Add parallel Print Page Options

Първата повест, написах, о Теофиле, за всичко що Исус вършеше и учеше, откак почна

до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал;

на които и представи себе си жив след страданието си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дена и им говореше за Божието царство.

И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза той, чухте от мене.

Защото Йоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни.

И тъй, веднъж, като се събраха, те го питаха, казвайки: Господи, сега ли, ще възвърнеш на Израиля царството?

А той рече: Не с за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в собствената си власт.

Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята;

И като изрече това, и те го гледаха, той се възнесе, и облак го прие от погледа им.

10 И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях,

11 които и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето тоя Исус, който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както го видяхте да отива на небето.

12 Тогава те се върнаха в Ерусалим от хълма, наречен Елеонски, който е близо до Ерусалим, на разстояние един съботен ден път.

13 И когато влязоха в града, качиха се в Горната стая, дето живееха Петър и Йоан, Яков и Андрей: Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот, и Юда Яковов.

14 Всички тия единодушно бяха в постоянна молитва, [и моление], с някои жени и Мария, майката на Исуса, и с братята му.

15 През тия дни Петър стана посред братята, (а имаше събрано множество около сто и двадесет души), и рече:

16 Братя, трябваше да се изпълни написаното, което Светият Дух предсказа чрез Давидовите уста за Юда, който стана водител на тия, които хванаха Исуса.

17 Защото той се числеше между нас, и получи дял в това служение.

18 Той, прочее, придоби нива от заплатата на своята неправда; и като падна стремглав, пукна се през сред, и всичките му черва изтекоха.

19 И това стана известно на всичките Ерусалимски жители, така щото тая нива се наименува по езика им Акелдама, сиреч, кръвната нива.

20 Защото е писано в книгата на Псалмите:- "Жилището му да запустее, И да няма кой да живее в него; "Друг нека вземе чина му".

21 И тъй, от човеците, които дружеха с нас през всичкото време, когато Господ Исус влизаше и излизаше м е ж д у нас,

22 като почна от времето, когато Йоан кръщаваше и следва до деня, когато се възнесе от нас, един от тях трябва да стане свидетел с нас на възкресението му.

23 И така, поставиха сред двама, Йосифа наречен Варсава, чието презиме бе Юст, и Матия.

24 И помолиха се, казвайки: Ти, Господи, сърцеведче на всички, покажи оногова от тия двама, когото си избрал

25 да вземе мястото в това служение и апостолството, от което отстъпи Юда, за да отиде на своето място.

26 И хвърлиха жребие за тях, и жребието падна на Матия; и той се причисли към единадесетте апостоли.

Пролог

В моей первой книге, дорогой Феофил, я описал всё, что делал и чему учил Иисус, описал всю Его жизнь с самого начала до того дня, когда Он вознёсся на небо, после того, как через Святого Духа дал наставления избранным апостолам Своим. После Своей смерти Христос являлся им и дал много неоспоримых доказательств того, что Он был жив. В продолжение сорока дней Он являлся им и говорил о Царстве Божьем. Однажды, когда Иисус ел с ними, Он повелел: «Не покидайте Иерусалим, а ждите обещанного Отцом. Помните, Я говорил вам об этом, так как Иоанн крестил людей водой, а вы вскоре будете крещены Святым Духом».

Вознесение Христа

И когда апостолы собрались все вместе, они спросили у Иисуса: «Господи! Не вернёшь ли Ты теперь царство Израилю?»

Иисус ответил им: «Не вам знать времена и сроки, которые установил Отец Своей властью. Но вы получите силу, когда Святой Дух снизойдёт на вас, и вы будете Моими свидетелями, сначала в Иерусалиме и по всей Иудее и Самарии, а потом до краёв земли».

Сказав это, Он на глазах у апостолов вознёсся на небеса, и облако скрыло Его от них. 10 Они пристально вглядывались в небеса, как вдруг двое мужчин, одетых в белое, предстали перед ними 11 и сказали: «Галилеяне! Почему вы стоите здесь, глядя на небо? Иисус, вознёсшийся от вас на небо, вернётся так же, как вы видели Его восходящим на небо».

Избрание нового апостола

12 Затем апостолы вернулись в Иерусалим с Елеонской горы, которая находится на расстоянии субботнего дня пути[a] от Иерусалима. 13 Придя туда, они поднялись в комнату наверху, где и остановились. Там были Пётр, Иоанн, Иаков и Андрей, Филипп и Фома, Варфоломей и Матфей, Иаков, сын Алфея, Симон Зилот и Иуда, сын Иакова.

