Add parallel Print Page Options

А еднаж, когато народът Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро.

И видя две ладии, спрени край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си.

И като влезе в една от ладиите, която беше Симонова, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна та поучаваше народа от ладията.

И като престана да говори, рече на Симона: Оттегли ладията към дълбокото и хвърлете мрежите за ловитба.

А Симон в отговор рече: Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежите.

И като сториха това, уловиха твърде много риба, така щото се прокъсваха мрежите им.

И извикаха съдружниците си от другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двете ладии, до толкова, щото щяха да потънат.

А Симон Петър, като видя това, падна пред Исусовите колене и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.

Понеже той и всички, които бяха с него, се учудиха на ловитбата на рибите що уловиха,

10 също и Яков и Иоан, синове на Заведея, които бяха Симонови съдружници. А Исус рече на Симона: Не бой се; отсега човеци ще ловиш.

11 И когато извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него.

Read full chapter