Йеремия 6
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
6 (A)„Синове на Вениамин, бягайте от вътрешността на Йерусалим! Тръбете с тръба в Текоа и издигнете знак на Бет-Керем, защото от север приближават бедствие и голяма гибел. 2 Аз ще разруша хубавата и изнежена дъщеря на Сион. 3 При нея ще дойдат пастири със стадата си. Те ще разпънат шатри срещу нея наоколо. Всеки ще пасе на своето място. 4 Ще се чува вик: ‘Свещена война срещу нея! Надигнете се и да потеглим по обед!’ Но тогава ще кажат: ‘Горко ни, защото денят преваля, стелят се вечерните сенки. 5 Станете и нека се изкачим през нощта и да разрушим дворците ѝ.’
6 Защото така казва Господ Вседържител: ‘Сечете дървета и издигнете вал против Йерусалим, понеже това е градът, който трябва да бъде наказан. В него всичко е насилие. 7 Както от извор блика неговата вода, така блика злото му. В него се чуват насилие и грабеж. Пред Мене са постоянно болест и рани. 8 Вразуми се, Йерусалиме, за да не се отвърне душата Ми от тебе, да не те превърна в пустиня, една необитаема земя.’
9 (B)Така казва Господ Вседържител: ‘Докрай ще оберат остатъка от Израил като лозе. Простри ръката си като лозар по лозите.’ 10 На кого да говоря и кого да предупредя, за да слушат? Ето ухото им е необрязано и не могат да чуват. Ето словото Господне е за укор у тях. Не им е приятно. 11 Аз, преизпълнен с гнева на Господа, се уморих да го сдържам.
‘Излей го както върху децата по улицата, така и върху събраните заедно младежи! Защото мъж и жена, стари и по-стари ще бъдат пленени 12 (C)и къщите им ще преминат у други. Също нивите и жените, защото ще простра ръката Си срещу жителите на страната’ – казва Господ. 13 (D)‘Защото всеки от тях, от малък до голям, се е предал и от пророк до свещеник всички постъпват лъжливо; 14 (E)лекуват раните на Моя народ повърхностно, като казват «Мир! Мир!», а мир няма. 15 Срамуват ли се, понеже вършат отвратителни неща? Те не се срамуват ни най-малко, не знаят да се изчервяват. Затова ще паднат с онези, които падат. По времето, когато ги посетя, ще бъдат повалени’ – казва Господ.“
16 Така казва Господ: „Застанете на кръстопътищата, тогава вижте и запитайте къде са вечните пътеки на Господа, къде е добрият път и вървете по него! Тогава ще намерите покой за душите си. Но казвате: ‘Няма да вървим!’ 17 Поставих и стражи над вас да викат, като казах: ‘Слушайте тръбния звук!’ Но те казаха: ‘Няма да слушаме!’ 18 Затова чуйте, народи, и ти, община, това, което ще стане с тях! 19 (F)Слушай, земьо: ето Аз ще докарам гибел върху този народ, плода на помислите им, защото не се вслушаха в Моите думи и отхвърлиха Моето поучение. 20 Защо Ми е лаван, който донасят от Сава, и добра тръстика от далечна страна? Вашите всеизгаряния не са Ми приятни и вашите кръвни жертви не са Ми угодни.“ 21 Затова така казва Господ: „Ето Аз поставям препятствия пред този народ, тъй че ще се препънат в тях, бащите заедно със синовете, жителят и ближният му ще загинат.“
22 (G)(H)Така казва Господ: „Ето идва народ от северната страна, голям народ се надига от края на земята. 23 Държат лък и копие. Те са жестоки и немилостиви. Гласът им бучи като море и яздят на коне. Въоръжени са като мъж за битка срещу тебе, дъще Сионова.“
24 (I)Чухме вест за тях и ръцете ни отслабнаха, страх ни обзе, болки като на родилка. 25 Не излизайте по полето и не ходете по пътя! Защото врагът има меч, ужас е отвсякъде.
26 (J)Дъще на моя народ, опаши се с вретище и се посипи с пепел! Тъгувай като за единствен син, с горчив плач, защото опустошителят ще дойде внезапно върху нас. 27 „Аз те поставих като крепост за изпитател на Своя народ, за да опознаеш и да изпиташ техния път. 28 (K)Те всички са упорити отстъпници. Те вървят, като клеветят наоколо. Мед и желязо са те, развратители. 29 (L)Духалото прегоря, оловото се загуби в огъня, напразно леярят топи, защото злите не се отлъчиха за наказание. 30 Ще ги назоват отхвърлено сребро, защото Господ ги отхвърли.“
Jeremia 6
Svenska Folkbibeln 2015
Jerusalem belägras
6 (A) Fly från Jerusalem,
ni Benjamins barn!
Blås i hornet i Tekoa[a],
res ett högt baner
i Bet-Hakkerem[b],
för en olycka hotar från norr
med stor förödelse.
2 Jag ska ödelägga dotter Sion,
den vackra och bortskämda.
