Деяния 24
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Обвинения срещу апостол Павел
24 (A)След пет дена първосвещеникът Анания дойде със стареи и с някой си ритор Тертил и представиха на управителя обвиненията си против Павел. 2 И като го повикаха, Тертил започна да го обвинява с думите: 3 „Винаги и навсякъде с голяма благодарност признаваме, че благодарение на тебе, достопочтени Феликсе, у нас има траен мир и благодарение на твоите грижи – големи успехи за този народ. 4 Но за да не те отегчавам много, моля те, изслушай със своята снизходителност нашата кратка реч. 5 (B)Понеже установихме, че този човек е зараза и предизвиква бунтове сред всички юдеи по света, че е водач на назорейската ерес, 6 (C)който се опита да оскверни дори и храма, ние го хванахме и щяхме да го съдим по нашия закон[a]. 7 Но хилядникът Лисий дойде и с голяма сила го изтръгна от ръцете ни[b], 8 като заповяда заедно с него да дойдем при тебе и ние, неговите обвинители[c]. Ако го разпиташ, ти ще можеш да узнаеш за всичко онова, в което ние го обвиняваме.“ 9 Юдеите също потвърдиха, като казаха, че това е така.
Апостол Павел се защитава пред управителя Феликс
10 Управителят даде знак на Павел да започне и той отговори: „Понеже зная, че от много години си съдия на този народ, още по-уверено ще говоря в своя защита. 11 Както ти можеш да установиш, няма и дванадесет дена, откакто дойдох в Йерусалим на поклонение. 12 Но нито в храма, нито в синагогите, нито в града са ме видели да се препирам с някого или да създавам размирици сред народа. 13 И те не могат да докажат това, за което сега ме обвиняват. 14 Но признавам пред тебе това, че според учението, което те наричат ерес, аз служа на Бога на предците ни и вярвам на всичко, което е писано в Закона и в Пророците. 15 (D)И се надявам на Бога, както и те самите очакват, че ще има възкресение на мъртвите, праведни и неправедни. 16 (E)Затова и аз се старая да имам винаги спокойна съвест пред Бога и пред хората. 17 След много години дойдох да донеса на своя народ милостиня и приношения. 18 (F)И тъкмо се бях очистил, в храма ме срещнаха сам, без навалица и без шум, 19 някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако имаха нещо против мене. 20 Или тези тук сами да кажат в какво престъпление ме намериха за виновен, когато се явих пред синедриона – 21 (G)освен само тези думи, които, застанал сред тях, изрекох високо: ‘Заради вярата във възкресението на мъртвите ме съдите вие днес’.“
22 (H)Като чу това, Феликс отложи делото, понеже знаеше доста добре за това учение, и каза: „Ще разгледам делото ви, когато дойде хилядникът Лисий.“ 23 После заповяда на стотника да охранява Павел, но при някои облекчения – да не възпира никого от неговите близки да му служи или да идва при него.
Апостол Павел пред Феликс и Друзила
24 След няколко дена дойде Феликс с жена си Друзила, която беше юдейка, и изпрати да повикат Павел, за да чуе от него за вярата в Христос Иисус. 25 Но когато Павел заговори за Божия справедливост, за въздържанието и за бъдещия съд, Феликс се уплаши и рече: „Сега си иди, а когато намеря време, ще те повикам.“ 26 И тъй като се надяваше, че Павел ще му даде пари, за да го пусне, викаше го често и разговаряше с него. 27 Но като изминаха две години, Феликс бе заместен от Порций Фест. И понеже искаше да угоди на юдеите, Феликс остави Павел в окови.
Acts 24
King James Version
24 And after five days Ananias the high priest descended with the elders, and with a certain orator named Tertullus, who informed the governor against Paul.
2 And when he was called forth, Tertullus began to accuse him, saying, Seeing that by thee we enjoy great quietness, and that very worthy deeds are done unto this nation by thy providence,
3 We accept it always, and in all places, most noble Felix, with all thankfulness.
4 Notwithstanding, that I be not further tedious unto thee, I pray thee that thou wouldest hear us of thy clemency a few words.
5 For we have found this man a pestilent fellow, and a mover of sedition among all the Jews throughout the world, and a ringleader of the sect of the Nazarenes:
6 Who also hath gone about to profane the temple: whom we took, and would have judged according to our law.
7 But the chief captain Lysias came upon us, and with great violence took him away out of our hands,
8 Commanding his accusers to come unto thee: by examining of whom thyself mayest take knowledge of all these things, whereof we accuse him.
9 And the Jews also assented, saying that these things were so.
10 Then Paul, after that the governor had beckoned unto him to speak, answered, Forasmuch as I know that thou hast been of many years a judge unto this nation, I do the more cheerfully answer for myself:
11 Because that thou mayest understand, that there are yet but twelve days since I went up to Jerusalem for to worship.
12 And they neither found me in the temple disputing with any man, neither raising up the people, neither in the synagogues, nor in the city:
13 Neither can they prove the things whereof they now accuse me.
14 But this I confess unto thee, that after the way which they call heresy, so worship I the God of my fathers, believing all things which are written in the law and in the prophets:
15 And have hope toward God, which they themselves also allow, that there shall be a resurrection of the dead, both of the just and unjust.
16 And herein do I exercise myself, to have always a conscience void to offence toward God, and toward men.
17 Now after many years I came to bring alms to my nation, and offerings.
18 Whereupon certain Jews from Asia found me purified in the temple, neither with multitude, nor with tumult.
19 Who ought to have been here before thee, and object, if they had ought against me.
20 Or else let these same here say, if they have found any evil doing in me, while I stood before the council,
21 Except it be for this one voice, that I cried standing among them, Touching the resurrection of the dead I am called in question by you this day.
22 And when Felix heard these things, having more perfect knowledge of that way, he deferred them, and said, When Lysias the chief captain shall come down, I will know the uttermost of your matter.
23 And he commanded a centurion to keep Paul, and to let him have liberty, and that he should forbid none of his acquaintance to minister or come unto him.
24 And after certain days, when Felix came with his wife Drusilla, which was a Jewess, he sent for Paul, and heard him concerning the faith in Christ.
25 And as he reasoned of righteousness, temperance, and judgment to come, Felix trembled, and answered, Go thy way for this time; when I have a convenient season, I will call for thee.
26 He hoped also that money should have been given him of Paul, that he might loose him: wherefore he sent for him the oftener, and communed with him.
27 But after two years Porcius Festus came into Felix' room: and Felix, willing to shew the Jews a pleasure, left Paul bound.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.