Add parallel Print Page Options

Речта на Стефан

Тогава първосвещеникът го попита: „Вярно ли е това?“ Стефан отговори: „Братя и бащи, чуйте ме! Богът на славата се яви на баща ни Авраам в Месопотамия, когато той още не се беше заселил в Харан, и му каза: „Остави страната си и близките си и иди в земята, която ще ти покажа.“(A)

И Авраам напусна Халдейските земи[a] и се засели в Харан. След смъртта на баща му, Бог го накара да се пресели оттам в земята, където вие живеете сега. Тук той не му остави дори една педя земя в наследство, но обеща в бъдеще той и потомците му след него да владеят тази земя, макар че Авраам тогава нямаше деца.

Ето какво му каза Бог: „Твоите потомци ще бъдат пришълци в чужда земя, ще бъдат поробени и четиристотин години ще бъдат угнетявани. Но аз ще осъдя народа, на който ще робуват.“(B) Бог каза: „И след това ще излязат от тази страна и тук на това място ще ми служат.“(C)

И Бог даде на Авраам завета на обрязването. Авраам стана баща на Исаак и на осмия ден след раждането му го обряза; Исаак стана баща на Яков и го обряза, а Яков обряза своите синове, които станаха дванадесетте патриарха.[b]

Патриарсите завиждаха на Йосиф и го продадоха в робство в Египет, но Бог не го изостави 10 и го спаси от всичките му беди, дари му мъдрост и му помогна да спечели благоволението на фараона, царя на Египет. И фараонът го направи главен управител на Египет и на цялото си домакинство. 11 След това в цял Египет и Ханаан настъпи глад и причини голямо страдание. Прадедите ни не намираха храна.

12 Когато чу, че в Египет има жито, Яков изпрати там нашите прадеди. (Това беше първото им пътуване до Египет.) 13 При второто им посещение Йосиф се разкри на братята си и фараонът научи за неговото потекло. 14 Тогава Йосиф повика баща си Яков и целия си род — общо седемдесет и пет души. 15 Яков отиде в Египет и там той и дедите ни живяха до смъртта си. 16 Пренесоха ги обратно в Сихем и ги положиха в гробницата, която Авраам беше купил със сребро от синовете на Хамор в Сихем.

17 Колкото повече наближаваше времето за изпълнение на обещанието, дадено на Авраам от Бога, толкова повече растеше броят на израелтяните в Египет, 18 докато владетел на Египет стана друг цар, който не познаваше Йосиф. 19 Той хитро се възползва от нашия народ, беше жесток към предците ни и ги принуждаваше да оставят новородените си навън, за да умрат.

20 По това време се роди Моисей, който беше много красиво дете. Три месеца той расна в бащиния си дом. 21 Когато го оставиха навън, дъщерята на фараона го прибра и го отгледа като свой собствен син. 22 Моисей бе обучен в цялата египетска мъдрост и беше силен на думи и дела.

23 Когато стана на четиридесет години, той реши да посети братята си, израелтяните. 24 Моисей видя, че един от тях е малтретиран, защити го и отмъсти за малтретирания, като уби египтянина. 25 Той мислеше, че братята му ще разберат, че чрез него Бог им изпраща спасение, но те не разбраха.

26 На другия ден той видя двама от тях, които се биеха, и се опита да ги помири, като им каза: „Хора, нали сте братя, защо се отнасяте зле един към друг?“ 27 Човекът, който малтретираше ближния си, блъсна Моисей и каза: „Кой те постави да ни бъдеш водач и съдия? 28 Да не искаш да ме убиеш, както вчера уби египтянина?“(D) 29 Като чу това, Моисей избяга и се засели в чуждите Мадиамски земи. Там му се родиха двама сина.

30 Четиридесет години по-късно в пламъците на един горящ храст в пустинята близо до планината Синай му се яви ангел. 31 Моисей беше удивен от това, което видя. Като се приближи да го разгледа, той чу гласа на Господа: 32 „Аз съм Богът на твоите предци, Богът на Авраам, Исаак и Яков.“(E) Треперейки от страх, Моисей не смееше да погледне.

33 Тогава Господ му каза: „Събуй си сандалите, защото мястото, на което си стъпил, е свята земя. 34 Наистина видях как потискат народа ми в Египет, чух стенанията му и слязох да го освободя. Ела сега, ще те изпратя обратно в Египет.“(F)

35 Това беше същият Моисей, когото израелтяните отхвърлиха с думите: „Кой те постави водач и съдия?“(G) Този Моисей Бог изпрати като водач и освободител; изпрати го с помощта на ангела, който той видя в горящия храст. 36 Моисей ги изведе и четиридесет години вършеше чудеса и знамения в Египет, край Червено море и в пустинята.

