Деяния 5
1940 Bulgarian Bible
5 А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот,
2 и задържа <нещо> от цената, със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите.
3 А Петър рече: Анание, защо изпълни сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?
4 Догдето стоеше <непродадена> не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли <парите> в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.
5 И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.
6 И по-младите мъже станаха, обвиха го и го изнесоха та го погребаха.
7 И като се минаха около три часа, влезе жена му, без да знае за станалото.
8 И Петър я попита: Кажи ми за толкова ли продадохте нивата? И тя рече: За толкова.
9 А Петър <й рече>: Защо се съгласихте да изкусите Господния Дух? Ето нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе.
10 И тя на часа падна до нозете му и издъхна; а момците, като влязоха, намериха я мъртва, и изнесоха я, та я погребаха до мъжа й.
11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.
12 И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, (и те всички бяха единодушно в Соломоновия трем;
13 а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; людете, обаче, ги величаеха;
14 и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха),
15 така щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.
16 Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните от нечистите духове; и всички се изцеляваха.
17 Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи садукейската секта, та, изпълнени със завист,
18 туриха ръце на апостолите и положиха ги в общата тъмница.
19 Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече:
20 Идете, застанете в храма та говорете на людете всичките думи на тоя живот.
21 Те, като чуха <това>, на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде с ония, които бяха с него и, като свикаха синедриона и цялото старейшинство на израилтяните, пратиха в тъмницата да доведат <апостолите>.
22 Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха, казвайки:
23 Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.
24 А началникът на храмовата <стража> и главните свещеници като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, <та се чудеха> какво ще последва от това.
25 Но дойде някой си та им извести: Ето човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.
26 Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, <обаче>, без насилие, защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.
27 И като ги доведоха, поставиха ги пред синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки:
28 Строго ви запретихме да не поучавате в това име; но ето напълнили сте Ерусалим с учението си, и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на тоя човек.
29 А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.
30 Бог на бащите ни възкреси Исуса, Когото вие убихте като Го повесихте на дърво.
31 Него Бог възвиси до десницата Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете.
32 И ние сме свидетели [Нему] за тия неща, <както е> и Светият Дух, когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.
33 А те, като чуха това, късаха се <от яд>, и възнамеряваха да ги убият.
34 Но един фарисей, на име Гамалиил, законоучител, почитан от всички люде, се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;
35 и рече на събора: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тия човеци.
36 Защото в предишни дни въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже на брой; който биде убит, и всички, които му се покоряваха, се разпиляха и изчезнаха.
37 След него въстана галилеянинът Юда през времето на записването, и отвлече след себе си <някои от> людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.
38 И сега ви казвам, оттеглете се от тия човеци и оставете ги, защото, ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали;
39 но ако е от Бога, не ще можете го повали. <Пазете се> да не би да се намерите и богопротивници.
40 И те го послушаха: и, като повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха.
41 А те си отидоха от синедриона, възрадвани загдето се удостоиха да претърпят опозоряване за <Исусовото> име.
42 И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос.
Atti 5
Conferenza Episcopale Italiana
La frode di Anania e di Saffira
5 Un uomo di nome Anania con la moglie Saffira vendette un suo podere 2 e, tenuta per sé una parte dell'importo d'accordo con la moglie, consegnò l'altra parte deponendola ai piedi degli apostoli. 3 Ma Pietro gli disse: «Anania, perché mai satana si è così impossessato del tuo cuore che tu hai mentito allo Spirito Santo e ti sei trattenuto parte del prezzo del terreno? 4 Prima di venderlo, non era forse tua proprietà e, anche venduto, il ricavato non era sempre a tua disposizione? Perché hai pensato in cuor tuo a quest'azione? Tu non hai mentito agli uomini, ma a Dio». 5 All'udire queste parole, Anania cadde a terra e spirò. E un timore grande prese tutti quelli che ascoltavano. 6 Si alzarono allora i più giovani e, avvoltolo in un lenzuolo, lo portarono fuori e lo seppellirono.
7 Avvenne poi che, circa tre ore più tardi, entrò anche sua moglie, ignara dell'accaduto. 8 Pietro le chiese: «Dimmi: avete venduto il campo a tal prezzo?». Ed essa: «Sì, a tanto». 9 Allora Pietro le disse: «Perché vi siete accordati per tentare lo Spirito del Signore? Ecco qui alla porta i passi di coloro che hanno seppellito tuo marito e porteranno via anche te». 10 D'improvviso cadde ai piedi di Pietro e spirò. Quando i giovani entrarono, la trovarono morta e, portatala fuori, la seppellirono accanto a suo marito. 11 E un grande timore si diffuse in tutta la Chiesa e in quanti venivano a sapere queste cose.
