред рая, рече Бог: не яжте от тях и не се докосвайте до тях, за да не умрете.

^4 (B)Тогава змията рече на жената: не, няма да умрете;

⁵ но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло.

^6 (C)Видя жената, че дървото е добро заядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание, взе от плодоветему и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той.

^7 (D)Тогава се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листи и си направиха препасници.

^8 (E)И чуха гласа на Господа Бога, когато ходеше низ рая по дневната хладина, искриха се Адам и жена му от лицето на Господа Бога между райските дървета.

⁹ И извика Господ Бог на Адама и му рече: (Адаме,) где си?

¹⁰ Той каза: чух гласа Ти в рая, и ме достраша, защото съм гол, и се скрих.

^11 (F)И рече (Бог): кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти забраних да ядеш?

¹² Адам отговори: жената, която мидаде Ти – тя ми даде от дървото, и аз ядох.

^13 (G)Тогава Господ Бог рече на жената: защо си сторила това? Жената отговори: змията ме прелъсти, и аз ядох.

^14 (H)И рече Господ Бог на змията: загдето си сторила това, проклета да си между всички животни и всички полски зверове; ти ще се влачиш по корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота си;

^15 (I)и ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата.

^16 (J)На жената рече: ще умножа и преумножа скръбта ти, кога си бременна; с болки ще раждаш деца; и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе.

^17 (K)А на Адама рече: загдето си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: не яж от него, – проклета да е земята поради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си;

¹⁸ тръне и бодили ще ти ражда тя; и щесе храниш с полска трева;

^19 (L)с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш.

²⁰ И даде Адам на жена си име Ева^[a], защото тя стана майка на всички живеещи.

²¹ И направи Господ Бог на Адама ина жена му кожени дрехи, с които ги облече.

^22 (M)И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега – да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно.

²³ Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина, да обработва земята, от която бе взет.

²⁴ И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота.

13 А като излезе оня ден от къщата, Иисус седна край морето.

² И събра се около Него много народ, тъй че Той влезе в кораба и седна; а целият народ стоеше на брега.

^3 (A)И говори им много с притчи, като казваше: ето, излезе сеяч да сее;

⁴ и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя; и долетяха птици и ги изкълваха.

⁵ Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст; и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока.

⁶ А когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха.

⁷ Други паднаха в тръни, и израснаха тръните и ги заглушиха.

⁸ Други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод: едно сто, друго шейсет, а друго трийсет.

⁹ Който има уши да слуша, нека слуша!

¹⁰ И като се приближиха до Него учениците, рекоха Му: защо с притчи им говориш?

¹¹ А Той им отговори и рече: защото вам е дадено да узнаете тайните на царството небесно, а тям не е дадено;

^12 (B)защото, който има, нему ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, и това, що има, ще му се отнеме;

¹³ затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват, нито разбират;

^14 (C)и над тях се сбъдва пророчеството на Исаия, което казва: „с уши ще чуете, и няма да разберете; с очи ще гледате, и няма да видите;

¹⁵ защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши тежко слушат, и затворили са очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря“.

^16 (D)Вашите пък очи са блажени, задето виждат, и ушите ви – задето чуват;

^17 (E)защото, истина ви казвам, мнозина пророци и праведници са много желали да видят, каквото вие виждате, и не видяха, и да чуят, каквото вие чувате, и не чуха.

^18 (F)Вие, прочее, чуйте, какво значи притчата за сеяча:

¹⁹ при всекиго, който слуша словото на царството и не разбира, дохожда лукавият и грабва посеяното в сърцето му: ето кого означава посеяното край пътя.

²⁰ А посеяното на камъни е онзи, който слуша словото и веднага с радост го приема,

²¹ ала няма в себе си корен и е непостоянен: кога настане скръб или гонение заради словото, тоз час се съблазнява.

²² А посеяното в тръни е онзи, който слуша словото, но грижите на тоя век и примамливото богатство заглушават словото, и то бива безплодно.

²³ Посеяното пък на добра земя е онзи, който слуша словото и го разбира и който принася плод: един дава плод сто, друг шейсет, а друг трийсет.

²⁴ Друга притча им предложи Той, като каза: царството небесно прилича на човек, посеял добро семе на нивата си;

²⁵ и когато човеците спяха, дойде врагът му и посея между житото плевели, па си отиде;

²⁶ а когато израсте злакът и даде плод, тогава се появиха и плевелите.

²⁷ И като дойдоха слугите на стопанина, рекоха му: господарю, нали добро семе посея на нивата си? Откъде са, прочее, в нея тия плевели?

²⁸ А той им рече: враг човек е сторил това. Слугите пък му рекоха: искаш ли да идем и да ги оплевим?

²⁹ Но той рече: не, за да не би, като скубите плевелите, да изскубите заедно с тях и житото;

³⁰ оставете да расте и едното и другото заедно до жетва; а по жетва ще река на жетварите: съберете първом плевелите и ги свържете на снопове, за да се изгорят; а житото приберете в житницата ми.

