路加福音 24
Revised Chinese Union Version (Simplified Script) Shen Edition
耶稣复活(A)
24 七日的第一日，黎明的时候，那些妇女带着所预备的香料来到坟墓那里， 2 发现石头已经从坟墓滚开了， 3 她们就进去，只是不见主耶稣的身体。 4 正在为这事困惑的时候，忽然有两个人站在旁边，衣服放光。 5 妇女们非常害怕，就俯伏在地上。那两个人对她们说：“为什么在死人中找活人呢？ 6 他不在这里，已经复活了。要记得他还在加利利的时候怎样告诉你们的， 7 他说：‘人子必须被交在罪人手里，钉在十字架上，第三天复活。’” 8 她们就想起耶稣的话来。 9 于是她们从坟墓那里回去，把这一切事告诉十一个使徒和其余的人。 10 把这些事告诉使徒的有抹大拉的马利亚、约亚拿，和雅各的母亲马利亚，还有跟她们在一起的妇女。 11 她们这些话，使徒以为是胡言，就不相信。 12 彼得起来，跑到坟墓前，俯身往里看，只见细麻布，就回去了，因所发生的事而心里惊讶。
在去以马忤斯的路上(B)
13 同一天，门徒中有两个人往一个村子去；这村子名叫以马忤斯，离耶路撒冷约有二十五里[a]。 14 他们彼此谈论所发生的这一切事。 15 正交谈议论的时候，耶稣亲自走近他们，和他们同行， 16 可是他们的眼睛模糊了，没认出他。 17 耶稣对他们说：“你们一边走一边谈，彼此谈论的是什么事呢？”他们就站住，脸上带着愁容。 18 两人中有一个名叫革流巴的回答：“你是在耶路撒冷的旅客中，惟一还不知道这几天在那里发生了什么事的人吗？” 19 耶稣对他们说：“什么事呢？”他们对他说：“就是拿撒勒人耶稣的事。他是个先知，在 神和众百姓面前，说话行事都大有能力。 20 祭司长们和我们的官长竟把他解去，定了死罪，钉在十字架上。 21 但我们素来所盼望要救赎以色列民的就是他。不但如此，这些事发生到现在已经三天了。 22 还有，我们中间的几个妇女使我们惊奇：她们清早去了坟墓， 23 不见他的身体，就回来告诉我们，说她们看见了天使显现，说他活了。 24 又有我们的几个人往坟墓那里去，所发现的正如妇女们所说的，只是没有看见他。” 25 耶稣对他们说：“无知的人哪，先知所说的一切话，你们的心信得太迟钝了。 26 基督不是必须受这些苦难，然后进入他的荣耀吗？” 27 于是，他从摩西和众先知起，凡经上所指着自己的话都给他们作了解释。
28 他们走近所要去的村子，耶稣好像还要往前走， 29 他们却强留他说：“时候晚了，天快黑了，请你同我们住下吧。”耶稣就进去，要同他们住下。 30 坐下来和他们用餐的时候，耶稣拿起饼来，祝福了，擘开，递给他们。 31 他们的眼睛开了，这才认出他来。耶稣却从他们眼前消失了。 32 他们彼此说：“在路上他和我们说话，给我们讲解圣经的时候，我们的心在我们里面[b]岂不是火热的吗？”
33 于是他们立刻起身，回耶路撒冷去，看见十一个使徒和与他们正在一起的人聚集在一处， 34 说：“主果然复活了，已经显现给西门看了。” 35 于是，两个人把路上所遇到，和耶稣擘饼的时候怎么被他们认出来的事，都述说了一遍。
向门徒显现(C)
36 正说这些话的时候，耶稣亲自站在他们当中，说：“愿你们平安！” 37 他们却惊慌害怕，以为所看见的是魂。 38 耶稣对他们说：“你们为什么惊恐不安？为什么心里起疑惑呢？ 39 你们看我的手和我的脚，就知道实在是我了。摸摸我，看，因为魂无骨无肉，你们看，我是有的。” 40 说了这话，他就把手和脚给他们看。 41 他们还在又惊又喜、不敢相信的时候，耶稣对他们说：“你们这里有什么吃的没有？” 42 他们给了他一片烤鱼， 43 他接过来，在他们面前吃了。
44 耶稣对他们说：“这就是我从前和你们同在时所告诉你们的话：摩西的律法、先知的书，和《诗篇》上所记一切指着我的话都必须应验。” 45 于是耶稣开他们的心窍，使他们能明白圣经， 46 又对他们说：“照经上所写的，基督必受害，第三天从死人中复活， 47 并且人们要奉他的名传悔改、使罪得赦的道，从耶路撒冷起直传到万邦。 48 你们就是这些事的见证。 49 我要将我父所应许的降在你们身上，你们要在城里等候，直到你们领受从上面来的能力。”
耶稣升天(D)
50 耶稣领他们出来，直到伯大尼附近，就举手给他们祝福。 51 正祝福的时候，他离开他们，被带到天上去了。 52 他们就拜他，带着极大的喜乐回耶路撒冷去， 53 常在圣殿里称颂 神。
Лука 24
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Възкресението на Иисус Христос