Quadro di insieme
12 Molti miracoli e prodigi avvenivano fra il popolo per opera degli apostoli. Tutti erano soliti stare insieme nel portico di Salomone; 13 degli altri, nessuno osava associarsi a loro, ma il popolo li esaltava. 14 Intanto andava aumentando il numero degli uomini e delle donne che credevano nel Signore 15 fino al punto che portavano gli ammalati nelle piazze, ponendoli su lettucci e giacigli, perché, quando Pietro passava, anche solo la sua ombra coprisse qualcuno di loro. 16 Anche la folla delle città vicine a Gerusalemme accorreva, portando malati e persone tormentate da spiriti immondi e tutti venivano guariti.
Arresto e liberazione miracolosa degli apostoli
17 Si alzò allora il sommo sacerdote e quelli della sua parte, cioè la setta dei sadducei, pieni di livore, 18 e fatti arrestare gli apostoli li fecero gettare nella prigione pubblica. 19 Ma durante la notte un angelo del Signore aprì le porte della prigione, li condusse fuori e disse: 20 «Andate, e mettetevi a predicare al popolo nel tempio tutte queste parole di vita». 21 Udito questo, entrarono nel tempio sul far del giorno e si misero a insegnare.
Gli apostoli davanti al sinedrio
Quando arrivò il sommo sacerdote con quelli della sua parte, convocarono il sinedrio e tutti gli anziani dei figli d'Israele; mandarono quindi a prelevare gli apostoli nella prigione. 22 Ma gli incaricati, giunti sul posto, non li trovarono nella prigione e tornarono a riferire: 23 «Abbiamo trovato il carcere scrupolosamente sbarrato e le guardie ai loro posti davanti alla porta, ma, dopo aver aperto, non abbiamo trovato dentro nessuno». 24 Udite queste parole, il capitano del tempio e i sommi sacerdoti si domandavano perplessi che cosa mai significasse tutto questo, 25 quando arrivò un tale ad annunziare: «Ecco, gli uomini che avete messo in prigione si trovano nel tempio a insegnare al popolo».
26 Allora il capitano uscì con le sue guardie e li condusse via, ma senza violenza, per timore di esser presi a sassate dal popolo. 27 Li condussero e li presentarono nel sinedrio; il sommo sacerdote cominciò a interrogarli dicendo: 28 «Vi avevamo espressamente ordinato di non insegnare più nel nome di costui, ed ecco voi avete riempito Gerusalemme della vostra dottrina e volete far ricadere su di noi il sangue di quell'uomo». 29 Rispose allora Pietro insieme agli apostoli: «Bisogna obbedire a Dio piuttosto che agli uomini. 30 Il Dio dei nostri padri ha risuscitato Gesù, che voi avevate ucciso appendendolo alla croce. 31 Dio lo ha innalzato con la sua destra facendolo capo e salvatore, per dare a Israele la grazia della conversione e il perdono dei peccati. 32 E di questi fatti siamo testimoni noi e lo Spirito Santo, che Dio ha dato a coloro che si sottomettono a lui». 33 All'udire queste cose essi si irritarono e volevano metterli a morte.
L'intervento di Gamaliele
34 Si alzò allora nel sinedrio un fariseo, di nome Gamaliele, dottore della legge, stimato presso tutto il popolo. Dato ordine di far uscire per un momento gli accusati, 35 disse: «Uomini di Israele, badate bene a ciò che state per fare contro questi uomini. 36 Qualche tempo fa venne Tèuda, dicendo di essere qualcuno, e a lui si aggregarono circa quattrocento uomini. Ma fu ucciso, e quanti s'erano lasciati persuadere da lui si dispersero e finirono nel nulla. 37 Dopo di lui sorse Giuda il Galileo, al tempo del censimento, e indusse molta gente a seguirlo, ma anch'egli perì e quanti s'erano lasciati persuadere da lui furono dispersi. 38 Per quanto riguarda il caso presente, ecco ciò che vi dico: Non occupatevi di questi uomini e lasciateli andare. Se infatti questa teoria o questa attività è di origine umana, verrà distrutta; 39 ma se essa viene da Dio, non riuscirete a sconfiggerli; non vi accada di trovarvi a combattere contro Dio!».
40 Seguirono il suo parere e, richiamati gli apostoli, li fecero fustigare e ordinarono loro di non continuare a parlare nel nome di Gesù; quindi li rimisero in libertà. 41 Ma essi se ne andarono dal sinedrio lieti di essere stati oltraggiati per amore del nome di Gesù. 42 E ogni giorno, nel tempio e a casa, non cessavano di insegnare e di portare il lieto annunzio che Gesù è il Cristo.
