Лука 9
Bulgarian Bible
9 И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести.
2 И изпрати ги да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.
3 И каза им: Не вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни пари, нито да имате по две ризи.
4 И в която къща влезете, там седете, и от там тръгвайте на път.
5 И ако някои не ви приемат, когато излизате от оня град отърсете и праха от нозете си, за свидетелство против тях.
6 И те тръгнаха и отиваха по селата и проповядваха благовестието и изцеляваха навсякъде.
7 А четверовластникът Ирод чу за всичко що ставало и беше в недоумение; защото някои казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите;
8 други пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал.
9 И рече Ирод: Иоана аз обезглавих; но Кой е Тоя, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види.
10 И като се върнаха апостолите, разказаха на Исуса все що бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли насаме [в уединено място] до един град, наречен Витсаида.
11 А множествата, като разбраха това, отидоха подире Му; и Той ги посрещна с готовност, и им говореше за Божието царство, и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление.
12 И като почна денят да преваля, дванадесетте се приближиха и Му рекоха: Разпусни народа за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тука сме в уединено място.
13 Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен, 14 (Защото имаше около пет хиляди мъже). И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души.
15 Те сториха така и накараха всички да насядат.
16 А той взе петте хляба и двете риби, и погледна към небето и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа.
17 И ядоха и всички се наситиха; и дигнаха къшеите, които им останаха, дванадесет коша.
18 И когато Той се молеше насаме, и учениците бяха с Него, попита ги, казвайки: Според както казва народът, Кой съм аз?
19 А в отговор те рекоха: Едни казват, че си Иоан Кръстител; а други_ 20 Тогава им каза: А според, както вие мислите, Кой съм Аз? Петър в отговор рече: Божият Христос.
21 А Той им заръча, и заповяда да не казват никому, като рече:
22 Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.
23 Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден, и нека Ме следва.
24 Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.
25 Понеже какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?
26 Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава и в славата на Отца и на Своите ангели.
27 А казвам ви наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието царство.
28 И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петра, Йоана и Якова, и се качи на планината да се моли.
29 И като се молеше, видът на лицето Му се измени, и облеклото Му стана бяло и бляскаво.
30 И, ето, двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Моисей и Илия,
31 които се явиха в слава и говореха за смъртта Му*(Гръцки: Изхода.), която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим.
32 А Петър и ония, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.
33 И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тука; и нека направим три шатри, за Тебе една, за Моисея една, и една за Илия, без да знае какво дума.
34 И докато казваше това, дойде облак та ги засени; и учениците се уплашиха като влязоха в облака.
35 И дойде из облака глас, който каза: Този е Моят Син, Избраник Мой; Него слушайте!
36 И когато престана гласът, Исус се намери сам. И те замълчаха, и през ония дни не казваха никому нищо от това, що бяха видели.
37 И на следния ден, когато слязоха от планината, срещна Го голямо множество.
38 И, ето, един човек от народа извика, казвайки: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено чадо.
39 И, ето, дух го прехваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуща.
40 И помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.
41 Исус в отговор рече: О роде неверен и извратен! докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тука.
42 И когато още идваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето, и върна го на баща му.
43 И всички се учудваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко, което правеше, Той рече на учениците Си:
44 Вложете в ушите си тия думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце.
45 Но те не разбираха тая дума; тя бе скрита от тях за да не я разберат; а бояха се да Го попитат за тая дума.
46 И повдигна се между тях разискване, кой от тях ще бъде по-голям.
47 А Исус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си, и рече им:
48 Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този, който Ме е изпратил; защото който е най-малък между всички вас, той е голям.
49 А Йоан продума и рече: Наставниче, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име: и му запретихме, защото не следва с нас.
50 А Исус му рече: Недейте му запрещава; защото, който не е против вас откъм вас е.
51 И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим.
52 И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.
53 Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим.
54 Като видяха това учениците Му Яков и Йоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]?
55 А Той се обърна та ги смъмра; [и рече: Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси].
56 И отидоха в друго село.
57 А като вървяха в пътя, един човек Му рече: Ще те следвам дето и да идеш.
58 Исус му каза: Лисиците си имат легловища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.
59 А на друг каза: Върви след Мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си.
60 Но Той му каза: Остави мъртвите да погребват своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство.
61 Рече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.
62 А Исус му каза: Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.
Лука 9
1940 Bulgarian Bible
9 И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести.