3 (B) Herdar ska komma över henne
med sina hjordar.
De ska slå upp sina tält
runt omkring henne
och var och en ska beta av
sitt stycke.
4 Rusta er till strid mot henne!
”Kom, låt oss dra upp
vid middagstid!
Men ve oss, dagen går mot sitt slut
och kvällens skuggor förlängs.
5 Kom, låt oss dra upp om natten
och förstöra hennes palats.”
6 (C) För så säger Herren Sebaot:
Fäll träd och bygg vallar[c]
mot Jerusalem!
Här är staden som ska straffas.
Den är full av förtryck.
7 (D) Som en källa flödar av vatten,
så flödar den av sin ondska.
Man hör om våld och förödelse där,
sår och slag är ständigt
inför mina ögon.
8 Ta varning, Jerusalem,
så att jag inte vänder mig
ifrån dig
och gör dig till en ödemark,
ett land där ingen bor.
9 (E) Så säger Herren Sebaot:
Man ska bärga en efterskörd
från dem som är kvar av Israel,
som från en vinstock.
Räck ut din hand på nytt,
som när man plockar druvor
från rankorna.
10 (F) Till vem ska jag tala
och för vem ska jag vittna
så att de hör?
Deras öron är stängda[d]
så att de inte kan höra.
Herrens ord föraktas bland dem,
de vill inte veta av det.
11 (G) Därför är jag fylld av Herrens vrede,
jag orkar inte hålla tillbaka den.
Ös ut den över barnen på gatan
och över de unga där de samlas.
Både man och kvinna ska drabbas,
också den gamle
och den som fyllt sina dagars mått.
12 (H) Främlingar ska ta över deras hus,
deras åkrar och hustrur,
för jag ska räcka ut min hand
mot dem som bor i landet,
säger Herren.
13 (I) Hög som låg,
alla söker de oärlig vinst.
Både profet och präst,
alla handlar de lögnaktigt.
14 (J) De tar det lätt med att bota
mitt folks skada
och säger: ”Allt är väl, allt är väl!”
Men allt är inte väl.
15 De ska stå där med skam,
för de har gjort avskyvärda saker.
Ändå känner de ingen skam
och förstår inte att blygas.
Därför ska de falla
bland dem som faller.
När tiden kommer
och jag straffar dem
ska de komma på fall,
säger Herren.
16 (K) Så säger Herren:
Ställ er vid vägarna och spana,
fråga efter de urgamla stigarna.
Fråga efter den goda vägen
och vandra på den,
så ska ni finna ro för era själar[e].
Men de svarade:
”Vi vill inte vandra på den.”
17 (L) När jag satte väktare
över er och sade:
”Lyssna till basunens ljud”,
svarade de: ”Vi vill inte lyssna.”
18 Hör därför, ni hednafolk,
och lägg märke till, du församling,
vad som sker bland dem.
19 (M) Hör du jord: Se, jag ska låta
olycka drabba detta folk,
frukten av deras tankar,
eftersom de inte har lyssnat
på mina ord
utan förkastat min lag.
20 (N) Vad bryr jag mig om
rökelse[f] från Saba
eller finaste kalmus[g]
från fjärran land?
Era brännoffer har jag inte behag till
och era slaktoffer
tycker jag inte om.
21 Därför säger Herren så:
Se, jag ska lägga stötestenar
framför detta folk,
och på dem ska fäder och söner
snubbla tillsammans,
grannar och vänner förgås.
22 (O) Så säger Herren:
Se, ett folk kommer
från landet i norr,
ett stort hednafolk reser sig
vid jordens yttersta ände.
23 De bär båge och lans[h],
de är grymma och skoningslösa.
Deras röst är som havets dån,
och på sina hästar rider de fram,
rustade som kämpar till strid
mot dig, dotter Sion.
24 (P) Vi har hört ryktet om dem.
Våra händer sjunker ner,
ängslan griper oss,
ångest som hos en barnaföderska.
25 Gå inte ut på fältet
och vandra inte på vägen,
för fiendens svärd är där
med skräck från alla sidor.
26 (Q) Du, mitt folk, min dotter,
klä dig i säcktyg, rulla dig i aska,
sjung sorgesång
som efter ende sonen
och håll bitter dödsklagan.
Plötsligt drabbar oss fördärvaren.
27 (R) Jag har satt dig att pröva mitt folk
och gjort dig till en fast borg,
för att du ska lära känna
och pröva deras väg.
28 (S) Alla är de förhärdade rebeller
som går med förtal,
de är som koppar och järn,
allihop är fördärvare.
29 Blåsbälgen pustar,
men ur elden kommer bara bly.
Mer rening är meningslös,
de onda rensas inte ut.
30 (T) ”Förkastat silver” kallar man dem,
för Herren har förkastat dem.
Footnotes
- 6:1 Tekoa Ort i bergsbygden ca 1,5 mil söder om Jerusalem. Tekoa liknar ordet för ”hornstöt”.
