Passage Resources Hebrew/Greek Your Content
Previous Next
Add parallel Print Page Options
Close LSB

2 Samuel 14
Legacy Standard Bible

The Woman of Tekoa

14 Now Joab the son of Zeruiah knew that (A)the king’s heart was inclined toward Absalom. 2 So Joab sent to (B)Tekoa and [a]brought a wise woman from there and said to her, “Please pretend to be a mourner, and put on mourning garments now, and do not (C)anoint yourself with oil, but be like a woman who has been mourning for the dead many days; 3 then you shall go to the king and speak to him in this manner.” So Joab put (D)the words in her mouth.

4 So the woman of Tekoa [b]spoke to the king, and she fell on her [c]face to the ground and (E)prostrated herself and said, “(F)Save, O king.” 5 And the king said to her, “What is your trouble?” And she [d]answered, “Truly I am a widow; my husband has died. 6 And your servant-woman had two sons, but the two of them struggled together in the field, and there was no one to deliver between them, so one struck the other and put him to death. 7 And behold, (G)the whole family has risen against your servant-woman, and they say, ‘Hand over the one who struck his brother, that we may put him to death for the life of his brother whom he killed, (H)and destroy the heir also.’ Thus they will extinguish my coal which remains, so as to [e]leave my husband neither name nor remnant on the face of the earth.”

8 Then the king said to the woman, “Go to your house, and I will give a command concerning you.” 9 And the woman of Tekoa said to the king, “O my lord, the king, (I)the iniquity is on me and my father’s house, but (J)the king and his throne are guiltless.” 10 So the king said, “Whoever speaks to you, bring him to me, and he will not touch you anymore.” 11 Then she said, “Please let the king remember Yahweh your God, (K)so that the avenger of blood will not continue to bring about ruin, so that they would not destroy my son.” And he said, “(L)As Yahweh lives, not one hair of your son shall fall to the ground.”

12 Then the woman said, “Please let your servant-woman speak a word to my lord the king.” And he said, “Speak.” 13 Then the woman said, “(M)Why then have you thought up such a thing against the people of God? For in speaking this word the king is as one who is guilty, in that the king does not bring back (N)his banished one. 14 For (O)we will surely die and are (P)like water spilled on the ground which cannot be gathered up again. Yet God does not take away life, but thinks up [f]ways so that (Q)the banished one will not be cast out from him. 15 So now, [g]the reason I have come to speak this word to my lord the king is that the people have made me afraid; so your servant-woman said, ‘Let me now speak to the king, perhaps the king will perform the word of his maidservant. 16 For the king will listen [h]and deliver his maidservant from the [i]hand of the man who would destroy [j]both me and my son from (R)the inheritance of God.’ 17 Then your servant-woman said, ‘Please let the word of my lord the king be a resting place, for as (S)the angel of God, so is my lord the king to listen with discernment through the good and evil. And may Yahweh your God be with you.’”

18 Then the king answered and said to the woman, “Please do not hide anything from me that I am about to ask you.” And the woman said, “Let my lord the king please speak.” 19 So the king said, “Is the hand of Joab with you in all this?” And the woman answered and said, “As your soul lives, my lord the king, no one can turn to the right or to the left from anything that my lord the king has spoken. Indeed, it was (T)your servant Joab who commanded me, and it was he who put all these words in the mouth of your servant-woman; 20 in order to change the appearance of things your servant Joab has done this thing. But my lord is wise, (U)like the wisdom of the angel of God, to know all that is in the earth.”

David Brings Back Absalom

21 Then the king said to Joab, “Behold now, (V)I have done this thing; go therefore, bring back the young man Absalom.” 22 And Joab fell on his face to the ground, prostrated himself and blessed the king; then Joab said, “Today your servant knows that I have found favor in your sight, O my lord, the king, in that the king has performed the word of his servant.” 23 So Joab arose and went to (W)Geshur and brought Absalom to Jerusalem. 24 However the king said, “Let him turn to (X)his own house, and let him not see my face.” So Absalom turned to his own house and did not see the king’s face.