2 И изпрати ги да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.
3 И каза им: Не вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба ни хляб, ни пари, нито да имате по две ризи.
4 И в която къща влезете там седете, и от там тръгвайте <на път>.
5 И ако някои не ви приемат, когато излизате от оня град отърсете и праха от нозете си за свидетелство против тях.
6 И те тръгнаха и отиваха по селата и проповядваха благовестието и изцеляваха на всякъде.
7 А четверовластникът Ирод чу за всичко що ставало и беше в недоумение; защото някои казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите;
8 други пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал.
9 И рече Ирод: Иоана аз обезглавих; но Кой е Тоя, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види.
10 И като се върнаха апостолите, разказаха на <Исуса> все що бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли на саме [в уединено място] до един град наречен Витсаида.
11 А множествата като разбраха това, отидоха подире Му; и Той ги посрещна с готовност, и им говореше за Божието царство, и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление.
12 И като почна денят да преваля, дванадесетте се приближиха и Му рекоха: Разпусни народа за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тука сме в уединено място.
13 Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен, - да отидем ли и да купим храна за всички тия люде?
14 (Защото имаше около пет хиляди мъже). И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души.
15 Те сториха така и накараха всички да насядат.
16 А той взе петте хляба и двете риби, и погледна към небето и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа.
17 И ядоха и всички се наситиха; и дигнаха къшеите, които им останаха, дванадесет коша.
18 И когато Той се молеше насаме, и учениците бяха с Него, попита ги, казвайки: Според както казва народът, Кой съм Аз?
19 А в отговор те рекоха: <Едни казват, че си> Иоан Кръстител; а други - Илия; трети пък, - че един от старовременните пророци е възкръснал.
20 Тогава им каза: А според, както вие мислите, Кой съм Аз? Петър в отговор рече: Божият Христос.
21 А Той им заръча, и заповяда да не казват никому, като рече:
22 Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.
23 Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.
24 Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.
25 Понеже какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?
26 Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава, и <в славата> на Отца и на Своите ангели.
27 А казвам ви наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Божието царство.
28 И около осем дни след като каза това, Той взе със себе си Петра, Иоана и Якова, и се качи на планината да се моли.
29 И като се молеше, видът на лицето Му се измени и облеклото Му <стана> бяло <и> бляскаво.
30 И, ето двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Моисей и Илия,
31 които се явиха в слава и говореха за смъртта {Гръцки: - Изхода} Му, която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим.
32 А Петър и ония, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.
33 И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тука: и нека направим три шатри, за Тебе една за Моисея една, и една за Илия без да знае какво дума.
34 И докато казваше това, дойде облак та ги засени; и учениците се уплашиха като влязоха в облака.
35 И дойде из облака глас който каза: Този е Моят Син, Избраник Мой; Него слушайте.
36 И когато престана гласът, Исус се намери сам. И те замълчаха, и през ония дни не казваха никому нищо от това, що бяха видели.
37 И на следния ден, когато слязоха от планината, срещна Го голямо множество.
38 И, ето, един човек от народа извика, казвайки: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено чадо.
39 И, ето, дух го прехваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуща.
40 И помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.
41 Исус в отговор рече: О роде неверен и извратен! до кога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тука.
42 И когато още идваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето, и върна го на баща му.
43 И всички се учудваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко което правеше, Той рече на учениците Си:
44 Вложете в ушите си тия думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце.
45 Но те не разбраха тая дума; тя бе скрита от тях за да не я разберат; а бояха се да Го попитат за тая дума.
46 И повдигна се между тях разискване, кой от тях ще бъде по-голям.
47 А Исус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си, и рече им:
48 Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този който Ме е изпратил; защото който е най-малък между всички вас, той е голям.
49 А Иоан продума и рече: Наставниче, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следва с нас.
50 А Исус му рече: Недейте му запрещава; защото, който не е против вас откъм вас е.
51 И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим.
52 И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.
53 Но не Го приеха, защото лицето Му беше <обърнато> към Ерусалим.
54 Като видяха <това> учениците Му Яков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]?
55 А Той се обърна и ги смъмра; [и рече: Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси].
56 И отидоха в друго село.
57 А като вървяха в пътя, един човек Му рече: Ще те следвам дето и да идеш.
58 Исус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.
59 А на друг каза: Върви след Мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.
60 Но Той му каза: Остави мъртвите да погребат своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство.
