Font Size
Трето Царе 1-2
Bulgarian Bible
Трето Царе 1-2
Bulgarian Bible
1 А когато цар Давид бе остарял, в напреднала възраст, при все, че го покриваха с дрехи, не се стоплюваше.
2 Затова, слугите му казаха: Нека потърсят за господаря ни царя млада девица за да престоява пред царя и да му пригажда, и да спи на пазвата му, за да се топли господарят ни царят.
3 И тъй, потърсиха по всичките Израилеви предели красива девица, и намериха сунамката Ависага, и доведоха я при царя.
4 Девицата бе много красива, и пригаждаше на царя и му слугуваше; но царят не я позна.
5 Тогава Адония, Агитиният син, надуто си каза: Аз ще царувам. И приготви си колесници и конници и петдесет мъже, които да тичат пред него.
6 А баща му никога не беше му досаждал с думите: Ти защо правиш това? А той беше и много хубав на глед; и роди се на Давида подир Авесалома.
7 Той се сговори с Иоава Саруиния син и със свещеника Авиатара, и те последваха Адония и му помагаха.
8 Но свещеник Садок, Ванаия Иодаевият син, пророк Натан, Семей и Реий и Давидовите силни мъже не бяха с Адония.
9 И Адония закла овци, говеда и угоени телци при скалата на Зоелет, която е при извора Рогих, и покани всичките си братя царските синове, и всичките Юдови мъже царските слуги.
10 Обаче пророк Натана, Ванаия и силните мъже и брата си Соломона не покани.
11 Тогава Натан говори на Соломоновата майка Витсавее, казвайки: Не си ли чула, че се е възцарил Адония Агитиният син, а господарят ни Давид не знае това?
12 Сега, прочее, ела, моля, да те съветвам, за да избавиш своя живот и живота на сина си Соломона.
13 Иди, влез при цар Давида и кажи му: Господарю мой царю, не закле ли се ти на слугинята си, казвайки: Синът ти Соломон непременно ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми? Защо, прочее, се възцари Адония?
14 И ето, докато ти още говориш там с царя, ще дойда и аз подир тебе и ще потвърдя думите ти.
15 И така, Витсавее възлезе при царя, в спалнята, като беше царят много стар, и сунамката Ависага му слугуваше.
16 И Витсавее се наведе та се поклони на царя. И царят рече: Какво желаеш?
17 А тя му каза: Господарю мой, ти се закле в Господа твоя Бог на слугинята си и каза : Твоят син Соломон непременно ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми.
18 Но сега, ето, Адония се е възцарил; а ти, господарю мой царю, не знаеш това.
19 И той е заклал говеда, угоени телци и овци в изобилие, и е поканил всичките царски синове, и свещеника Авиатара, и военачалника Иоава; обаче, слугата ти Соломона не е поканил.
20 Но към тебе, господарю мой царю, към тебе са обърнати очите на целия Израил, за да им известиш кой ще седне на престола на господаря ми царя подир него.
21 Иначе, когато господарят ми царят заспа с бащите си, аз и синът ми Соломон ще се считаме за оскърбители.
22 А докато тя още говореше с царя, ето, дойде и пророк Натан.
23 И известявайки на царя, рекоха: Ето пророк Натан. И той, като влезе пред царя, поклони му се с лице до земята.
24 И Натан каза: Господарю мой царю, рекъл ли си ти, Адония ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми?
25 Защото той слезе днес та закла говеда, угоени телци , и овци в изобилие, и покани всичките царски синове, и военачалниците, и свещеника Авиатара; и, ето, ядат и пият пред него, и думат: Да живее цар Адония!
26 А мене, мене слугата ти, и свещеника Садока, и Ванаия Иодаевия син, и слугата ти Соломона не покани.
27 От господаря ми царя ли стана това нещо, без да си обявил на слугите си, кой ще седне на престола на господаря ми царя подир него?
28 Тогава цар Давид в отговор рече: Повикайте ми Витсавее. И тя влезе при царя и застана пред него.
29 И царят се закле, казвайки: В името на живия Господ, Който е избавил душата ми от всяко бедствие,
30 непременно, както ти се заклех в Господа Израилевия Бог и рекох, че синът ти Соломон ще царува подир мене, и че той ще седи вместо мене на престола ми, непременно така ще направя днес.
