Йеремия 5
1940 Bulgarian Bible
5 Обходете улиците на Ерусалим И вижте сега, научете се и потърсете по площадите му, Дали можете намери човек - Дали има някой - който да постъпва справедливо, да търси честност; И Аз ще простя на тоя <град>.
2 Защото, ако и да казват: <заклевам се в> живота на Господа! Те наистина лъжливо се кълнат.
3 Господи, очите Ти не търсят ли честност? Ударил си ги, но не ги заболя; Изнурил си ги, но не искаха да приемат поправление; Втвърдиха лицата си повече от камък; Не искаха да се върнат.
4 Тогава аз рекох: Навярно това са сиромасите, те са безумни, Защото не знаят пътя Господен, Нито закона {Еврейски: Съдбата.} на своя Бог.
5 Ще се обърна към големците Та ще говоря с тях, Защото те знаят пътя Господен, Закона на своя Бог, Но и те всички са строшили хомота, Разкъсали връзките.
6 Затова лъв от гората ще ги порази, Вълк от пустинята ще ги ограби, Рис ще причаква край градовете им; Всеки, който излезе от там, ще бъде разкъсан, Защото престъпленията им са много, Отстъпничествата им се умножиха.
7 Как ще ти простя това? Чадата ти Ме оставиха И кълняха се в ония, които не са богове; След като ги наситих, те прелюбодействуваха, И на тълпи отиваха в къщите на блудниците.
8 Заран те са като нахранени коне; Всеки цвили подир жената на ближния си.
9 Няма ли да накажа за това? казва Господ; И душата Ми не ще ли въздаде на такъв народ?
10 Качете се на стените му и събаряйте; Но не нанасяйте съвършено изтребление; Махнете клоновете му, Защото не са Господни.
11 Защото Израилевият дом и Юдовият дом Се отнесоха много невярно към Мене, казва Господ.
12 Отрекоха се от Господа, Казвайки: Не Той <ни заплашва с това>; И няма да ни постигне зло, Нито ще видим нож или глад;
13 Пророците са вятър, И слово Господно няма в тях. На сами тях ще се сбъдне това.
14 Затова, така казва Господ Бог на Силите: Понеже изговарят тия думи, Ето, Аз ще направя Моите слова в устата ти огън, И тия люде дърва, и ще ги пояде.
15 Ето, доме Израилев, Аз ще доведа върху вас Народ от далеч, казва Господ; Народ траен е той, народ старовременен, Народ чийто език не знаеш, Нито разбираш що говорят,
16 Тулът им е като отворен гроб; Те всички са юнаци.
17 Ще изпояждат жетвата ти и хляба ти, <Които> синовете ти и дъщерите ти трябваше да ядат; Ще изпояждат стадата ти и чердите ти, Ще изпояждат лозята ти и смоковниците ти, Ще разбият с меч укрепените ти градове, На които ти уповаваш.
18 Но и в ония дни, казва Господ, Не ща да ви нанеса съвършено изтребление.
19 И когато речете: Защо Господ Бог наш Ни направи всичко това? Тогава да им речеш: Както Ме оставихте Та служихте на чужди богове във вашата земя, Така ще служите на чужденци в една земя, която не е ваша.
20 Известете това на Якововия дом, И прогласете го в Юда, като кажете:
21 Чуйте сега това, глупави и неразумни люде, Които имате очи, но не виждате, Които имате уши, но не чувате.
22 Не се ли боите от Мене? казва Господ, Не ще ли треперите пред Мене, Който с вечна заповед съм поставил пясъка за граница на морето, Която не може да премине; Тъй че, макар вълните му да се издигат, пак няма да преодолеят, При все, че бучат, пак няма да я преминат?
23 Но тия люде имат бунтовно и непокорно сърце; Възбунтуваха се и отидоха.
24 Не казват в сърцето си: Нека се боим сега от Господа нашия Бог, Който дава ранния и късния дъжд на времето му, Който пази за нас определените седмици на жетвата.
25 Вашите беззакония отвърнаха тия неща, И вашите грехове ви лишиха от доброто.
26 Защото се намират между людете Ми нечестивци, Които, наблюдавайки както причакващ ловец, Полагат примки, ловят човеци.
27 Както клетката е пълна с птици, Така къщите им са пълни с <плод на> измама, Чрез която те се възвеличиха и обогатиха.
28 Отлъстяха, лъщят, Дори преляха със своите нечестиви дела; Не защищават делото - делото на сирачето, за да благоденствуват, И правото на бедните не отсъждат.
29 Няма ли да накажа за това? казва Господ, Душата Ми не ще ли въздаде на такъв народ?
