Четвърто Царе 9-11
1940 Bulgarian Bible
9 Тогава пророк Елисей повика един от пророческите ученици та му рече: Препаши кръста си и вземи в ръката си тоя съд с миро та иди в Рамот-галаад;
2 и като стигнеш там, подири в същото място Ииуя, син на Иосафата, Намесиевия син; тогава влез <при него>, дигни го отсред братята му, и въведи го в една вътрешна стая.
3 После вземи съда с мирото та го излей на главата му, и речи: Така казва Господ: Помазах те цар над Израиля. Тогава отвори вратата и бягай без да се забавиш.
4 И тъй, младежът, младият пророк, отиде в Рамот-галаад.
5 И като стигна, ето, военачалниците седяха <заедно>; и рече: Имам дума към тебе, о военачалниче. И Ииуй рече: Към кого от всички нас? А той каза: Към тебе военачалниче.
6 И той стана та влезе в къщата. Тогава <пророкът> изля мирото на главата му и му рече: Така казва Господ Израилевият Бог: Помазах те цар над Господните люде, над Израиля.
7 И ти да поразиш дома на господаря си Ахаава, за да отмъстя върху Езавел за кръвта на слугите Си пророците, за кръвта на всичките Господни слуги.
8 Защото целият Ахаавов дом ще бъде изтребен, и ще погубя от Ахаава всеки от мъжки пол, както малолетния, така и пълнолетния {Еврейски: Затвореният така и свободния.} в Израил;
9 и ще направя дома на Ахаава както дома на Еровоама, Наватовия син и както дома на Вааса, Ахиевия син.
10 А Езавел - кучетата ще я изядат в градския край на Езраел, и не ще да има кой да я погребе. И като отвори вратата, побягна.
11 Тогава Ииуй излезе при слугите на господаря си, и един <от тях> му каза: Всичко добре ли е? Защо е дошъл тоя луд при тебе? А той им рече: Вие знаете човека и това, което каза.
12 А те рекоха: Не е вярно; я ни кажи. А той рече: Така и така ми говори, като рече: Така казва Господ: Помазах те цар над Израиля.
13 Тогава побързаха, и като взеха всеки дрехата си туриха ги под <Ииуя> на върха на стълбата, и засвириха с тръба и рекоха: Ииуй се възцари.
14 Така Ииуй, син на Иосафата, Намесиевият син, направи заговор против Иорама. (А Иорам с целия Израил пазеше Рамот-галаад от сирийския цар Азаил;
15 а цар Иорам беше се върнал в Езраел за да се цери от раните които сирийците му бяха нанесли, когато воюваше против сирийския цар Азаил). И рече Ииуй: Ако това е вашето мнение, то да не излезе никой да побегне из града за да отиде и извести това в Езраел.
16 Тогава Ииуй се качи на колесницата та отиде в Езраел, защото Иорам лежеше там. И Юдовият цар Охозия бе слязъл да види Иорама.
17 И стражът, който стоеше на кулата в Езраел, когато съгледа дружината на Ииуя, като идеше, рече: Виждам една дружина. И рече Иорам: Вземи конник и прати да ги посрещне; и нека рече: <С> мир ли <идеш?>
18 Отиде, прочее, конник да го посрещне, и рече: Така казва царят: <С> мир ли <идеш?> А Ииуй рече: Що имаш ти с мира? обърни се та иди отзаде ми. И стражът извести, казвайки: Пратеникът стигна до тях, но не се връща.
19 Тогава изпрати втори конник, който отиде при тях та рече: Така казва царят: <С> мир ли <идеш?> А Ииуй отговори: Що имаш ти с мира? обърни се та иди отзаде ми.
20 И стражът извести, казвайки: Стигна до тях, но <и той> не се връща; а карането прилича на карането на Ииуя, Намесиевия син, защото кара като луд.
21 Тогава рече Иорам: Впрегнете. И впрегнаха колесницата му. И Израилевият цар Иорам и Юдовият цар Охозия излязоха, всеки в колесницата си, и отидоха да посрещнат Ииуя, и намериха го в нивата на езраелеца Навутей.
