上帝的全知和佑护

大卫的诗,交给乐长。

139 耶和华啊,你洞察我的内心,
知道我的一切。
我或坐下或起来,你都知道,
你从远处就知道我的心思意念。
我或外出或躺卧,你都了解,
你熟悉我的一切行为。
耶和华啊,我话未出口,
你已洞悉一切。
你在我前后护卫着我,
以大能的手保护我。
这一切实在是太奇妙,
太深奥了,我无法明白。

我去哪里可躲开你的灵?
我跑到哪里可避开你的面?
我若升到天上,你在那里;
我若下到阴间,你也在那里。
纵使我乘着晨风飞到遥远的海岸居住,
10 就是在那里,
你的手必引导我,
你大能的手必扶持我。
11 我想,黑暗一定可以遮蔽我,
让我四围变成黑夜。
12 然而,即使黑暗也无法遮住你的视线。
在你看来,黑夜亮如白昼,
黑暗与光明无异。
13 你创造了我,
使我在母腹中成形。
14 我称谢你,
因为你创造我的作为是多么奇妙可畏,
我心深深知道。
15 我在隐秘处被造、在母腹中成形的时候,
你对我的形体一清二楚。
16 我的身体还未成形,
你早已看见了。
你为我一生所定的年日,
我还没有出生就已经记在你的册子上了。
17 耶和华啊,
你的意念对我来说是何等宝贵,何等浩博!
18 我若数算,它们比海沙还多。
我醒来的时候,
依然与你在一起。
19 耶和华啊,愿你杀戮恶人!
嗜血成性的人啊,你们走开!
20 他们恶言顶撞你,
你的仇敌亵渎你的名。
21 耶和华啊,
我憎恨那些憎恨你的人,
我厌恶那些攻击你的人。
22 我恨透了他们,
我视他们为敌人。
23 上帝啊,求你鉴察我,
好知道我的内心;
求你试验我,好知道我的心思。
24 求你看看我里面是否有邪恶,
引导我走永恒的道路。

139 (По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.

Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,

Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.

Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.

Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.

Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.

Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?

Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята и там си Ти.

Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,

10 Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.

11 Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,

12 То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.

13 Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.

14 Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.

15 Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.

16 Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.

17 И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!

18 Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.

19 Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.

20 Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.

21 Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?

22 Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.

23 Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;

24 И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.