31 Тогава Витсавее се наведе с лице до земята та се поклони на царя, и каза: Да живее господарят ми цар Давид до века!
32 Тогава рече цар Давид: Повикайте ми свещеника Садока, пророка Натана и Ванаия Иодаевия син. И те дойдоха пред царя.
33 И царят им рече: Вземете със себе си слугите на вашия господар, качете сина ми Соломона на моята мъска, и заведете го долу в Гион;
34 и свещеник Садок и порок Натан нека го помажат там за цар над Израиля; и засвирете с тръба и кажете: Да живее цар Соломон!
35 Тогава качете се тук подир него, и нека дойде и седне на престола ми, защото той ще царува вместо мене, и аз го назначих да бъде вожд на Израиля и на Юда.
36 А Ванаия Иодаевият син, в отговор на царя, рече: Амин! така да повели и Господ Бог на господаря ми царя!
37 Както е бил Господ с господаря ми царя, така да бъде и със Соломона, и да направи престола му още по-велик от престола на господаря ми цар Давида.
38 И така, свещеник Садок пророк Натан и Ванаия Иодаевият син, с херетците и фелетците, слязоха та качиха Соломона на цар Давидовата мъска и доведоха го в Гион.
39 И свещеник Садок взе рога с мирото от шатъра, за срещане та помаза Соломона. И засвириха с тръба, и всичките люде рекоха: Да живее цар Соломон!
40 И всичките люде отидоха нагоре подир него; и людете свиреха с кавали и веселяха се с голямо веселие, така че земята се цепеше от виковете им.
41 А Адония и всичките му гости чуха шума , като свършиха яденето си. И когато Иоав чу тръбният звук рече: Защо е тоя шум и градът развълнуван?
42 Докато още говореше, ето, Ионатан, син на свещеника Авиатара дойде; и Адония рече: Влез, защото ти си достоен мъж и носиш дори известия.
43 А Ионатан в отговор рече на Адония: Наистина господарят ни цар Давид направи Соломона цар;
44 и царят прати с него свещеника Садока, пророка Натана и Ванаия Иодаевия син, с херетците и фелетците, та го възкачиха на царевата мъска;
45 И свещеникът Садок и пророк Натан го помазаха за цар в Гион; и от там отидоха нагоре веселящи се, така щото градът екна. Това е шумът, който сте чули.
46 При това, Соломон седна на престола на царството.
47 Освен туй, и царските слуги влязоха да честитят на господаря ни цар Давида, и рекоха: Бог да направи името на Соломона по-светло и от твоето име, и да направи престола му по-велик и от твоя престол. И царят се поклони както беше на леглото си.
48 Царят още говори така: Благословен да бъде Господ Израилевият Бог, Който ми даде днес син да седи на престола ми, докато очите ми го гледат.
49 Тогава всичките гости на Адония се уплашиха, и ставайки отидоха всеки в пътя си.
50 А Адония, понеже се уплаши от Соломона, стана и отиде да се хване за роговете на олтара.
51 И известиха на Соломона, казвайки: Ето, Адония се бои от Цар Соломона, и, ето, хванал се е за роговете на олтара и казва: Нека ми се закълне днес цар Соломон, че няма да убие слугата си с меч.
52 И рече Соломон: Ако се покаже достоен мъж, ни един от космите му няма да падне на земята; но ако се намери зло в него, ще се умъртви.
53 И тъй, цар Соломон прати, та го свалиха от олтара; и той дойде да се поклони на цар Соломона. А Соломон му рече: Иди у дома си.
2 И когато наближи на Давида времето да умре, заръча на сина си Соломона, казвайки:
2 Аз отивам в пътя на целия свят; ти, прочее, се крепи и бъди мъжествен.
3 Пази заръчванията на Господа твоя Бог, ходи в пътищата Му и пази повеленията Му, заповедите Му, съдбите Му и заявленията Му, според както е писано в Моисеевия закон, за да успяваш във всичко, каквото правиш и на където и да се обръщаш;
4 За да утвърди Господ думата, с който е говорил за мене, като е казал: Ако внимават чадата ти в пътя си, да ходят пред Мене в истина, от цялото си сърце и от цялата си душа, няма да липсва от тебе мъж върху Израилевия престол.
