Псалми 22
Библия, ревизирано издание
Страдание и радост
22 (A)За първия певец, по „Кошутата на зората“. Давидов псалом.
Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?
Защо стоиш далеч и не ми помагаш,
нито внимаваш в думите на охкането[a] ми?
2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш,
и нощем, но нямам отдих.
3 (B)Но Ти си Святият,
Който си възцарен между Израилевите хваления.
4 На Теб уповаваха бащите ни,
уповаваха – и Ти ги избави.
5 (C)Към Теб извикаха и бяха избавени;
на Теб уповаваха и не се посрамиха.
6 (D)А аз съм червей, а не човек,
укоряван от хората и презиран от народа.
7 (E)Всички, които ме гледат, ме ругаят,
отварят устните си, кимват с глава и казват:
8 (F)Той упова на Господа: нека го избави;
нека го избави, понеже има благоволение към него.
9 (G)Но Ти си, Който си ме извадил от утробата;
Ти си ме научил да уповавам, когато бях на майчините си гърди,
10 (H)на Тебе бях оставен от раждането си;
от утробата на майка ми Ти си мой Бог.
11 Да не се отдалечиш от мене; защото скръбта е близо,
понеже няма помощник.
12 (I)Много телета ме обиколиха;
силни васански бикове ме обкръжиха.
13 (J)Отвориха срещу мен устата си –
като лъв, който граби и реве.
14 (K)Разлях се като вода
и се разглобиха всичките ми кости;
сърцето ми стана като восък,
разтопява се сред вътрешностите ми.
15 (L)Силата ми изсъхна като черепка[b]
и езикът ми прилепна за челюстите ми;
и Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
16 (M)Защото кучета ме обиколиха;
тълпа от злодеи ме обкръжи;
прободоха ръцете ми и краката ми.
17 (N)Мога да преброя всичките си кости,
хората се взират в мен и ме гледат.
18 (O)Разделиха си дрехите ми
и за облеклото ми хвърлиха жребий.
19 (P)Но Ти, Господи, не се отдалечавай;
Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
20 (Q)Избави от меч душата ми,
живота[c] ми – от силата на кучето.
21 (R)Избави ме от устата на лъва
и от роговете на дивите волове.
Ти си ме послушал!
22 (S)Ще възвестявам името Ти на братята си;
сред събранието ще Те хваля.
23 (T)Вие, които се боите от Господа, хвалете Го;
цяло Яковово потомство, славете Го;
и бойте се от Него, всички вие от Израилевото потомство.
24 (U)Защото не е презрял и не се е отвръщал от скръбта на оскърбения,
нито е скрил лицето Си от него;
а послуша, когато той извика към Него.
25 (V)От Теб е, че принасям хваление в голямото събрание;
ще изпълня оброците си пред онези, които се боят от Него.
26 (W)Смирените ще ядат и ще се наситят;
ще хвалят Господа онези, които Го търсят;
сърцето ви нека живее вечно.
27 (X)Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа
всички земни краища
и ще се поклонят пред Тебе
всички племена на народите;
28 (Y)защото царството е на Господа
и Той владее над народите.
29 (Z)Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята;
пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта;
и онзи, който не може да запази живота си,
30 (AA)неговото потомство ще Му слугува;
ще се приказва за Господа на бъдещото поколение.
31 (AB)Ще дойдат и ще известят правдата Му
на хората, които ще се родят, като кажат, че Той е сторил това.
Псалми 22
1940 Bulgarian Bible
22 (По слав. 21). За първия певец по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? <Защо стоиш> далеч и не ми помагаш, <Нито внимаваш> на думите на охкането {Еврейски: Рикаенето.} ми?
2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
3 Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
4 На Тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
5 Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презиран от людете.
7 Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава <и казват:>
8 Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
9 Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам <като бях> на майчините си гърди,
10 На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
11 Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
12 Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
13 Отвориха срещу мене устата си, <Като> лъв, който граби и реве.
14 Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
15 Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
16 Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
17 Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
18 Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
19 Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
20 Избави от меч душата ми, Живота {Еврейски: Едничката ми <душа.>} ми от силата на кучето.
21 Избави ме от устата на лъва И от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал!
22 Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
23 Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
24 Защото не е презрял и не се е отвращавал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
25 От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание; Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
26 Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се поклонят пред Тебе Всичките племена на народите;
28 Защото царството е на Господа, И Той владее над народите.
29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
30 Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на <идното> поколение.
31 Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, <казвайки>, че Той е сторил <това>.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.
© 1995-2005 by Bibliata.com