1 Думите на проповедника, Давидовият син, цар в Ерусалим: -

² Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.

³ Каква полза на човека от всичкия му труд, В който се труди под слънцето?

⁴ Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.

⁵ Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото, дето трябва да изгрява.

⁶ Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът непрестанно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.

⁷ Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото, дето отиват реките, Там те непрестанно (Еврейски: се връщат да.) отиват.

⁸ Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, нито се напълня ухото със слушане.

⁹ Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.

¹⁰ Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.

¹¹ Не се помнят предишните поколения ; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения Между ония, които ще идат подир.

¹² Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;

¹³ И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко, що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада, За да се трудят в него.

¹⁴ Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.

¹⁵ Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.

¹⁶ Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.

¹⁷ И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.

¹⁸ Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.