5 Освен това, ти знаеш какво и стори Иоав Саруиният син, и какво направи на двамата военачалници на Израилевите войски, - на Авенира Нировия син и на Амаса Етеровия син, - който уби, като проля боева кръв в мирно време и обагри с боева кръв пояса, който бе около кръста му, и обущата, които бяха на нозете му.
6 Постъпвай, прочее, според мъдростта си, и не оставяй белите му коси да слязат с мир в гроба.
7 Но покажи благост към синовете на галаадеца Верзелай, и нека бъдат между ония, които ядат на трапезата ти; защото така с храна те дойдоха при мене, когато бягах от брата ти Авесалома.
8 И ето с тебе вениаминецът Семей Гираевият син, от Ваурим, който ме прокле с горчива клетва в деня, когато отидох в Маханаим; слезе обаче да ме посрещне при Иордан, и заклех му се в Господа, като рекох: Няма да те убия с меч.
9 Сега, прочее, да го не считаш за невинен; защото си мъдър човек и ще знаеш, що трябва да му направиш за да сведеш белите му коси с кръв в гроба.
10 И така, Давид заспа с бащите си, и биде погребан в Давидовия град.
11 А времето, през което Давид царува над Израиля, беше четиридесет години: седем години царува в Хеврон, и тридесет и три години царува в Ерусалим.
12 И Соломон седна на престола на баща си Давида; и царството му се закрепи твърдо.
13 Тогава Адония, Агитиният син, дойде при Витсавее, Соломоновата майка. А тя каза: С мир ли идеш? И рече: С мир.
14 После рече: Имам да ти кажа една дума. И тя рече: Казвай.
15 Тогава той каза: Ти знаеш, че на мене принадлежеше царството, и че към мене целият Израил беше обърнал лицето си с ожидане за да царувам; обаче царството се отклони, та се падна на брата ми, защото от Господа му дойде.
16 Сега, прочее, имам една просба към тебе: не ми я отричай. И тя му рече: Казвай.
17 И рече: Кажи, моля, на цар Соломона (защото не ще да ти откаже това ) да ми даде за жена сунамката Ависага.
18 А Витсавее рече: Добре; аз ще говоря за тебе на царя.
19 И така, Витсавее влезе при цар Соломона да му говори за Адония. И царят стана да я посрещне, и поклони й се; сетне, като седна на престола си, каза да положат престол и за царевата майка; и тя седне отдясно му.
20 Тогава тя каза: Една малка просба имам към тебе; на ми я отричай. А царят й рече: Прости, майко моя, защото няма да ти откажа.
21 И тя рече: Нека се даде сунамката Ависага на брата ти Адония за жена.
22 Но цар Соломон в отговор рече на майка си: А защо искаш сунамката Ависага за Адония? искай за него и царството, (защото ми е по-голям брат); да! за него, за свещеника Авиатара и за Иоава Саруиния син.
23 Тогава цар Соломон се закле в Господа, казвайки: Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако Адония не е изговорил тия думи против живота си.
24 Сега, прочее, заклевам се в живота на Господа, Който ме утвърди и ме тури да седна на престола на баща ми Давида, и Който ми направи дом, според както се е обещал, днес непременно Адония ще бъде умъртвен.
25 И тъй, цар Соломон прати да изпълни заповедта му Ванаия Иодаевият син, който го нападна и той умря.
26 А на свещеника Авиатара царят каза: Иди в Анатот, на нивите си, защото заслужаваш смърт; но няма сега да те умъртвя, понеже ти си носил ковчега на Господа Иеова пред баща ми Давида, и понеже си страдал всичко, което е страдал и баща ми.
27 Така Соломон отблъсна Авиатара да не бъде свещеник Господу, за да се изпълни словото, което Господ бе говорил в Сило за Илиевия дом.
28 И когато за това стигна слух до Иоава, (защото Иоав клонеше след Адония, ако и да не беше клонил след Авесалома), Иоав побягна в Господния шатър и се хвана за роговете на олтара.
29 И извести се на цар Соломона: Иоав побягна в Господния шатър, и ето, той е при олтара. Тогава Соломон прати Ванаия Иодевият син, като каза: Иди, нападни го.
30 И тъй, Ванаия дойде в Господния шатър та му рече: Така казва царят: Излез. А той рече: Не, но тук ще умра. И Ванаия извести на царя, казвайки: Така каза Иоав, о такъв отговор ми даде.