24 (A)В първия ден на седмицата[a] жените заедно с някои други дойдоха при гроба рано сутринта, като носеха приготвените благовония. 2 Те намериха камъка отместен от гроба, 3 но като влязоха, не намериха тялото на Господ Иисус. 4 (B)И докато се чудеха на това, ето двама мъже се изправиха пред тях в бляскави дрехи. 5 Те се уплашиха и сведоха очи към земята, но мъжете им рекоха: „Защо търсите Живия между мъртвите? 6 Няма Го тук; Той възкръсна! Припомнете си какво ви бе казал, когато беше още в Галилея. 7 (C)Каза ви, че Синът човешки трябва да бъде предаден в ръцете на грешници, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне.“ 8 Тогава те си спомниха думите Му.
9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте ученици и на всички останали. 10 Това бяха Мария Магдалина, Йоанна, Мария, майката на Яков, и другите с тях. Те разказаха за това на апостолите, 11 но техните думи им се сториха празни приказки и не им повярваха. 12 Но Петър стана и се затича към гроба. Когато се наведе, видя вътре само повивките и се върна учуден от станалото.
Иисус Христос се явява на двама ученици по пътя за Емаус
13 (D)В същия ден двама от учениците Му отиваха в едно село на име Емаус, отдалечено на шестдесет стадия от Йерусалим. 14 Те разговаряха помежду си за всичко онова, което се бе случило. 15 И докато разговаряха и обсъждаха помежду си, Сам Иисус се приближи и тръгна с тях. 16 Те Го виждаха, но не можеха да Го познаят. 17 А Той им рече: „Какви са тези думи, които вървешком разменяте помежду си, и защо сте тъжни?“ 18 Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори: „Ти ли си единственият чуждоземец в Йерусалим, който не е узнал какво стана тук през тези дни?“ 19 (E)И Той ги попита: „Какво?“ Те Му отговориха: „Това, което стана с Иисус от Назарет, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и целия народ, 20 как нашите първосвещеници и началници Го предадоха на смъртно наказание и Го разпънаха. 21 (F)А ние се надявахме, че Той е, Който ще избави Израил, но освен всичко друго, ето днес вече е третият ден, откакто стана това. 22 (G)Пък и някои жени от нашите ни слисаха. Те ходили рано на гроба 23 и не намерили тялото Му, и като дойдоха, разказваха, че им се явили ангели, които казвали, че Той е жив. 24 (H)Някои от нашите отидоха на гроба и заварили всичко тъй, както и жените казаха; но Него не видели.“ 25 (I)Тогава Той им рече: „О, неразумни, колко е трудно да повярвате в сърцата си на всичко, което са казали пророците. 26 Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?“ 27 И като започна от Мойсей и всичките пророци, обясни им казаното за Него в цялото Писание.
