¹⁴ И когато дойде Исус в къщата на Петра, видя, че тъща му лежеше болна от треска.

¹⁵ И допря се до ръката й, и треската я остави; и тя стана да Му прислужва.

¹⁶ А когато се свечери, доведоха при Него мнозина хванати от бяс; и Той изгони духовете с една дума, и изцели всичките болни;

¹⁷ за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: "Той взе на себе Си нашите немощи, И болестите ни понесе".

¹⁸ И като видя Исус около Себе Си много народ, заповяда да минат отвъд <езерото>.

¹⁹ И дойде един книжник и Му рече: Учителю, ще вървя след Тебе където и да идеш.

²⁰ Исус му каза: Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.

²¹ А друг от учениците Му рече: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си.

²² Но Исус му рече: Върви след Мене, и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.

²³ И когато влезе в една ладия, учениците Му влязоха подир Него.

²⁴ И, ето, голяма буря се подигна на езерото, до толкова щото вълните покриваха ладията; а Той спеше.

²⁵ Тогава се приближиха, събудиха Го и казаха: Господи, спаси! загиваме!

²⁶ А Той им каза: Защо сте страхливи, маловерци? Тогава стана, смъмра ветровете и вълните {Гръцки: Морето.}, и настана голяма тишина.

²⁷ А човеците се чудеха и казваха: Какъв е Тоя, че и ветровете и вълните Му се покоряват?

²⁸ И когато дойде на отвъдната страна, в гадаринската земя, срещнаха Го двама хванати от бяс, които излизаха от гробищата, твърде свирепи, така щото никой не можеше да мине през онзи път.

²⁹ И, ето, извикаха, казвайки: Какво имаш с нас, Ти Божий Сине? Нима си дошъл тука преди време да ни мъчиш?

³⁰ А надалеч от тях имаше голямо стадо свини, което пасеше.

³¹ И бесовете му се молеха, думайки: Ако ни изпъдиш, изпрати ни в стадото свини.

³² И рече им: Идете. И те като излязоха, отидоха в свините; и, ето, цялото стадо се спусна надолу по стръмнината в езерото, и загина във водата.

³³ А свинарите побягнаха, и като отидоха в града разказаха всичко, и това що бе станало с хванатите от бяс.

³⁴ И, ето, целият град излезе да посрещне Исуса; и като Го видяха, примолиха Му се да си отиде от техните предели.

Read full chapter

4 И пак започна да поучава край езерото. И събра се при Него едно твърде голямо множество, така щото Той влезе в една ладия и седеше на езерото; а цялото множество беше на сушата край езерото.

² И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:

³ Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.

⁴ И когато сееше, някои <зърна> паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха:

⁵ Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

⁶ а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

⁷ И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.

⁸ А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.

⁹ И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.

¹⁰ И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.

¹¹ И каза им: На вас е дадено <да познаете> тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;

¹² тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости [греха].

¹³ И казва им: Не разбирате ли тая притча? а как ще разберете всичките притчи?

¹⁴ Сеячът сее словото.

¹⁵ А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово.

¹⁶ Също и посяното на канаристите места са тия които, като чуват словото, веднага с радост го приемат;

¹⁷ нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.

¹⁸ Посяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;

¹⁹ а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно.

²⁰ А посяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.

²¹ И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника?

²² Защото няма нещо тайно освен за да се яви; нито е имало <нещо> спотаено, освен за да излезе наяве.

²³ Ако има някой уши да слуша, нека слуша.

²⁴ Каза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите ще ви се отмери, и ще ви се прибави.

²⁵ Защото който има, нему ще се даде, а който няма от него ще се отнеме и това което има.

²⁶ И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята.

²⁷ и спи и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.

²⁸ Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.

²⁹ А когато узрее плодът, на часа изпраща сърпа, защото е настанала жетва.

³⁰ При това каза: На какво да оприличим Божието царство? или с каква притча да го представим?

³¹ То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;

³² но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.

³³ С много такива притчи им прогласяваше словото, според както можеха да слушат.

³⁴ А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.

³⁵ И в същия ден, когато се свечери<, Исус> им казва: Да минем на отвъдната страна.

³⁶ И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.

³⁷ И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода.

³⁸ А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! нима не Те е грижа че загиваме?

³⁹ И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.

⁴⁰ И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?

⁴¹ И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?

5 И тъй минаха отвъд езерото в гадаринската страна.

² И като излезе от ладията, на часа Го срещна от гробищата човек с нечист дух.

³ Той живееше в гробищата, и никой вече не можеше да го върже нито с верига;

⁴ защото много пъти бяха го връзвали с окови и с вериги; но той бе разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.

⁵ И всякога, нощем и денем, в гробищата и по бърдата, той викаше и се изпосичаше с камъни.

⁶ А като видя Исуса отдалеч, затече се и Му се поклони;

⁷ и изкрещя със силен глас и рече: Какво имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.

⁸ (Защото му казваше: Излез от човека, душе нечисти).

⁹ И <Исус> го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.

¹⁰ И много Му се моли да не ги отпраща вън от страната.

¹¹ А там по бърдото пасеше голямо стадо свине.

¹² И <бесовете> Му се молиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.

¹³ Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото<, на брой> около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото, и се издавиха в езерото.

¹⁴ А ония, които ги пасяха, побягнаха и известиха това в града и по селата. И <жителите> дойдоха да видят какво е станало.

¹⁵ И като дохождат при Исуса, виждат хванатия< по-преди> от бесове, в когото е бил легиона, че седи облечен и смислен; и убояха се.

¹⁶ И ония, които бяха видели, разказваха им за станалото с хванатия от бесовете, и за свинете.

¹⁷ И те почнаха да Му се молят да си отиде от техните предели.

¹⁸ И когато влизаше в ладията, тоя, който бе <по-напред> хванат от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него.

¹⁹ Обаче Той не го допусна, но му каза: Иди си у дома при своите, и кажи им какви неща ти стори Господ и <как> се смили за тебе.

²⁰ И <човекът> тръгна и почна да разгласява в Декапол какви неща му стори Исус; и всички се чудеха.

²¹ Когато Исус пак премина с ладията на отвъдната страна, събра се при Него голямо множество; и Той беше край езерото.

²² И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му,

²³ и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа;< моля Ти> се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.

²⁴ И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше подире Му, и хората Го притискаха.

²⁵ И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години,

²⁶ и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот без да види някаква полза, а напротив беше й станало по-зле,

²⁷ като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.

²⁸ Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.

²⁹ И на часа пресекна кръвотечението й, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.

³⁰ И веднага Исус като усети в Себе Си, че излязла от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми?

³¹ Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, и казваш ли: Кой се допря до Мене?

³² Но Той се озърташе за да види тая, която бе сторила това.

³³ А жената уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.

³⁴ А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си.

³⁵ Докато Той още говореше, дохождат от <къщата на> началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо вече затрудняваш Учителя?

³⁶ А Исус, като дочу думата, която говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.

³⁷ И никому не позволи да Го придружи, освен на Петра, Якова и Якововия брат Иоан.

³⁸ И като дохождат до къщата на началника на синагогата, Той вижда вълнение и <мнозина>, които плачеха и пищяха много.

³⁹ И като влезе, каза им: Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи.

⁴⁰ А те Му се присмиваха. Но Той като изкара навън всичките, взема бащата и майката на детето, и ония, които бяха с Него, и влиза там гдето беше детето.

⁴¹ И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи - Момиче, тебе казвам: Стани.

⁴² И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И внезапно те се смаяха твърде много.

⁴³ И много им заръча, никой да не узнае това; и заповяда да й дадат да яде.