Деяния 5
Bulgarian Bible
5 А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот,
2 и задържа нещо от цената, със знанието и на жена си и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите.
3 А Петър, рече: Анание, защо изпълни Сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?
4 Додето стоеше непродадена не беше ли твоя? И след като се не бяха ли патите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.
5 И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.
6 И по-младите мъже станаха, обвиха го, и го изнесоха па го погребаха.
7 И като се минаха около три часа; влезе и жена му без да знае за станалото.
8 И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? И тя рече за толкова.
9 А Петър и рече: защо се съгласихте да изкусите Господния Дух? Ето нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе.
10 И тя начаса падна до нозете му и издъхна; а момците като влязоха, намериха я мъртва и изнесоха я та я погребаха до мъжа й.
11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.
12 И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, [и те всички бяха единодушни в Соломоновия Трем;
13 а от другите никой не смееше да се присъеднни към тях; людете обаче ги величаеха;
14 и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха],
15 така щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.
16 Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните от нечисти духове и всички се изцеляваха.
17 Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи Садукейската Секта, та изпълнени със завист,
18 туриха ръце на апостолите и положиха ги в тъмница.
19 Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече.
20 Идете, застанете в храма та говорете на людете всичките думи на тоя живот.
21 Те, като чуха това на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде и ония, които бяха с него, и като свикаха синедриона и цялото старейшинство на Израиляните, пратиха в тъмницата да доведат апостолите.
22 Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха, казвайки:
23 Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.
24 А Началникът на храмовата стража и първосвещениците като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, та се чудеха какво ще последва от това.
25 Но дойде някой си та им извести: Ето, човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.
26 Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, обаче без насилие; защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.
27 И като ги доведоха, поставиха ги пред синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки:
28 Строго ви запретихме да не поучавате в това име; но ето, напълнили сте Ерусалим с учението си, и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на тоя човек.
29 А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.
30 Бог на бащите ни възкреси Исуса, когото вие убихте като го повесихте на дърво.
31 Него Бог, възвиси до десницата си за началник и спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете.
32 И ние сме свидетели [нему] за тия неща, както е и Светия дух, когото Бог даде на ония, които му се покоряват.
33 А те, като чуха това, късаха се от яд, и възнамеряваха да ги убият.
34 Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от всичките люде, се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;
35 и рече на събора: Израиляни, внимавайте добре какво ще направите на тия човеци.
36 Защото в предишни дни възстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин м ъ ж е на брой, който биде убит, и всички, които му се покоряваха, се разпиляха и изчезнаха.
37 След него възстана Галилеянинът Юда през времето на записването, и отвлече след себе си някои от людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.
38 И сега ви казвам, Оттеглете се от тия човеци и оставете ги защото ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали;
39 но ако е от Бога, не ще можете го повали. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници.
40 И те го послушаха; и, като повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в Исусово име, и ги пуснаха.
41 А те си отидоха от присъствието на синедриона, възрадвани задето се удостоиха да претърпят опозоряване за Исусовото име.
42 И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос.
Деяния 5
Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version
Анания и Сапфира
5 Един човек на име Анания и жена му Сапфира продадоха част от имота си 2 и Анания със знанието на жена си задържа част от прихода, а останалото донесе и сложи в краката на апостолите.
3 Тогава Петър му каза: „Анания, защо позволи на Сатана така да завладее сърцето ти, че да излъжеш Святия Дух и да задържиш част от парите от продажбата на земята? 4 Нали тази земя беше твоя, преди да я продадеш! След като я продаде, парите бяха твои да се разпореждаш с тях, както намериш за добре. Защо намисли да извършиш това нещо? Ти излъга не хората, а Бога.“
5 Като чу тези думи, Анания се свлече на земята и издъхна. Всички, които научиха това, много се изплашиха. 6 Младежите станаха, покриха тялото му, после го изнесоха и го погребаха.
7 След около три часа влезе жената на Анания, която не знаеше какво се беше случило. 8 Петър я попита: „Кажи ми, за толкова ли пари продадохте нивата си?“
„Да, за толкова я продадохме“ — отговори тя.
9 Тогава Петър й каза: „Защо вие двамата сте се наговорили да подлагате на изпитание Духа на Господа? Виж! Онези, които погребаха мъжа ти, са стъпили вече на прага; и теб така ще изнесат.“ 10 В същия миг тя падна в краката му и издъхна. Когато младежите влязоха, я намериха мъртва, изнесоха я и я погребаха до мъжа й. 11 Тогава цялата църква и тези, които чуха това, много се изплашиха.
