創世記 42
Chinese Contemporary Bible (Traditional)
約瑟的哥哥們到埃及買糧
42 雅各知道埃及有糧食，就對兒子們說：「你們為什麼還在這兒互相觀望呢？ 2 我聽說埃及有糧食，你們快到埃及去買些糧食回來吧，免得我們餓死。」 3 於是，約瑟的十個哥哥下到埃及買糧。 4 雅各不肯讓約瑟的弟弟便雅憫與他們同去，恐怕他會遭害。 5 以色列的兒子們加入了買糧的行列，因為迦南也鬧饑荒。
6 那時，約瑟治理埃及，負責賣糧。約瑟的哥哥們來到他面前，向他俯伏下拜。 7 約瑟一眼就認出了他們，卻不動聲色。他疾言厲色地問道：「你們從哪裡來？」他們回答說：「我們是從迦南來買糧食的。」 8 約瑟認得他哥哥們，但他哥哥們卻認不出他來。 9 約瑟想起了自己從前做的兩個夢，就對他們說：「你們是奸細，是來探聽我們虛實的！」 10 他們說：「我主啊，不是的！僕人們是來買糧的。 11 僕人們都是弟兄，是誠實人，不是奸細。」
12 約瑟說：「不對，你們是來探聽我們虛實的。」 13 他們說：「僕人們共有弟兄十二人，父親住在迦南，最年幼的弟弟留在父親身邊，還有一個已經去世。」 14 約瑟說：「我說你們是奸細一點不錯。 15 我以法老的性命起誓，你們最小的弟弟不來這裡，你們都不能走，這是對你們的驗證。 16 你們派一個人回去把你們的弟弟帶來，其他人都要被囚禁在這裡，我要看看你們說的是真還是假。要是你們說的是假話，我以法老的性命起誓，你們一定是奸細。」 17 於是，約瑟把他們囚禁了三天。
18 到了第三天，約瑟對他們說：「我是敬畏上帝的人，你們照我的話做就能活命。 19 如果你們是誠實人，就把一個人留在監裡，其他人帶糧食回去接濟你們的家人。 20 但你們一定要帶你們最小的弟弟回來，以證實你們說的是實話，這樣你們就不會被處死。」他們同意了， 21 彼此議論說：「我們一定是在遭報應。從前我們的弟弟苦苦地哀求我們，我們卻不理會，現在這場痛苦臨到我們了。」 22 呂便說：「我不是勸你們不要犯罪害那孩子嗎？你們不聽，現在我們必須償還血債了。」 23 他們不知道約瑟聽得懂他們的話，因為約瑟是通過翻譯跟他們談話。 24 約瑟聽後轉身出去哭了，然後又回來跟他們談話，從他們中間選了西緬，當著他們的面把西緬捆綁起來。
25 約瑟又吩咐人把他們的袋子裝滿糧食，把各人買糧的錢放在他們的口袋中，還為他們預備了路上的食物。僕人一一辦妥了。 26 約瑟的哥哥們把糧食馱在驢上，啟程回去了。 27 他們來到一處住宿的地方，其中一人打開口袋拿飼料餵驢，卻發現裡面有錢， 28 就對其他弟兄說：「你們看，我的錢又回來了，在我的口袋裡！」他們心驚膽戰地彼此議論說：「上帝這樣對待我們是什麼意思呢？」
29 他們回到迦南父親雅各那裡，把事情的經過告訴了他， 30 說：「埃及的宰相對我們說話很凶，還把我們當成奸細。 31 我們對他說，『我們是誠實人，不是奸細。 32 我們有十二個同胞弟兄，其中有一個已經去世，年紀最小的跟父親留在迦南。』 33 那人卻對我們說，『我要看看你們是不是誠實人，你們把一個弟兄留在我這裡，其他人帶糧食回去接濟家人吧。 34 但你們要把最小的弟弟帶來見我，這樣我便知道你們不是奸細，是誠實人。我就會釋放你們的弟兄，你們也可以在這裡自由地買賣。』」
35 後來他們倒口袋時，發現每個人買糧的錢袋都在自己的口袋裡，他們和父親見此情形，都害怕起來。 36 雅各說：「你們使我連連失去兒子，約瑟沒了，西緬沒了，你們還要帶走便雅憫！災禍都落在了我頭上！」 37 呂便對父親說：「要是我不把便雅憫帶回你身邊，你就殺了我的兩個兒子吧！請你把便雅憫放心地交給我，我一定會把他帶回你身邊。」 38 雅各說：「我的兒子不可跟你們去。他哥哥已經死了，現在只剩下他。要是他在路上遇到什麼意外，你們會使我這白髮蒼蒼的老人淒淒慘慘地進墳墓。」
Битие 42
1940 Bulgarian Bible
42 А като видя Яков, че в Египет се намира жито, Яков рече на синовете си: Защо се гледате един друг?
