Откровение 16
Bulgarian Bible
16 И чух из храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете та излейте на земята седемте чаши на Божия гняв.
2 И първият отиде та изля чашата си на земята; и появи се лоша и люта рана на ония човеци, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ.
3 Втория ангел изля чашата си в морето; и стана кръв като на мъртвец, и всяка жива твар в морето умря.
4 Третият ангел изля чашата си в реките и във водните извори; и водата им стана кръв.
5 И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвети, Който си, и Който си бил, загдето си отсъдил така;
6 понеже те проляха кръв на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават това.
7 И чух [друг от] олтара да казва: Така Господи Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите съдби.
8 Четвъртият ангел изля чашата си върху слънцето, на което се позволи да гори човеците с огън.
9 А като се опекоха човеците от голямата жега, похулиха името на Бога, Който има власт над тия язви, и не се покаяха да Му отдадат слава.
10 Петият ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня, и човеците хапеха езиците си от болки,
11 и похулиха небесния Бог поради болките си и раните си, и не се покаяха за делата си.
12 Шестият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата й, за да се приготви пътя на царете, които идат от изток.
13 И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духове, прилични на жаби;
14 защото те са бесовски духове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена, да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог.
15 (Ето, ида като крадец. Блажен оня, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му).
16 И събраха ги на мястото, което по еврейски се наричаше Армагедон (Т.е. Хълмът на Магедон или на поражението).
17 И седмият ангел изля чашата си върху въздуха; и из храма излезе силен глас от престола и каза; Сбъдна се.
18 И произлязоха светкавици и гласове и гръмове, и стана силен тръс, небивал откак съществуват човеците на земята, такъв тръс, толкоз силен.
19 И великия град се раздели на три части, и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с вино от яростния Си гняв.
20 И всеки остров побягна и планините не се намериха.
21 И едър град, тежък около един талант, падаше от небето върху човеците; и човеците похулиха Бога поради язвата от града, защото язвата от него беше твърде голяма.
Откровение 16
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Изливане на седемте чаши с Божия гняв
16 (A)И чух от храма висок глас да казва на седемте ангела: „Идете и излейте на земята седемте чаши с Божия гняв.“
2 (B)Отиде първият ангел и изля своята чаша на земята. И ето – болезнени и тежки рани се появиха по хората, които имаха белега на звяра и се покланяха на изображението му.
3 (C)Вторият ангел изля своята чаша в морето. И ето – то се превърна в кръв, като кръвта на мъртво тяло; и измряха всички живи същества в морето.
4 (D)Третият ангел изля чашата си в реките и във водните извори. И ето – те се превърнаха в кръв. 5 (E)Тогава чух ангела на водите да казва: „Справедливо е, пресвети Господи, Който си и Който беше, че така отсъди, 6 (F)понеже те проляха кръв на вярващи и пророци, затова и Ти им даде кръв да пият – те заслужават това.“
7 (G)И чух друг да говори от жертвеника: „Да, Господи, Боже Вседържителю, истинни и справедливи са Твоите присъди.“
8 (H)Четвъртият ангел изля чашата си върху слънцето. И ето – даде му се да обгаря с огън хората. 9 (I)И силна жега обгори хората, а те похулиха името на Бога, Който имаше власт над тези наказания, и не се покаяха, за да Му въздадат слава.
10 (J)Петият ангел изля чашата си върху престола на звяра. Тогава мрак покри неговото царство, хората хапеха езика си от болка 11 и похулиха Небесния Бог поради болките и раните си, но не се покаяха за делата си.
12 (K)Шестият ангел изля чашата си в голямата река Ефрат. И ето – пресъхна водата ѝ, за да се приготви пътят за царете, идващи от изток. 13 И видях да излизат от устата на змея и на звяра, както и от устата на лъжепророка, три нечисти духа, подобни на жаби – 14 това са бесовски духове, които вършат знамения. Те отиват при царете на целия свят[a], за да ги съберат за война в онзи велик ден на Бога Вседържител. 15 (L)Защото Господ казва: „Ето Аз идвам като крадец: блажен е, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол и да гледат срама му.“ 16 Бесовските духове събраха царете на мястото, наречено по еврейски Армагедон.
17 (M)Седмият ангел изля чашата си из въздуха. И ето – от престола на небесния храм се раздаде висок глас: „Свърши се!“ 18 (N)И се появиха светкавици и гръмотевични трясъци, и започна силен трус – такъв голям и силен трус, какъвто не е ставал, откакто има хора на земята. 19 (O)Великият град се раздели на три части, а градовете на всички народи бяха разрушени. Бог си спомни за великия Вавилон, за да му се даде чашата със силното вино на гнева Му. 20 (P)Всички острови изчезнаха и планините вече ги нямаше. 21 (Q)Едра градушка, тежка колкото талант, валеше от небето върху хората; а те похулиха Бога поради наказанието от градушката, защото това наказание беше твърде голямо.
Footnotes
- 16:14 В някои ръкописи е добавено: „и на земята“.
