Неемия 9
1940 Bulgarian Bible
9 След това, на двадесет и четвъртия ден от същия месец, когато израилтяните бяха събрани с пост, <облечени> с вретища, и с пръст на себе си,
2 Израилевият род отдели себе си от всичките чужденци; и застанаха та изповядаха своите грехове и беззаконията на бащите си.
3 През една четвърт от деня те ставаха на мястото си та четяха от книгата на закона на Господа своя Бог, и през <друга> четвърт се изповядваха и кланяха се на Господа своя Бог.
4 Тогава някои от левитите, - Исус, Ваний, Кадмиил, Севания, Вуний, Серевия, Ваний и Хананий, - застанаха на платформата та извикаха със силен глас към Господа своя Бог.
5 После левитите Исус, Кадмиил, Ваний, Асавния, Серевия, Одия, Севания и Петаия рекоха: Станете та благославяйте Господа вашия Бог от века и до века; и да благославят, <Боже>, Твоето славно име, което е възвишено по-горе от всяко благословение и хвала.
6 Ти си Господ, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата, и цялото им множество, земята и всичко що е на нея, моретата и всичко що е в тях, и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства.
7 Ти си Господ Бог, Който си избрал Аврама, извел си го от Ур халдейски, и си му дал име Авраам;
8 и като си намерил сърцето му вярно пред Тебе, направил си с него завет, че ще дадеш земята на ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евусейците и гергесейците, - че ще я дадеш на потомството му; и изпълнил си думите Си, защото си праведен.
9 И Ти видя теглото на бащите ни в Египет, и чу вика им при Червеното море.
10 Ти показа знамения и чудеса над Фараона, над всичките му слуги, и над всичките люде на земята му, понеже Ти позна, че гордо постъпваха против тях; и Ти си придоби име, както е <известно> днес.
11 Ти и раздели морето пред тях, та преминаха по сухо всред морето; а гонителите им Ти хвърли в дълбочините, като камък в силните води.
12 При това денем Ти ги води с облачен стълб, а нощем с огнен стълб, за да им светиш по пътя, през който трябваше да минат.
13 Тоже Ти слезе на Синайската планина та говори с тях от небето, и им даде справедливи съдби и закони на истината, и добри повеления и заповеди;
14 и им направи позната светата Своя събота, и им даде заповеди, повеления и закони чрез слугата Си Моисея.
15 Ти им даде и хляб от небето, когато бяха гладни, и им извади вода из скала, когато бяха жадни; и заповяда им да влязат, за да завладеят земята, за която беше се клел, че ще им я дадеш.
16 Но те и бащите ни се възгордяха, закоравиха врата си и не послушаха Твоите заповеди;
17 те отказаха да послушат, и не си спомниха чудесата, които Ти извърши за тях; но закоравиха врата си, и в бунта си определиха началник, за да се върнат в робството си. Но понеже си Бог, Който обичаш да прощаваш, милостив и жалостив, дълготърпелив и многомилостив, Ти не ги остави.
18 Даже, когато си направиха леяно теле и рекоха: Ето твоят Бог, който те изведе из Египет, и извършиха предизвикателства,
19 Ти пак в голямото Си милосърдие не ги остави в пустинята; облачният стълб не престана да бъде над тях денем, за да ги води из пътя, нито огненият стълб нощем, за да им свети по пътя, през който трябваше да минат.
20 И Ти им даде благия Си Дух, за да ги вразумява и не отне манната Си от устата им, и даде им вода, когато бяха жадни.
21 Даже Ти ги храни четиридесет години в пустинята, та нищо не им липсваше; дрехите им не овехтяха и нозете им не отекоха.
22 При това, Ти им даде царства и племена, които им раздели за дялове; и така завладяха земята на Сиона, и земята на есевонския цар, и земята на васанския цар Ог.
23 И Ти умножи чадата им като небесните звезди, и заведе ги в земята, за която беше казал на бащите им да влязат <в нея>, за да я завладеят.
24 И тъй, чадата <им> влязоха та завладяха земята; и Ти покори пред тях жителите на земята, ханаанците, и предаде ги в ръцете им с царете им и племената на земята, за да им сторят по волята си.
25 И те превзеха укрепени градове и плодовита земя; и притежаваха къщи пълни с всякакви блага, изкопани кладенци, лозя, маслини, и множество плодовити дървета; така те ядоха и се наситиха, затлъстяха, и се насладиха с Твоята голяма благост.
26 Но те не се покоряваха, подигаха се против Тебе, захвърляха Твоя закон зад гърбовете си, и избиваха Твоите пророци, които заявяваха против тях, за да ги обърнат към Тебе, и извършиха големи предизвикателства.