28 Вече бяха приближили селото, в което отиваха, и Той даваше вид, че иска да продължи пътя Си. 29 Но те Го задържаха, като казваха: „Остани с нас, понеже е привечер и денят превали.“ И Той влезе, за да остане с тях. 30 А когато Иисус седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи го и им раздаде. 31 Тогава им се отвориха очите и те Го познаха, но Той стана невидим за тях. 32 И те си казаха един на друг: „Не гореше ли у нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?“
33 В същия час станаха, върнаха се в Йерусалим и намериха събрани единадесетте и другите, които бяха с тях. 34 (J)Те казваха, че Господ наистина е възкръснал и се е явил на Симон. 35 А двамата споделиха за случилото се по пътя и как Го бяха познали, когато разчупваше хляба.
Иисус Христос се явява на апостолите в Йерусалим
36 (K)Докато те говореха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: „Мир ви нося!“ 37 (L)Смутени и изплашени, те помислиха, че виждат дух. 38 Но Той им рече: „Защо сте така смутени? Защо съмнения изпълват сърцата ви? 39 Погледнете ръцете и нозете Ми: Аз съм Същият. Пипнете Ме и вижте: духът няма плът и кости, а вие виждате, че имам.“ 40 И като каза това, показа им ръцете и нозете Си. 41 (M)Но понеже те от радост още не можеха да повярват и се чудеха, Той им рече: „Имате ли тук нещо за ядене?“ 42 Те Му дадоха късче печена риба и пчелен мед. 43 Той взе и яде пред тях.
44 (N)(O)(P)След това им рече: „Това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас – че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Мойсеевия закон, Пророците и Псалмите.“ 45 Тогава им просветли ума, за да разбират Писанията, 46 (Q)и им рече: „Тъй е писано и тъй трябваше да пострада Христос – да възкръсне от мъртвите на третия ден 47 (R)и да бъдат проповядвани в Негово име покаяние и опрощаване на греховете сред всички народи, като се започне от Йерусалим. 48 Вие сте свидетели на това. 49 (S)И Аз ще изпратя върху вас обещаното от Моя Отец. А вие стойте в град Йерусалим, докато се облечете в сила отгоре.“
Възнесение на Иисус Христос
50 Тогава Иисус ги изведе в околностите на Витания, вдигна ръцете Си и ги благослови. 51 (T)И докато ги благославяше, отдели се от тях и започна да се възнася към небето. 52 (U)А те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост. 53 И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.
Footnotes
- 24:1 Има се предвид неделният ден, когато Иисус Христос възкръснал и който е първи поред от еврейската седмица.
Luke 24
King James Version
24 Now upon the first day of the week, very early in the morning, they came unto the sepulchre, bringing the spices which they had prepared, and certain others with them.
2 And they found the stone rolled away from the sepulchre.
3 And they entered in, and found not the body of the Lord Jesus.
4 And it came to pass, as they were much perplexed thereabout, behold, two men stood by them in shining garments:
5 And as they were afraid, and bowed down their faces to the earth, they said unto them, Why seek ye the living among the dead?
6 He is not here, but is risen: remember how he spake unto you when he was yet in Galilee,
7 Saying, The Son of man must be delivered into the hands of sinful men, and be crucified, and the third day rise again.
8 And they remembered his words,
9 And returned from the sepulchre, and told all these things unto the eleven, and to all the rest.
10 It was Mary Magdalene and Joanna, and Mary the mother of James, and other women that were with them, which told these things unto the apostles.
11 And their words seemed to them as idle tales, and they believed them not.
12 Then arose Peter, and ran unto the sepulchre; and stooping down, he beheld the linen clothes laid by themselves, and departed, wondering in himself at that which was come to pass.
