Римляни 4
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Примерът на Авраам
4 А какво ще кажем за Авраам, нашия баща по плът, какво стана при него? 2 Ако Авраам беше оправдан с делата си, той щеше да има с какво да се похвали, но не и пред Бога. 3 (A)А какво казва Писанието? „Авраам повярва на Бога и това му бе зачетено за оправдание.“ 4 Защото заплатата на онзи, който работи, се смята не за милост, а като нещо, което му се полага. 5 Ако обаче някой няма дела, но вярва в Този, Който оправдава дори нечестивия, на него вярата му се зачита за оправдаване. 6 Давид също нарича блажен онзи човек, на когото Бог зачита оправдаване без дела по закона:
7 (B)„Блажени онези, чието беззаконие е простено и чийто грях е покрит! 8 Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да вмени грях.“
9 (C)И тъй, това блаженство само за обрязани ли е, или и за необрязани? Понеже казваме, че вярата бе зачетена на Авраам за оправдаване. 10 Но кога бе зачетена: когато беше обрязан или преди обрязването? Не след обрязването, а преди обрязването. 11 (D)И знака на обрязването той получи като печат на оправдаването чрез вярата, която имаше преди да се обреже, за да бъде баща на всички, които са повярвали, без да са обрязани, така че и на тях да се зачете оправдаването. 12 Той е баща и на обрязаните, които не само са обрязани, но и вървят по стъпките на вярата, която нашият баща Авраам имаше още преди обрязването си.
Вярата в Божието обещание
13 (E)(F)Защото обещанието към Авраам и към потомството му – да бъде наследник на света, се даде не чрез закона, а чрез оправдаване посредством вяра. 14 (G)Ако привържениците на закона са наследници, вярата губи смисъл и обещанието се обезсилва, 15 (H)тъй като законът поражда гняв, а където пък няма закон, няма и престъпление. 16 (I)Ето защо оправдаването е поради вяра, за да бъде по милост. Така и обещанието ще има сила за всички, които не само по Закон, но и по вяра са потомци на Авраам, който е баща на всички нас, 17 (J)както е писано: Направих те баща на много народи – пред Бога, в Когото той повярва, Който съживява мъртвите и зове към съществуване несъществуващото. 18 (K)И когато нямаше никаква надежда, Авраам повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „Толкова многобройно ще бъде потомството ти.“ 19 (L)И макар вече стогодишен, той не отслабна във вярата, когато се замисли за тялото си, от което животът почти си бе отишъл, и за мъртвата утроба на Сарра. 20 Той не се усъмни поради неверие в Божието обещание, а остана твърд във вярата, като въздаде слава на Бога, 21 напълно уверен, че което Бог е обещал, Той има сила и да го изпълни. 22 (M)Затова и вярата му се зачете за оправдаване. 23 Но не само за него е писано, че му е зачетена, 24 (N)но и за нас. Ще се зачете и на нас, вярващите в Онзи, Който възкреси от мъртвите Иисус Христос, нашия Господ – 25 (O)предаден за нашите грехове и възкръснал за наше оправдаване.
Римляни 4
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Примерът на Авраам
4 Какво тогава можем да кажем, че е открил за вярата Авраам, нашият праотец по плът?[a] 2 Защото, ако е станал праведен чрез делата си, той има основание да се хвали, но не пред Бога. 3 Писанието казва: „Авраам повярва в Бога и той прие вярата му и го счете за праведен.“(A)
4 Този, който работи, получава заплата за труда си не като подарък, а защото я е заслужил. 5 Но ако някой се доверява не на делата си, а на Бога, който прави праведни грешните, Бог приема вярата на този човек и го счита за праведен. 6 Така Давид говори за щастието на онзи, когото Бог приема за праведен, без да гледа делата му:
7 „Благословени са онези,
чиито беззаконни дела са простени
и чиито грехове са покрити.
8 Благословен е онзи,
когото Господ приема така,
сякаш не е извършил грехове.“(B)
9 Дали това щастие се отнася само за обрязаните или и за тези, които не са обрязани? Защото казахме: „Бог прие вярата на Авраам и го счете за праведен.“ 10 А кога бе счетен за праведен? Преди или след като бе обрязан? Бог го счете за праведен преди, а не след обрязването. 11 По-късно Авраам се обряза като доказателство, че благодарение на вярата той бе праведен пред Бога още преди да бъде обрязан. И така той стана баща на всички, които вярват и са приети от Бога като праведни, въпреки че не са обрязани, 12 и на тези, които са обрязани, но същевременно следват вярата, която нашият баща Авраам показа преди да бъде обрязан.
Божието обещание, получено чрез вярата
13 Обещанието, дадено на Авраам и потомците му, че ще бъде наследник на света, дойде не чрез закона, а чрез праведността, която произтича от вярата. 14 Защото ако тези, които следват закона, са наследници на света, вярата губи смисъл и обещанието е без стойност. 15 Защото законът може само да предизвика Божия гняв, ако бъде нарушен, но където няма закон, няма и нарушаване на закона.