Божии знамения
12 Апостолите извършиха много знамения и чудеса сред хората. Всички се събираха в Соломоновия портал, обединени от общата цел. 13 Никой от останалите не смееше да се присъедини към тях, но всички ги възхваляваха. 14 Все повече хора — и мъже, и жени — вярваха в Господа и бяха прибавяни към редиците на вярващите. 15 Хората изнасяха болните си на улиците и ги слагаха на легла и постелки с надеждата, че когато Петър мине покрай тях, сянката му може да докосне болните. 16 В Ерусалим идваха и много хора от околните градове. Те водеха болни и хора, измъчвани от зли духове, и всички оздравяваха.
Юдейските водачи се опитват да спрат апостолите
17 Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него (групата на садукеите), се изпълниха със завист. 18 Те хванаха апостолите и ги хвърлиха в затвора. 19 Но през нощта Господен ангел отвори вратите на затвора, изведе ги и им каза: 20 „Идете в храма, изправете се пред народа и разкажете на хората всичко за този нов живот.“ 21 Като чуха това, апостолите влязоха призори в храма и започнаха да поучават.
Първосвещеникът и всички, които бяха с него, пристигнаха и свикаха Синедриона и целия съвет на старейшините на израелския народ. Те изпратиха хора да доведат от затвора апостолите. 22 Хората отидоха до затвора, но не ги намериха вътре. Те се върнаха и съобщиха за това с думите: 23 „Намерихме затвора здраво залостен и стражата да пази отвън до вратите. Но когато отключихме, вътре нямаше никой.“ 24 При тези думи началникът на храмовата стража и главните свещеници, озадачени, се зачудиха какво значи всичко това. 25 Тогава влезе някакъв човек и им каза: „Хората, които затворихте, са в храма и поучават народа.“ 26 Тогава началникът на храмовата стража отиде с войниците си и ги доведе, без да използва сила срещу тях, тъй като се страхуваше, че народът може да убие с камъни него и войниците му.
27 Доведоха ги в Синедриона и ги изправиха пред всички. Първосвещеникът започна да ги разпитва: 28 „Нали строго ви забранихме да поучавате в това име! Защо въпреки това изпълвате Ерусалим с вашето учение и искате върху нас да стоварите вината за смъртта на този човек?“
29 Петър и другите апостоли отговориха: „На Бога трябва да се подчиняваме, а не на хората. 30 Богът на нашите предци възкреси Исус, когото вие убихте, като го разпънахте на кръст. 31 Бог го издигна до дясната си страна като Водач и Спасител, за да може израелтяните да се покаят и Бог да прости греховете им. 32 Ние сме свидетели на тези неща, свидетел е и Святият Дух, който Бог е дал на онези, които му се подчиняват.“
33 Като чуха това, членовете на Синедриона страшно се разгневиха и искаха да ги убият. 34 Но тогава един от фарисеите в Синедриона на име Гамалиил, уважаван от целия народ законоучител, стана и заповяда да изведат за малко апостолите навън. 35 После каза на съвета: „Израелтяни, внимавайте какво ще правите с тези хора! 36 Помните ли как преди време се появи Тевда, който твърдеше, че е велик? Около него веднага се събраха четиристотин последователи, но когато го убиха, всички се разпръснаха и цялото нещо пропадна. 37 После, по времето на преброяването, се появи галилеецът Юда и увлече доста хора след себе си. Но той също беше убит и всичките му последователи се разпиляха. 38 Затова сега ви казвам — стойте настрана от тези хора и ги оставете на мира, защото ако този замисъл или това дело идва от човек, то ще се провали; 39 но ако идва от Бога, няма да можете да ги унищожите и дори е възможно да се окаже, че се борите против Бога.“
Те послушаха съвета му 40 и извикаха апостолите. Заповядаха да ги набият с камшици, след това им забраниха да говорят повече за Исус и ги пуснаха. 41 Апостолите излязоха от Синедриона радостни, че са били счетени за достойни да понесат унижение заради името на Исус. 42 Всеки ден в храма и от къща на къща те не спираха да поучават и проповядват Благата вест, че Исус е Месията.
Деяния 5
Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)
Анания и Сапфира
5 А един мъж на име Анания, като продаде с жена си Сапфира имот, 2 скри от получените пари със знанието на жена си, а една част донесе и сложи пред апостолите. 3 Но Петър го попита: „Анания, защо Сатана изпълни сърцето ти да излъжеш Светия Дух и да скриеш цената на нивата? 4 Докато беше непродадена, не беше ли твоя, и като я продаде, не разполагаш ли и с парите си? Защо сложи на сърцето си това нещо? Ти излъга не хора, а Бога.“ 5 Като чу тези думи, Анания падна и издъхна. И голям страх обзе всички, които чуха това. 6 А младежите станаха, покриха го и като го изнесоха, го погребаха.