37 Това е същият Моисей, който каза на израелтяните: „Бог ще издигне измежду братята ви пророк като мен.“(H) 38 Той е този, който беше с народа на Израел, събрал се в пустинята; той е този, на когото ангелът говори на планината Синай, и той бе с бащите ни; той получи заповеди, които дават живот, за да ни ги предаде.

39 Но прадедите ни отказаха да му се подчинят. Отхвърлиха го и в сърцата си се обърнаха към Египет. 40 Те казаха на Аарон: „Направи ни някакви богове, които да вървят пред нас и да ни водят, защото с онзи Моисей, който ни изведе от Египет, не знаем какво е станало.“(I) 41 И тогава направиха изображение на телец и на този идол принасяха жертва и празнуваха в чест на онова, което ръцете им бяха създали. 42 Но Бог се отвърна от тях и ги остави да се покланят на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците:

„Не на мен, израелтяни,
    принасяхте заклани животни и жертви
    четиридесет години в пустинята!
43 Вие носихте скинията на Молох
    и звездата на вашия бог Рефан:
идолите, които сами създадохте,
    за да им се покланяте.
    Затова ще ви прогоня отвъд Вавилон.“(J)

44 Прадедите ни в пустинята носеха Свещената скиния.[c] Бог научи Моисей как да направи тази скиния по образеца, който му беше показан. 45 Прадедите ни, които наследиха скинията, я донесоха с Исус Навин, когато завладяха земите на други народи, които Бог беше прокудил от лицето им. Тя остана там до времето на Давид. 46 Бог прояви благоволение към Давид и той поиска позволение да построи дом за народа на Яков.[d] 47 Ала Соломон бе този, който построи храма.

48 Но Всевишният не живее в храмове, изградени от човешка ръка, както казва пророкът[e]:

49 «Господ казва: Небето е моят престол,
    а земята — място да отморя краката си.
Какъв дом ще ми построите?
    Кое е мястото, където да отдъхна?
50 Нали аз съм сътворил всичко!»“(K)

51 Тогава Стефан им каза: „Вие, твърдоглави хора, които не отдавате сърцата си на Бога и не се вслушвате в думите му! Винаги сте против това, което ви казва Святият Дух. Правите също както правеха прадедите ви. 52 Има ли поне един пророк, когото прадедите ви да не преследваха? Те дори убиха онези, които отдавна предизвестиха идването на Праведника, а сега вие станахте негови предатели и убийци. 53 Вие, които получихте закона, който Бог ви даде чрез ангелите си, но не го спазихте!“

Убийството на Стефан

54 Като чуха тези думи, юдейските водачи побесняха и заскърцаха със зъби срещу него. 55 А Стефан, изпълнен със Святия Дух, погледна към небето и видя Божията слава и Исус, застанал отдясно на Бога, 56 и каза: „Ето! Виждам небесата разтворени и Човешкия Син, застанал отдясно на Бога.“

57 При тези му думи те се развикаха силно и запушиха ушите си. После всички заедно се спуснаха към него, 58 отведоха го извън града и започнаха да го замерват с камъни. Лъжесвидетелите оставиха наметките си в краката на един младеж на име Савел. 59 Докато хвърляха камъни по него, Стефан се молеше: „Господи Исусе, приеми духа ми!“ 60 После коленичи и извика високо: „Господи, не ги обвинявай за този грях!“ След като каза това, умря.

Footnotes

  1. Деяния 7:4 Халдея Друго име на Вавилония, област в южната част на Месопотамия. Вж. стих 2.
  2. Деяния 7:8 патриарси Родоначалници на дванадесетте родови клана на юдеите. Синове на Яков, наречен още Израел. Вж. Бит. 35:10.
  3. Деяния 7:44 Свещената скиния Букв.: „Скиния на Свидетелството“. Подвижна шатра или палатка, в която се съхраняват десетте Божии заповеди и където Бог живее сред своя народ по времето на Моисей.
  4. Деяния 7:46 за народа на Яков Според някои гръцки ръкописи: „за Бога на Яков“.
  5. Деяния 7:48 пророкът Исая, Божий пророк около 740–700 г. пр. Хр.