61 Рече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.
62 А Исус му каза: Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.
Лука 9
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Исус изпраща апостолите си да проповядват
(Мат. 10:5-15; Мк. 6:7-13)
9 Исус събра дванадесетте апостола и им даде сила и власт да прогонват демони и да лекуват болести. 2 След това ги изпрати да провъзгласяват Божието царство и да лекуват болните, 3 като им каза: „Не взимайте нищо за из път — нито тояга, нито торба, нито хляб, нито пари. Излезте само с дрехата, която е на гърба ви. 4 Когато влезете в нечия къща, останете там дотогава, докато дойде време да си тръгвате. 5 А ако хората не ви посрещнат с „добре дошли“, напуснете града, като изтърсите праха от краката си[a] като знак на предупреждение към тях.“
6 Апостолите тръгнаха от село на село, като навсякъде съобщаваха Благата вест и лекуваха хората.
Ирод е объркан
(Мат. 14:1-12; Мк. 6:14-29)
7 Губернаторът Ирод чу за всичко, което ставаше, и беше объркан, тъй като едни казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите, 8 други твърдяха, че се е появил Илия, трети пък говореха, че е възкръснал някой древен пророк. 9 Ирод каза: „Аз лично заповядах да обезглавят Йоан. Кой е тогава човекът, за когото чувам такива неща?“ И той търсеше възможност да го види.
Исус нахранва повече от 5000 души
(Мат. 14:13-21; Мк. 6:30-44; Йн. 6:1-14)
10 След като се върнаха, апостолите разказаха на Исус за всичко, което са извършили. После заедно с него отидоха в град Витсаида, където можеха да бъдат сами. 11 Но хората научиха за това и го последваха. Исус ги посрещаше с радост, говореше им за Божието царство и лекуваше онези, които бяха болни.
12 Към залез слънце дванадесетте апостола дойдоха при него и му казаха: „Пусни хората да се разотидат, за да си намерят подслон и храна в околните села и стопанства, защото това място е необитавано.“
13 Исус им отговори: „Вие ги нахранете.“
А те отвърнаха: „Имаме само пет хляба и две риби. Ще трябва да отидем и купим храна за всички тези хора.“ 14 (Там имаше около пет хиляди мъже.)
Исус каза на учениците си: „Накарайте хората да седнат на групи, всяка от около петдесет души.“
15 Те направиха както им бе наредено. Всички хора насядаха. 16 Тогава Исус взе петте хляба и двете риби, вдигна поглед към небето и благодари на Бога. След това раздели храната, даде я на апостолите и им каза да я раздадат на хората. 17 Всички ядоха до насита, а с това, което остана, напълниха дванадесет кошници.
Исус е Месията
(Мат. 16:13-19; Мк. 8:27-29)
18 Веднъж Исус се беше усамотил и се молеше. При него дойдоха учениците му и той ги попита: „Кой съм аз според хората?“
19 Те му отговориха: „Някои казват, че си Йоан Кръстител, други — че си Илия, а трети — че си възкръснал древен пророк.“
20 Тогава Исус ги попита: „А според вас кой съм?“
Петър му отговори: „Ти си Месията, изпратен от Бога.“
21 Исус ги предупреди да не казват на никого за това.
Исус казва, че трябва да умре
(Мат. 16:21-28; Мк. 8:31–9:1)
22 После им каза: „Човешкият Син трябва да понесе много страдания. Той ще бъде отхвърлен от юдейските старейшини, главните свещеници и законоучителите. Ще бъде убит, но на третия ден ще възкръсне.“
23 Исус продължи да говори, този път на всички: „Ако някой иска да ме последва, трябва да каже „Не!“ на собствените си желания, да носи своя кръст всеки ден и да ме следва. 24 Който иска да спаси живота си, ще го загуби, но който загуби живота си заради мен, ще го спаси. 25 Каква полза има човек да спечели целия свят, ако унищожи или погуби сам себе си? 26 Ако някой се срамува от мен и моите думи, то и аз ще се срамувам от него, когато дойда в своята слава и тази на Отца и на святите ангели. 27 Истина ви казвам: някои от хората, които сега стоят тук, няма да умрат, преди да видят Божието царство.“
Исус с Моисей и Илия
(Мат. 17:1-8; Мк. 9:2-8)
28 Около осем дни след като каза това, Исус взе със себе си Петър, Йоан и Яков и се качи на хълма да се моли. 29 Докато се молеше, изразът на лицето му започна да се променя, а дрехите му станаха ослепително бели. 30 Внезапно двама мъже започнаха да разговарят с него. Това бяха Моисей и Илия, 31 които се появиха в слава. Те говореха на Исус за смъртта му в Ерусалим, през която той предстоеше да премине. 32 Петър и другите спяха, а когато се събудиха, видяха славата на Исус и двамата мъже, които стояха до него. 33 А когато Моисей и Илия се отдалечаваха от Исус, Петър, без да съзнава какво говори, му каза: „Господарю, хубаво е, че сме тук. Хайде да вдигнем три шатри — една за теб, една за Моисей и една за Илия.“
34 Докато изричаше това, над тях се спусна облак, който ги обгърна. Учениците се изплашиха, когато навлязоха в него. 35 От облака се чу глас, който каза: „Това е моят Син. Той е избраникът ми. Него слушайте!“
36 Когато гласът заглъхна, Исус беше отново сам. Петър, Яков и Йоан запазиха мълчание за известно време и не разказаха на никого за това, което бяха видели.