31 А царят му рече: Направи според както е рекъл; нападни го и погреби го, за да изгладиш от мене и от бащиния ми дом невинната кръв, която Иоав е пролял.
32 Господ ще възвърне проляната от него кръв на неговата глава, понеже той нападна двама мъже по-праведни и по-добри от него, та ги уби с меч, без да знае баща ми Давид, - Авенира Нировия син, Израилевия военачалник, и Амаса Етеровия син, Юдовия военачалник.
33 Така ще се възвърне кравта им на Иоавовата глава и на главата на потомството му до века; а на Давида, на потомството му, на дома му и на престола му ще бъде мир от Господа до века.
34 Тогава Ванаия, Иодаевият син, влезе да го нападна и го уби; и погребан бе у дома си в пустинята.
35 И вместо него царят постави свещеника Садока.
36 Тогава царят прати да повикат Семея, и рече му: Построй си къща в Ерусалим и живей там и да не излезеш от там на никъде;
37 защото, знай положително, че в деня, когато излезеш и преминеш потока Кедрон, непременно ще бъдеш убит; кръвта ти ще бъде на твоята глава.
38 И Семей рече на царя: Добра е думата; според както каза господарят ми царят, така ще стори слугата ти. И Семей живя в Ерусалим доволно време.
39 А след три години, двама от Семеевите слуги побягнаха при гетския цар Анхуса, Мааховия син; и известиха на Семея, казвайки: Ето, слугите ти са в Гет.
40 Тогава Семей, като стана та оседла осела си, отиде в Гет при Анхуса за да потърси слугите си; и Семей отиде та доведе слугите си от Гет.
41 И извести се на Соломона, че Семей ходил от Ерусалим в Гет и се върнал.
42 Тогава царят прати да повикат Семея, и му рече: Не те ли заклех в Господа и те предупредих, като рекох: Знай положително, че в деня, когато излезеш и отидеш вън, где и да е, непременно ще умреш; и ти ми рече: Добра е думата, която чух?
43 Защо, прочее, не опази Господната клетва и заповедта, която ти дадох?
44 Царят още каза на Семея: Ти знаеш всичкото зло сторено на баща ми Давида, което се таи в сърцето ти; затова, Господ ще възвърне злото ти на твоята глава;
45 а цар Соломон ще бъде благословен, и Давидовият престол утвърден пред Господа до века.
46 Тогава царят заповяда на Ванаия Иодаевия син; и той излезе та го нападна; и той умря. И царството се утвърди в Соломоновата ръка.
1 Kings 1-2
New International Version
1 Kings 1-2
New International Version
Adonijah Sets Himself Up as King
1 When King David was very old, he could not keep warm even when they put covers over him. 2 So his attendants said to him, “Let us look for a young virgin to serve the king and take care of him. She can lie beside him so that our lord the king may keep warm.”
3 Then they searched throughout Israel for a beautiful young woman and found Abishag,(A) a Shunammite,(B) and brought her to the king. 4 The woman was very beautiful; she took care of the king and waited on him, but the king had no sexual relations with her.
5 Now Adonijah,(C) whose mother was Haggith, put himself forward and said, “I will be king.” So he got chariots(D) and horses[a] ready, with fifty men to run ahead of him. 6 (His father had never rebuked(E) him by asking, “Why do you behave as you do?” He was also very handsome and was born next after Absalom.)
7 Adonijah conferred with Joab(F) son of Zeruiah and with Abiathar(G) the priest, and they gave him their support. 8 But Zadok(H) the priest, Benaiah(I) son of Jehoiada, Nathan(J) the prophet, Shimei(K) and Rei and David’s special guard(L) did not join Adonijah.
9 Adonijah then sacrificed sheep, cattle and fattened calves at the Stone of Zoheleth near En Rogel.(M) He invited all his brothers, the king’s sons,(N) and all the royal officials of Judah, 10 but he did not invite(O) Nathan the prophet or Benaiah or the special guard or his brother Solomon.(P)
11 Then Nathan asked Bathsheba,(Q) Solomon’s mother, “Have you not heard that Adonijah,(R) the son of Haggith, has become king, and our lord David knows nothing about it? 12 Now then, let me advise(S) you how you can save your own life and the life of your son Solomon. 13 Go in to King David and say to him, ‘My lord the king, did you not swear(T) to me your servant: “Surely Solomon your son shall be king after me, and he will sit on my throne”? Why then has Adonijah become king?’ 14 While you are still there talking to the king, I will come in and add my word to what you have said.”