^31 (G)Друга притча им предложи, като каза: царството небесно прилича на синапово зърно, което човек взе, та посея на нивата си,

³² което е най-малко от всички семена, но, кога израсте, бива по-голямо от всички злакове и става дърво, тъй че птиците небесни прилитат и се подсланят под клоните му.

^33 (H)Друга притча им каза: царството небесно прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото.

^34 (I)Всичко това Иисус говори народу с притчи, и без притчи не им говореше,

^35 (J)за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва: „ще отворя с притчи устата Си; ще изкажа тайните от създание мира“.

³⁶ Тогава Иисус остави народа и влезе вкъщи. А учениците Му се приближиха до Него и казаха: разтълкувай ни притчата за плевелите на нивата.

³⁷ А Той им отговори и рече: сеячът на доброто семе е Син Човеческий;

³⁸ нивата е тоя свят; доброто семе, това са синовете на царството, а плевелите синовете на лукавия;

^39 (K)врагът пък, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века, а жетварите са Ангелите.

⁴⁰ И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, тъй ще бъде и при свършека на тоя век:

⁴¹ ще изпрати Син Човеческий Ангелите Си, и ще съберат от царството Му всички съблазни и ония, които вършат беззаконие,

⁴² и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби;

^43 (L)тогава праведните ще блеснат като слънце в царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша!

⁴⁴ Царството небесно прилича още на имане, скрито в нива, което човек намери и укри, и от радост за него отива, та продава всичко, що има, и купува тая нива.

⁴⁵ Царството небесно прилича още на търговец, който търси хубави бисери,

⁴⁶ и като намери един скъпоценен бисер, отиде та продаде всичко, що имаше, и го купи.

⁴⁷ Царството небесно прилича още на мрежа, хвърлена в морето и хванала всякакви риби,

⁴⁸ която, като се напълни, изтеглиха на брега и седнаха, та събраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха вън.

⁴⁹ Тъй ще бъде при свършека на века: ще излязат Ангелите и ще отлъчат злите измежду праведните,

⁵⁰ и ще ги хвърлят в огнената пещ: там ще бъде плач и скърцане със зъби.

⁵¹ И попита ги Иисус: разбрахте ли всичко това? Те Му казват: да, Господи!

⁵² А Той им рече: затова всеки книжник, който се е учил за царството небесно, прилича на стопанин, който изнася из своята съкровищница ново и старо.

⁵³ И когато свърши Иисус тия притчи, замина си оттам.

^54 (M)А като дойде в отечеството Си, поучаваше народа в синагогата, тъй че всички се чудеха и думаха: откъде у Него тая премъдрост и тия сили?

^55 (N)Не е ли Той на дърводелеца син? Майка Му не се ли казва Мария, и братята Му – Иаков и Иосия, Симон и Иуда?

⁵⁶ И сестрите Му не са ли всички между нас? Откъде, прочее, у Него всичко това?

^57 (O)И падаха в съблазън поради Него. А Иисус им рече: пророк не бива без почит, освен в отечеството си и у дома си.

⁵⁸ И не извърши там много чудеса поради неверието им.

10 Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник;

² а който влиза през вратата, пастир е на овците:

³ нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда;

⁴ и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му;

⁵ подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават.

⁶ Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше.

⁷ Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците.

^8 (A)Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха.

^9 (B)Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.

¹⁰ Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие.

^11 (C)Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците;

¹² а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците.

¹³ Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците.

^14 (D)Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават.

¹⁵ Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците.

^16 (E)Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.

^17 (F)Затова Ме люби Отец, защото Аз Си давам душата, за да я приема пак.

^18 (G)Никой не Ми я отнима, но Аз Сам от Себе Си я давам. Имам власт, да я дам, и власт имам пак да я приема. Тая заповед получих от Отца Си.

¹⁹ Поради тия думи пак произлезе разпра между иудеите.

^20 (H)И мнозина от тях казваха: бяс има и не е в Себе Си; защо Го слушате?

²¹ Други казваха: това не са думи на бесен: може ли бяс да отваря очи на слепи?

^22 (I)И настана тогава в Иерусалим празник Обновение, и зима беше.

²³ И ходеше Иисус в храма, в притвора Соломонов.

²⁴ Тогава иудеите Го заобиколиха и Му казваха: докога ще измъчваш душите ни? Ако си Ти Христос, кажи ни открито.

^25 (J)Иисус им отговори: казах ви, ала не вярвате; делата, които Аз върша в името на Моя Отец, те свидетелствуват за Мене.

^26 (K)Но вие не вярвате, понеже не сте от Моите овци, както ви рекох.

²⁷ Моите овци слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми,

²⁸ и Аз им давам живот вечен; и те няма да погинат вовеки; и никой не ще ги грабне от ръката Ми.

^29 (L)Моят Отец, Който Ми ги даде, е поголям от всички; и никой не може ги грабна от ръката на Отца Ми.

³⁰ Аз и Отец едно сме.

^31 (M)Тогава иудеите пак грабнаха камъни, за да Го убият.

³² Иисус им отговори: много добри дела ви показах от Моя Отец; за кое от тия дела с камъни Ме замеряте?

³³ Иудеите Му отговориха и рекоха: не за добро дело с камъни Те замеряме, а за богохулство и за това, дето Ти, бидейки човек, правиш се Бог.