22 И Иорам, като видя Ииуя, рече: <С> мир ли <идеш>, Ииуе? А той отговори: Какъв мир докле са толкоз много блудствата и чародействата на майка ти Езавел?
23 Тогава Иорам обърна юзда та побягна, като думаше на Охозия: Предателство, Охозие!
24 А Ииуй дръпна лъка си с пълна сила та устрели Иорама между плещите му така щото стрелата излезе през сърцето му; а той се прегърби в колесницата си.
25 Тогава рече <Ииуй> на военачалника си Видкар: Вземи та го хвърли в <оная> част от нивата, <която принадлежи> на езраелеца Навутей; защото спомни си, че, когато аз и ти яздехме подир баща му Ахаава, Господ произнесе против него това пророчество:
26 Не видях ли вчера кръвта на Навутея и кръвта на синовете му, казва Господ? И в тая част <от нивата> ще ти въздам, казва Господ. Сега, прочее, дигни, хвърли го в тая част, според Господното слово.
27 А Юдовият цар Охозия, като видя това побягна през пътя на градинската къща. И Ииуй се спусна подир него и рече: Поразете и тогова в колесницата. <И поразиха го> в нагорнището на Гур, близо до Ивлеам; и той побягна в Магедон и умря там.
28 И слугите му го докараха на колесница в Ерусалим, погребаха го в гроба му с бащите му в Давидовия град.
29 А Охозия бе се възцарил над Юда в единадесетата година на Иорама Ахаавовия син.
30 Така Ииуй дойде в Езраел и Езавел като чу начерни <клепачите на> очите си, накити главата си и надникна през прозореца.
31 И, като влизаше Ииуй в портата, тя рече: <С> мир ли <идеш>, ти Зимриевце, убийцо на господаря си?
32 А той подигна лицето си към прозореца и рече: Кой е от към мене? Кой? И надникнаха към него двама трима скопци.
33 И рече: Хвърлете я долу. И те я хвърлиха долу; и пръсна от кръвта й по стената и по конете; и той я сгази.
34 И като влезе та яде и пи, рече: Идете сега и вижте тая проклета и погребете я, защото е царска дъщеря.
35 И отидоха да я погребат, но не намериха от нея освен черепа, нозете и дланите на ръцете.
36 И когато се върнаха та му явиха това, той рече: Това е словото, което Господ говори чрез слугата Си тесвиеца Илия, като рече: В градския край на Езраел кучетата ще изядат месата на Езавел;
37 и трупът на Езавел в градския край на Езраел ще бъде като гной по лицето на полето, така щото не ще да рекат: Това е Езавел.
10 А Ахаав имаше седемдесет сина в Самария. И Ииуй написа писма та прати в Самария до езраелските началници, до старейшините и до възпитателите на Ахаавовите деца, <в които> рече:
2 Щом пристигне до вас това писмо, понеже синовете на господаря ви са при вас, и имате колесници и коне, укрепен град и оръжия,
3 то вижте кой е най-добър и най-способен от синовете на господаря ви та го поставете на бащиния му престол, и бийте се за дома на господаря си.
4 Но те твърде много се уплашиха, и рекоха: Ето, двамата царе не устояха пред него; и как ще устоим ние?
5 И така, домоуправителят, градоначалникът, старейшините и възпитателите на децата пратиха до Ииуя да рекат: Ние сме твои слуги, и ще сторим всичко, каквото ни кажеш; няма да направим никого цар; стори каквото ти се вижда угодно.
6 Тогава им писа второ писмо, <в което> рече: Ако сте от към мене, и ако послушате моя глас, отнемете главите на тия човеци, синовете на господаря ви, и утре по това време, дойдете при мене в Езраел. (А царските синове, седемдесетте човека, бяха при градските големци, които ги възпитаваха).
7 И като стигна писмото до тях, хванаха царските синове, седемдесетте човека, та ги изклаха, и туриха главите им в кошници та му ги пратиха в Езраел.
8 И един пратеник дойде та му извести, казвайки: Донесоха главите на царските синове. А той рече: Турете ги на два купа във входа на портата <да стоят> до утре.
