Второ Петрово 1:12-21

1940 Bulgarian Bible

¹² Затова всякога ще бъда готов да ви напомням за тия работи, ако и да ги знаете и да сте утвърдени в истината, която сега държите.

¹³ И мисля, че е право, докато съм в тая <телесна> хижа, да ви подтиквам чрез напомняне;

¹⁴ понеже зная, че скоро ще напусна хижата си, както ми извести нашият Господ Исус Христос.

¹⁵ Даже ще се постарая щото вие и след смъртта ми, да можете всякога да помните тия работи.

¹⁶ Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие.

¹⁷ Защото Той прие от Бога Отца почест и слава, когато от великолепната слава дойде до Него такъв глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.

¹⁸ Тоя глас чухме <сами> ние, че дойде от небето, когато бяхме с Него на светата планина.

¹⁹ И <така>, пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви.

²⁰ И това да знаете преди всичко, че никое пророчество в писанието не е частно <на пророка> обяснение <на Божията воля;>

²¹ защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но [светите] човеци са говорили от Бога; движими от Светия Дух.