Add parallel Print Page Options

Наредба за робите и бедните

15 В края на всяка седма година трябва да опрощаваш. Опрощаването пък се състои в това: всеки, който е дал назаем, да опрости заема на ближния си; да не го изисква от ближния си или от брат си, понеже е прогласено опрощаване заради Господа. От чужденец можеш да изискваш, но каквото имаш у брат си, опрости му го, за да няма сред вас сиромах. Защото Господ ще те благослови богато в страната, която Господ, твоят Бог, ти дава, за да я владееш, стига само да слушаш гласа на Господа, своя Бог, и старателно да изпълняваш всички тези заповеди, които днес ти заповядвам. Господ, твоят Бог, ще те благослови, както е обещал, и ти ще даваш назаем на много народи, но няма да вземаш назаем, ще владееш над много народи, но те няма да владеят над тебе.

(A)Ако пък имаш брат сиромах в някое от твоите селища в страната ти, която Господ, твоят Бог, ти дава, не показвай коравосърдечие и не стискай ръката си пред бедния си брат, (B)а отвори ръката си за него и му дай назаем толкова, колкото му е нужно. Само гледай да не ти мине през ум зла мисъл и да си речеш: „Наближава седмата година, годината на опрощаването“, да погледнеш недоброжелателно към бедния си брат и нищо да не му дадеш, така че той да извика против тебе към Господа и така да сториш грях. 10 Винаги бъди готов да му дадеш и когато му даваш, да не ти се свива сърцето, понеже Господ, твоят Бог, ще те благослови за това във всичките ти дела и във всичките ти начинания. 11 И понеже винаги ще има сиромаси в твоята страна, затова ти заповядвам: „Нека ръката ти щедро е отворена за твоя брат, за бедния и за изпадналия в нужда в страната ти.“

12 (C)(D)Ако твоят брат – евреин или пък еврейка, ти се продаде, нека ти слугува шест години, а на седмата година го пусни като свободен. 13 И когато го пускаш на свобода, не го отпращай с празни ръце; 14 дари го щедро с нещо от стадата си, от хармана и от лина си, дай му с каквото Господ, твоят Бог, те е благословил. 15 (E)Помни, че и ти беше роб в египетската страна и че Господ, твоят Бог, те избави; затова днес така ти заповядвам.

16 Но ако той каже: „Няма да си тръгна от тебе, понеже обичам тебе и дома ти“, защото при тебе му е добре, 17 тогава вземи шило и промуши ухото му на вратата – и той ще ти бъде роб завинаги; така постъпвай и с робинята си. 18 И нека не ти тежи, че си длъжен да го пуснеш като свободен; за шест години той ти е изработил двойно повече от платен наемник и Господ, твоят Бог, ще те благослови във всичко, каквото вършиш.

19 (F)Всяко първородно, което се роди от едрия и дребния добитък, ако е мъжко, посвещавай на Господа, своя Бог; с първороден добитък не работи и не стрижи първородните на добитъка си. 20 Тях яжте ежегодно, ти и твоят дом, пред Господа, своя Бог, на мястото, което избере Господ. 21 (G)Но ако животното е с недостатък – куцо, сляпо или с какъвто и да било недостатък, не го принасяй в жертва на Господа, своя Бог, 22 (H)а го яж там, където живееш; нечистият и чистият могат да ядат от него, както се яде газела или елен. 23 (I)Само кръвта му не бива да ядеш, изливай я на земята като вода.

15 В края на всяка седма година да правиш опрощаване.

И ето правилото за опрощаването: всеки заемодавец да опрости заема, който е дал на ближния си: да го не изисква от ближния си или от брата си; защото се провъзгласява опрощаване заради Господа.

От чужденеца можеш да го изискваш; но каквото твое има е брата ти, ръката ти да го оставя.

Обаче няма да се намери клетник между вас; (защото Господ ще те благославя много в земята, който Господ твоят Бог ти дава в наследство, за да я притежаваш);

ако само прилежно слушаш гласа на Господа твоя Бог та внимаваш да изпълняваш всички тия заповеди, които днес ти заповядвам.

Защото Господ твоят Бог ще те благославя според както ти се обеща; и ще заемеш на много народи, но няма да вземаш на заем; и ще владееш над много народи, но те няма да владеят над тебе.

Ако в земята ти, която Господ твоят Бог ти дава, има у тебе сиромах от братята ти, извътре някои от градовете* ти, да не закоравяваш сърцето си, нито да затваряш ръката си от бедния си брат;

но непременно да отваряш ръката си към него и непременно да му заемаш доволно за нуждата му от каквото има потреба.

Внимавай да не би да влезе подла мисъл в сърцето ти, та да си речеш: Наближава седмата година, годината на опрощаването; и да не погледнеш лошо против бедния си брат и му не дадеш, та извика към Господа против тебе, и това ти се счете за грях.