16 Божието обещание идва благодарение на вярата и затова е подарък. А щом е подарък, то е за всички потомци на Авраам — не само за тези, които живеят под закона, но и за тези, които живеят с вяра като Авраам. Той е баща на всички нас, 17 както е писано: „Направих те баща на много народи.“(C) Това е истина пред Бога, в когото Авраам вярваше — Бога, който дава живот на мъртвите и създава онова, което не е съществувало.
18 Въпреки че нямаше надежда Авраам да има деца, той вярваше и се надяваше. И така стана баща на много народи, както му беше казано: „Ще имаш безбройно потомство.“(D) 19 И вярата му не отслабна, въпреки че беше почти на сто години и добре знаеше, че тялото му е вече неспособно да създава потомство и че Сара е безплодна. 20 Но той не спря да вярва и не се усъмни в Божието обещание. Напротив: вярата му ставаше все по-силна и той прослави Бога. 21 Авраам бе напълно сигурен, че Бог може да изпълни онова, което е обещал. 22 Ето защо е казано: „Бог прие вярата му и го счете за праведен.“(E) 23 Но не само за него бе писано: „Бог прие вярата му“, 24 а и за нас, които ще бъдем счетени за праведни, защото вярваме в Онзи, който възкреси от мъртвите нашия Господ Исус, 25 който бе предаден на смърт заради нашите грехове и бе възкресен, за да станем праведни пред Бога.
Footnotes
- Римляни 4:1 Или: „Какво да кажем тогава? Открили ли сме, че Авраам е нашият праотец по плът?“
Romans 4
English Standard Version
Abraham Justified by Faith
4 What then shall we say was gained by Abraham, (A)our forefather according to the flesh? 2 For if Abraham was justified by works, he has something to boast about, but (B)not before God. 3 For what does the Scripture say? (C)“Abraham believed God, and it was counted to him as righteousness.” 4 Now (D)to the one who works, his wages are not counted as a gift but as his due. 5 And to the one who does not work but (E)believes in[a] him who justifies the ungodly, his faith is counted as righteousness, 6 just as David also speaks of the blessing of the one to whom God counts righteousness apart from works:
7 (F)“Blessed are those whose lawless deeds are forgiven,
and whose sins are covered;
8 blessed is the man against whom the Lord will not (G)count his sin.”
9 Is this blessing then only for (H)the circumcised, or also for the uncircumcised? (I)For we say that faith was counted to Abraham as righteousness. 10 How then was it counted to him? Was it before or after he had been circumcised? It was not after, but before he was circumcised. 11 (J)He received the sign of circumcision as a seal of the righteousness that he had by faith while he was still uncircumcised. The purpose was (K)to make him the father of all who believe without being circumcised, so that righteousness would be counted to them as well, 12 and to make him the father of the circumcised who are not merely circumcised but who also walk in the footsteps of the faith that our father Abraham had before he was circumcised.
The Promise Realized Through Faith
13 For (L)the promise to Abraham and his offspring (M)that he would be heir of the world did not come through the law but through the righteousness of faith. 14 (N)For if it is the adherents of the law who are to be the heirs, faith is null and the promise is void. 15 For (O)the law brings wrath, but (P)where there is no law (Q)there is no transgression.
16 That is why it depends on faith, (R)in order that the promise may rest on grace and (S)be guaranteed to all his offspring—not only to the adherent of the law but also to the one who shares the faith of Abraham, (T)who is the father of us all, 17 as it is written, (U)“I have made you the father of many nations”—in the presence of the God in whom he believed, (V)who gives life to the dead and calls into existence (W)the things that do not exist. 18 In hope he believed against hope, that he should become the father of many nations, as he had been told, (X)“So shall your offspring be.” 19 He did not weaken in faith when he considered his own body, which was (Y)as good as dead ((Z)since he was about a hundred years old), or when he considered (AA)the barrenness[b] of Sarah's womb. 20 No unbelief made him waver concerning the promise of God, but he grew strong in his faith as he gave glory to God, 21 fully convinced that (AB)God was able to do what he had promised. 22 That is why his faith was “counted to him as righteousness.” 23 But (AC)the words “it was counted to him” were not written for his sake alone, 24 but for ours also. It will be counted to us (AD)who believe in (AE)him who raised from the dead Jesus our Lord, 25 (AF)who was delivered up for our trespasses and raised (AG)for our justification.
Footnotes
- Romans 4:5 Or but trusts; compare verse 24
- Romans 4:19 Greek deadness
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
The ESV® Bible (The Holy Bible, English Standard Version®), © 2001 by Crossway, a publishing ministry of Good News Publishers. ESV Text Edition: 2025.
