使徒行传 27
Chinese Contemporary Bible (Simplified)
保罗前往罗马
27 他们决定让我们坐船去意大利，于是将保罗和其他囚犯都交给一位皇家兵团的百夫长犹流看管。 2 有一艘亚大米田的船准备沿着亚细亚海岸航行。我们上船启航，同船的还有帖撒罗尼迦的马其顿人亚里达古。 3 第二天，船停泊在西顿港，犹流宽待保罗，准他探望当地的朋友，接受他们的照应。
4 我们从那里启航后，由于遇到逆风，便沿着塞浦路斯的背风岸前行， 5 经过基利迦和旁非利亚附近的海域，来到吕迦的每拉。 6 百夫长在那里找到一艘从亚历山大驶往意大利的船，吩咐我们换搭那艘船。
7 一连多日船速十分缓慢，好不容易才驶近革尼土。因为强风船无法前行，只好沿着克里特背风岸航行，经过撒摩尼角。 8 船沿着海岸行进，几经艰难才到达拉西亚城附近的佳澳。
9 我们耽误了不少日子，禁食的节期[a]已过，航行很危险，保罗劝告众人说： 10 “各位，照我看来，如果我们继续航行，不只会损失货物和船只，甚至连我们的性命也难保。” 11 但那百夫长只相信船主和舵手的话，不接受保罗的劝告。 12 由于佳澳港不适宜过冬，大部分人赞成启航，以为或许可以赶到菲尼基过冬。菲尼基是克里特的一个港口，一面向西南，一面向西北。
惊涛骇浪
13 那时，南风徐徐吹来，他们以为可以按计划继续航行，于是起锚沿着克里特行进。 14 可是出发不久，便遇到从岛上刮来的猛烈的东北风[b]， 15 船被刮得失去控制，我们只好任船随风漂流。 16 船沿着一个叫高达的小岛的背风面前进，大家好不容易才控制住救生船。 17 水手把救生船拉上甲板后，又用绳索加固船身。因为怕船会在赛耳底搁浅，于是收起船帆，任船漂流。 18 第二天，风浪依然猛烈，他们开始把货物抛进海里。 19 第三天，他们又亲手把船上的用具也抛掉了。 20 一连好几天都看不到太阳、星辰，风浪肆虐，我们完全放弃了得救的指望。
保罗安慰众人
21 这时大家已经多日没有进食，保罗站在他们当中说：“各位当初如果肯听我劝，不离开克里特，就不会遭受这些损失了。 22 现在我劝大家放心，你们无人会丧命，只是这艘船保不住了。 23 因为昨天晚上，我所归属、所事奉的上帝差遣天使站在我身旁， 24 对我说，‘保罗，不用怕，你一定会站在凯撒面前，上帝也会保全所有和你同船的人。’ 25 所以请各位放心，我深信上帝所说的话必然会成就。 26 只是我们一定会在某个岛上搁浅。”
27 第十四天的晚上，我们在亚得里亚海漂来漂去。到了午夜时分，水手都觉得离陆地不远了， 28 就探测水深，结果约三十六米深，再往前一点，只有二十七米左右。 29 他们怕会触礁，就从船尾抛下四个锚，暂停前进，期待天亮。 30 水手们想要弃船逃生，假装要从船头抛锚，却偷偷地把救生船放到海里。 31 保罗对百夫长和士兵们说：“除非他们留下来，否则你们都活不了！” 32 士兵听了，就砍断绳索，让救生船漂走。
33 到了黎明时分，保罗劝大家吃东西，说：“你们提心吊胆、不思饮食已经十四天了。 34 我劝你们吃点东西，好活下去，你们必定毫发无损。” 35 保罗说完后拿起饼，当众感谢上帝，然后掰开吃。 36 于是大家都振作起来，吃了些东西。 37 船上共有二百七十六人。 38 吃饱了以后，为了要减轻船的重量，他们把麦子抛进海里。
安全登陆
39 天亮的时候，水手发现了一片不认识的陆地，看见一个有沙滩的海湾，便决定尽可能在那里靠岸。 40 于是砍断锚索，把锚丢在海里，松开舵绳，升起前帆，顺着风势驶向那沙滩。 41 可是，遇到两流交汇的水域，就在那里搁了浅，船头卡在那里不能动弹，船尾被大浪撞裂了。
42 士兵们想把囚犯全杀掉，怕有人乘机游泳逃走。 43 但百夫长为了救保罗，不准他们轻举妄动，下令会游泳的先跳到海里游上岸。 44 其余的人利用木板和船体的碎片游上岸。结果，全船的人都安全上岸了。
Деяния 27
Bulgarian Bible
27 И когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и някои други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.