Защитна реч на Стефан

Тогава първосвещеникът попита: „Това тъй ли е?“ (A)(B)А той отговори: „Братя и бащи, чуйте! Бог на славата се бе явил на баща ни Авраам, когато той беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му каза: ‘Напусни твоята земя и рода си и иди в земята, която ще ти покажа.’ Тогава той напусна Халдейската земя и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт, Бог го пресели в тази земя, където сега вие живеете. (C)И не му даде в нея наследство ни една стъпка, но обеща да я даде за владение на него и на потомството му след него, макар той още да нямаше дете. (D)А Бог каза това: ‘Потомците ти ще бъдат пришълци в чужда земя и ще бъдат поробени и угнетени четиристотин години. (E)Но Аз ще съдя онзи народ, под чието робство ще бъдат; и след това те ще излязат и ще Ми служат на това място.’ (F)И Бог му даде завет за обрязване. От Авраам се роди Исаак и той го обряза на осмия ден. От Исаак се роди Яков, а от Яков пък – дванадесетте патриарси. (G)Патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет. Но Бог беше с него, 10 (H)избави го от всичките му неволи и му дари благоволение и мъдрост пред фараона, египетския цар. И той го постави за управител на Египет и на целия си дом. 11 (I)Тогава настана глад и голяма неволя по цялата египетска и ханаанска земя и нашите прадеди не намираха храна. 12 (J)Като чу, че в Египет имало жито, Яков изпрати прадедите ни за първи път. 13 (K)А на втория път Йосиф се откри на братята си и Йосифовият род стана известен на фараона. 14 (L)(M)Тогава Йосиф изпрати да повикат баща му Яков и целия му род – седемдесет и пет души. 15 (N)Яков дойде в Египет и се помина там – той и прадедите ни. 16 (O)И ги пренесоха в Сихем и ги положиха в гроб, който Авраам бе купил със сребро от синовете на Емор Сихемски. 17 (P)Когато наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог с клетва бе дал на Авраам, народът се увеличаваше и се умножаваше в Египет, 18 докато дойде друг цар, който не познаваше Йосиф. 19 Той постъпи коварно с нашия род, като угнетяваше прадедите ни и ги принуждаваше да изхвърлят новородените деца, за да не остават живи. 20 (Q)(R)В това време се роди Мойсей, който беше мил на Бога. Три месеца го отглеждаха в бащиния му дом. 21 А когато беше изхвърлен, прибра го дъщерята на фараона и си го отгледа като син. 22 (S)Мойсей бе обучен на цялата египетска мъдрост и стана силен в думи и дела.

23 (T)Когато той навърши четиридесет години, дойде му наум да навести своите братя, синовете на Израил. 24 И като видя, че обиждат един от тях, защити го и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина. 25 Той се надяваше братята му да разберат, че Бог чрез неговата ръка ще им дари спасение, но те не разбраха. 26 На другия ден дойде, когато те се биеха, и се опита да ги помири с думите: ‘Мъже, вие сте братя! Защо се обиждате един друг?’ 27 (U)Но онзи, който обиждаше своя ближен, го блъсна и попита: ‘Кой те е поставил за надзорник и съдия над нас? 28 Да не би да искаш и мене да убиеш, както уби вчера египтянина?’ 29 (V)Заради тези думи Мойсей забегна и стана пришълец в мадиамската земя, където му се родиха двама синове. 30 (W)Като се изминаха четиридесет години, яви му се в пустинята на планината Синай Господен ангел в огнения пламък на една къпина. 31 Като видя това видение, Мойсей се учуди; а когато се приближи да разгледа, дойде до него гласът на Господ: 32 (X)‘Аз съм Бог на твоите прадеди, Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков.’ Мойсей се разтрепери и не смееше да погледне. 33 А Господ му каза: ‘Събуй обувките от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя. 34 Аз видях добре неволите на Своя народ в Египет, чух стенанията му и слязох да го избавя. И сега ела, ще те изпратя в Египет.’ 35 (Y)Този Мойсей, когото те бяха отхвърлили с думите: ‘Кой те е поставил за предводител и съдия?’ – него Бог, чрез явилия му се в къпината ангел, изпрати за предводител и избавител. 36 (Z)Той ги изведе, като правеше чудеса и знамения в египетската земя, в Червено море и в пустинята в продължение на четиридесет години. 37 (AA)Този е Мойсей, който бе казал на синовете на Израил: ‘Господ, вашият Бог, ще ви издигне измежду братята ви Пророк като мене. Него слушайте!’[a] 38 (AB)Този е, който по време на събранието[b] в пустинята стоеше с говорещия му ангел на планината Синай и с нашите прадеди, който прие слова за живот, за да ги предаде на нас. 39 (AC)Но нашите прадеди не искаха да му се покорят, а го отблъснаха и се обърнаха със сърцата си към Египет, 40 (AD)(AE)като рекоха на Аарон: ‘Направи ни богове, които да вървят пред нас! Защото не знаем какво е станало с този Мойсей, който ни изведе от египетската земя.’ 41 И направиха в онези дни телец, принесоха жертва на идола и се веселяха пред делото на своите ръце. 42 (AF)Тогава Бог се отвърна и ги остави да служат на небесните звезди, както е писано в книгата на пророците: ‘На Мене ли, народе на Израил, принасяхте кръвни и безкръвни жертви през четиридесетте години в пустинята? 43 Вие възприехте скинията на Молох и звездата на вашия бог Ремфан – образи, които направихте, за да им се покланяте. Затова ще ви преселя оттатък Вавилон.’

