Галатяни 3:6-4:31

1940 Bulgarian Bible

⁶ както <с> Авраама, <който> повярва в Бога, и му се вмени за правда?

⁷ Тогава познайте, че тия, които <упражняват> вяра, те са Авраамови чада;

⁸ и писанието, като предвидя, че Бог чрез вяра щеше да оправдае езичниците, изяви предварително благовестието на Авраама, <казвайки>: "В тебе ще се благославят всичките народи".

⁹ Така щото тия, които <имат> вяра се благославят заедно с вярващия Авраам.

¹⁰ Защото всички, които се <облягат> на дела, <изисквани> от закона, са под клетва, понеже е писано: "Проклет всеки, който не постоянствува да изпълнява всичко писано в книгата на закона".

¹¹ А че никой не се оправдава пред Бога чрез закона, е явно <от това>, "че праведният чрез вяра ще живее";

¹² а законът не действува чрез вяра, но казва: "Който върши това, <което заповядва законът>, ще живее чрез него".

¹³ Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет {Гръцки: Проклетия. Виж. 2 Кор. 5:21.} за нас; защото е писано: "Проклет всеки, който виси на дърво";

¹⁴ така щото благословението, <дадено> на Авраама, да дойде чрез Христа Исуса на езичниците, за да приемем обещания Дух чрез вяра.

¹⁵ Братя, (по човешки говоря), едно завещание, даже ако е само човешко, веднъж потвърди ли се, не се разваля, нито на него се прибавя нещо, от никого.

¹⁶ А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговия потомък. Не казва: "и на потомците", като на мнозина, но като за един: "и на твоя потомък", Който е Христос.

¹⁷ И това казвам, че завет, предварително потвърден, от Бога, не може да бъде развален от закона, станал четиристотин и тридесет години по-после, така щото да се унищожи обещанието.

¹⁸ Защото, ако наследството е чрез закона, не е вече чрез обещание; но Бог го подари на Авраама с обещание.

¹⁹ Тогава, защо се <даде> закона? Прибави се с цел <да се изявяват> престъпленията, докле да дойде Потомъкът, на Когото биде дадено обещанието; <и беше> прогласен от ангели чрез един ходатай.

²⁰ Но ходатаят не <ходатайствува> за един; а Бог, <Който дава обещание>, е един.

²¹ Тогава, законът противен ли е на Божиите обещания? Да не бъде! Защото, ако беше даден закон, който да може да оживотвори, то наистина правдата щеше да бъде от закона.

²² Но писанието затвори всичко под грях, та обещанието, <изпълняемо> чрез вяра в Исуса Христа, да се даде на тия, които вярват.

²³ А преди да дойде вярата ние бяхме под стражата на закона, затворени до <времето> на вярата, която имаше да се открие.

²⁴ Така, законът стана за нас детеводител, <да ни доведе> при Христа, за да се оправдаем чрез вяра.

²⁵ Но след идването на вярата не сме вече под детеводител.

²⁶ Защото всички сте Божии чада чрез вяра в Исуса Христа.

²⁷ Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.

²⁸ Няма <вече> юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.

²⁹ И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.

4 Казвам още: До тогаз, до когато наследникът е малолетен, той не се различава в нищо от роб, ако и да е господар на всичко,

² но е под надзиратели и настойници до назначения от бащата срок.

³ Така и ние, когато бяхме малолетни, бяхме поробени под първоначалните <учения> на света;

⁴ а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона,

⁵ за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.

⁶ И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!

⁷ Затова не си вече роб, но син; и ако си син, то <си> Божий наследник чрез Христа.

⁸ Но тогава, когато не познавахте Бога, вие робувахте на ония, които по естество не са богове;

⁹ а сега, когато познахте Бога, или по-добре, като станахте познати от Бога, как се връщате надире към слабите и сиромашки първоначални <учения>, на които изново желаете да робувате?

¹⁰ Вие пазите дните, месеците, времената и годините.

¹¹ Боя се за вас, да не би напусто да съм се трудил помежду ви.

¹² Моля ви се, братя, станете като мене, защото и аз <станах> като вас. Не сте ми сторили никаква неправда,

¹³ но <сами> знаете, че на първия път ви проповядвах благовестието, вследствие на телесна слабост;

¹⁴ но <пак>, това, което ви беше изпитня в моята снага, вие не го презряхте, нито се погнусихте от него, но ме приехте като Божий ангел, като Христа Исуса.

¹⁵ Тогава, къде е онова ваше самочеститяване? Понеже свидетелствувам за вас, че, ако беше възможно, очите си бихте извъртели и бихте ми ги дали.

¹⁶ Прочее, аз неприятел ли ви станах, понеже постъпвам вярно с вас?

¹⁷ Тия <учители> ви търсят ревностно не по добър начин; даже те желаят да ви отлъчат <от нас>, за да търсите тях ревностно.

¹⁸ Но добре е да бъдете търсени ревностно за това, което е добро, и то на всяко време, а не само, когато се намирам аз между вас.

¹⁹ Дечица мои, за които съм пак в родилни болки докле се изобрази Христос във вас,

²⁰ желал бих да съм сега при вас и да променя гласа си, защото съм в недоумение за вас.

²¹ Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли <що казва> законът?

²² Защото е писано, че Авраам имаше двама сина, един от слугинята и един от свободната;

²³ но тоя, който бе от слугинята, се роди по плът, а оня, който бе от свободната, по обещание.

²⁴ И това е иносказание, защото тия жени <представляват> два завета, единият от Синайската планина, който ражда чада за робство, и той е Агар.

²⁵ А тая Агар представлява планината Синай в Арабия и съответствува на днешния Ерусалим, защото тя е в робство с чадата си.

²⁶ А горният Ерусалим е свободен, който е [на всички] майка;

²⁷ защото е писано: "Весели се, неплодна, която не раждаш; Възгласи и извикай, ти, която не си била в родилни болки, Защото повече са чадата на самотната, нежели чадата на омъжената".

²⁸ А ние, братя, както Исаак, сме чада на обещание.

²⁹ Но, както тогава роденият, по плът гонеше <родения> по Дух, така е и сега.

³⁰ Обаче, що казва писанието? "Изпъди слугинята и сина й; защото синът на слугинята няма да наследи със сина на свободната".

³¹ За туй, братя, ние не сме чада на слугиня, а на свободната.