¹⁷ А след това, синът на жената, домакинята, се разболя; и болестта му бе тъй тежка, щото не остана дишане в него.

¹⁸ Тогава тя рече на Илия: Какво има между мене и тебе, Божий човече? Дошъл ли си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми?

¹⁹ А той й каза: Дай ми сина си. И като го взе от пазухата й та го изнесе на горната стая, гдето живееше, положи го на леглото си.

²⁰ И извика към Господа и рече: Господи Боже мой! нанесъл ли си зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина й?

²¹ Тогава той се простря три пъти върху детето, и извика към Господа, казвайки: Господи Боже мой, моля Ти се, нека се върне душата на това дете в него.

²² И Господ послуша Илиевия глас, та се върна душата на детето в него и то оживя.

²³ Тогава Илия взе детето та го занесе от горната стая в къщата и даде го на майка му; и Илия рече: Виж, синът ти е жив.

²⁴ И жената каза на Илия: Сега познавам, че си Божий човек, и че Господното слово, което говориш, е истина.

¹⁸ И когато порасна детето, излезе един ден към баща си при жетварите.

¹⁹ И рече на баща си: Главата ми! главата ми! А той рече на <един от> момците: Занеси го при майка му.

²⁰ И като го взе занесе го при майка му; и <детето> седя на коленете й до пладне, и тогава умря.

²¹ И тя се качи та го положи на леглото на Божия човек, и като затвори вратата след него, излезе.

²² Тогава повика мъжа си и рече: Изпрати ми, моля, един от момците и една от ослиците, за да тичам при Божия човек и да се върна.

²³ А той рече: Защо да отидеш днес при него? не е нито нов месец, нито събота. А тя рече: Бъди спокоен.

²⁴ Тогава оседла ослицата, и рече на слугата си: Карай и бързай; не забавяй карането заради мене освен ако ти заповядвам.

²⁵ И тъй, стана та отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя от далеч, рече на слугата си Гиезия: Ето там сунамката!

²⁶ Сега, прочее, тичай да я посрещнеш и кажи й: Добре ли си? добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре.

²⁷ А когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му; а Гиезий се приближи, за да я оттласне. Но Божият човек рече: Остави я, защото душата й е преогорчена в нея: а Господ е скрил <причината> от мене, и не ми я е явил.

²⁸ А тя рече: Искала ли съм син от господаря си? Не рекох ли: Не ме лъжи?

²⁹ Тогава <Елисей> рече на Гиезия: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка, та иди; ако срещнеш човек, да го не поздравиш, а ако те поздрави някой, да му не отговориш; и положи тоягата ми върху лицето на детето.

³⁰ А майката на детето рече: <Заклевам се в> живота на Господа и <в> живота на душата ти, няма да те оставя. И така, той стана та отиде подир нея.

³¹ А Гиезий мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но нямаше ни глас, нито слушане. Затова се върна да го посрещне и му извести казвайки: Детето не се събуди.

³² И когато влезе Елисей в къщата, ето детето умряло, положено на леглото му.

³³ Влезе, прочее, та затвори вратата зад тях двамата, и помоли се Господу.

³⁴ Тогава се качи та легна върху детето, и като тури устата си върху неговите уста, и очите си върху неговите очи, и ръцете си върху неговите ръце простря се върху него; и стопли се тялото на детето.

³⁵ После се оттегли та ходеше насам натам из къщата, тогава <пак> се качи та се простря върху него; и детето кихна седем пъти, и детето отвори очите си.

³⁶ И Елисей извика Гиезия и рече: Повикай тая сунамка. И повика я; и когато влезе при него, рече й: Вземи сина си.

³⁷ И тя влезе, падна на нозете му та се поклони до земята, и дигна сина си та излезе.

²⁰ И Елисей умря, и погребаха го. А в следната година някои моавски чети опустошаваха земята.

²¹ И <неколцина израилтяни> като погребваха един човек, ето, видяха чета; затова хвърлиха човека в гроба на Елисея. А щом стигна човекът та досегна Елисеевите кости, оживя и се изправи на краката си.