15 So Bathsheba went to see the aged king in his room, where Abishag(U) the Shunammite was attending him. 16 Bathsheba bowed down, prostrating herself before the king.
“What is it you want?” the king asked.
17 She said to him, “My lord, you yourself swore(V) to me your servant by the Lord your God: ‘Solomon your son shall be king after me, and he will sit on my throne.’ 18 But now Adonijah has become king, and you, my lord the king, do not know about it. 19 He has sacrificed(W) great numbers of cattle, fattened calves, and sheep, and has invited all the king’s sons, Abiathar the priest and Joab the commander of the army, but he has not invited Solomon your servant. 20 My lord the king, the eyes of all Israel are on you, to learn from you who will sit on the throne of my lord the king after him. 21 Otherwise, as soon as my lord the king is laid to rest(X) with his ancestors, I and my son Solomon will be treated as criminals.”
22 While she was still speaking with the king, Nathan the prophet arrived. 23 And the king was told, “Nathan the prophet is here.” So he went before the king and bowed with his face to the ground.
24 Nathan said, “Have you, my lord the king, declared that Adonijah shall be king after you, and that he will sit on your throne? 25 Today he has gone down and sacrificed great numbers of cattle, fattened calves, and sheep. He has invited all the king’s sons, the commanders of the army and Abiathar the priest. Right now they are eating and drinking with him and saying, ‘Long live King Adonijah!’ 26 But me your servant, and Zadok the priest, and Benaiah son of Jehoiada, and your servant Solomon he did not invite.(Y) 27 Is this something my lord the king has done without letting his servants know who should sit on the throne of my lord the king after him?”
David Makes Solomon King(Z)
28 Then King David said, “Call in Bathsheba.” So she came into the king’s presence and stood before him.
29 The king then took an oath: “As surely as the Lord lives, who has delivered me out of every trouble,(AA) 30 I will surely carry out this very day what I swore(AB) to you by the Lord, the God of Israel: Solomon your son shall be king after me, and he will sit on my throne in my place.”
31 Then Bathsheba bowed down with her face to the ground, prostrating herself before the king, and said, “May my lord King David live forever!”
32 King David said, “Call in Zadok(AC) the priest, Nathan the prophet and Benaiah son of Jehoiada.” When they came before the king, 33 he said to them: “Take your lord’s servants with you and have Solomon my son mount my own mule(AD) and take him down to Gihon.(AE) 34 There have Zadok the priest and Nathan the prophet anoint(AF) him king over Israel. Blow the trumpet(AG) and shout, ‘Long live King Solomon!’ 35 Then you are to go up with him, and he is to come and sit on my throne and reign in my place. I have appointed him ruler over Israel and Judah.”
36 Benaiah son of Jehoiada answered the king, “Amen! May the Lord, the God of my lord the king, so declare it. 37 As the Lord was with my lord the king, so may he be with(AH) Solomon to make his throne even greater(AI) than the throne of my lord King David!”
38 So Zadok(AJ) the priest, Nathan the prophet, Benaiah son of Jehoiada, the Kerethites(AK) and the Pelethites went down and had Solomon mount King David’s mule, and they escorted him to Gihon.(AL) 39 Zadok the priest took the horn of oil(AM) from the sacred tent(AN) and anointed Solomon. Then they sounded the trumpet(AO) and all the people shouted,(AP) “Long live King Solomon!” 40 And all the people went up after him, playing pipes(AQ) and rejoicing greatly, so that the ground shook with the sound.
41 Adonijah and all the guests who were with him heard it as they were finishing their feast. On hearing the sound of the trumpet, Joab asked, “What’s the meaning of all the noise in the city?”(AR)
42 Even as he was speaking, Jonathan(AS) son of Abiathar the priest arrived. Adonijah said, “Come in. A worthy man like you must be bringing good news.”(AT)
43 “Not at all!” Jonathan answered. “Our lord King David has made Solomon king. 44 The king has sent with him Zadok the priest, Nathan the prophet, Benaiah son of Jehoiada, the Kerethites and the Pelethites, and they have put him on the king’s mule, 45 and Zadok the priest and Nathan the prophet have anointed him king at Gihon. From there they have gone up cheering, and the city resounds(AU) with it. That’s the noise you hear. 46 Moreover, Solomon has taken his seat(AV) on the royal throne. 47 Also, the royal officials have come to congratulate our lord King David, saying, ‘May your God make Solomon’s name more famous than yours and his throne greater(AW) than yours!’ And the king bowed in worship on his bed 48 and said, ‘Praise be to the Lord, the God of Israel, who has allowed my eyes to see a successor(AX) on my throne today.’”