7 След като минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае какво се е случило. 8 И Петър я попита: „Кажи ми за толкова ли продадохте нивата?“ Тя отговори: „Да, за толкова.“ 9 (A)Но Петър ѝ рече: „Защо сте се наговорили да изкусите Духа Господен? Ето при вратата са онези, които погребаха мъжа ти; и тебе ще изнесат.“ 10 Тя веднага падна пред нозете му и издъхна. Като влязоха младежите, намериха я мъртва, изнесоха я и я погребаха до мъжа ѝ. 11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които слушаха това.
Други чудеса на апостолите
12 (B)Чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса сред народа. И всички прекарваха в единомислие в Соломоновия притвор. 13 От другите никой не смееше да се допре до тях, а народът ги величаеше. 14 И все повече вярващи се присъединяваха към Господа – множество мъже и жени, – 15 (C)тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на легла и носилки, та като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях. 16 Стичаха се в Йерусалим и много хора от околните градове, като донасяха болни и измъчвани от нечисти духове; и всички се изцеляваха.
Апостолите пред синедриона
17 (D)Тогава първосвещеникът и всички с него, които принадлежаха към садукейската ерес, станаха, изпълнени със завист, 18 (E)заловиха апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница. 19 Но през нощта Господен ангел отвори вратата на тъмницата, изведе ги и рече: 20 „Идете, застанете в храма и проповядвайте на народа всичко за този нов живот.“ 21 Те се вслушаха и на разсъмване влязоха в храма да поучават. А първосвещеникът и тези, които бяха с него, като дойдоха, свикаха синедриона и всички стареи на израилтяните и изпратиха в тъмницата да доведат апостолите. 22 Слугите отидоха, но не ги намериха в затвора; и като се върнаха, съобщиха: 23 „Намерихме тъмницата заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата. Но като отворихме, не намерихме никого вътре.“ 24 Когато чуха тези думи, първосвещеникът[a], началникът на храмовата стража и другите първосвещеници недоумяваха какво е станало с апостолите. 25 Но някой дойде и им съобщи: „Ето мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.“ 26 (F)Тогава началникът отиде със стражите и ги доведе, но без насилие, защото се бояха да не бъдат избити с камъни от народа.
27 Като ги доведоха, изправиха ги в синедриона. И първосвещеникът ги попита: 28 (G)„Не ви ли забранихме строго да поучавате в името на този Човек? А ето изпълнихте Йерусалим с вашето учение и искате кръвта Му да падне върху нас.“ 29 Петър и апостолите отговориха: „Трябва да се покоряваме повече на Бога, отколкото на човек. 30 Бог на прадедите ни възкреси Иисус, Когото вие умъртвихте, като Го приковахте на дърво. 31 (H)Бог с десницата Си Го въздигна за Предводител и Спасител, за да даде на Израил покаяние и прошка на греховете. 32 (I)За тези събития сме Му свидетели ние и Светият Дух, Когото Бог даде на онези, които Му се покоряват.“
33 Като чуха това, обзе ги ярост и замислиха да ги убият.
Съветът на Гамалиил
34 (J)Но в синедриона стана един фарисей на име Гамалиил, законоучител, уважаван от целия народ, и заповяда да изведат за кратко време апостолите. 35 А на останалите каза: „Израилтяни, внимавайте какво ще направите с тези хора. 36 Защото преди време се появи Тевда, който представяше себе си за велик човек, и към него се присъединиха около четиристотин души. Но той бе убит и всички, които го бяха последвали, се разпръснаха и изчезнаха. 37 След него, когато беше преброяването, се появи Юда Галилееца и увлече след себе си доста народ. Но и той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха. 38 И сега ви казвам: оставете тези хора и ги пуснете! Защото ако това намерение или това дело е човешко, ще се разруши; 39 (K)ако ли пък е от Бога, вие не можете да го разрушите. Затова се пазете да не се окажете и богоборци!“ 40 (L)Те го послушаха, повикаха апостолите, биха ги и им заповядаха да не проповядват в името на Иисус. И тогава ги пуснаха. 41 (M)А те излязоха от синедриона радостни, че са се удостоили да претърпят опозоряване заради името на Господ Иисус. 42 И всеки ден в храма и по къщи не преставаха да поучават и да благовестят за Иисус Христос.
Footnotes
- 5:24 В някои ръкописи липсва: „първосвещеникът“.
© 1995-2005 by Bibliata.com
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.