2 И като се качихме на един Адрамитски кораб, който щеше да отплува за местата покрай Азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.
3 На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павла, и му позволи да отиде при приятелите си за да му пригодят.
4 и оттам като станахме, плувахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха противни.
5 И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в Ликийския град Мира.
6 Там стотникът намери един Александрийски кораб, който плуваше за Италия н тури ни в него.
7 И след като бяхме плували бавно за много дни, и едвам стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плувахме на завет под Крит срещу нос Салмон.
8 И като преминахме него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри Пристанища, близо при което бе град Ласей.
9 Но като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът беше вече минал, Павел ги съветваше, казвайки им:
10 Господа, виждам, че плуването ще бъде придружено с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни.
11 Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба отколкото на Павловите думи,
12 И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат оттам за да стигнат, ако би било възможно, до Феникс, Критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и там да презимуват.
13 И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те дигнаха котва та плуваха близо покрай Крит.
14 Но след малко, спусна се от острова бурен вятър, наречен Евраквилон;
15 и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.
16 И като минахме на завет под едно островче наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията;
17 и когато я издигнаха, употребяваха всякакви средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.
18 И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден хванаха да изхвърлят товара.
19 И на третия ден те със своите ръце изхвърлиха вещите на кораба.
20 И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.
21 А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да ни не постигнеше тая повреда и пагуба.
22 Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само кораба;
23 защото ангел от Бога, чийто съм аз и комуто служа, застана до мене тая нощ и рече,
24 Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.
25 Затова, господа бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано.
26 Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.
27 А когато настана четиринадесетата нощ, и ние се тласкахме насам-натам по Адриатическото море, около, среднощ корабниците усетиха, че се приближават до някоя суша.
28 И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и отивайки малко по-нататък пак измериха, и намериха че е петнадесет разтега.
29 Затова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата, и ожидаха да съмне.
30 И понеже корабниците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата,
31 Павел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете се избави.
32 Тогава войниците отрязаха въжата на ладията и оставиха я да се носи от морето.
33 А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.
34 Затуй ви моля да похапнете, защото това ще помогне за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине.
35 И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички та разчупи, и почна да яде.
36 От това всички се ободриха, та ядоха и те.
37 И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.
38 И като се нахраниха, облекчаваха кораба, като изхвърляха житото в морето.
39 И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно.
40 И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посоката на вятъра, и се отправиха към, брега.
41 Но изпаднаха на едно място, дето морето биеше от две страни, и там кораба заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.
42 И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга.
43 Но стотникът като искаше да избави Павла, възпря ги от това намерение, и заповяда да скочат в морето първо ония, които знаяха да плават, и да излязат на сухо,
44 а останалите да се спасяват кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана та всички излязоха безопасно на сушата.