9 И на сутринта излезе та застана и рече на всичките люде: Вие сте праведни; ето, аз направих заговор против господаря си и го убих; но кой изби всички тези?
10 Знайте сега, че няма да падне на земята нищо от Господното слово, което Господ говори против Ахаавовия дом; защото Господ извърши онова, което говори чрез слугата Си Илия.
11 И тъй, Ииуй порази всичките останали от Ахаавовия дом в Езраел, и всичките му големци, близките му приятели и свещениците му, докле не му остави остатък.
12 Сетне стана та тръгна и дойде в Самария. И по пътя, като беше близо при овчарската стригачница,
13 Ииуй срещна братята на Юдовия цар Охозия, и попита: Кои сте вие? А те отговориха: Ние сме братя на Охозия, и слизаме да поздравим чадата на царя и чадата на царицата.
14 И рече: Хванете ги живи. И хванаха ги живи та ги изклаха при рова на стригачницата, четиридесет и двама човека; не остави ни един от тях.
15 И като тръгна от там събра се с Ионадава Рихавовия син, който идеше да ги посрещне; Ииуй го поздрави и му рече: Право ли е твоето сърце <към мене>, както е моето сърце към твоето? И Ионадав отговори: Право е. Ако е тъй, <каза Ииуй>, дай ръката си; и той подаде ръката си. И Ииуй го качи при себе си на колесницата, и рече:
16 Дойди с мене та виж ревността ми за Господа. Така го качиха в колесницата му.
17 И когато стигна в Самария, поразяваше всичките останали от Ахаава в Самария догде го изтреби, според словото, което Господ говори на Илия.
18 Тогава Ииуй събра всичките люде та им рече: Ахаав е малко служил на Ваала; Ииуй ще му служи много.
19 Сега, прочее, повикайте ми всичките пророци на Ваала, всичките му служители и всичките му жреци; никой да не отсъствува, защото имам <да принеса> голямата жертва на Ваала; никой, който отсъствува, няма да остане жив. Но Ииуй направи това с хитрост, с намерение да изтреби Вааловите служители.
20 И тъй, Ииуй рече: Прогласете тържествено събрание за Ваала. И те прогласиха.
21 И Ииуй прати по целия Израил, та дойдоха всичките Ваалови служители, така че не остана никой, който не дойде. Дойдоха в капището на Ваала; и Вааловото капище се напълни от край до край.
22 И каза на одеждопазителя: Извади одежди за всичките Ваалови служители. И той им извади одежди.
23 Тогава Ииуй и Ионадав, Рихавовият син, влязоха във Вааловото капище; и рече на Вааловите служители: Прегледайте и внимавайте да няма някой между вас някой от слугите на Иеова, но <да бъдат> само служители на Ваала.
24 И когато влязоха да принесат жертви и всеизгаряния, Ииуй нареди отвън осемдесет мъже, на които рече: Който остави да избяга някой от <тия> човеци, които доведох в ръцете ви, животът му <ще се вземе> вместо неговия живот.
25 И като свърши принасянето на всеизгарянето, Ииуй рече на телохранителите и на полководците: Влезте, избийте ги; никой да не избяга. И телохранителите и полководците ги избиха с острото на ножа и ги изхвърлиха вън. После, като отидоха в града на Вааловото капище,
26 извадиха кумирите на Вааловото капище та ги изгориха,
27 строшиха идола на Ваала, съсипаха Вааловото капище, и направиха го бунище, <както е> до днес.
28 Така Ииуй изтреби Ваала от Израиля.
29 Но Ииуй не се остави от греховете на Еровоама, Наватовия син, който направи Израиля да греши, <то ест>, от златните телета, които бяха във Ветил и в Дан.
30 Тогава Господ рече на Ииуя: Понеже ти добре стори, като извърши това, което е право пред очите Ми, и направи на Ахаавовия дом напълно според това, което бе в сърцето Ми, затова твоите синове до четвъртото поколение ще седят на Израилевия престол.