14 Апостолы все вместе предались молитве. С ними было несколько женщин, а также Мария, мать Иисуса, и Его братья.

15 Несколько дней спустя верующие собрались вместе (а всего их было там около ста двадцати человек). Тогда Пётр встал и сказал: 16-17 «Братья и сёстры мои, должно было исполниться Писание, предсказанное Святым Духом через Давида об Иуде, который возглавил схвативших Иисуса. Он был одним из нас и трудился вместе с нами».

18 (Иуда купил поле на деньги, полученные за это преступление, но упал головой вниз и разбился, и все внутренности его выпали наружу. 19 Это стало известно всем, кто жил в Иерусалиме, и это поле стало называться на их языке Акелдама, то есть «Кровавое поле»).

20 Пётр сказал: «Потому что так написано об Иуде в книге Псалмов:

„Да будет земля его заброшена,
    и пусть никто не живёт там”[b].

И также:

„Пусть другой человек займёт его место служения”[c].

21-22 Поэтому необходимо, чтобы ещё один человек присоединился к нам и стал свидетелем воскресения Иисуса. Этот человек должен быть одним из тех, кто был среди нас всё то время, пока Господь Иисус был с нами, с того самого времени, когда Иоанн начал крестить людей, и до того дня, когда Иисус вознёсся от нас на небеса».

23 И предложили они двоих: Иосифа, называемого Варсавой (известного также как Иуст), и Матфия. 24 Затем они помолились, говоря: «Господи, Ты знаешь, что у каждого на сердце. Покажи нам, которого из этих двоих Ты избрал, 25 чтобы он занял место служения апостола, которое оставил Иуда, когда отправился туда, где ему надлежит быть». 26 Затем они бросили жребий, чтобы выбрать между этими двумя. Богу было угодно, чтобы жребий выпал Матфию, поэтому он тоже стал апостолом, как и остальные одиннадцать.

Footnotes

  1. 1:12 субботнего дня пути То есть примерно на расстоянии одного километра. Это максимальное расстояние, которое законом позволялось проходить в субботу.
  2. 1:20 Цитата приведена из книги Пс. 68:26.
  3. 1:20 Цитата приведена из книги Пс. 108:8.

Първата повест написах, о Теофиле, за всичко що Исус вършеше и учеше, откак почна

до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал;

на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и <им> говореше за Божието царство.

И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, <каза Той>, чухте от Мене.

Защото Иоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни.

И тъй, <веднъж>, като се събраха, те Го питаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството?

Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт.

Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

И като изрече това, и те Го гледаха, Той се възнесе, и облак Го прие от погледа им.

10 И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях,

11 които и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на небето.

12 Тогава те се върнаха в Ерусалим от хълма наречен Елеонски, който е близо до Ерусалим, <на> разстояние един съботен ден път.

13 И когато влязоха <в града>, качиха се в горната стая, гдето живееха Петър и Иоан, Яков и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот и Юда Яковов.

14 Всички тия единодушно бяха в постоянна молитва, [и моление], с <някои> жени и Мария, майката на Исуса, и с братята Му.

15 През тия дни Петър стана посред братята, (а имаше събрано множество, около сто и двадесет души), и рече:

16 Братя, трябваше да се изпълни написаното, което Светият Дух предсказа чрез Давидовите уста за Юда, който стана водител на тия, които хванаха Исуса.

17 Защото той се числеше между нас, и получи дял в това служение.

18 Той, прочее, придоби нива от заплатата на своята неправда; и като падна стремглав, пукна се през сред, и всичките му черва изтекоха.

19 И това стана известно на всичките ерусалимски жители, така щото тая нива се наименува по езика им Акелдама, сиреч, Кръвната нива.

20 Защото е писано в книгата на Псалмите: "Жилището му да запустее, И да няма кой да живее в него; и: "Друг нека вземе чина му".

21 И тъй, от човеците, които дружеха с нас през всичкото време, когато Господ Исус влизаше и излизаше между нас,

22 като почна от <времето, когато> Иоан кръщаваше и <следва> до деня, когато се възнесе от нас, един от тях трябва да стане свидетел с нас на възкресението Му.

23 И така, поставиха на сред двама, Иосифа, наречен Варсава, чието презиме бе Юст, и Матия.

24 И помолиха се, казвайки: Ти, Господи сърцеведче на всички, покажи оногова от тия двама, когото си избрал,

25 да вземе мястото в това служение и апостолство, от което отстъпи Юда, за да отиде на своето място.

26 И хвърлиха жребие за тях, и жребието падна на Матия; и той се причисли към единадесетте апостоли.