Второзаконие 26
1940 Bulgarian Bible
26 Когато влезеш в земята, която Господ твоят Бог ти дава за наследство, и я завладееш и се заселиш в нея,
2 тогава да вземеш от първите на всичките земни плодове, които събереш от земята, която Господ твоят Бог ти дава и, като ги туриш в кошница, да отидеш на мястото, което избере Господ твоят Бог, за да установи Името Си там.
3 Да отидеш при оня, който е свещеник в онова време и да му речеш: Признавам днес пред Господа твоя Бог, че влязох в земята, за която Господ се е клел на бащите ни, че ще ни я даде.
4 Тогава свещеникът да вземе кошницата от ръката ти и да я тури пред олтара на Господа твоя Бог.
5 А ти да проговориш, казвайки пред Господа твоя Бог: Праотец ми, когато беше скитник сириец, слезе в Египет, гдето престоя, на брой малко <човеци>, а там стана народ голям, силен и многочислен.
6 Но египтяните се отнасяха зле с нас и ни притесниха, и ни натовариха с тежка работа;
7 а като извикахме към Господа Бога на бащите ни, Господ послуша гласа ни и погледна на унижението ни, труда ни и угнетението ни.
8 Господ ни изведе из Египет със силна ръка, с издигната мишца, с голям ужас, със знамения и с чудеса;
9 и ни е въвел в това място, и ни е дал тая земя, земя гдето текат мляко и мед.
10 За това, ето, донесох сега първите от плодовете на земята, която си ми дал Ти, Господи. Тогава да ги поставиш пред Господа твоя Бог и да се поклониш пред Господа твоя Бог.
11 И да се развеселиш ти, левитинът и пришелецът, който е всред вас, във всичките блага, които Господ твоят Бог е дал на тебе и на дома ти.
12 Когато в третата година, годината за <плащане> десетъците, свършиш отделянето на всичките десетъци на рожбите си, и ги дадеш на левитина, на пришелеца, на сирачето и на вдовицата, за да ядат отвътре градовете ти и се наситят,
13 тогава да речеш пред Господа твоя Бог: Напълно изнесох от къщата си посветените <десетъци> и дадох ги на левитина, на пришелеца, на сирачето и на вдовицата, според всичките заповеди, които си ми заповядал; аз не съм престъпил ни една от заповедите Ти, нито съм ги забравил;
14 не съм ял от <десетъците> във време на жалейката си, нито съм ги иждивил за нечисто нещо, нито съм дал от тях за мъртвец; послушах гласа на Господа моя Бог; сторих според всичко, което си ми заповядал.
15 Погледни от светото Си жилище, от небето, и благослови людете Си Израиля, и земята, която си ни дал, според както си се клел на бащите ни, земя гдето текат мляко и мед.
16 Днес Господ твоят Бог ти заповядва да изпълняш тия повеления и съдби; за това, пази ги и ги изпълнявай с цялото си сърце и с цялата си душа.
17 Днес ти си заявил, че Иеова е твоят Бог и, че ще ходиш в Неговите пътища, ще пазиш повеленията Му, заповедите Му и съдбите Му и ще слушаш Неговия глас;
18 а Господ днес е заявил, че ти ще бъдеш Негов собствен народ, както ти се е обещал, за да пазиш всичките Негови заповеди,
19 и за да те постави по-високо от всичките народи, които е направил, за похвала, за именитост и за слава, и за да сте люде свети на Господа твоя Бог, според както Той е говорил.
Второзаконие 26
Bulgarian Bible
26 Когато влезеш в земята, която Господ твоят Бог ти дава за наследство, и я завладееш и се заселиш в нея,
2 тогава да вземеш от първите на всичките земни плодове, които събереш от земята, която Господ твоят Бог ти дава и, като ги туриш в кошницата, да отидеш на мястото, което избере Господ твоят Бог, за да установи Името Си там.
3 Да отидеш при оня, който е свещеник в онова време и да му речеш: Признавам днес пред Господа твоя Бог, че влязох в земята, за която Господ се е клел на бащите ни, че ще ни я даде.
4 Тогава свещеникът да вземе кошницата от ръката ти и да я тури пред олтара на Господа твоя Бог.
5 А ти да проговориш, казвайки пред Господа твоя Бог: Праотец ми, когато беше скитник сириец, слезе в Египет, гдето престоя, на брой малко човеци , а там стана народ голям, силен и многочислен.
6 Но египтяните се отнасяха зле с нас и ни притесниха, и ни натовариха с тежка работа;
7 а като извикахме към Господа Бога на бащите ни, Господ послуша гласа ни и погледна на унижението ни, труда ни и угнетението ни.
8 Господ ни изведе из Египет със силна ръка, с издигната мишца, с голям ужас, със знамения и с чудеса;
9 и ни е въвел в това място, и ни е дал тая земя, земя гдето текат мляко и мед.
10 За това, ето, донесох сега първите от плодовете на земята, която си ми дал Ти, Господи. Тогава да ги поставиш пред Господа твоя Бог и да се поклониш пред Господа твоя Бог.
