Gênesis 3
Nova Versão Transformadora
O pecado do homem e da mulher
3 A serpente era o mais astuto de todos os animais selvagens que o Senhor Deus havia criado. Certa vez, ela perguntou à mulher: “Deus realmente disse que vocês não devem comer do fruto de nenhuma das árvores do jardim?”.
2 “Podemos comer do fruto das árvores do jardim”, respondeu a mulher. 3 “É só do fruto da árvore que está no meio do jardim que não podemos comer. Deus disse: ‘Não comam e nem sequer toquem no fruto daquela árvore; se o fizerem, morrerão’.”
4 “É claro que vocês não morrerão!”, a serpente respondeu à mulher. 5 “Deus sabe que, no momento em que comerem do fruto, seus olhos se abrirão e, como Deus, conhecerão o bem e o mal.”
6 A mulher viu que a árvore era linda e que seu fruto parecia delicioso, e desejou a sabedoria que ele lhe daria. Assim, tomou do fruto e o comeu. Depois, deu ao marido, que estava com ela, e ele também comeu. 7 Naquele momento, seus olhos se abriram, e eles perceberam que estavam nus. Por isso, costuraram folhas de figueira umas às outras para se cobrirem.
8 Quando soprava a brisa do entardecer, o homem[a] e sua mulher ouviram o Senhor Deus caminhando pelo jardim e se esconderam dele entre as árvores. 9 Então o Senhor Deus chamou o homem e perguntou: “Onde você está?”.
10 Ele respondeu: “Ouvi que estavas andando pelo jardim e me escondi. Tive medo, pois eu estava nu”.
11 “Quem lhe disse que você estava nu?”, perguntou Deus. “Você comeu do fruto da árvore que eu lhe ordenei que não comesse?”
12 O homem respondeu: “Foi a mulher que me deste! Ela me ofereceu do fruto, e eu comi”.
13 Então o Senhor Deus perguntou à mulher: “O que foi que você fez?”.
“A serpente me enganou”, respondeu a mulher. “Foi por isso que comi do fruto.”
14 Então o Senhor Deus disse à serpente:
“Uma vez que fez isso, maldita é você
entre todos os animais, domésticos e selvagens.
Você se arrastará sobre o próprio ventre,
rastejará no pó enquanto viver.
15 Farei que haja inimizade entre você e a mulher,
e entre a sua descendência e o descendente dela.
Ele lhe ferirá[b] a cabeça,
e você lhe ferirá o calcanhar”.
16 À mulher ele disse:
“Farei mais intensas as dores de sua gravidez,
e com dor você dará à luz.
Seu desejo será para seu marido,
e ele a dominará”.[c]
17 E ao homem ele disse:
“Uma vez que você deu ouvidos à sua mulher
e comeu da árvore cujo fruto ordenei que não comesse,
maldita é a terra por sua causa;
por toda a vida, terá muito trabalho para tirar da terra seu sustento.
18 Ela produzirá espinhos e ervas daninhas,
mas você comerá de seus frutos e grãos.
19 Com o suor do rosto você obterá alimento,
até que volte à terra da qual foi formado.
Pois você foi feito do pó,
e ao pó voltará”.
Paraíso perdido
20 O homem, Adão, deu à sua mulher o nome de Eva,[d] pois ela seria a mãe de toda a humanidade. 21 E o Senhor Deus fez roupas de peles de animais para Adão e sua mulher.
22 Então o Senhor Deus disse: “Vejam, agora os seres humanos[e] se tornaram semelhantes a nós, pois conhecem o bem e o mal. Se eles tomarem do fruto da árvore da vida e dele comerem, viverão para sempre”. 23 Para impedir que isso acontecesse, o Senhor Deus os expulsou do jardim do Éden, e Adão passou a cultivar a terra da qual tinha sido formado. 24 Depois de expulsá-los, colocou querubins a leste do jardim do Éden e uma espada flamejante que se movia de um lado para o outro, a fim de guardar o caminho até a árvore da vida.
Битие 3
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Първият грях
3 (A)(B)(C)А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя каза на жената: „Наистина ли Бог каза да не ядете от никое дърво в градината?“ 2 Но жената каза: „Ние можем да ядем плодове от дърветата. 3 Само за плода на дървото, което е посред градината, Бог каза: ‘Не яжте от него и не се докосвайте до него, за да не умрете!’“ 4 Тогава змията каза на жената: „Вие няма да умрете! 5 Не! Бог знае, че когато вие ядете от него, очите ви ще се отворят и ще бъдете като богове, които познават добро и зло.“ 6 И жената видя, че дървото е добро за ядене и е приятно за очите, а също, че е дърво желано, защото дава знание; тя взе от плода му и яде, даде също и на мъжа си, та яде и той. 7 Тогава очите на двамата се отвориха и разбраха, че са голи. Затова те си съшиха смокинови листа и си направиха препасници.
8 (D)Тогава те чуха гласа на Господ Бог, когато ходеше в градината по време на дневната прохлада привечер, и Адам и жена му се скриха от лицето на Господ Бог между дърветата на градината.
9 Но Господ Бог повика човека и му каза: „Къде си?“ 10 Той отговори: „Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол, и се скрих.“ 11 А Бог му рече: „Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, за което ти заповядах да не ядеш?“ 12 Човекът отговори: „Жената, която Ти даде да бъде с мене, тя ми даде от дървото и аз ядох.“ 13 (E)Тогава Господ Бог каза на жената: „Защо си направила това?“ Жената отговори: „Змията ме подмами и аз ядох.“
14 (F)Господ Бог каза на змията: „Понеже си направила това, проклета да си между всичкия добитък и всички полски зверове! По корема си ще се влачиш и пръст ще ядеш през всички дни на живота си. 15 И ще поставя вражда между тебе и жената, и между твоето потомство и нейното потомство; то ще те поразява в главата, а ти ще го хапеш по петата.“
16 На жената Той каза: „Ще умножа и преумножа болките ти, когато си бременна, с болка ще раждаш деца и към мъжа ти ще тегнеш, а той ще господарува над тебе.“
17 (G)На мъжа Той каза: „Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: ‘Не яж от него’, проклета да е земята заради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всичките дни на живота си. 18 Тръни и бодили тя ще ти ражда и ти ще се храниш с полска трева. 19 (H)С пот на лицето си ще ядеш хляба си, докато се върнеш в земята, от която си взет; понеже си пръст и ще се върнеш в пръстта.“
20 И човекът даде име на жена си Ева, защото тя беше майка на всички живи. 21 И Господ Бог направи кожени дрехи на човека и на жена му. 22 (I)И Господ Бог каза: „Ето човекът стана като един от Нас, да знае добро и зло; но сега той не трябва да протегне ръката си и да вземе също от дървото на живота, та да яде и да живее вечно!“ 23 Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина – да обработва земята, от която беше взет. 24 Тогава, като изгони човека, постави на изток от Едемската градина херувим и пламенен меч, който се върти, да пазят пътя към дървото на живота.
BÍBLIA SAGRADA, NOVA VERSÃO TRANSFORMADORA copyright © 2016 by Mundo Cristão. Used by permission of Associação Religiosa Editora Mundo Cristão, Todos os direitos reservados.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.