10 Непременно да му дадеш, и да ти не е тежко на сърцето, когато му даваш; понеже за това Господ твоят Бог ще те благославя във всичките ти дела и във всичките ти предприятия.

11 Защото сиромасите никога няма да липсват от земята ти; за това ти заповядвам, като казвам: Непременно да отваряш ръката си към бедния си и към оскъдния си брат от земята си.

12 Ако ти се продаде брат ти, евреин или еврейка, нака ти слугува шест години; а в седмата година да го изпратиш свободен от при себе си.

13 И когато го изпратиш свободен от при себе си, да го не изпратиш празен;

14 непременно да му подариш изобилно от стадото си, от гумното си от лина си; както Господ твоят Бог ще те е благословил, така да му дадеш.

15 Да си спомниш, че и ти беше роб в Египетската земя, и че Господ твоят Бог те изкупи; за това Аз днес ти заповядвам това нещо.

16 Но ако той ти рече: Не излизам от тебе, - понеже обича тебе и дома ти, защото е добре при тебе,

17 тогава да вземеш шило и да промушиш ухото му върху вратата, и ще ти бъде роб за винаги. Подобно да сториш и на робинята си.

18 Да ти се не види тежко, когато го изпращаш свободен от при себе си: защото за шест години той ти е изработил двойно повече от един наемник; а Господ твоят Бог ще те благославя във всичко що вършиш.

19 Всичките мъжки първородни, които се раждат от говедата ти и овците ти, да посвещаваш на Господа твоя Бог; да не употребиш в работа първородното на говедото си, нито да стрижеш първородните на овците си.

20 Всяка година да ги ядеш, ти и домът ти, пред Господа твоя Бог на мястото, което избере Господ.

21 Но ако има някакъв недостатък, ако е куцо или сляпо, или има какъв да е лош недостатък, да го не принесеш жертва на Господа твоя Бог.

22 Да го ядеш отвътре вратите си; нечистият и чистият еднакво да го ядат , както ядат сърна и елен.

23 Само кръвта му да не ядеш; да я изливаш на земята като вода.

安息年

15 “每逢第七年末,你们要免除他人的债务。 你们要这样做,所有债主都要免除同胞所欠的债务,不可向他们追讨,因为宣布免除债务的是耶和华。 你们可以向外族人讨债,但无论同胞欠你什么债务,都要免除。 4-5 只要你们听从你们上帝耶和华的话,谨遵我今天吩咐你们的诫命,祂必使你们在这片祂赐给你们作产业的土地上蒙福,你们中间不会有穷人。 你们的上帝耶和华必照祂的应许赐福给你们,你们必借贷给多国,却不需要向他们借贷。你们必统治多国,却不被他们统治。

“在进入你们的上帝耶和华将要赐给你们的土地后,如果你们居住的城中有贫穷的同胞,你们不可硬着心肠拒施援手。 他们所需要的,你们要慷慨地借给他们。 你们要谨慎,不可因为免除债务的第七年将近,就心怀恶念,对贫穷同胞冷眼相待,拒施援手。否则,他会求告耶和华,那时你们便有罪了。 10 你们要慷慨给予,并且无怨无悔,因为耶和华必在你们所做的一切事上赐福给你们。 11 你们居住的地方总会有穷人,所以我吩咐你们要慷慨地帮助贫穷或有需要的同胞。

12 “如果你们的希伯来同胞,不论男女,卖身给你们做奴隶,他们要服侍你们六年,到第七年,你们要给他们自由。 13 你们不可让他们空手离去, 14 要慷慨地把你们的上帝耶和华赐给你们的羊、五谷和酒分给他们。 15 要记住,你们曾在埃及做奴隶,你们的上帝耶和华拯救了你们。所以,我今天吩咐你们这样做。 16 如果你们的奴隶因为爱你们和你们的家人,与你们相处融洽,不愿意离去, 17 你们就要让他靠在门上,用锥子在他耳朵上扎个洞,他便终身成为你们的奴隶。对待婢女也要这样。 18 你们释放奴隶时,不要不情愿,因为他们服侍你们六年,所做的是普通雇工的两倍。而且,你们的上帝耶和华也会在你们所做的一切事上赐福给你们。

头生的牛羊

19 “你们要把头生的公牛和公羊分别出来,献给你们的上帝耶和华。不可用头生的公牛耕田,也不要剪头生公羊的毛。 20 每年,你们全家要去你们的上帝耶和华选定的地方,在祂面前吃这些头生的牛羊。 21 如果这些牛羊有什么残疾,如瘸腿、瞎眼或其他残疾,就不可献给你们的上帝耶和华。 22 要在你们的城里吃这些牛羊。洁净的人和不洁净的人都可以吃,就像吃羚羊和鹿一样。 23 但不可吃它们的血,要把血倒在地上,像倒水一样。