27 Затова, Ти ги предаваше в ръката на притеснителите им, които ги притесняваха; а във време на притеснението им, като викаха към Тебе, Ти слушаше от небето, и според голямото Си милосърдие им даваше избавители, които ги избавяха от ръката на притеснителите им.
28 Но като се успокояваха, те пак вършеха зло пред Тебе; затова Ти ги оставяше в ръката на неприятелите им, които и ги завладяваха; но пак, когато се обръщаха та викаха към Тебе, Ти ги слушаше от небето, и много пъти ги избавяше според милосърдието Си.
29 Ти и заявяваше против тях, за да ги обърнеш към закона Си; но те се гордееха и не слушаха Твоите заповеди, но съгрешаваха против съдбите Ти (чрез които, ако ги изпълнява човек, ще живее), и обръщаха {Еврейски: Втвърдяваха плешката си.} към <Тебе> гърба си, и закоравяваха врата си та не слушаха.
30 Въпреки това, Ти много години ги търпеше и заявяваше против тях чрез Духа Си посредством пророците Си, но те не внимаваха; затова Ти ги предаде в ръката на племената на земите.
31 Обаче, поради голямото Твое милосърдие не ги довърши, нито ги остави; защото си Бог щедър и милостив.
32 Сега, прочее, Боже наш, велики, мощни и страшни Боже, Който пазиш завет и милост, да се не счита за малко пред Тебе цялото злострадание, което е постигнало нас, царете ни, първенците ни, свещениците ни, пророците ни, бащите ни и всичките Твои люде от времето на асирийските царе до днес.
33 Наистина Ти си справедлив във всичко, което ни е сполетяло; защото Ти си действувал вярно, а ние сме постъпвали нечестиво.
34 Още царете ни, първенците ни, свещениците ни и бащите ни не са опазили закона Ти, и не са внимавали в Твоите заповеди и заявления, с които си заявявал против тях.
35 Защото те <през време> на царството си, и при голямата благост, която Ти им показа, и в широката и плодовита земя, която Ти постави пред тях, не Ти служиха, нито се обърнаха от нечестивите си дела.
36 Ето, роби сме днес; и в земята, която Ти даде на бащите ни, за да ядат плода й и благото й, ето, роби сме в нея.
37 Тя дава голямо изобилие на царете, които Ти си поставил над нас, поради греховете ни; и властвуват над телата ни и над добитъка ни според волята си; а ние сме в голямо притеснение.
38 Поради всичко това ние правим верен завет и го написваме; и първенците ни, свещениците ни го подпечатват.
Nehemiah 9
Expanded Bible
The People’s Prayer(A)
Israel Confesses Sins
9 On the twenty-fourth day of that same month [October 31], the people of Israel ·gathered [assembled]. They fasted, and they wore ·rough cloth [sackcloth] and put dust on their heads [C signs of grief or repentance]. 2 ·Those people whose ancestors were from Israel [L The seed of Israel] had separated themselves from all foreigners. They stood and confessed their sins and their ancestors’ ·sins [iniquities]. 3 For a fourth of the day [C three hours] they stood where they were and read from the ·Book [scroll] of the ·Teachings [Laws; Instructions; L Torah] of the Lord their God. For another fourth of the day they confessed their sins and worshiped the Lord their God. 4 These Levites were standing on the stairs: Jeshua, Bani, Kadmiel, Shebaniah, Bunni, Sherebiah, Bani, and Kenani. They called out to the Lord their God with loud voices. 5 Then these Levites spoke: Jeshua, Kadmiel, Bani, Hashabneiah, Sherebiah, Hodiah, Shebaniah, and Pethahiah. They said, “Stand up and praise the Lord your God, who lives ·forever and ever [from age to age/everlasting to everlasting].”
“Blessed be your ·wonderful [glorious] name.
·It is more wonderful than [May it be exalted above] all blessing and praise.
6 You ·are the only [alone are the] Lord.
You made the ·heavens [sky], even the ·highest [L heavens of the] heavens,
with all ·the stars [L their hosts].
You made the earth and everything on it,
the seas and everything in them;
you give life to everything.
The heavenly ·army [host] worships you.
7 “You are the ·Lord,
the God [or Lord God,] who chose Abram
and brought him ·out of [forth from] Ur ·in Babylonia [L of the Chaldeans; Gen. 12:1–3]
and named [C renamed] him Abraham [Gen. 17:5].