Исус освобождава момче от зъл дух
(Мат. 17:14-18; Мк. 9:14-27)
37 На другия ден, когато слязоха от хълма, огромна тълпа посрещна Исус. 38 Изведнъж от тълпата се разнесе мъжки вик: „Моля те, Учителю, ела и виж сина ми! Той е единственото ми дете. 39 Зъл дух внезапно влиза в него и той изведнъж закрещява. Духът го кара да се гърчи и на устата му излиза пяна. Не си отива от него, докато напълно не го е изтощил. 40 Аз молих твоите ученици да го прогонят, но те не успяха.“
41 Тогава Исус отговори: „Поколение без никаква вяра и заблудено от правия път! Докога трябва да бъда с вас и да ви търпя?“ И заповяда на човека: „Доведи сина си тук!“
42 Докато момчето се приближаваше, демонът го повали на земята и го накара да се гърчи. Но Исус смъмри злия дух, излекува момчето и го върна на баща му. 43 Всички бяха смаяни от Божието величие.
Исус говори за своята смърт
(Мат. 17:22-23; Мк. 9:30-32)
Докато хората все още се чудеха на това, което Исус направи, той се обърна към учениците си и им каза: 44 „Чуйте внимателно това, което сега ще ви кажа: Човешкият Син скоро ще бъде предаден в ръцете на хората.“ 45 Но те не разбраха думите му, тъй като смисълът им беше скрит за тях, за да не могат да го проумеят, а се страхуваха да попитат Исус за това, което каза.
Най-великият в небесното царство
(Мат. 18:1-5; Мк. 9:33-37)
46 Учениците на Исус започнаха да спорят за това кой е най-великият сред тях. 47 Но Исус, знаейки мислите им, взе едно детенце и го изправи до себе си. 48 Тогава им каза: „Който приеме това детенце в мое име, приема мен. А който приеме мен, приема Онзи, който ме е изпратил. Най-смиреният сред вас е най-велик.“
Който не е против вас, е с вас
(Мк. 9:38-40)
49 Йоан отговори: „Господарю, видяхме един човек, който използваше твоето име, за да прогонва демони от хората. Опитахме се да го спрем, защото не е един от нас.“
50 А Исус му каза: „Не го спирайте. Който не е против вас, е с вас.“
Град в Самария
51 Наближаваше денят, когато Исус щеше да се възнесе на небето. Той твърдо реши да тръгне към Ерусалим 52 и изпрати напред вестители, които отидоха в едно село в Самария, за да подготвят всичко за пристигането му. 53 Но хората там не искаха да го приемат, защото се беше запътил към Ерусалим. 54 Когато видяха това, учениците му Яков и Йоан казаха: „Господи, да заповядаме ли да се изсипе огън от небето и да ги унижощи?“[b]
55 Но Исус се обърна и ги смъмри.[c] 56 И те се отправиха към друго село.
