17 Шест дни по-късно Исус взе Петър, Яков и брат му Йоан и ги отведе на един висок хълм, където бяха съвсем сами. 2 Докато учениците го гледаха, Исус се промени. Лицето му засия като слънце, а дрехите му станаха ослепително бели. 3 Внезапно там се появиха Моисей и Илия и започнаха да разговарят с него. 4 Петър каза на Исус: „Господи, хубаво е, че сме тук. Ако искаш, ще вдигна три шатри — една за теб, една за Моисей и една за Илия.“
5 Докато Петър говореше, сияен облак се спусна над тях и от него се разнесе глас, който каза: „Това е моят възлюбен Син. Той е избраникът ми. Него слушайте!“
6 Като чуха това, учениците така се изплашиха, че паднаха по очи. 7 Но Исус се доближи до тях, докосна ги и им каза: „Станете! Не се страхувайте!“ 8 Те вдигнаха поглед и не видяха никого освен Исус.
9 Когато слизаха от хълма, Исус им нареди: „Не казвайте на никого за това, което видяхте, преди Човешкият Син да възкръсне от мъртвите.“
10 Учениците го попитаха: „Защо законоучителите казват, че първо трябва да дойде Илия?“[a]
11 Исус отговори: „Илия идва и той ще внесе отново ред във всичко. 12 Но казвам ви: Илия вече дойде, ала хората не го познаха и се отнесоха с него така, както им бе угодно. По същия начин ще накарат да страда и Човешкия Син.“
13 Тогава учениците разбраха, че Исус им говори за Йоан Кръстител.
14 Когато Исус и учениците му се върнаха при хората, към него се приближи един човек и падна на колене, 15 казвайки: „Господи, смили се над сина ми! Той има епилепсия и ужасно страда. Често пада в огъня или във водата. 16 Водих го при учениците ти, но те не можаха да го излекуват.“
17 Исус отвърна: „Поколение без никаква вяра и заблудено от правия път! Докога трябва да бъда с вас? Докога трябва да продължавам да ви търпя? Доведете момчето тук при мен!“ 18 Исус заповяда на демона да излезе и той напусна тялото на момчето. В същия миг то оздравя.
19 Когато Исус остана сам, учениците му се приближиха към него и го попитаха: „Защо не успяхме да прогоним демона от момчето?“
20 Исус отговори: „Защото вярата ви е малка! Истина ви казвам: ако имате вяра колкото едно синапено зрънце, можете да заповядате на тази планина: „Премести се оттук там!“ и тя ще се премести. И нищо няма да е невъзможно за вас.“ 21 [b]
22 По-късно учениците се събраха в Галилея и Исус им каза: „Човешкият Син ще бъде предаден на хора, 23 които ще го убият, но на третия ден той ще възкръсне.“ Учениците му много се наскърбиха.
24 Когато Исус и учениците му отидоха в Капернаум, към Петър се приближиха тези, които събираха данъка от две драхми[c] и попитаха: „Вашият учител не плаща ли двете драхми?“
25 „Плаща“ — отговори Петър и влезе в къщата. Още преди той да си отвори устата, Исус му каза: „Как мислиш, Симоне, от кого царете по света събират данъци и такси? От своите деца или от децата на другите хора?“
26 Петър отговори: „От децата на другите хора.“
Тогава Исус му каза: „Значи децата на царя не трябва да плащат данъци. 27 Но за да не разгневим тези бирници, иди на езерото, хвърли въдицата и отвори устата на първата риба, която уловиш. В нея ще намериш един статир. Вземи го и им го дай, за да платиш таксата за себе си и за мен.“
Copyright © 2004 by World Bible Translation Center