8 You found ·him [L his heart] faithful to you,
so you made an ·agreement [covenant; treaty] with him
to give his ·descendants [L seed] the land of the Canaanites,
Hittites, Amorites,
Perizzites, Jebusites, and Girgashites.
You have ·kept [fulfilled] your ·promise [word],
because you ·do what is right [are righteous].
9 “You saw our ·ancestors [fathers] ·suffering [miserable; afflicted; in distress] in Egypt
and heard them cry out ·at [beside] the ·Red Sea [L Sea of Reeds; Ex. 14–15].
10 You ·did [performed; displayed] signs and ·miracles [wonders] against ·the king of Egypt [L Pharaoh],
and against all his ·officers [officials; servants] and all the people of his land,
because you knew how ·proud [arrogant; insolent] they were to them [C Israel’s ancestors].
You ·became as famous [L made a name for yourself] ·as you are today [which remains to this day].
11 You ·divided [split; opened] the sea in front of ·our ancestors [L them];
they ·walked [passed] through the sea on dry ground [Ex. 14–15].
But you threw ·the people chasing them into the deep water [their pursuers into the depths],
like a stone thrown into ·mighty [raging; surging] waters.
12 You ·led [guided] ·our ancestors [L them] with a ·pillar [column] of cloud by day
and with a ·pillar [column] of fire at night [Ex. 13:21].
It lit the way
they were supposed to go.
13 You came down ·to [on; at] Mount Sinai
and spoke from heaven to ·our ancestors [L them].
You gave them ·fair [just] ·rules [judgments] and true ·teachings [laws; instructions; L Torah],
good ·orders [statutes; ordinances; requirements] and commands.
14 You ·told [revealed; made known to] them about your holy Sabbath [Ex. 20:8–11; Deut. 5:12–15]
and gave them commands, ·orders [statutes; ordinances; requirements], and ·teachings [laws; instructions; L Torah]
through your servant Moses.
15 When they were hungry, you gave them bread from heaven [C the manna; Ex. 16:31].
When they were thirsty, you brought them water from ·the [a] rock [Ex. 17:1–7; Num. 20:1–13].
You told them to enter and ·take over [possess]
the land you had ·promised [sworn; L raised your hand] to give them.
16 “But ·our ancestors [L they, our fathers,] were ·proud [arrogant; insolent] and ·stubborn [rebellious; L stiff-necked]
and did not ·obey [listen/pay attention to] your commands.
17 They refused to ·listen [obey];
they ·forgot [L did not remember/recall] the ·miracles [wonders] you ·did [performed] ·for [among] them.
So they became ·stubborn [rebellious; L stiff-necked],
·choosing [appointing] a leader to take them back to slavery in Egypt.[a]
But you are a forgiving God.
You are ·kind [gracious] and ·full of mercy [compassionate].
You ·do not become angry quickly [T are slow to anger], and ·you have great [abounding in unfailing/steadfast] love [compare Ex. 34:6; Num. 14:18; Ps. 86:15, 145:8; Joel 2:13]
So you did not ·leave [abandon; desert; forsake] them.
18 ·Our ancestors [L They] even ·made [cast] a calf [C as an idol] for themselves.
They said, ‘This is your god
who brought you up out of Egypt [Ex. 32].’
They ·spoke against you [L committed great blasphemies].
19 “You have great ·mercy [compassion],
so you did not ·leave [abandon; desert; forsake] them in the ·desert [wilderness].
The pillar of cloud ·guided them by day [L did not turn from them by day in guiding them in the path],
·and the pillar of fire led them at night,
lighting the way they were to go [nor did the pillar of fire stop illuminating for them by night the path on which they should travel].
20 You ·gave [sent; imparted] your good Spirit to ·teach [instruct] them.
You ·gave them manna to eat [L did not withhold manna from their mouth]
and gave them water when they were thirsty.
21 You ·took care of [sustained; provided for] them for forty years in the ·desert [wilderness];
they ·needed [lacked] nothing.
Their clothes did not wear out,
and their feet did not swell.
22 “You gave them kingdoms and ·nations [peoples; C to conquer];
you ·gave them more land [put them in every corner; L allotted/allocated to them every corner/frontier].
They ·took over [took possession of; inherited] the country of Sihon king of Heshbon
and the country of Og king of Bashan [Num. 21:21–33].
23 You made their ·children [descendants; sons] as ·many [numerous] as the stars ·in the sky [of heaven; Gen. 15:5; 22:17; 26:4],
and you brought them into the land
that you told their ·ancestors [fathers] to enter and ·take over [possess].
24 So their ·children [descendants; sons] went into the land and took ·over [possession].
The Canaanites lived there, but you ·defeated them for [subdued them before] our ancestors.