По стъпките на Исус
(Мат. 8:19-22)
57 Докато вървяха по пътя, някой каза на Исус: „Ще те последвам, където и да отидеш.“
58 Исус отвърна: „Лисиците си имат леговища, небесните птици — гнезда, а Човешкият Син няма къде да подслони главата си.“
59 На друг човек той каза: „Последвай ме.“
А човекът отговори: „Господи, нека първо отида да погреба баща си.“
60 Но Исус му отвърна: „Остави мъртвите сами да погребват мъртъвците си. Ти тръгни и възвестявай Божието царство.“
61 Друг човек каза: „Аз ще те последвам, Господи, но нека първо се сбогувам със семейството си.“
62 А Исус отвърна: „Човек, който е сложил ръката си на ралото, но погледът му е все назад, е безполезен за Божието царство.“
Footnotes
- Лука 9:5 изтърсите праха от краката си Израз на презрение. Предупреждение за прекратяване на всякакви връзки с тях.
- Лука 9:54 Някои гръцки ръкописи добавят: „както направи Илия“.
- Лука 9:55 Някои гръцки ръкописи добавят: „И Исус каза: «Вие не знаете на какъв дух принадлежите. 56 Човешкият Син не дойде, за да унищожи хората, а за да ги спаси.»“
Лука 9
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Изпращане на дванадесетте апостоли
9 (A)И като свика дванадесетте Си ученици, Иисус им даде власт над всички бесове и сила да лекуват болести. 2 След това ги изпрати да проповядват Божието царство и да изцеляват болни. 3 (B)На тях Той рече: „Не си вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни сребро, нито пък две дрехи. 4 И в която къща влезете, там отсядайте и оттам потегляйте на път. 5 (C)И ако не ви приемат, като излизате от този град, отърсете и праха от нозете си за свидетелство срещу тях.“ 6 Те тръгнаха и ходеха по селата, като благовестяха и лекуваха навред.
Ирод и Иисус Христос
7 (D)Четвъртовластникът Ирод чу за всичко станало и недоумяваше. Защото едни казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите; 8 (E)други пък – че Илия се е явил, а някои – че един от древните пророци е възкръснал. 9 (F)Тогава Ирод рече: „Йоан аз обезглавих; кой ли ще е Този, за Когото чувам такива неща?“ И търсеше случай да Го види.
Чудодейното нахранване на пет хиляди души
10 (G)Когато апостолите се завърнаха, разказаха на Иисус какво са извършили. Той ги взе със Себе Си и се отдалечи в уединено място при един град, наречен Витсаида. 11 Но народът, като узна, тръгна след Него. Тогава Той ги прие и разговаряше с тях за Божието царство и изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление.
12 А денят вече преваляше. И дванадесетте ученици се приближиха до Него и Му рекоха: „Разпусни народа, за да отиде в околните села и колиби да нощува и да намери храна, понеже тук сме на пусто място.“ 13 (H)Но Иисус им отговори: „Дайте им вие да ядат.“ Те Му казаха: „Ние нямаме повече от пет хляба и две риби – освен ако отидем да купим храна за всички тези хора.“ 14 Защото те бяха около пет хиляди души. Но Той рече на учениците Си: „Сложете ги да насядат в групи по петдесет.“ 15 Така и сториха и сложиха всички да насядат. 16 Тогава Той взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови ги, разчупи и даде на учениците да сложат на народа. 17 И всички ядоха и се наситиха. След това вдигнаха останалите къшеи – дванадесет кошници.
Петър обявява кой е Иисус
18 (I)Веднъж когато Иисус се молеше насаме и учениците бяха с Него, Той ги попита: „За кого Ме смята народът?“ 19 (J)Те отговориха: „Едни за Йоан Кръстител, други за Илия, други пък мислят, че един от древните пророци е възкръснал.“ 20 (K)Тогава им каза: „А вие за кого Ме смятате?“ Петър отговори: „За Христос, изпратен от Бога.“
21 Но Той строго им заповяда на никого да не говорят за това, 22 (L)като каза: „Синът човешки трябва да изтърпи много, да бъде отхвърлен от първосвещениците, стареите и книжниците, да бъде убит и да възкръсне на третия ден.“
Следване на Иисус Христос
23 (M)(N)И на всички говореше: „Ако някой иска да бъде Мой ученик, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва. 24 (O)Защото който иска да спаси живота си, ще го загуби, а който загуби живота си заради Мене, той ще го спаси. 25 Или каква полза за човека, ако придобие целия свят, а себе си погуби или си причини страдания. 26 (P)Защото който се срамува от Мене и от думите Ми, от него ще се срамува и Синът човешки, когато дойде в Своята слава и в славата на Своя Отец и на светите ангели. 27 Истината ви казвам: тук стоят някои, които ще доживеят да видят Божието царство.“
Преображение на Иисус Христос
28 (Q)Около осем дена след като изрече тези думи, Иисус взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков и се изкачи на планината да се помоли. 29 И докато се молеше, видът на лицето Му се измени и дрехата Му стана бяла и заблестя. 30 И ето двама мъже заговориха с Него – Мойсей и Илия, 31 които се явиха в слава и говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Йерусалим. 32 А Петър и онези, които бяха с него, ги бе налегнал сън. Но като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него. 33 И когато те вече се отделяха от Него, Петър рече на Иисус: „Учителю, добре е да бъдем тук, да направим три сенника: един за Тебе, един за Мойсей и един за Илия“ – без да знаеше какво говори. 34 Докато изричаше тези думи, яви се облак и ги засени. И Те се уплашиха, щом влязоха в облака. 35 (R)И от облака се чу глас, който казваше: „Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте!“ 36 И когато се чу този глас, Иисус бе останал сам. Те замълчаха и на никого не разказаха тогава какво бяха видели.
