Първо Царе 18

Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги)

Давид и домът на Саул

18 ^(A)Когато Давид завърши разговора със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна като себе си. ² В онзи ден Саул задържа Давид и не го остави да се върне в дома на баща си. ^3 (B)А понеже го обикна като себе си, Йонатан сключи съюз с Давид. ^4 (C)Тогава Йонатан сне горната си дреха, която носеше, и я даде на Давид, също – снаряжението си, меча си, лъка си и пояса си. ⁵ И Давид отиваше навсякъде, където го изпращаше Саул, като действаше разумно. Тогава Саул го постави над своите воини. И това се хареса на целия народ и дори на Сауловите служители.

^6 (D)Когато се връщаха след Давидовата победа над филистимеца, жените от всички израилски градове излизаха с песни и хора да срещнат цар Саул с тимпани, с радостен вик и цимбали. ^7 (E)И жените, които танцуваха и пееха, и казваха: „Саул уби хиляди, а Давид – десетки хиляди.“ ⁸ Тогава Саул се разгневи много. Тези думи му бяха неприятни и каза: „На Давид дадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди. Не му достига само царска власт.“ ⁹ И от този ден Саул гледаше Давид подозрително.

^10 (F)На следващия ден върху Саул дойде зъл дух от Бога и той буйстваше в дома си. А Давид свиреше с ръка на арфа, както всеки ден. Саул държеше копие в ръка. ¹¹ И Саул хвърли копието, като си помисли: „Ще прикова Давид към стената.“ Но Давид го отбягна на два пъти. ¹² Тогава Саул започна да се бои от Давид, понеже Господ беше с Давид, а от Саул се отдръпна. ¹³ И Саул отстрани Давид от себе си и го постави за хилядник. Така Давид потегляше и влизаше в битка пред хората си. ^14 (G)И Давид беше благоразумен във всичките си дела и Господ беше с него. ¹⁵ Когато Саул видя, че той беше твърде разумен, започна да се страхува от него още повече. ^16 (H)А цял Израил и Юдея обичаха Давид, защото той ги водеше в битка и ги връщаше.

¹⁷ И Саул каза на Давид: „Ето по-голямата ми дъщеря Мерова. Ще ти я дам за жена. Само бъди ми храбър и води войните Господни!“ Саул си казваше: „Нека ръката ми да не се вдигне срещу него, но ръката на филистимците да бъде срещу него.“ ¹⁸ Но Давид каза на Саул: „Кой съм аз? И какви са моят живот, моето семейство и родът на моя баща, за да стана царски зет?“ ¹⁹ Когато настъпи време Сауловата дъщеря Мерова да бъде дадена на Давид, тя беше дадена за жена на Адриел от Мехола.

²⁰ Обаче другата Саулова дъщеря Мелхола обичаше Давид. И когато съобщиха това на Саул, стана му приятно. ²¹ И Саул си каза: „Ще му я дам, за да му бъде примка и ръката на филистимците да бъде против него.“ Тогава Саул за втори път рече на Давид: „Ти може да ми станеш зет.“ ²² И Саул заповяда на служителите си: „Говорете тайно на Давид и кажете: ‘Ето ти се понрави на царя и всичките му служители те обичат. Хайде, стани зет на царя.’“ ²³ И служителите на Саул говореха на Давид на ухо всички тези думи. А Давид попита: „Може ли един обикновен в очите ви мъж да стане царски зет? Аз съм беден и незначителен човек.“

²⁴ Тогава служителите известиха на Саул, казвайки: „Ето какво казва Давид.“ ²⁵ Тогава Саул рече: „Така кажете на Давид: ‘Царят не желае друг брачен откуп освен сто филистимски краекожия като възмездие спрямо царските врагове.’“ Саул мислеше всъщност Давид да падне в ръцете на филистимците. ²⁶ Когато неговите служители съобщиха на Давид тези думи, стори му се правилно да стане зет на царя. Още не бяха изминали определените дни, ²⁷ Давид стана и тръгна, той и мъжете му, и уби двеста души филистимци. И Давид донесе краекожията им и ги представи на царя в пълен брой, за да стане зет на царя. И Саул му даде дъщеря си Мелхола за жена. ²⁸ Когато Саул видя и разбра, че Господ е с Давид, а Сауловата дъщеря Мелхола го обича, ²⁹ Саул започна да се бои от Давид още повече. Така Саул стана враг на Давид завинаги.

³⁰ А филистимските военачалници тръгнаха да се сражават и от излизането им на бой Давид често действаше по-съобразително от всички Саулови служители и неговото име се прослави твърде много.