30 Удивително и ужасно нещо стана в <тая> страна:
31 Пророците пророкуват лъжливо, И свещениците господствуват чрез тях; И людете Ми така обичат; А какво ще правите в окончателното <следствие> на това?
Иеремия 5
New Russian Translation
Грех Иерусалима
5 – Пройдите по улицам Иерусалима,
посмотрите, разведайте,
поищите на площадях:
если найдете хотя бы одного человека,
поступающего честно и ищущего правды,
тогда Я пощажу этот город.
2 Пусть они говорят: «Верно, как и то, что жив Господь»,
их клятвы лживы.
3 – Господи, разве не истины ищут Твои глаза?
Ты поражаешь их, а они не чувствуют боли;
Ты их сокрушаешь, а они отвергают урок.
Лица сделали тверже камня,
и отказываются вернуться.
4 Я думал: «Они бедны и глупы,
они не знают пути Господнего
и Закона своего Бога.
5 Пойду я к знатным,
поговорю с ними;
уж они-то знают Господень путь
и Закон своего Бога».
Но и они разбили ярмо
и разорвали оковы[a].
6 За это их разорвет лев из зарослей,
загрызет волк из Иорданской долины.
Леопард сторожит у их городов:
любой, кто выйдет, будет растерзан,
потому что велик их мятеж,
многочисленны их отступничества.
7 – Как Мне тебя простить?
Твои дети Меня оставили
и клянутся теми, кто вовсе не боги.
Я насыщал их,
а они изменяли
и толпами ходили в дома блудниц.
8 Они откормленные, похотливые жеребцы,
каждый ржет на чужую жену.
9 Неужели Я не накажу их за это? –
возвещает Господь. –
Неужели Я не воздам по заслугам
такому народу, как этот?
10 Ступайте по его виноградникам и опустошайте их,
но не разрушайте их полностью.
Отсекайте его ветви –
они не принадлежат Господу.
11 Дом Израиля и дом Иуды
изменили Мне, –
возвещает Господь.
12 Они оклеветали Господа,
сказав: «Он ничего не сделает!
Не придет к нам беда;
мы не увидим ни меча, ни голода.
13 Пророки – лишь ветер,
и нет в них слов Господа.
Поступим же с ними по их словам».
14 Поэтому так говорит Господь, Бог Сил:
– За эти слова, сказанные ими,
Я вложу Мои слова в твои уста, как пламя,
а этот народ станет дровами, и его пожрет это пламя.
15 О дом Израиля, – возвещает Господь, –
Я веду против вас народ издалека,
сильный народ, древний народ,
народ, чей язык ты не знаешь,
чья речь тебе непонятна.
16 Стрелы их – распахнутая гробница;
все они – могучие воины.
17 Съедят они твою жатву и твой хлеб,
съедят твоих сыновей и дочерей,
съедят твоих овец и волов,
съедят твой виноград и инжир.
Они разрушат своим мечом
укрепленные города, на которые ты надеешься.
18 Но даже в те дни, – возвещает Господь, – Я не погублю вас до конца. 19 И когда народ спросит: «Почему Господь, наш Бог, сделал с нами все это?» – ты ответь им: «Так как вы оставили Меня и служили в своей земле чужим богам, вы будете служить иноземцам в земле не вашей».
20 – Объявите дому Иакова,
возвестите в Иудее:
21 Слушай, глупый и безрассудный народ,
у которого есть глаза, но который не видит,
есть уши, но не слышит!
22 Разве ты не боишься Меня? –
возвещает Господь. –
Разве ты передо Мной не трепещешь?
Я сделал песок границей морю,
вечной гранью, которую не переступить.
Волны накатывают, но отступают,
ревут, но не в силах переступить.
23 А у этого народа упрямое и мятежное сердце;
они повернулись и ушли прочь.
24 Не говорят себе:
«Убоимся Господа, нашего Бога,
Который вовремя посылает нам
дожди осенние и весенние
и назначает время для жатвы».
25 Ваши беззакония отняли все это,
ваши грехи лишили вас всех благ.
26 Есть среди Моего народа неправедные,
которые сидят в засаде, как птицеловы,
и ставят силки, чтобы ловить людей.
27 Как клетки полны птиц,
так дома их полны обмана;
они возвысились, разбогатели,
28 разжирели, лоснятся от жира.
Их злодействам нет пределов;
дела сирот они не судят по справедливости,
не решают в их пользу,
и не защищают прав бедных.
29 Неужели Я не накажу их за это? –
возвещает Господь. –
Неужели Я не воздам по заслугам
такому народу, как этот?
30 Страшное и ужасное
происходит в этой стране:
31 пророки пророчествуют ложь,
священники правят по своему произволу[b],
а Моему народу все это нравится.
Что же вы станете делать, когда наступит конец?
