5 Всеки първосвещеник се избира измежду хората, за да служи на Бога от тяхно име и да принася дарове и жертви за грехове. ² Той е в състояние да разбере как се чувстват онези, които са невежи и правят грешки, понеже слабостта е част и от неговата природа, ³ а щом има слабости, трябва да принася жертви както за греховете на хората, така и за своите грехове.

⁴ Да бъдеш първосвещеник е чест, която никой не си присвоява сам. Бог удостоява с нея единствено онзи, когото призовава, както беше Аарон. ⁵ Така и Христос не си присвои сам славата на първосвещеничеството, а Бог го избра, като каза:

⁶ А в друго Писание казва:

⁷ В дните на своя земен живот със силни викове и сълзи Исус отправяше молитви и молби към Онзи, който можеше да го спаси от смърт. Исус беше чут заради своето почтително смирение. ⁸ Макар че беше Божият Син, чрез страданията си той се научи на послушание. ⁹ След като бе направен съвършен, той стана източникът на вечно спасение за всички, които му се подчиняват. ¹⁰ Тогава Бог го издигна за първосвещеник, също като Мелхиседек.

Авторът предупреждава

¹¹ Много можем да говорим за тези неща, но е трудно да ви бъдат обяснени, тъй като сте станали хора, които бавно проумяват. ¹² Би трябвало сега вече вие да сте учители, а отново имате нужда някой да ви учи на основните начала на Божиите учения; нуждаете се от мляко, а не от твърда храна! ¹³ Всеки, който се храни с мляко, е още бебе и е неопитен в правилното учение. ¹⁴ А твърдата храна е за зрели хора, които чрез постоянно практикуване са обучили духовните си сетива да различават доброто от злото.