^34 (N)Иисус им отговори: не е ли писано в Закона ви: „Аз рекох: богове сте“?

³⁵ Ако Той нарече богове ония, към които бе отправено словото Божие (и не може да се наруши Писанието),

^36 (O)на Тогова ли, Когото Отец освети и прати в света, вие казвате: богохулствуваш, защото рекох: Аз съм Син Божий?

³⁷ Ако не върша делата на Моя Отец, не Ми вярвайте;

^38 (P)ако пък върша, макар на Мене и да не вярвате, на делата повярвайте, за да разберете и повярвате, че Отец е в Мене, и Аз съм в Него.

³⁹ Тогава пак искаха да Го хванат; но Той се измъкна из ръцете им

^40 (Q)и отиде пак отвъд Иордан, на мястото, дето по-преди Иоан кръщаваше, и остана там.

^41 (R)Мнозина дойдоха при Него и казваха, че Иоан не бил сторил никакво чудо; но всичко, що Иоан бил казал за Него, било истинско.

⁴² И мнозина там повярваха в Него.

5 ^(A)Ония, които са между вас презвитери, моля аз, съпрезвитер техен и свидетел на Христовите страдания и съучастник в славата, която има да се открие

^2 (B)пасете Божието стадо, което имате, като го надзиравате не принудено, а доброволно (и богоугодно), не заради гнусна корист, но от усърдие,

^3 (C)и не като господарувате над причта^[a], а като давате пример на стадото;

^4 (D)и кога се яви Пастиреначалникът, ще получите неувяхващия венец на славата.

^5 (E)Също и вие, по-младите, покорявайте се на презвитерите; а всички, като се покорявате един другиму, облечете се в смиреномъдрие, защото „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат“.

^6 (F)И тъй, смирете се под крепката ръка Божия, за да ви въздигне, кога дойде време.

^7 (G)Всичките си грижи Нему възложете, защото Той се грижи за вас.

^8 (H)Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник, дяволът, като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне;

^9 (I)противостойте му с твърда вяра, като знаете, че такива също страдания сполетяват и братята ви в света.

^10 (J)А Бог на всяка благодат, който е призвал вас за вечната Си слава в Иисуса Христа, Сам, след кратковременното ви страдание, да ви усъвършенствува, утвърди, укрепи и направи непоколебими.

¹¹ Нему слава и владичество вовеки веков. Амин.

¹² Написах ви накратко по Силуана, верния брат, както мисля, като ви утешавам и уверявам, че това е истинска Божия благодат, в която вие стоите.

¹³ Поздравява ви избраната заедно с вас църква във Вавилон, и син ми Марко.

^14 (K)Поздравете се един други с целование любовно. Мир на всички ви, които сте в Христа Иисуса. Амин.

12 И яви се на небето голяма поличба – жена, облечена в слънце; под нозете ѝ – месечината, а на главата ѝ – венец от дванайсет звезди;

² тя беше непразна и викаше от родилни болки, и се мъчеше да роди.

^3 (A)След това се яви друга поличба на небето: ето, голям червен змей със седем глави и десет рога, а на главите му – седем корони;

⁴ опашката му повлече третината от небесните звезди и ги свали на земята. Змеят застана пред жената, която щеше да ражда, та, кога роди, да изяде детето ѝ.

^5 (B)И тя роди мъжко дете, което ще управлява всички народи с железен жезъл; и детето ѝ бе грабнато и занесено при Бога и престола Му.

^6 (C)А жената побягна в пустинята, дето тя имаше приготвено място от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шейсет дена.

^7 (D)И стана война на небето: Михаил и Ангелите му воюваха със змея, а змеят и ангелите му воюваха против тях,

⁸ но не устояха, и за тях се не намери вече място на небето.

^9 (E)И биде свален големият змей, древният змей, наричан дявол и сатана, който мами цялата вселена – свален на земята, а заедно с него бидоха свалени и ангелите му.

^10 (F)И чух на небето висок глас да говори: сега настана спасението и силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия престол, понеже е свален клеветникът на братята ни, който ги клеветеше пред нашия Бог денем и нощем.

^11 (G)Те го победиха с кръвта на Агнеца и със словото на своето свидетелство, и не милееха за душата си дори до смърт.

^12 (H)Затова веселете се, небеса, и вие, които обитавате в тях! Горко вам, които населявате земята и морето, защото дяволът е слязъл при вас с голям гняв, като знае, че му остава малко време.

¹³ А когато змеят видя, че е свален на земята, подгони жената, която бе родила мъжкото дете.

^14 (I)И дадоха се на жената две крила на голям орел, за да хвърчи в пустинята на своето място, дето се храни през време, времена и половин време, далеч от лицето на змията.

¹⁵ И змията изпусна от устата си подир жената вода като река, за да я отвлече с реката.

¹⁶ Но земята помогна на жената; и отвори земята устата си и погълна реката, която змеят бе изпуснал из устата си.

¹⁷ И разлюти се змеят против жената и отиде да води война с останалите от семето ѝ, които пазят Божиите заповеди и имат свидетелството на Иисуса Христа.