Жертвата на Христос ни прави съвършени

10 Законът ни дава само неясни контури на бъдещите блага, а не истинския им образ, и никога не може с едни и същи жертви, принасяни постоянно година след година, да направи съвършени онези, които идват с тях да се поклонят на Бога. ² Нали ако можеше да стори това, вече нямаше да се принасят жертви, защото онези, които се покланят, щяха да бъдат очистени веднъж завинаги и нямаше да се чувстват виновни за греховете си. ³ Вместо това, жертвоприношенията всяка година напомнят на хората за греховете им. ⁴ Невъзможно е кръвта на юнци и кози да премахне греховете.

⁵ Затова, когато дойде в света, Христос каза:

⁸ Първите му думи бяха: „Ти не искаше жертви и приноси, нито те радваха всеизгаряния и жертви за грехове“, (макар че законът изисква да бъдат принесени). ⁹ А след това каза: „Ето ме! Дойдох да изпълня волята ти.“ По този начин той отмени първата система и постави начало на втората. ¹⁰ Според тази воля ние станахме святи чрез жертвата на тялото на Исус Христос, извършена веднъж и завинаги.

¹¹ Всеки ден свещеникът се изправя да изпълни задълженията си и отново и отново принася едни и същи жертви, които никога не могат да премахнат греховете. ¹² А Христос принесе една единствена жертва за греховете и тази жертва е достатъчна за всички времена. След това той седна отдясно на Бога. ¹³ Сега чака, докато враговете му бъдат подчинени на властта му,^{[a] 14} защото с една жертва той направи онези, които са станали святи, съвършени завинаги.

¹⁵ Святият Дух също ни потвърждава това. Първо той казва:

¹⁷ А след тези думи допълва:

¹⁸ Щом те са простени, значи жертва за грях повече не е нужна.

Приближете се към Бога

¹⁹ Братя и сестри, чрез кръвта на Исус можем уверено да влезем в Най-Святото Място ²⁰ по нов и жив път, който той отвори за нас през завесата, тоест чрез своето тяло. ²¹ Имаме велик свещеник над Божия дом. ²² Затова, след като сърцата ни са напръскани, за да се очистим от виновна съвест, и след като сме измили телата си с чиста вода, да се приближим към Бога с искрени сърца и непоколебима вяра. ²³ Нека здраво се хванем за надеждата, която изповядваме, защото Онзи, който даде обещанието, държи на думата си.

Подкрепяйте се един друг

²⁴ Да се отнасяме с разбиране един към друг и да се насърчаваме към любов и добри дела. ²⁵ Да не преставаме да се събираме, какъвто навик имат някои, и да се подкрепяме помежду си; и все по-често да го правим, виждайки, че Денят наближава.

Не отхвърляйте Христос

²⁶ Ако съзнателно продължаваме да съгрешаваме, след като напълно сме познали истината, за нашите грехове няма да има друго жертвоприношение. ²⁷ Остава ни само ужасяващото очакване на съда и яростния огън, който ще погълне онези, които се противопоставят на Бога. ²⁸ Всеки, който отказва да се подчини на закона на Моисей, безмилостно се осъжда на смърт въз основа на показания на двама или трима свидетели. ²⁹ Помислете тогава какво по-страшно наказание заслужава онзи, който е потъпкал Божия Син, показал е пълно неуважение към кръвта на завета, чрез която е станал свят, и е обидил Духа на благодатта! ³⁰ Познаваме Онзи, който каза: „Мое е отмъщението. Аз ще отплатя.“^(D) и също: „Господ ще съди своя народ.“^{(E) 31} Ужасно е да попаднеш в ръцете на живия Бог.

Не губете предишната си смелост и радост

³² Спомнете си дните в началото, когато бяхте току-що просветени. Вие трябваше да понесете предизвикателството на жестоки страдания. ³³ Понякога търпяхте обиди и мъчения пред очите на всички, друг път споделяхте страданията на онези, които бяха подложени на такова отношение. ³⁴ И не само бяхте съпричастни към мъките на хвърлените в затворите, но и когато отнемаха имота ви, приемахте това с радост, понеже знаехте, че притежавате нещо по-добро, нещо непреходно.

³⁵ Не губете смелостта си и ще бъдете богато възнаградени. ³⁶ Трябва да постоянствате, за да получите Божието обещание, след като сте изпълнили волята му. ³⁷ Защото:

³⁹ Ние не сме от хората, които се отдръпват от страх и са изгубени, а сме онези, които имат вяра и са спасени.