Излекуване на момче, обладано от нечист дух
37 (S)На следващия ден, когато те слязоха от планината, ги посрещна много народ. 38 И ето някой от народа извика: „Учителю, моля Те, погледни сина ми, понеже ми е едничък. 39 Дух го обзема и той изведнъж закрещява, кара го да се гърчи с пяна на уста и едва след много мъки го оставя. 40 Аз молих Твоите ученици да го изгонят, но те не можаха.“ 41 (T)А Иисус отвърна: „Роде невярващ и развратен, докога ще съм с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук.“ 42 И докато той идваше, бесът го повали и взе да го тръшка. Тогава Иисус се скара на нечистия дух, изцели момчето и го предаде на баща му. 43 (U)И всички се смаяха пред Божието величие.
Предсказание за съда
Докато цялото множество се чудеше на всичко, което Той вършеше, Иисус рече на учениците Си: 44 „Чуйте внимателно тези думи: Синът човешки ще бъде предаден в човешки ръце.“ 45 Но те не разбраха изреченото. То бе скрито за тях, за да не го проумеят; а и те се бояха да Го попитат за това.
Спор между учениците за първенство
46 (V)(W)Тогава им дойде мисъл: „Кой от тях ще да е по-голям?“ 47 Иисус, като разбра мисълта на сърцето им, взе едно дете, постави го до Себе Си 48 (X)и им рече: „Който приеме това дете в Мое име, Мене приема; а който приеме Мене, приема Този, Който Ме е изпратил. Защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям.“
„Който не е против вас, той е за вас“
49 Тогава Йоан отвърна: „Учителю, видяхме човек, който в Твое име изгонва бесове, и се опитахме да го спрем, защото не ходи с нас.“ 50 (Y)Иисус му рече: „Не го възпирайте, защото, който не е против вас, той е за вас.“
Иисус Христос на път за Йерусалим. Негостоприемство на самаряните
51 А когато настъпваха дните да се възнесе, Той вече бе готов да тръгне за Йерусалим. 52 И изпрати пред Себе Си вестители. Те отидоха и влязоха в едно самарянско село, за да подготвят идването Му. 53 Но там не Го приеха, защото пътуваше за Йерусалим. 54 (Z)Като видяха това, учениците Му Яков и Йоан рекоха: „Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да ги изтреби, както стори и Илия[a]?“ 55 Той се обърна с укор към тях и каза: „Не разбирате от какъв дух сте вие. 56 Защото Синът човешки дойде, не за да погуби човешки души[b], а да спаси[c].“ И отидоха в друго село.
Какви трябва да са последователите на Иисус Христос
57 (AA)И докато те вървяха по пътя, някой Му рече: „Ще Те последвам, където и да отидеш.“ 58 А Иисус му отвърна: „Лисиците си имат леговища и птиците – гнезда, а Синът човешки няма къде глава да подслони.“ 59 На друг пък каза: „Върви след Мене!“ А той рече: „Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.“ 60 Но Иисус му отговори: „Остави мъртвите да погребат своите мъртъвци, а ти върви, проповядвай Божието царство.“ 61 (AB)А друг рече: „Аз ще тръгна след Тебе, Господи, но позволи ми първо да се простя с домашните си.“ 62 Но Иисус му каза: „Никой, който е сложил ръката си върху ралото и поглежда назад, не е годен за Божието царство.“
© 1995-2005 by Bibliata.com
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.