2 Рече още: Ето, чух, че в Египет се намира жито; слезте там та ни купете от там, за да живеем и да не измрем.
3 Тогава десетте Иосифови братя слязоха да купят жито от Египет.
4 А Яков не изпрати Вениамина, Иосифовия брат, заедно с братята му; защото думаше: Да не би да му се случи нещастие.
5 И тъй, между ония, които идеха, дойдоха и синовете на Израиля да купят; защото имаше глад и в Ханаанската земя.
6 А понеже Иосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всичките люде на оная земя, затова братята на Иосифа, като дойдоха, поклониха му се с лицата си до земята.
7 А Иосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори, като чужд на тях, говореше им грубо и им рече: От где идете? А те рекоха: От Ханаанската земя, за да купим храна.
8 (<А при все, че> Иосиф позна братята си, те не го познаха).
9 Тогава Иосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, рече им: Вие сте шпиони; дошли сте да съглеждате голотата на тая земя.
10 А те му казаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна.
11 Ние всички сме синове на един човек, честни човеци сме, слугите ти не са шпиони.
12 Но той им рече: Не, дошли сте да съглеждате голотата на земята.
13 А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; и, ето, най-младият е днес при баща ни, а единият го няма.
14 И Иосиф им рече: Това е, което ви казах, когато рекох: Шпиони сте.
15 Ето как ще бъдете опитани: <В името> на Фараона {Еврейски: Фараон живее.}, няма да излезете от тука, ако не дойде и по-младият ви брат тука.
16 Пратете един от вас да доведе брата ви; а вие ще останете затворени догде се проверят думите ви, дали говорите истина; и ако не, <в името> на Фараона, наистина вие сте шпиони.
17 И ги постави под стража за три дена.
18 А на третия ден Иосиф им рече: Това сторете и ще живеете, защото аз се боя от Бога:
19 Ако сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си челяди {Еврейски: За глада в дома ви.},
20 па ми доведете най-младия си брат; така ще се докаже, че думите ви са истинни, и вие няма да умрете. И сториха така.
21 И рекоха си един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, гдето видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна туй бедствие.
22 А Рувим им отговори казвайки: Не ви ли говорих тия думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова, вижте, кръвта му се изисква.
23 А те не знаеха, че Иосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.
24 И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, говореше им; и взе измежду тях Симеона та го върза пред очите им.
25 Тогава Иосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всекиго в чувала му, и да им дадат храна за из пътя; и сториха им така.
26 А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха от там.
27 Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала.
28 И рече на братята си: Парите ми са повърнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха, и те се обръщаха с трепет един към друг и казваха: Що е това, което ни стори Бог?
29 И като дойдоха при баща си Якова, в Ханаанската земя, разказаха му всичко, което им се бе случило.
30 Рекоха: Човекът, който е господар, на оная земя, ни говори грубо, и ни взе за човеци <дошли> да съгледат страната.
31 Но ние му казахме: Честни човеци сме, не сме шпиони;
32 дванадесет братя сме, синове на един баща {Еврейски: синове на баща си.}; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя.
33 И човекът, господарят на земята ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мене и вземете <жито> за гладните си домочадия {Еврейски: За глада в дома ви.} и си идете,
34 па ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брата ви, и вие ще търгувате в тая земя.
35 А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възела с парите беше в чувала му; и те и баща им се уплашиха като видяха възлите с парите си.
36 Тогава баща им Яков каза: Вие ме <оставихте> без чада; Иосифа няма, Симеона няма, а искате и Вениамина да заведете; върху мене падна всичко това!
37 А Рувим, като говореше на баща си, рече: Убий двата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.
38 А Яков каза: Син ми няма да слезе с вас, защото брат му умря, и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.