49 At this, all Adonijah’s guests rose in alarm and dispersed. 50 But Adonijah, in fear of Solomon, went and took hold of the horns(AY) of the altar. 51 Then Solomon was told, “Adonijah is afraid of King Solomon and is clinging to the horns of the altar. He says, ‘Let King Solomon swear to me today that he will not put his servant to death with the sword.’”
52 Solomon replied, “If he shows himself to be worthy, not a hair(AZ) of his head will fall to the ground; but if evil is found in him, he will die.” 53 Then King Solomon sent men, and they brought him down from the altar. And Adonijah came and bowed down to King Solomon, and Solomon said, “Go to your home.”
David’s Charge to Solomon(BA)
2 When the time drew near for David to die,(BB) he gave a charge to Solomon his son.
2 “I am about to go the way of all the earth,”(BC) he said. “So be strong,(BD) act like a man, 3 and observe(BE) what the Lord your God requires: Walk in obedience to him, and keep his decrees and commands, his laws and regulations, as written in the Law of Moses. Do this so that you may prosper(BF) in all you do and wherever you go 4 and that the Lord may keep his promise(BG) to me: ‘If your descendants watch how they live, and if they walk faithfully(BH) before me with all their heart and soul, you will never fail to have a successor on the throne of Israel.’
5 “Now you yourself know what Joab(BI) son of Zeruiah did to me—what he did to the two commanders of Israel’s armies, Abner(BJ) son of Ner and Amasa(BK) son of Jether. He killed them, shedding their blood in peacetime as if in battle, and with that blood he stained the belt around his waist and the sandals on his feet. 6 Deal with him according to your wisdom,(BL) but do not let his gray head go down to the grave in peace.
7 “But show kindness(BM) to the sons of Barzillai(BN) of Gilead and let them be among those who eat at your table.(BO) They stood by me when I fled from your brother Absalom.
8 “And remember, you have with you Shimei(BP) son of Gera, the Benjamite from Bahurim, who called down bitter curses on me the day I went to Mahanaim.(BQ) When he came down to meet me at the Jordan, I swore(BR) to him by the Lord: ‘I will not put you to death by the sword.’ 9 But now, do not consider him innocent. You are a man of wisdom;(BS) you will know what to do to him. Bring his gray head down to the grave in blood.”
10 Then David rested with his ancestors and was buried(BT) in the City of David.(BU) 11 He had reigned(BV) forty years over Israel—seven years in Hebron and thirty-three in Jerusalem. 12 So Solomon sat on the throne(BW) of his father David, and his rule was firmly established.(BX)
Solomon’s Throne Established
13 Now Adonijah,(BY) the son of Haggith, went to Bathsheba, Solomon’s mother. Bathsheba asked him, “Do you come peacefully?”(BZ)
He answered, “Yes, peacefully.” 14 Then he added, “I have something to say to you.”
“You may say it,” she replied.
15 “As you know,” he said, “the kingdom was mine. All Israel looked to me as their king. But things changed, and the kingdom has gone to my brother; for it has come to him from the Lord. 16 Now I have one request to make of you. Do not refuse me.”
“You may make it,” she said.
17 So he continued, “Please ask King Solomon—he will not refuse you—to give me Abishag(CA) the Shunammite as my wife.”
18 “Very well,” Bathsheba replied, “I will speak to the king for you.”
19 When Bathsheba went to King Solomon to speak to him for Adonijah, the king stood up to meet her, bowed down to her and sat down on his throne. He had a throne brought for the king’s mother,(CB) and she sat down at his right hand.(CC)
20 “I have one small request to make of you,” she said. “Do not refuse me.”
The king replied, “Make it, my mother; I will not refuse you.”
21 So she said, “Let Abishag(CD) the Shunammite be given in marriage to your brother Adonijah.”
22 King Solomon answered his mother, “Why do you request Abishag(CE) the Shunammite for Adonijah? You might as well request the kingdom for him—after all, he is my older brother(CF)—yes, for him and for Abiathar(CG) the priest and Joab son of Zeruiah!”