13 And, behold, two of them went that same day to a village called Emmaus, which was from Jerusalem about threescore furlongs.
14 And they talked together of all these things which had happened.
15 And it came to pass, that, while they communed together and reasoned, Jesus himself drew near, and went with them.
16 But their eyes were holden that they should not know him.
17 And he said unto them, What manner of communications are these that ye have one to another, as ye walk, and are sad?
18 And the one of them, whose name was Cleopas, answering said unto him, Art thou only a stranger in Jerusalem, and hast not known the things which are come to pass there in these days?
19 And he said unto them, What things? And they said unto him, Concerning Jesus of Nazareth, which was a prophet mighty in deed and word before God and all the people:
20 And how the chief priests and our rulers delivered him to be condemned to death, and have crucified him.
21 But we trusted that it had been he which should have redeemed Israel: and beside all this, to day is the third day since these things were done.
22 Yea, and certain women also of our company made us astonished, which were early at the sepulchre;
23 And when they found not his body, they came, saying, that they had also seen a vision of angels, which said that he was alive.
24 And certain of them which were with us went to the sepulchre, and found it even so as the women had said: but him they saw not.
25 Then he said unto them, O fools, and slow of heart to believe all that the prophets have spoken:
26 Ought not Christ to have suffered these things, and to enter into his glory?
27 And beginning at Moses and all the prophets, he expounded unto them in all the scriptures the things concerning himself.
28 And they drew nigh unto the village, whither they went: and he made as though he would have gone further.
29 But they constrained him, saying, Abide with us: for it is toward evening, and the day is far spent. And he went in to tarry with them.
30 And it came to pass, as he sat at meat with them, he took bread, and blessed it, and brake, and gave to them.
31 And their eyes were opened, and they knew him; and he vanished out of their sight.
32 And they said one to another, Did not our heart burn within us, while he talked with us by the way, and while he opened to us the scriptures?
33 And they rose up the same hour, and returned to Jerusalem, and found the eleven gathered together, and them that were with them,
34 Saying, The Lord is risen indeed, and hath appeared to Simon.
35 And they told what things were done in the way, and how he was known of them in breaking of bread.
36 And as they thus spake, Jesus himself stood in the midst of them, and saith unto them, Peace be unto you.
37 But they were terrified and affrighted, and supposed that they had seen a spirit.
38 And he said unto them, Why are ye troubled? and why do thoughts arise in your hearts?
39 Behold my hands and my feet, that it is I myself: handle me, and see; for a spirit hath not flesh and bones, as ye see me have.
40 And when he had thus spoken, he shewed them his hands and his feet.
41 And while they yet believed not for joy, and wondered, he said unto them, Have ye here any meat?
42 And they gave him a piece of a broiled fish, and of an honeycomb.
43 And he took it, and did eat before them.
44 And he said unto them, These are the words which I spake unto you, while I was yet with you, that all things must be fulfilled, which were written in the law of Moses, and in the prophets, and in the psalms, concerning me.
45 Then opened he their understanding, that they might understand the scriptures,
46 And said unto them, Thus it is written, and thus it behooved Christ to suffer, and to rise from the dead the third day:
47 And that repentance and remission of sins should be preached in his name among all nations, beginning at Jerusalem.
48 And ye are witnesses of these things.
49 And, behold, I send the promise of my Father upon you: but tarry ye in the city of Jerusalem, until ye be endued with power from on high.
50 And he led them out as far as to Bethany, and he lifted up his hands, and blessed them.
51 And it came to pass, while he blessed them, he was parted from them, and carried up into heaven.
52 And they worshipped him, and returned to Jerusalem with great joy:
53 And were continually in the temple, praising and blessing God. Amen.
和合本修訂版經文 © 2006, 2010, 2017 香港聖經公會。蒙允許使用。 Scripture Text of Revised Chinese Union Version © 2006, 2010, 2017 Hong Kong Bible Society. www.hkbs.org.hk/en/ Used by permission.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.