12 И ето ония, които дойдоха при Давида в Сиклаг, докато още се затваряше, за да се крие от Саула, Кисовия син; те бяха от силните мъже, които му помагаха във война.

² Те бяха въоръжени с лъкове, и можеха да си служат и с дясната и с лявата ръка за хвърляне камъни с прашка и за стреляне с лък, и бяха от Сауловите братя, от Вениамина.

³ Началник беше Ахиезер, после Иоас, синове на гаваатеца Сама; Езиил и Филет, Азмаветови синове; Вераха, анатотецът Ииуй,

⁴ гаваонецът Исмаия, силен между тридесетте, и над тридесетте; Еремия, Яазаил, Иоанан, гедиротецът Иозавад,

⁵ Елузай, Еримот, Ваалия, Семария, еруфецът Сафатия,

⁶ Елкана, Есия, Азареил, Иозер и Ясовеам, Кореовците;

⁷ и Иоила и Зевадия, синове на Ероама от Гедор.

⁸ И някои от гадците се отделиха та дойдоха при Давида в канарата в пустинята, мъже силни и храбри, обучени за бой, които знаеха да употребяват щит и копие, чиито лица бяха като лъвови лица, и които бяха бързи като сърните по хълмовете.

⁹ Те бяха : Езер, първият; Авдия, вторият; Елиав, третият;

¹⁰ Мисмана, четвъртият; Еремия петият;

¹¹ Атай, шестият; Елиил, седмият;

¹² Иоанан, осмият; Елзавад, деветият;

¹³ Еремия, десетият; и Махванай, единадесетият.

¹⁴ Тия от гадците бяха военачалници; който беше най-долен, между тях , беше над сто войници , а който беше най-горен, беше над хиляда.

¹⁵ Тия бяха, които преминаха Иордан в първия месец, когато реката заливаше всичките си брегове и разгониха всичките жители на долините към изток и към запад.

¹⁶ Също и от вениаминците и юдейците дойдоха при Давида в канарата.

¹⁷ А Давид излезе да ги посрещне та им проговори, казвайки: Ако идете при мене с мир, за да ми помогнете, сърцето ми ще се привърже към вас; но ако сте дошли за да ме предадете на неприятелите ми, като няма насилие в ръцете ми, Бог на бащите ни нека види и нака изобличи това.

¹⁸ Тогава дойде дух на Амасия, гладния между началниците, и рече : Твои сме, Давиде, и от към твоя страна, Есеев сине! Мир, мир на тебе! мир и на помощниците ти! защото твоят Бог ти помага. Тогава Давид ги прие, и постави ги началници на дружината си.

¹⁹ и от Манасия се присъединиха някои към Давида, когато дойде с филистимците на бой против Саула; обаче не им помогнаха, защото филистимските управители, като се посъветваха, върнаха го, понеже думаха: Той ще мине към господаря си Саула с опасност за главите ни.

²⁰ А като се връщаше в Сиклаг, присъединиха се към него от Манасия: Адна, Иозавад, Едиил, Михаил, Иозавад, Елиу и Салатай, военачалници на Манасиевите хиляди.

²¹ Те помогнаха на Давида против разбойниците, защото те всички бяха силни и храбри; и станаха военачалници.

²² Защото от ден на ден прииждаха мъже при Давида, за да му помагат, докле стана голяма войска, като войска Божия.

²³ И ето броят на въоръжените за бой началници, които дойдоха при Давида в Хеврон, за да възвърнат нему Сауловото царство според Господното слово:

²⁴ от Юдейците шест хиляди и осемнадесет щитоносци и колесници, въоръжени за бой;

²⁵ от симеонците седем хиляди и сто души, силни и храбри за бой;

²⁶ от левийците, четири хиляди и шестстотин души;

²⁷ а Иодай беше началник на Аароновците; и с него бяха три хиляди и седемстотин души,

²⁸ и Садок силен и храбър младеж, и от бащиния му дом двадесет и двама началника;

²⁹ а от вениаминците, Сауловите братя три хиляди души; защото до тогаз по-голямата част от тях бяха поддържали Сауловия дом;

³⁰ от ефремците, двадесет хиляди и осемстотин души, силни и храбри, именити мъже от бащиния си дом;

³¹ от половината на Манасиевото племе, осемнадесет хиляди души, които се определиха по име да дойдат и направят Давида цар;

³² от исахарците, въже, които разбираха времената, та знаеха как трябваше да постъпва Израил, с двадесетте им началници, и всичките им братя действуващи под тяхна заповед;

³³ от Завулона, петдесет хиляди души, които можеха да излизат с войската, да го поставят в строй с всякакви военни оръжия, и да управляват сражението, с непоколебимо сърце;

³⁴ от Нефталима, хиляда началници, и с тях тридесет и седем хиляди щитоносци и копиеносци;

³⁵ от данците, двадесет и осем хиляди и шестстотин мъже, които можеха да се строят за бой;

³⁶ от Асира, четиридесет хиляди души, които можаха да излизат с войската, да я поставят в строй;

³⁷ а оттатък Иордан, от рувимците, от гадците и от половината племе на Манасия, стои двадесет хиляди души с всякакви военни оръжия за бой.

