Първо Царе 1:9-18

Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

Молитвата на Ана

⁹ След като се нахраниха в Силом, Ана стана^[a]. А свещеникът Илий седеше тогава на стол при входа на Господния храм. ¹⁰ Душата ѝ беше огорчена и тя се молеше на Господа със силен плач. ^11 (A)Тя даде оброк с думите: „Господи, Всемогъщи Вседържителю! Ако Ти погледнеш милостиво на скръбта на Своята служителка и си спомниш за мене, и ако не забравиш служителката Си и ѝ дариш мъжка рожба, аз ще я посветя на Господа за цял живот и вино и сикер няма да пие, и бръснач няма да се допре до главата на това дете.“

¹² Тя дълго се молеше пред Господа, а Илий наблюдаваше устата ѝ. ¹³ Ана говореше тихо в сърцето си, само устните ѝ се мърдаха, гласът ѝ не се чуваше, затова Илий я сметна за пияна. ¹⁴ Илий я попита: „Докога ще бъдеш пияна? Изтрезней от виното си и се махни от лицето на Господа.“ ¹⁵ В отговор Ана рече: „Не, господарю мой; аз съм нещастна жена. Нито вино, нито сикер съм пила, а разкрих сърцето си пред Господа. ¹⁶ Не смятай слугинята си за лоша жена, защото поради голямата си печал аз се молих поради скръбта си досега.“ ¹⁷ Илий ѝ отговори с думите: „Иди си в мир. Бог Израилев ще изпълни молбата, която си отправила към Него.“ ¹⁸ А тя отговори: „Дано слугинята ти намери милост в твоите очи.“ Тогава тя тръгна по пътя си и яде, и лицето ѝ не беше вече печално.