25 Now in all Israel was no one as handsome as Absalom, so highly praised; (Y)from the sole of his foot to the top of his head there was no defect in him. 26 When he (Z)shaved the hair of his head (and it was at the end of every year that he shaved it, for it was heavy on him so he shaved it), he weighed the hair of his head at [k]200 shekels by the king’s weight. 27 (AA)And to Absalom there were born three sons, and one daughter whose name was (AB)Tamar; she was a woman of beautiful appearance.

28 Now Absalom lived two full years in Jerusalem, (AC)and did not see the king’s face. 29 Then Absalom sent for Joab, to send him to the king, but he was not willing to come to him. So he sent again a second time, but he was not willing to come. 30 Therefore he said to his servants, “See, (AD)Joab’s portion of land is next to mine, and he has barley there; go and set it on fire.” So Absalom’s servants set the portion of land on fire. 31 Then Joab arose, came to Absalom at his house and said to him, “Why have your servants set my portion of land on fire?” 32 And Absalom [l]answered Joab, “Behold, I sent for you, saying, ‘Come here, that I may send you to the king, to say, “Why have I come from Geshur? It would be better for me still to be there.”’ So now, let me see the king’s face, (AE)and if there is iniquity in me, let him put me to death.” 33 So Joab came to the king and told him, and he called for Absalom. Thus he came to the king and prostrated himself on his [m]face to the ground before the king, and (AF)the king kissed Absalom.

Footnotes

  1. 2 Samuel 14:2 Lit took
  2. 2 Samuel 14:4 Many mss and ancient versions came
  3. 2 Samuel 14:4 Lit nose
  4. 2 Samuel 14:5 Lit said
  5. 2 Samuel 14:7 Lit set
  6. 2 Samuel 14:14 Lit devices
  7. 2 Samuel 14:15 Lit that
  8. 2 Samuel 14:16 Lit to
  9. 2 Samuel 14:16 Lit palm
  10. 2 Samuel 14:16 Lit together
  11. 2 Samuel 14:26 Approx. 5 lb. or 2.2 kg, a shekel was approx. 0.4 oz. or 11 gm
  12. 2 Samuel 14:32 Lit said to
  13. 2 Samuel 14:33 Lit nose
Close CBT

Второ Царе 14
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

Завръщане на Авесалом в Йерусалим

14 Йоав, син на Саруя, забеляза, че сърцето на царя клони към Авесалом. 2 Йоав пожела да доведат от Текоя една умна жена, като ѝ каза: „Престори се, че плачеш, облечи жалейна дреха, не се мажи с маслиново масло и се представи за жена, която много дни е оплаквала мъртвец. 3 След това иди при царя и му кажи това и това.“ Тогава Йоав вложи в устата ѝ какво да каже.

4 Жената текоянка влезе при царя, падна по лице на земята, поклони се и каза: „Помогни ми, царю!“ 5 Царят я попита: „Какво ти е?“ Тя отговори: „Вдовица съм, мъжът ми умря. 6 Рабинята ти имаше двама синове. Те се скараха на полето, нямаше кой да ги разтърве, единият удари другия и го уби. 7 И ето всички роднини се вдигнаха срещу слугинята ти с думите: ‘Предай онзи, който уби брат си. Ние ще го убием заради отнетия живот на брат му, ще погубим дори и наследника.’ Така те ще угасят искрата, която още ми е останала, и няма да оставят на мъжа ми нито име, нито потомство по земното лице.“

8 И царят каза на жената: „Иди си спокойно вкъщи, аз ще разпоредя за тебе.“ 9 Но жената текоянка отговори на царя: „Царю, мой господарю, нека бъде върху мене вината, както и върху бащиния ми дом, а царят и престолът нека бъдат невинни.“ 10 Тогава царят каза: „Доведи ми онзи, който бъде против тебе, и той вече няма да те докосне.“ 11 Тя отговори: „Закълни се, царю, в Господ, своя Бог, че няма да има повече отмъстители за кръв, които да погубят сина ми.“ И царят обеща: „Жив ми Господ! Даже и косъм от твоя син няма да падне на земята.“