11 И да се развеселиш ти, левитинът и пришелецът, който е всред вас, във всичките блага, които Господ твоят Бог е дал на тебе и на дома ти.
12 Когато в третата година, годината за плащане десетъците, свършиш отделянето на всичките десетъци на рожбите си, и ги дадеш на левитина, на пришелеца, на сирачето и на вдовицата, за да ядат отвътре градовете ти и се наситят,
13 тогава да речеш пред Господа твоя Бог: Напълно изнесох от къщата си посветените десетъци и дадох ги на левитина, на пришелеца, на сирачето и на вдовицата, според всичките заповеди, които си ми заповядал; аз не съм престъпил ни една от заповедите Ти, нито съм ги забравил;
14 не съм ял от десетъците във време на жалейката си, нито съм ги иждивил за нечисто нещо, нито съм дал от тях за мъртвец; послушах гласа на Господа моя Бог; сторих според всичко, което си ми заповядал.
15 Погледни от светото Си жилище, от небето, и благослови людете Си Израиля, и земята, която си ни дал според както си се клел на бащите ни, земя гдето текат мляко и мед.
16 Днес Господ твоят Бог ти заповядва да изпълниш тия повеления и съдби; за това, пази ги и ги изпълнявай с цялото си сърце и с цялата си душа.
17 Днес ти си заявил, че Иеова е твоят Бог и, че ще ходиш в Неговите пътища, ще пазиш повеленията Му, заповедите Му и съдбите Му и ще слушаш Неговия глас;
18 а Господ днес е заявил, че ти ще бъдеш Негов собствен народ, както ти се е обещал, за да пазиш всичките Негови заповеди,
19 и за да те постави по-високо от всичките народи, които е направил, за похвала, за именитост и за слава, и за да сте люде свети на Господа твоя Бог, според както Той е говорил.
Deuteronomy 26
Common English Bible
The ceremony upon entering the land
26 Once you have entered the land the Lord your God is giving you as an inheritance, and you take possession of it and are settled there, 2 take some of the early produce of the fertile ground that you have harvested from the land the Lord your God is giving you, and put it in a basket. Then go to the location the Lord your God selects for his name to reside. 3 Go to the priest who is in office at that time and say to him: “I am declaring right now before the Lord my[a] God that I have indeed arrived in the land the Lord swore to our ancestors to give us.”
4 The priest will then take the basket from you and place it before the Lord your God’s altar. 5 Then you should solemnly state before the Lord your God:
“My father was a starving Aramean. He went down to Egypt, living as an immigrant there with few family members, but that is where he became a great nation, mighty and numerous. 6 The Egyptians treated us terribly, oppressing us and forcing hard labor on us. 7 So we cried out for help to the Lord, our ancestors’ God. The Lord heard our call. God saw our misery, our trouble, and our oppression. 8 The Lord brought us out of Egypt with a strong hand and an outstretched arm, with awesome power, and with signs and wonders. 9 He brought us to this place and gave us this land—a land full of milk and honey. 10 So now I am bringing the early produce of the fertile ground that you, Lord, have given me.”
Set the produce before the Lord your God, bowing down before the Lord your God. 11 Then celebrate all the good things the Lord your God has done for you and your family—each one of you along with the Levites and the immigrants who are among you.
12 When you have finished paying the entire tenth part of your produce on the third year—that is the year for paying the tenth-part—you will give it to the Levites, the immigrants, the orphans, and the widows so they can eat in your cities until they are full. 13 Then announce before the Lord your God: “I have removed the holy portion from my[b] house, and I have given it to the Levites, the immigrants, the orphans, and the widows—in full compliance with your entire commandment that you commanded me. I haven’t broken your commandments. I haven’t forgotten one! 14 I haven’t eaten from the holy portion while mourning, nor did I remove it while I was polluted, nor have I dedicated any of it to the dead. I’ve obeyed the Lord my God’s voice. I’ve done everything just as you commanded me. 15 Please look down from your holy home, from heaven itself, and bless your people Israel and the fertile land that you have given us—a land full of milk and honey—just like you promised our ancestors.”
Conclusion to the regulations and case laws
16 This very moment the Lord your God is commanding you to keep these regulations and case laws. So keep them and do them with all your mind and with your entire being! 17 Today you have affirmed that the Lord will be your God and that you will walk in his ways and follow his regulations, his commandments, and his case laws, and that you will obey his voice. 18 Today the Lord has gotten your agreement[c] that you will be his treasured people, just like he promised—by keeping his commandments— 19 in order to set you high above all the other nations that he made in praise, fame, and honor; and so that you are a people holy to the Lord your God, just as he said you would be.
Footnotes
- Deuteronomy 26:3 LXX; MT and most versions read your.
- Deuteronomy 26:13 LXX, Vulg; MT lacks my.
- Deuteronomy 26:18 Heb uncertain
© 1995-2005 by Bibliata.com
Copyright © 2011 by Common English Bible