31 Обаче, Ииуй не внимаваше да ходи с цялото си сърце в закона на Господа Израилевия Бог; не се остави от греховете на Еровоама, с които направи Израиля да греши.
32 В това време Господ почна да кастри Израиля; защото Азаил ги порази във всичките Израилеви предели,
33 от Иордан на изток цялата галаадска земя, гадците, рувимците и манасийците, от Ароир при потока Арнон и Галаад и Васан.
34 А останалите дела на Ииуя, всичко що извърши и всичките му юначества, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?
35 И Ииуй заспа с бащите си; и погребаха го в Самария. И вместо него се възцари син му Иоахаз.
36 И времето, през което Ииуй царува над Израиля в Самария, бе двадесет и осем години.
11 А Готолия Охозиевата майка, като видя, че синът й умря, стана та погуби целия царски род.
2 Но Иосавеета, дъщеря на цар Иорама, сестра на Охозия, взе Иоаса, Охозиевия син, та го открадна изсред царските синове, като ги убиваха; и скриха го от Готолия в спалнята, заедно с дойката му, та не биде убит.
3 И беше при нея, скрит в Господния дом, шест години; а Готолия царуваше над земята.
4 Но в седмата година Иодай прати и, като взе стотниците на палачите и на телохранителите, доведе ги при себе си в Господния дом; после, като направи договор с тях и ги закле в Господния дом, показа им царския син.
5 И заповяда им казвайки: Ето какво трябва да направите: една трета от вас, които постъпвате <на служба> в събота, нека пази стража при царската къща,
6 една трета при портата Сур и една трета при портата, която е зад телохранителите; така да пазите стража при къщата, за да не влезе никой.
7 И всички от вас, и от двата отдела, които оставяте <службата> в събота, нека пазят стража при Господния дом около царя.
8 И да окръжавате царя от всяка страна, като всеки държи оръжията си в ръка; а който би влязъл в редовете да бъде убит; и да бъдете с царя при излизането му и при влизането му.
9 И тъй, стотниците извършиха всичко според както заповяда свещеник Иодай, и взеха всеки мъжете си - ония, които щяха да постъпят <на служба> в събота, и ония, които щяха да оставят <службата> в събота - та дойдоха при свещеника Иодай.
10 И свещеникът даде на стотниците цар Давидовите копия и щитове, които бяха в Господния дом.
11 И телохранителите, всеки с оръжията си в ръка, стояха около царя, от дясната страна на дома до лявата му страна, край олтара и край дома.
12 Тогава <Иодай> изведе царския син та положи на него короната и <му връчи божественото> заявление; и направиха го цар и помазаха го; после изпляскаха с ръце и казаха: Да живее царят!
13 А Готолия, като чу вика от телохранителите и от людете, дойде при людете в Господния дом,
14 и погледна, и, ето, царят стоеше при стълба, според обичая, и военачалниците и тръбите при царя и всичките люде от страна се радваха и свиреха с тръбите. Тогава Готолия раздра дрехите си и извика: Заговор! заговор!
15 И свещеник Иодай заповяда на стотниците, поставени над силите, та им рече: Извадете я вън от редовете, и който би я последвал, убий го с меч; защото свещеникът беше казал: Да не бъде убита в Господния дом.
16 И така отстъпиха й място; и тя отиде през пътя на конския вход в царската къща; и там биде убита.
17 Тогава Иодай направи завет между Господа и царя и людете, че ще бъдат Господни люде - също и между царя и людете.
18 И всичките люде от земята влязоха във Вааловото капище та го събориха, жертвениците му и кумирите му изпотрошиха съвсем, и Вааловия жрец Матан убиха пред жертвениците. И свещеникът постави надзиратели над Господния дом.
19 Тогава, като взе стотниците, палачите, телохранителите и всичките люде от страната, изведоха царя от Господния дом; и дойдоха в царската къща през пътя към портата на телохранителите, и той седна на царския престол.
20 Така всичките люде от страната се зарадваха, и градът се успокои; а Готолия убиха с меч при царската къща.
21 Иоас беше на седем години, когато се възцари.
© 1995-2005 by Bibliata.com