³⁸ Всички тия военни мъже нареждани в строй, дойдоха с цяло сърце в Хеврон за да направят Давида цар над целия Израил; така всички други в Израиля бяха с едно сърце да направят Давида цар.

³⁹ И там бяха с Давида три дни та ядяха и пиеха, защото братята им бяха приготвили за тях.

⁴⁰ Освен това, и ония, които бяха близо до тях, дори до Исахара, Завулона и Нефталима донесоха им храна с осли, с камили, с мъски и с волове, - храни от брашно, низаници смокини, сухо грозде, вино, дървено масло, говеда и изобилно овце; защото беше веселие в Израиля.

13 Тогава Давид се съветва с хилядниците , стотниците и всичките началници;

² и Давид каза на цялото Израилево общество: Ако ви е угодно и ако е от Господа нашия Бог, нека пратим навсякъде до братята си, останали по цялата Израилева земя, и освен тях, и до свещениците и левитите, които са в градовете им и околностите, за да се съберат при нас;

³ и нека донесем при нас ковчега на нашия Бог, защото не го потърсихме в Сауловите дни.

⁴ И целият събор каза, че ще направят така, защото това се видя право на всичките люде.

⁵ Тогава Давид събра целия Израил от египетския поток Сихор дори до прохода на Емат, за да донесат Божия ковчег от Кириатиарим.

⁶ И Давид отиде с целия Израил във Ваала, то ест , в Юдов Кириатиарим, за да дигне от там Божия ковчег, който се нарича с името на Господа, Който обитава между херувимите.

⁷ И като изнесоха Божия ковчег от Авинадавовата къща, туриха го на нова кола; и Оза и Ахио караха колата.

⁸ И Давид и целият Израил играеха пред Господа с всичката си сила, с песни, с арфи, с псалтири, с тъпанчета, с кимвали и с тръби.

⁹ А когато стигнаха до Хидоновото* гумно, Оза простря ръката си та хвана ковчега, защото воловете го раздрусаха.

¹⁰ И гневът на Господа пламна против Оза и го порази за гдето простря ръката си на ковчега; и умря там пред Бога.

¹¹ И Давид се наскърби за гдето Господ нанесе поражение на Оза; и нарече онова място Фарез-оза* както се казва и до днес.

¹² И в оня ден Давид се уплаши от Бога, и каза: Как ще донеса при себе си Божия ковчег?

¹³ Затова Давид не премести при себе си ковчега в Давидовия град, но го отпрати в къщата на гетеца Овид-едома.

¹⁴ И Божият ковчег престоя със семейството на Овид-едома в къщата му три месеца; и Господ благослови дома на Овид-едома и всичко що имаше.

14 Подир това тирският цар Хирам прати посланици при Давида и кедрови дървета, зидари и дърводелци, за да му построят къща.

² И Давид позна, че Господ го бе утвърдил цар над Израиля, защото царството му се възвиси на високо заради людете Му Израиля,

³ И Давид си взе още жени в Ерусалим; и Давид роди още синове и дъщери.

⁴ И ето имената на чадата, които му се родиха в Ерусалим: Самуа, Совав, Натан, Соломон,

⁵ Евар, Елисуа, Елфалет,

⁶ Ногах, Нефег, Авия,

⁷ Елисама, Веелиада+ и Елифалет.

⁸ А когато филистимците чуха, че Давид бил помазан за цар над целия Израил, всичките филистимци възлязоха да търсят Давида; а Давид, като чу за това, излезе против тях.

⁹ И тъй филистимците дойдоха та нахлуха в долината Рафаим.

¹⁰ Тогава Давид се допита до Бога, казвайки: Да възляза ли против филистимците? ще ги предадеш ли в ръката ми? И Господ му отговори: Възлез, защото ще ги предам в ръката ти.

¹¹ И тъй, те отидоха на Ваал-ферасим, и там Давид ги порази, Тогава рече Давид: Бог избухна чрез моята ръка върху неприятелите ми, както избухват водите. За туй, онова място се нарече Ваал-ферасим ¹² И филистимците , оставиха там боговете си; а Давид заповяда, та ги изгориха с огън.

¹³ И филистимците пак нахлуха в долината.

¹⁴ Затова Давид пак се допита до Бога; и Бог му каза: Не възлизай против тях, но ги заобиколи, та ги нападни отсреща черниците.

¹⁵ И когато чуеш шум, като от маршируване по върховете на черниците, тогава да излезеш пред на бой, защото Бог ще излезе пред тебе да порази филистимското множество.

¹⁶ И Давид стори според както му заповяда Бог; и поразяваха филистимското множество от Гаваон дори до Гезер.

¹⁷ И Давидовото име се прочу по всичките земи; и Господ нанесе страх от него върху всичките народи.