- 6:1 Bet-Hakkerem Betyder ”vingårdshuset”. Enligt Hieronymus halvvägs till Tekoa.
- 6:6 vallar Belägrare byggde en sluttande vall upp mot stadsmurens topp (bevarats t ex i Lakish).
- 6:10 stängda Ordagrant: ”oomskurna” (jfr Apg 7:51).
- 6:16 finna ro för era själar Uttrycket används av Jesus i Matt 11:29.
- 6:20 rökelse Tändes dagligen i templet (2 Mos 30:7f, Luk 1:9f), en symbol för bön (Upp 5:8, 8:3).
- 6:20 kalmus Doftande gräs, ursprungligen från Indien. Ingick i smörjelseoljan (2 Mos 30:23).
- 6:23 lans Annan översättning: ”kroksabel”.
Jeremiah 6
King James Version
6 O ye children of Benjamin, gather yourselves to flee out of the midst of Jerusalem, and blow the trumpet in Tekoa, and set up a sign of fire in Bethhaccerem: for evil appeareth out of the north, and great destruction.
2 I have likened the daughter of Zion to a comely and delicate woman.
3 The shepherds with their flocks shall come unto her; they shall pitch their tents against her round about; they shall feed every one in his place.
4 Prepare ye war against her; arise, and let us go up at noon. Woe unto us! for the day goeth away, for the shadows of the evening are stretched out.
5 Arise, and let us go by night, and let us destroy her palaces.
6 For thus hath the Lord of hosts said, Hew ye down trees, and cast a mount against Jerusalem: this is the city to be visited; she is wholly oppression in the midst of her.
7 As a fountain casteth out her waters, so she casteth out her wickedness: violence and spoil is heard in her; before me continually is grief and wounds.
8 Be thou instructed, O Jerusalem, lest my soul depart from thee; lest I make thee desolate, a land not inhabited.
9 Thus saith the Lord of hosts, They shall throughly glean the remnant of Israel as a vine: turn back thine hand as a grapegatherer into the baskets.
10 To whom shall I speak, and give warning, that they may hear? behold, their ear is uncircumcised, and they cannot hearken: behold, the word of the Lord is unto them a reproach; they have no delight in it.
11 Therefore I am full of the fury of the Lord; I am weary with holding in: I will pour it out upon the children abroad, and upon the assembly of young men together: for even the husband with the wife shall be taken, the aged with him that is full of days.
12 And their houses shall be turned unto others, with their fields and wives together: for I will stretch out my hand upon the inhabitants of the land, saith the Lord.
13 For from the least of them even unto the greatest of them every one is given to covetousness; and from the prophet even unto the priest every one dealeth falsely.
14 They have healed also the hurt of the daughter of my people slightly, saying, Peace, peace; when there is no peace.
15 Were they ashamed when they had committed abomination? nay, they were not at all ashamed, neither could they blush: therefore they shall fall among them that fall: at the time that I visit them they shall be cast down, saith the Lord.
16 Thus saith the Lord, Stand ye in the ways, and see, and ask for the old paths, where is the good way, and walk therein, and ye shall find rest for your souls. But they said, We will not walk therein.
17 Also I set watchmen over you, saying, Hearken to the sound of the trumpet. But they said, We will not hearken.
18 Therefore hear, ye nations, and know, O congregation, what is among them.
19 Hear, O earth: behold, I will bring evil upon this people, even the fruit of their thoughts, because they have not hearkened unto my words, nor to my law, but rejected it.
20 To what purpose cometh there to me incense from Sheba, and the sweet cane from a far country? your burnt offerings are not acceptable, nor your sacrifices sweet unto me.
21 Therefore thus saith the Lord, Behold, I will lay stumblingblocks before this people, and the fathers and the sons together shall fall upon them; the neighbour and his friend shall perish.
22 Thus saith the Lord, Behold, a people cometh from the north country, and a great nation shall be raised from the sides of the earth.
23 They shall lay hold on bow and spear; they are cruel, and have no mercy; their voice roareth like the sea; and they ride upon horses, set in array as men for war against thee, O daughter of Zion.
24 We have heard the fame thereof: our hands wax feeble: anguish hath taken hold of us, and pain, as of a woman in travail.
25 Go not forth into the field, nor walk by the way; for the sword of the enemy and fear is on every side.
26 O daughter of my people, gird thee with sackcloth, and wallow thyself in ashes: make thee mourning, as for an only son, most bitter lamentation: for the spoiler shall suddenly come upon us.
27 I have set thee for a tower and a fortress among my people, that thou mayest know and try their way.
28 They are all grievous revolters, walking with slanders: they are brass and iron; they are all corrupters.
29 The bellows are burned, the lead is consumed of the fire; the founder melteth in vain: for the wicked are not plucked away.
30 Reprobate silver shall men call them, because the Lord hath rejected them.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.
Svenska Folkbibeln 2015, Copyright © 2015 by Svenska Folkbibeln Foundation