Footnotes
- 5:5 Закон Господа, данный Им израильскому народу. За исполнение и послушание этому Закону Бог благословлял их, а за непослушание их ждали проклятия (см. Исх. 15:26; Втор. 7:12-26; 28:1). «Сломав ярмо и разорвав оковы», израильтяне не обретали истинную свободу, а, наоборот, становились рабами греха (см. Ин. 8:34).
- 5:31 Или: «по их указке».
Jeremiah 5
King James Version
5 Run ye to and fro through the streets of Jerusalem, and see now, and know, and seek in the broad places thereof, if ye can find a man, if there be any that executeth judgment, that seeketh the truth; and I will pardon it.
2 And though they say, The Lord liveth; surely they swear falsely.
3 O Lord, are not thine eyes upon the truth? thou hast stricken them, but they have not grieved; thou hast consumed them, but they have refused to receive correction: they have made their faces harder than a rock; they have refused to return.
4 Therefore I said, Surely these are poor; they are foolish: for they know not the way of the Lord, nor the judgment of their God.
5 I will get me unto the great men, and will speak unto them; for they have known the way of the Lord, and the judgment of their God: but these have altogether broken the yoke, and burst the bonds.
6 Wherefore a lion out of the forest shall slay them, and a wolf of the evenings shall spoil them, a leopard shall watch over their cities: every one that goeth out thence shall be torn in pieces: because their transgressions are many, and their backslidings are increased.
7 How shall I pardon thee for this? thy children have forsaken me, and sworn by them that are no gods: when I had fed them to the full, they then committed adultery, and assembled themselves by troops in the harlots' houses.
8 They were as fed horses in the morning: every one neighed after his neighbour's wife.
9 Shall I not visit for these things? saith the Lord: and shall not my soul be avenged on such a nation as this?
10 Go ye up upon her walls, and destroy; but make not a full end: take away her battlements; for they are not the Lord's.
11 For the house of Israel and the house of Judah have dealt very treacherously against me, saith the Lord.
12 They have belied the Lord, and said, It is not he; neither shall evil come upon us; neither shall we see sword nor famine:
13 And the prophets shall become wind, and the word is not in them: thus shall it be done unto them.
14 Wherefore thus saith the Lord God of hosts, Because ye speak this word, behold, I will make my words in thy mouth fire, and this people wood, and it shall devour them.
15 Lo, I will bring a nation upon you from far, O house of Israel, saith the Lord: it is a mighty nation, it is an ancient nation, a nation whose language thou knowest not, neither understandest what they say.
16 Their quiver is as an open sepulchre, they are all mighty men.
17 And they shall eat up thine harvest, and thy bread, which thy sons and thy daughters should eat: they shall eat up thy flocks and thine herds: they shall eat up thy vines and thy fig trees: they shall impoverish thy fenced cities, wherein thou trustedst, with the sword.
18 Nevertheless in those days, saith the Lord, I will not make a full end with you.
19 And it shall come to pass, when ye shall say, Wherefore doeth the Lord our God all these things unto us? then shalt thou answer them, Like as ye have forsaken me, and served strange gods in your land, so shall ye serve strangers in a land that is not your's.
20 Declare this in the house of Jacob, and publish it in Judah, saying,
21 Hear now this, O foolish people, and without understanding; which have eyes, and see not; which have ears, and hear not:
22 Fear ye not me? saith the Lord: will ye not tremble at my presence, which have placed the sand for the bound of the sea by a perpetual decree, that it cannot pass it: and though the waves thereof toss themselves, yet can they not prevail; though they roar, yet can they not pass over it?
23 But this people hath a revolting and a rebellious heart; they are revolted and gone.
24 Neither say they in their heart, Let us now fear the Lord our God, that giveth rain, both the former and the latter, in his season: he reserveth unto us the appointed weeks of the harvest.
25 Your iniquities have turned away these things, and your sins have withholden good things from you.
26 For among my people are found wicked men: they lay wait, as he that setteth snares; they set a trap, they catch men.
27 As a cage is full of birds, so are their houses full of deceit: therefore they are become great, and waxen rich.
28 They are waxen fat, they shine: yea, they overpass the deeds of the wicked: they judge not the cause, the cause of the fatherless, yet they prosper; and the right of the needy do they not judge.
29 Shall I not visit for these things? saith the Lord: shall not my soul be avenged on such a nation as this?
30 A wonderful and horrible thing is committed in the land;
31 The prophets prophesy falsely, and the priests bear rule by their means; and my people love to have it so: and what will ye do in the end thereof?
© 1995-2005 by Bibliata.com
Holy Bible, New Russian Translation (Новый Перевод на Русский Язык) Copyright © 2006 by Biblica, Inc.® Used by permission. All rights reserved worldwide.