创世记 42
Chinese Contemporary Bible (Simplified)
约瑟的哥哥们到埃及买粮
42 雅各知道埃及有粮食，就对儿子们说：“你们为什么还在这儿互相观望呢？ 2 我听说埃及有粮食，你们快到埃及去买些粮食回来吧，免得我们饿死。” 3 于是，约瑟的十个哥哥下到埃及买粮。 4 雅各不肯让约瑟的弟弟便雅悯与他们同去，恐怕他会遭害。 5 以色列的儿子们加入了买粮的行列，因为迦南也闹饥荒。
6 那时，约瑟治理埃及，负责卖粮。约瑟的哥哥们来到他面前，向他俯伏下拜。 7 约瑟一眼就认出了他们，却不动声色。他疾言厉色地问道：“你们从哪里来？”他们回答说：“我们是从迦南来买粮食的。” 8 约瑟认得他哥哥们，但他哥哥们却认不出他来。 9 约瑟想起了自己从前做的两个梦，就对他们说：“你们是奸细，是来探听我们虚实的！” 10 他们说：“我主啊，不是的！仆人们是来买粮的。 11 仆人们都是弟兄，是诚实人，不是奸细。”
12 约瑟说：“不对，你们是来探听我们虚实的。” 13 他们说：“仆人们共有弟兄十二人，父亲住在迦南，最年幼的弟弟留在父亲身边，还有一个已经去世。” 14 约瑟说：“我说你们是奸细一点不错。 15 我以法老的性命起誓，你们最小的弟弟不来这里，你们都不能走，这是对你们的验证。 16 你们派一个人回去把你们的弟弟带来，其他人都要被囚禁在这里，我要看看你们说的是真还是假。要是你们说的是假话，我以法老的性命起誓，你们一定是奸细。” 17 于是，约瑟把他们囚禁了三天。
18 到了第三天，约瑟对他们说：“我是敬畏上帝的人，你们照我的话做就能活命。 19 如果你们是诚实人，就把一个人留在监里，其他人带粮食回去接济你们的家人。 20 但你们一定要带你们最小的弟弟回来，以证实你们说的是实话，这样你们就不会被处死。”他们同意了， 21 彼此议论说：“我们一定是在遭报应。从前我们的弟弟苦苦地哀求我们，我们却不理会，现在这场痛苦临到我们了。” 22 吕便说：“我不是劝你们不要犯罪害那孩子吗？你们不听，现在我们必须偿还血债了。” 23 他们不知道约瑟听得懂他们的话，因为约瑟是通过翻译跟他们谈话。 24 约瑟听后转身出去哭了，然后又回来跟他们谈话，从他们中间选了西缅，当着他们的面把西缅捆绑起来。
25 约瑟又吩咐人把他们的袋子装满粮食，把各人买粮的钱放在他们的口袋中，还为他们预备了路上的食物。仆人一一办妥了。 26 约瑟的哥哥们把粮食驮在驴上，启程回去了。 27 他们来到一处住宿的地方，其中一人打开口袋拿饲料喂驴，却发现里面有钱， 28 就对其他弟兄说：“你们看，我的钱又回来了，在我的口袋里！”他们心惊胆战地彼此议论说：“上帝这样对待我们是什么意思呢？”
29 他们回到迦南父亲雅各那里，把事情的经过告诉了他， 30 说：“埃及的宰相对我们说话很凶，还把我们当成奸细。 31 我们对他说，‘我们是诚实人，不是奸细。 32 我们有十二个同胞弟兄，其中有一个已经去世，年纪最小的跟父亲留在迦南。’ 33 那人却对我们说，‘我要看看你们是不是诚实人，你们把一个弟兄留在我这里，其他人带粮食回去接济家人吧。 34 但你们要把最小的弟弟带来见我，这样我便知道你们不是奸细，是诚实人。我就会释放你们的弟兄，你们也可以在这里自由地买卖。’”
35 后来他们倒口袋时，发现每个人买粮的钱袋都在自己的口袋里，他们和父亲见此情形，都害怕起来。 36 雅各说：“你们使我连连失去儿子，约瑟没了，西缅没了，你们还要带走便雅悯！灾祸都落在了我头上！” 37 吕便对父亲说：“要是我不把便雅悯带回你身边，你就杀了我的两个儿子吧！请你把便雅悯放心地交给我，我一定会把他带回你身边。” 38 雅各说：“我的儿子不可跟你们去。他哥哥已经死了，现在只剩下他。要是他在路上遇到什么意外，你们会使我这白发苍苍的老人凄凄惨惨地进坟墓。”
© 1995-2005 by Bibliata.com
Chinese Contemporary Bible Copyright © 1979, 2005, 2007, 2011 by Biblica® Used by permission. All rights reserved worldwide.