You handed over to them the Canaanites, their kings, and the ·people [peoples] of the land.
·Our ancestors [L They] could ·do what they wanted with them [deal with them as they pleased].
25 They captured ·strong, walled [fortified] cities and fertile land.
They took over houses full of good things,
·wells [cisterns] that were already dug,
vineyards, olive ·trees [groves], and ·many [abundant] fruit trees.
They ate until they were full and grew fat;
they ·enjoyed [reveled; delighted themselves in] your great goodness.
26 “But they were disobedient and ·turned [rebelled] against you
and ·ignored [turned their backs on] your ·teachings [laws; instructions; L Torah].
Your prophets ·warned [admonished] them to come back to you,
but they killed those prophets
and ·spoke against you [L committed great blasphemies].
27 So you handed them over to their ·enemies [oppressors],
and their ·enemies treated them badly [oppressors oppressed them].
But in this time of ·trouble [distress; suffering; misery] ·our ancestors [L they] cried out to you,
and you heard from heaven.
You had great ·mercy [compassion]
and gave them ·saviors [liberators; T deliverers] who ·saved [rescued] them from the ·power [hand] of their ·enemies [oppressors].
28 But as soon as they had ·rest [peace],
they again ·did what was [committed] evil.
So you ·left [abandoned; deserted; forsook] them to [L the hand of] their ·enemies [oppressors]
who ·ruled over [conquered; oppressed] them.
When they cried out to you again,
you heard from heaven.
Because of your ·mercy [compassion], you ·saved them again [rescued them time] and again.
29 You ·warned [admonished] them to return to your ·teachings [laws; instructions; L Torah],
but they were ·proud [arrogant; insolent] and did not ·obey [listen to] your commands.
If someone ·obeys [observes] your ·laws [judgments], he will live,
but they sinned against ·your laws [L them].
They ·were stubborn [L turned a stubborn shoulder], ·unwilling [rebellious; L stiff-necked], and ·disobedient [rebellious].
30 You ·were patient [T bore] with them for many years
and ·warned [admonished] them by your Spirit through ·the [your] prophets,
but they did not ·pay attention [L give ear].
So you handed them over to ·other countries [L the peoples of the lands].
31 But because your ·mercy [compassion] is great, you did not ·kill [destroy; L make an end of] them all or ·leave [abandon; desert; forsake] them.
You are a ·kind [gracious] and ·merciful [compassionate] God.
32 “And so, our God, you are the great and ·mighty [powerful] and ·wonderful [awesome] God.
You keep your ·agreement [covenant/treaty] of ·love [faithful/steadfast/unfailing love; lovingkindness].
Do not let all our ·trouble [hardship] seem ·unimportant [inconsequential; L small] ·to you [L in your sight].
This trouble has come to us, to our kings and our ·leaders [officials],
to our priests and prophets,
to our ·ancestors [fathers] and all your people
from the days of the kings of Assyria ·until today [to this very day].
33 You have been ·fair [just; righteous] in everything that has happened to us;
you have ·been loyal [been faithful; L done truth], but we have ·been wicked [acted wickedly/wrongly].
34 Our kings, ·leaders [officials], priests, and ·ancestors [fathers] did not obey your ·teachings [laws; instructions; L Torah];
they did not pay attention to the commands and ·warnings [decrees; testimonies] you gave them.
35 Even when ·our ancestors [L they] were living in their kingdom,
·enjoying [benefiting from] all the good things you ·had given [lavished/bestowed on] them,
·enjoying [benefiting from] the land that was ·fertile and full of room [rich and spacious],
they did not ·stop [serve you and turn from] their evil ·ways [deeds; practices].
36 “·Look [T Behold], we are slaves today
in the land you gave our ·ancestors [fathers].
·They were to enjoy [L …to eat] its fruit and its good things,
but ·look [T behold], we are slaves here.
37 The land’s ·great [abundant] ·harvest [produce] belongs to the kings you have ·put [set; placed] over us
because of our sins.
Those kings rule over ·us [L our bodies] and our cattle as they please,
so we are in ·much trouble [great distress/misery].
The People’s Covenant
38 “Because of all this, we are making an ·agreement [covenant; treaty] in writing, and our ·leaders [officials], Levites, and priests are putting their seals on it.”
Footnotes
- Nehemiah 9:17 in Egypt Greek copies read “in Egypt.” Hebrew copies read “in their rebellion.” See Num. 14:4.
© 1995-2005 by Bibliata.com
The Expanded Bible, Copyright © 2011 Thomas Nelson Inc. All rights reserved.