Откровение 10
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Ангелът с малкия свитък
10 (A)И видях друг силен ангел да слиза от небето, обвит в облак, с дъга над главата си, с лице като слънце, а нозете му като огнени стълбове. 2 В ръката си държеше малък разгънат свитък. Той постави десния си крак върху морето, а левия – върху земята, 3 (B)и извика с висок глас, както лъв реве. А когато извика, седемте гръма заговориха със своите гласове. 4 (C)И когато седемте гръма заговориха, реших да пиша, но чух глас от небето да казва: „Запази в тайна това, което казаха седемте гръма, а не го записвай.“
5 (D)И ангелът, когото видях да стои върху морето и върху земята, вдигна дясната си ръка към небето 6 (E)и се закле в Онзи, Който живее вечно и Който сътвори небето и каквото е на него, земята и каквото е по нея, и морето и каквото е в него: „Няма повече да се отлага. 7 (F)В дните, когато затръби тръбата на седмия ангел, ще се изпълни тайната на Бога, както Той я беше благовестил на онези, които Му служеха – пророците.“
8 И гласът, който бях чул откъм небето, ми заговори отново и каза: „Иди, вземи разгънатия малък свитък от ръката на ангела, който стои върху морето и върху земята!“ 9 (G)Тогава отидох при ангела и му казах да ми даде малкия свитък. А той ми рече: „Вземи и го изяж! В стомаха ти ще бъде горчив, но в устата ти ще бъде сладък като мед.“
10 И взех малкия свитък от ръката на ангела и го изядох. В устата ми беше сладък като мед, но като го изядох, стана ми горчиво в стомаха. 11 И ми каза: „Ти трябва отново да пророкуваш за много племена, народи, езици и царе.“
Откровение 10
1940 Bulgarian Bible
10 И видях друг силен ангел, който слизаше от небето, облечен в облак; на главата му имаше дъга, лицето му беше като слънцето, и краката му като огнени стълбове.
2 И държеше в ръката си разгъната книжка; и като положи дясната си нога на морето, а лявата на земята,
3 извика с висок глас, като <когато> рикае лъв; и когато извика, седемте гръмове издадоха своите гласове.
4 И след като седемте гръмове издадоха <своите гласове>, аз щях да пиша, но чух глас от небето, който каза: Запечатай това, което изговориха седемте гръмове, и недей го писа.
5 А ангелът, когото видях да стои на морето и на земята, издигна десницата си към небето,
6 и се закле в живеещия до вечни векове, Който е създал небето и каквото има в него, земята и каквото има по нея, и морето и каквото има в него, че не щеше да има вече бавене,
7 но <че> в дните на гласа на седмия ангел, когато се приготви да затръби, тогава щеше да се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на Своите слуги, пророците.
8 И гласът, който чух от небето, проговори пак на мене, като рече: Иди, вземи разгънатата книга, що е в ръката на ангела, който стои на морето и на земята.
9 Отидох, прочее, при ангела, та му рекох да ми даде книжката. И каза ми: Вземи и я изяж; и в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед.
10 И тъй, взех книжката от ръката на ангела, та я изядох, и в устата ми беше сладка като мед; но като я изядох, коремът ми се вгорчи.
11 Тогава ми се каза: Трябва пак да пророкуваш за много люде и народи, езици и царе.
Откровение 10
Bulgarian Bible
10 И видях друг силен ангел, които слизаше от небето, облечен в облак, на главата му имаше дъга, лицето му беше като слънцето, и краката му като огнени стълпове.
2 И държеше в ръката си разгъната книжка; и като положи дясната си нога на морето, а лявата на земята,
3 извика с висок глас, като когато рикае лъв; и когато извика, седемте гръмове издадоха своите гласове.
4 И след като седемте гръмове издадоха своите гласове, аз щях да пиша, но чух глас от небето, които каза: Запечатай това, което изговориха седемте гръмове, и недей го писа.
5 А ангелът, когото видях да стои на морето и на земята, издигна десницата си към небето,
6 и се закле в живеещия до вечни векове, Който е създал небето и каквото има в него, земята и каквото има по нея, и морето и каквото има в него, че не щеше да има вече бавене,
7 но че в дните на гласа на седмия ангел, когато се приготви да затръби, тогава щеше да се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на Своите слуги, пророците.
8 И гласът, който чух от небето, проговори пак на мене, като рече: Иди, вземи разгънатата книга, що е в ръката на ангела, който стои на морето и на земята.
9 Отидох, прочее, при ангела, та му рекох да ми даде книжката. И каза ми: Вземи и я изяж; и в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед.
10 И тъй, взех книжката от ръката на ангела, та я изядох, и в устата ми беше сладка като мед: но като я изядох, коремът ми се вгорчи.
11 Тогава ми се каза: Трябва пак да пророкуваш за много люде и народи, езици и царе.
Откровение 10
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Ангелът и малкият свитък
10 После видях да слиза от небето един друг силен ангел, който беше обвит в облак. Той имаше дъга около главата си, лице като слънце и крака като огнени стълбове. 2 В ръката си държеше малък разгърнат свитък. С десния си крак стъпи върху морето, а с левия — върху земята 3 и извика силно като рев на лъв. След като извика, гласовете на седемте гръмотевици проговориха 4 и веднага щом седемте гръмотевици бяха говорили, аз се приготвих да пиша, но чух глас от небето: „Не записвай това, което казаха седемте гръмотевици! Запази го в тайна!“
5 Тогава ангелът, когото видях да стои върху морето и земята, вдигна дясната си ръка към небето 6 и се закле в Онзи, който живее за вечни векове, който сътвори небето и всичко в него, земята и всичко в нея, морето и всичко в него. Ангелът каза: „Повече отлагане няма да има. 7 Но когато дойде време да се чуе седмият ангел, когато той се готви да надуе тръбата си, ще се изпълни тайният план на Бога, както Бог го възвести на своите слуги — пророците.“
8 Тогава отново чух същия глас, който идваше от небето. Той ми каза: „Иди и вземи разтворения свитък в ръката на ангела, който стои върху морето и земята.“
9 И така, аз отидох при ангела и го помолих да ми даде малкия свитък. Той ми каза: „Вземи го и го изяж — на стомаха ще ти загорчи, но в устата ти ще бъде сладък като мед.“ 10 Взех малкия свитък от ръката на ангела и го изядох. В устата ми беше сладък като мед, но когато го изядох, на стомаха ми загорча. 11 Тогава той ми каза: „Отново трябва да пророкуваш за много народи, раси, езици и царе.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center