12 А жената каза: „Позволи на слугинята си да каже още една дума на своя цар господар.“ 13 Той рече: „Говори.“ И жената продължи: „Защо си замислил такова нещо против Божия народ? Като казва това, излиза, че царят е виновен за това, че не е върнал своя изгнаник. 14 (A)Ние ще умрем и ще станем като разлята на земята вода, която не може да се събере. Но Бог не желае да отнеме живот и се грижи да не отхвърли от Себе Си и изгнаника. 15 А сега аз дойдох да кажа на царя, своя господар, всичко това, защото роднините ми ме плашат. Затова твоята слугиня си каза: ‘Ще поговоря с царя, дали няма да изпълни молбата на слугинята си. 16 Защото царят ще послуша и ще избави слугинята си от онези, които се стремят да ме погубят заедно със сина ми и да ни лишат от наследство.’ 17 И твоята слугиня си каза: ‘Думата на моя господар, царя, нека ми бъде утеха, защото моят господар, царят, е като Божий ангел – той може да изслуша и доброто, и лошото. Нека Господ, твоят Бог, бъде с тебе.’“

18 Царят отговори на жената: „Не крий от мене това, за което ще те попитам.“ А жената каза: „Говори, господарю мой, царю!“ 19 Царят продължи: „Не се ли намесва във всичко това ръката на Йоав?“ Жената отговори: „Жива да е душата ти, господарю мой, царю. От това, което изрече моят господар цар, не може да има отклонение ни надясно, ни наляво. Наистина твоят служител Йоав ми заповяда и вложи всички тези думи в устата на слугинята ти. 20 Твоят служител Йоав извърши това, за да промени положението. Но моят господар е мъдър, както е мъдър Божият ангел, и знае всичко, което е на земята.“

21 След това царят каза на Йоав: „Ето ще направя това – иди, върни младия Авесалом.“ 22 Тогава Йоав падна по лице на земята и се поклони, като благослови царя с думите: „Сега вече служителят ти разбра, че е намерил благоволение пред твоите очи, господарю мой, царю, понеже царят изпълни молбата на своя служител.“ 23 И така, Йоав стана, отиде в Гесур, като доведе Авесалом в Йерусалим. 24 Тогава царят нареди: „Нека Авесалом се завърне в къщата си, но моето лице да не вижда.“ Затова Авесалом се завърна в къщата си, но лицето на царя той не видя.

25 Между всички израилтяни нямаше по-красив и по-възхваляван от Авесалом – от петите на краката му до върха на главата му нямаше у него никакъв недостатък. 26 Когато пък острижеше косата си, а той я стрижеше всяка година, понеже му тежеше, то косите от главата му тежаха двеста сикли според царската теглилка. 27 На Авесалом се родиха трима синове и една дъщеря на име Тамар, която беше много красива жена, хубавица[a].

28 В Йерусалим Авесалом живя две години, но лицето на царя той не видя. 29 Тогава Авесалом повика Йоав, за да го изпрати при царя. Но той отказа да дойде при него. Повика го втори път, но той пак отказа да дойде. 30 Затова Авесалом нареди на служителите си: „Ето нивата на Йоав се намира до моята. Там той има засят ечемик. Идете и я изгорете с огън.“ И така, Авесаломовите служители изгориха с огън тази нива[b]. 31 Затова Йоав стана, отиде при Авесалом в къщата му и попита: „Защо твоите служители са изгорили с огън нивата ми?“ 32 Авесалом отговори на Йоав: „Ето аз изпратих вест до тебе с думите: ‘Ела тук и аз ще те изпратя при царя да го попиташ защо съм дошъл от Гесур. По-добре да си бях още там. Аз искам да видя лицето на царя. Ако пък съм виновен, нека той ме убие’.“ 33 Йоав отиде при царя и му разказа всичко това. Царят повика Авесалом. Той дойде при царя и падна по лице на земята пред него. Тогава царят целуна Авесалом.

Footnotes

  1. 14:27 В Септуагинта е добавено: „Именно тя стана жена на Соломоновия син Ровоам и му роди Авия“.
  2. 14:30 В Септуагинта е добавено: „Тогава служителите на Йоав дойдоха при него, раздраха дрехите си и му съобщиха: ‘Служителите на Авесалом изгориха с огън нивата ти’.“
Next
2 Samuel 13
2 Samuel 15
Next
dropdown
Legacy Standard Bible (LSB)

Legacy Standard Bible Copyright ©2021 by The Lockman Foundation. All rights reserved. Managed in partnership with Three Sixteen Publishing Inc. LSBible.org For Permission to Quote Information visit https://www.LSBible.org.

Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (CBT)

Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.