使徒行傳 27
Chinese Contemporary Bible (Traditional)
保羅前往羅馬
27 他們決定讓我們坐船去義大利，於是將保羅和其他囚犯都交給一位皇家兵團的百夫長猶流看管。 2 有一艘亞大米田的船準備沿著亞細亞海岸航行。我們上船啟航，同船的還有帖撒羅尼迦的馬其頓人亞里達古。 3 第二天，船停泊在西頓港，猶流寬待保羅，准他探望當地的朋友，接受他們的照應。
4 我們從那裡啟航後，由於遇到逆風，便沿著塞浦路斯的背風岸前行， 5 經過基利迦和旁非利亞附近的海域，來到呂家的每拉。 6 百夫長在那裡找到一艘從亞歷山大駛往義大利的船，吩咐我們換搭那艘船。
7 一連多日船速十分緩慢，好不容易才駛近革尼土。因為強風船無法前行，只好沿著克里特背風岸航行，經過撒摩尼角。 8 船沿著海岸行進，幾經艱難才到達拉西亞城附近的佳澳。
9 我們耽誤了不少日子，禁食的節期[a]已過，航行很危險，保羅勸告眾人說： 10 「各位，照我看來，如果我們繼續航行，不只會損失貨物和船隻，甚至連我們的性命也難保。」 11 但那百夫長只相信船主和舵手的話，不接受保羅的勸告。 12 由於佳澳港不適宜過冬，大部分人贊成啟航，以為或許可以趕到菲尼基過冬。菲尼基是克里特的一個港口，一面向西南，一面向西北。
驚濤駭浪
13 那時，南風徐徐吹來，他們以為可以按計劃繼續航行，於是起錨沿著克里特行進。 14 可是出發不久，便遇到從島上颳來的猛烈的東北風[b]， 15 船被颳得失去控制，我們只好任船隨風漂流。 16 船沿著一個叫高達的小島的背風面前進，大家好不容易才控制住救生船。 17 水手把救生船拉上甲板後，又用繩索加固船身。因為怕船會在賽耳底擱淺，於是收起船帆，任船漂流。 18 第二天，風浪依然猛烈，他們開始把貨物拋進海裡。 19 第三天，他們又親手把船上的用具也拋掉了。 20 一連好幾天都看不到太陽、星辰，風浪肆虐，我們完全放棄了得救的指望。
保羅安慰眾人
21 這時大家已經多日沒有進食，保羅站在他們當中說：「各位當初如果肯聽我勸，不離開克里特，就不會遭受這些損失了。 22 現在我勸大家放心，你們無人會喪命，只是這艘船保不住了。 23 因為昨天晚上，我所歸屬、所事奉的上帝差遣天使站在我身旁， 24 對我說，『保羅，不用怕，你一定會站在凱撒面前，上帝也會保全所有和你同船的人。』 25 所以請各位放心，我深信上帝所說的話必然會成就。 26 只是我們一定會在某個島上擱淺。」
27 第十四天的晚上，我們在亞得里亞海漂來漂去。到了午夜時分，水手都覺得離陸地不遠了， 28 就探測水深，結果約三十六米深，再往前一點，只有二十七米左右。 29 他們怕會觸礁，就從船尾拋下四個錨，暫停前進，期待天亮。 30 水手們想要棄船逃生，假裝要從船頭拋錨，卻偷偷地把救生船放到海裡。 31 保羅對百夫長和士兵們說：「除非他們留下來，否則你們都活不了！」 32 士兵聽了，就砍斷繩索，讓救生船漂走。
33 到了黎明時分，保羅勸大家吃東西，說：「你們提心吊膽、不思飲食已經十四天了。 34 我勸你們吃點東西，好活下去，你們必定毫髮無損。」 35 保羅說完後拿起餅，當眾感謝上帝，然後掰開吃。 36 於是大家都振作起來，吃了些東西。 37 船上共有二百七十六人。 38 吃飽了以後，為了要減輕船的重量，他們把麥子拋進海裡。
安全登陸
39 天亮的時候，水手發現了一片不認識的陸地，看見一個有沙灘的海灣，便決定盡可能在那裡靠岸。 40 於是砍斷錨索，把錨丟在海裡，鬆開舵繩，升起前帆，順著風勢駛向那沙灘。 41 可是，遇到兩流交匯的水域，就在那裡擱了淺，船頭卡在那裡不能動彈，船尾被大浪撞裂了。
42 士兵們想把囚犯全殺掉，怕有人乘機游泳逃走。 43 但百夫長為了救保羅，不准他們輕舉妄動，下令會游泳的先跳到海裡游上岸。 44 其餘的人利用木板和船體的碎片游上岸。結果，全船的人都安全上岸了。
Chinese Contemporary Bible Copyright © 1979, 2005, 2007, 2011 by Biblica® Used by permission. All rights reserved worldwide.