44 (AG)Скинията на свидетелството беше дадена на нашите прадеди в пустинята, както Онзи, Който беше говорил на Мойсей, му заповяда да я направи – по образец, какъвто беше видял. 45 (AH)Нея нашите прадеди наследиха и заедно с Иисус[c] внесоха във владенията на онези народи, които Бог беше прогонил от очите на прадедите ни. И тя остана до дните на Давид. 46 (AI)Той спечели благоволението на Бога и поиска да съгради жилище на Бога на Яков, 47 (AJ)а Соломон Му построи дом. 48 (AK)Но Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът:

49 (AL)‘Небето е Мой престол, а земята – подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми построите, казва Господ, или кое място е за Моя почивка? 50 Нали Моята ръка направи всичко това?’

51 (AM)Твърдоглавци! Сърцата ви са корави, а ушите ви не чуват! Вие винаги се противите на Светия Дух – както прадедите ви, тъй и вие. 52 (AN)Кого от пророците не преследваха прадедите ви? Те убиха онези, които предизвестиха идването на Праведника, а вие сега станахте Негови предатели и убийци – 53 (AO)вие, които приехте Закона, даден ви чрез ангелите, а не го спазихте.“

Убиване на Стефан с камъни

54 Като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него. 55 А Стефан, изпълнен със Светия Дух, погледна към небето и като видя Божията слава и Иисус, застанал отдясно на Бога, 56 (AP)рече: „Ето виждам небесата отворени и Сина човешки застанал отдясно на Бога.“ 57 Но те закрещяха с висок глас, запушиха ушите си и вкупом се нахвърлиха върху него. 58 (AQ)Изведоха го вън от града и започнаха да хвърлят камъни върху него. А свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един младеж на име Савел 59 (AR)и хвърляха камъни върху Стефан, който се молеше с думите: „Господи Иисусе, приеми духа ми!“ 60 (AS)После коленичи и извика с висок глас: „Господи, не им вменявай това за грях!“ И като каза това, почина.

Footnotes

  1. 7:37 В някои ръкописи липсва: „Него слушайте!“
  2. 7:38 Става дума за събирането на еврейския народ пред Бога по време на странстването в пустинята (вж. Изх. 19:10-25; Вт. 4:10).
  3. 7:45 Става дума за Иисус Навин.