23 Then King Solomon swore by the Lord: “May God deal with me, be it ever so severely,(CH) if Adonijah does not pay with his life for this request! 24 And now, as surely as the Lord lives—he who has established me securely on the throne of my father David and has founded a dynasty for me as he promised(CI)—Adonijah shall be put to death today!” 25 So King Solomon gave orders to Benaiah(CJ) son of Jehoiada, and he struck down Adonijah and he died.(CK)
26 To Abiathar(CL) the priest the king said, “Go back to your fields in Anathoth.(CM) You deserve to die, but I will not put you to death now, because you carried the ark(CN) of the Sovereign Lord before my father David and shared all my father’s hardships.”(CO) 27 So Solomon removed Abiathar from the priesthood of the Lord, fulfilling(CP) the word the Lord had spoken at Shiloh about the house of Eli.
28 When the news reached Joab, who had conspired with Adonijah though not with Absalom, he fled to the tent of the Lord and took hold of the horns(CQ) of the altar. 29 King Solomon was told that Joab had fled to the tent of the Lord and was beside the altar.(CR) Then Solomon ordered Benaiah(CS) son of Jehoiada, “Go, strike him down!”
30 So Benaiah entered the tent(CT) of the Lord and said to Joab, “The king says, ‘Come out!(CU)’”
But he answered, “No, I will die here.”
Benaiah reported to the king, “This is how Joab answered me.”
31 Then the king commanded Benaiah, “Do as he says. Strike him down and bury him, and so clear me and my whole family of the guilt of the innocent blood(CV) that Joab shed. 32 The Lord will repay(CW) him for the blood he shed,(CX) because without my father David knowing it he attacked two men and killed them with the sword. Both of them—Abner son of Ner, commander of Israel’s army, and Amasa(CY) son of Jether, commander of Judah’s army—were better(CZ) men and more upright than he. 33 May the guilt of their blood rest on the head of Joab and his descendants forever. But on David and his descendants, his house and his throne, may there be the Lord’s peace forever.”
34 So Benaiah(DA) son of Jehoiada went up and struck down Joab(DB) and killed him, and he was buried at his home out in the country. 35 The king put Benaiah(DC) son of Jehoiada over the army in Joab’s position and replaced Abiathar with Zadok(DD) the priest.
36 Then the king sent for Shimei(DE) and said to him, “Build yourself a house in Jerusalem and live there, but do not go anywhere else. 37 The day you leave and cross the Kidron Valley,(DF) you can be sure you will die; your blood will be on your own head.”(DG)
38 Shimei answered the king, “What you say is good. Your servant will do as my lord the king has said.” And Shimei stayed in Jerusalem for a long time.
39 But three years later, two of Shimei’s slaves ran off to Achish(DH) son of Maakah, king of Gath, and Shimei was told, “Your slaves are in Gath.” 40 At this, he saddled his donkey and went to Achish at Gath in search of his slaves. So Shimei went away and brought the slaves back from Gath.
41 When Solomon was told that Shimei had gone from Jerusalem to Gath and had returned, 42 the king summoned Shimei and said to him, “Did I not make you swear by the Lord and warn(DI) you, ‘On the day you leave to go anywhere else, you can be sure you will die’? At that time you said to me, ‘What you say is good. I will obey.’ 43 Why then did you not keep your oath to the Lord and obey the command I gave you?”
44 The king also said to Shimei, “You know in your heart all the wrong(DJ) you did to my father David. Now the Lord will repay you for your wrongdoing. 45 But King Solomon will be blessed, and David’s throne will remain secure(DK) before the Lord forever.”
46 Then the king gave the order to Benaiah(DL) son of Jehoiada, and he went out and struck Shimei(DM) down and he died.
The kingdom was now established(DN) in Solomon’s hands.
Footnotes
- 1 Kings 1:5 Or charioteers
Bulgarian Bible (BULG)
New International Version (NIV) 
Holy Bible, New International Version®, NIV® Copyright ©1973, 1978, 1984, 2011 by Biblica, Inc.® Used by permission. All rights reserved worldwide.
NIV Reverse Interlinear Bible: English to Hebrew and English to Greek. Copyright © 2019 by Zondervan.