Откровение 16
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Купите, пълни с Божия гняв
16 Тогава от храма чух силен глас, който каза на седемте ангела: „Вървете и излейте върху земята седемте купи с Божия гняв.“
2 Излезе първият ангел и изля върху земята своята купа. Тогава всички, които имаха белега на звяра и които се покланяха на неговия идол, се покриха с ужасни, болезнени рани.
3 Вторият ангел изля купата си в морето и то се превърна в кръв, подобна на кръвта на мъртвец, и всичко живо в морето измря.
4 Третият ангел изля купата си върху реките и водните извори и те се превърнаха в кръв. 5 И чух ангелът на водите да казва:
„Ти, който си и който беше, Святият!
Справедлив си, като даваш тези присъди.
6 Проляха кръвта на святите хора и пророците,
сега им даде да пият кръв.
Това заслужават!“
7 Тогава чух олтарът да казва:
„Да, Господи, Боже Всемогъщ,
истинни и правилни са присъдите ти!“
8 Четвъртият ангел изля купата си върху слънцето. Разреши се на слънцето да изгаря хората с огън 9 и то ги изгори със силна жега. Хората похулиха името на Бога, който имаше власт над тези напасти, но отказаха да се покаят и не му отдадоха слава.
10 Петият ангел изля купата си върху престола на звяра и неговото царство потъна в мрак. Хората си прехапаха езиците от болка, 11 похулиха Бога на небето заради болките и раните си, но отказаха да се покаят и отвърнат от делата си.
12 Шестият ангел изля купата си върху великата река Ефрат. Водите й пресъхнаха, за да се подготви пътя на царете, които трябваше да дойдат от изток. 13 Тогава видях три зли духа, приличащи на жаби. Те излязоха от устата на змея, от устата на звяра и от устата на лъжепророка. 14 Те са демонски духове и имат власт да вършат знамения. Те отидоха при царете на целия свят, за да ги съберат за битката във великия Ден на Всемогъщия Бог.
15 „Чуйте! Ще дойда неочаквано, както идва крадец. Благословен е онзи, който е нащрек и пази дрехите си, за да не ходи гол и да не гледат хората онова, което се срамува да покаже пред другите.“
16 Злите духове събраха царете на мястото, наречено на еврейски Армагедон.
17 Седмият ангел изля купата си върху въздуха и откъм престола в храма се чу силен глас, който каза: „Свърши се!“ 18 И се засвятка, затрещя и загърмя. Земята силно се разтресе. Това беше най-страшното земетресение от появата на човека на земята. 19 Великият град се разцепи на три, а градовете на езичниците се срутиха. Бог не забрави да накаже и великата Вавилон и й даде чашата с виното на своя яростен гняв. 20 Всички острови изчезнаха и вече нямаше планини. 21 Огромни камъни, всеки тежък по един талант, се изсипаха като градушка от небето върху хората. Те похулиха Бога заради напастта с градушката, която беше жестока.
Откровение 16
1940 Bulgarian Bible
16 И чух из храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете та излейте на земята седемте чаши на Божия гняв.
2 И първият отиде та изля чашата си на земята; и появи се лоша и люта рана на ония човеци, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ.
3 Вторият <ангел> изля чашата си в морето; и то стана кръв като на мъртвец, и всяка жива твар в морето умря.
4 Третият <ангел> изля чашата си в реките и във водните извори; и <водата им> стана кръв.
5 И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвети, Който си, и Който си бил, загдето си отсъдил така;
6 понеже те проляха кръв на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават <това>.
7 И чух [друг от] олтара да казва: Така, Господи Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите съдби.
8 Четвъртият <ангел> изля чашата си върху слънцето, на което се позволи да гори човеците с огън.
9 А като се опекоха човеците от голяма жега, похулиха името на Бога, Който има власт над тия язви, и не се покаяха да Му отдадат слава.
10 Петият <ангел> изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня, и <човеците> хапеха езиците си от болки,
11 и похулиха небесния Бог поради болките си и раните си, и не се покаяха за делата си.
12 Шестият <ангел> изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата й, за да се приготви пътя на царете, които <идат> от изток.
13 И видях <да излизат> от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духове, прилични на жаби;
14 защото те са бесовски духове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена, да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог.
15 (Ето, ида като крадец. Блажен оня, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му).
16 И събраха ги на мястото, което по еврейски се нарича Армагедон {Т.е. Хълмът на Магедон или )?) на поражението.}.
17 И седмият <ангел> изля чашата си върху въздуха; и из храма излезе силен глас от престола и каза: Сбъдна се.
18 И произлязоха светкавици и гласове и гръмове, и стана силен трус, небивал откак съществуват човеци на земята, такъв трус, толкоз силен.
19 И великият град се раздели на три части, и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с виното от яростния Си гняв.
20 И всеки остров побягна и планините не се намериха.
21 И едър град, <тежък> около един талант, падаше от небето върху човеците; и човеците похулиха Бога поради язвата от града, защото язвата от него беше твърде голяма.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
© 1995-2005 by Bibliata.com