司提反当众申诉

大祭司就说:“这些事果然有吗?” 司提反说:“诸位父兄请听!当日我们的祖宗亚伯拉罕美索不达米亚,还未住哈兰的时候,荣耀的神向他显现, 对他说:‘你要离开本地和亲族,往我所要指示你的地方去。’ 他就离开迦勒底人之地,住在哈兰。他父亲死了以后,神使他从那里搬到你们现在所住之地。 在这地方,神并没有给他产业,连立足之地也没有给他;但应许要将这地赐给他和他的后裔为业,那时他还没有儿子。 神说他的后裔‘必寄居外邦,那里的人要叫他们做奴仆,苦待他们四百年’。 神又说‘使他们做奴仆的那国,我要惩罚。以后他们要出来,在这地方侍奉我’。 神又赐他割礼的约;于是亚伯拉罕生了以撒,第八日给他行了割礼。以撒雅各雅各生十二位先祖。 先祖嫉妒约瑟,把他卖到埃及去。神却与他同在, 10 救他脱离一切苦难,又使他在埃及王法老面前得恩典、有智慧。法老就派他做埃及国的宰相兼管全家。 11 后来埃及迦南全地遭遇饥荒,大受艰难,我们的祖宗就绝了粮。 12 雅各听见在埃及有粮,就打发我们的祖宗初次往那里去。 13 第二次约瑟与弟兄们相认,他的亲族也被法老知道了。 14 约瑟就打发弟兄请父亲雅各和全家七十五个人都来。 15 于是雅各下了埃及。后来他和我们的祖宗都死在那里, 16 又被带到示剑,葬于亚伯拉罕示剑用银子从哈抹子孙买来的坟墓里。 17 及至神应许亚伯拉罕的日期将到,以色列民在埃及兴盛众多, 18 直到有不晓得约瑟的新王兴起。 19 他用诡计待我们的宗族,苦害我们的祖宗,叫他们丢弃婴孩,使婴孩不能存活。 20 那时,摩西生下来,俊美非凡,在他父亲家里抚养了三个月。 21 他被丢弃的时候,法老的女儿拾了去,养为自己的儿子。 22 摩西学了埃及人一切的学问,说话行事都有才能。 23 他将到四十岁,心中起意去看望他的弟兄以色列人。 24 到了那里,见他们一个人受冤屈,就护庇他,为那受欺压的人报仇,打死了那埃及人。 25 他以为弟兄必明白神是借他的手搭救他们,他们却不明白。 26 第二天遇见两个以色列人争斗,就劝他们和睦,说:‘你们二位是弟兄,为什么彼此欺负呢?’ 27 那欺负邻舍的把他推开,说:‘谁立你做我们的首领和审判官呢? 28 难道你要杀我,像昨天杀那埃及人吗?’ 29 摩西听见这话就逃走了,寄居于米甸,在那里生了两个儿子。 30 过了四十年,在西奈山的旷野,有一位天使从荆棘火焰中向摩西显现。 31 摩西见了那异象,便觉稀奇,正进前观看的时候,有主的声音说: 32 ‘我是你列祖的神,就是亚伯拉罕的神、以撒的神、雅各的神。’摩西战战兢兢,不敢观看。 33 主对他说:‘把你脚上的鞋脱下来,因为你所站之地是圣地。 34 我的百姓在埃及所受的困苦,我实在看见了;他们悲叹的声音,我也听见了。我下来要救他们。你来!我要差你往埃及去。’ 35 摩西就是百姓弃绝说‘谁立你做我们的首领和审判官’的,神却借那在荆棘中显现之使者的手,差派他做首领、做救赎的。 36 这人领百姓出来,在埃及,在红海,在旷野四十年间,行了奇事神迹。 37 那曾对以色列人说‘神要从你们弟兄中间给你们兴起一位先知像我’的,就是这位摩西 38 这人曾在旷野会中和西奈山上与那对他说话的天使同在,又与我们的祖宗同在,并且领受活泼的圣言传给我们。 39 我们的祖宗不肯听从,反弃绝他,心里归向埃及 40 亚伦说:‘你且为我们造些神像,在我们前面引路,因为领我们出埃及地的那个摩西,我们不知道他遭了什么事。’ 41 那时,他们造了一个牛犊,又拿祭物献给那像,欢喜自己手中的工作。 42 神就转脸不顾,任凭他们侍奉天上的日月星辰,正如先知书上所写的说:‘以色列家啊,你们四十年间在旷野,岂是将牺牲和祭物献给我吗? 43 你们抬着摩洛的帐幕和理番神的星,就是你们所造为要敬拜的像。因此,我要把你们迁到巴比伦外去。’ 44 我们的祖宗在旷野有法柜的帐幕,是神吩咐摩西叫他照所看见的样式做的。 45 这帐幕,我们的祖宗相继承受。当神在他们面前赶出外邦人去的时候,他们同约书亚把帐幕搬进承受为业之地,直存到大卫的日子。 46 大卫在神面前蒙恩,祈求为雅各的神预备居所, 47 却是所罗门为神造成殿宇。 48 其实,至高者并不住人手所造的,就如先知所言: 49 ‘主说:“天是我的座位,地是我的脚凳,你们要为我造何等的殿宇?哪里是我安息的地方呢? 50 这一切不都是我手所造的吗?”’ 51 你们这硬着颈项、心与耳未受割礼的人,常时抗拒圣灵!你们的祖宗怎样,你们也怎样。 52 哪一个先知不是你们祖宗逼迫呢?他们也把预先传说那义者要来的人杀了,如今你们又把那义者卖了、杀了。 53 你们受了天使所传的律法,竟不遵守!”

看见神的荣耀

54 众人听见这话,就极其恼怒,向司提反咬牙切齿。 55 司提反被圣灵充满,定睛望天,看见神的荣耀,又看见耶稣站在神的右边, 56 就说:“我看见天开了,人子站在神的右边!”

众人用石打死他

57 众人大声喊叫,捂着耳朵,齐心拥上前去, 58 把他推到城外,用石头打他。作见证的人把衣裳放在一个少年人名叫扫罗的脚前。 59 他们正用石头打的时候,司提反呼吁主说:“求主耶稣接收我的灵魂!” 60 又跪下大声喊着说:“主啊,不要将这罪归于他们!”说了这话就睡了。扫罗也喜悦他被害。