9 Господното слово наложено на мене за земята Адрах, което ще се изпълни над Дамаск, (защото Господните очи са върху всички човеци както и върху всичките Израилеви племена),

² Още и над Емат, който граничи с него, и над Тир и Сидон, ако и да са много мъдри.

³ Тир си съгради крепост, И натрупа сребро като пръст, И чисто злато като калта по пътищата.

⁴ Ето, Господ ще го изтощи, И ще порази силата му по морето, И той ще бъде погълнат от огън;

⁵ Аскалон ще види и ще се уплаши; И Газа, и ще се наскърби много; И Акарон, защото ще се посрами за това, което очакваше, Царят ще погине от Газа, И Аскалон няма да се насели.

⁶ Узурпаторско племе ще седне като цар на Азот; И Аз ще прекратя гордостта на филистимците.

⁷ Ще отнема кръвта от устата им, И гнусотиите измежду зъбите им; И който остане ще бъде и той за нашия Бог, И ще бъде като хилядник в Юда, И Акарон като невусецът.

⁸ Около дома Си ще разположа Своя стан в защита против войска, Та да не премине никой или се върне; И никой насилник няма вече да замине през тях, Защото сега видях с очите Си.

⁹ Радвай се много синова дъщерьо; Възклицавай ерусалимска дъщерьо; Ето, твоят цар иде при тебе; Той е праведен, и спасява, Кротък и възседнал на осел, Да! На осле, рожба на ослица.

¹⁰ Аз ще изтребя колесница из Ефрема, И кон из Ерусалим И ще се отсече бойният лък; Той ще говори мир на народите; И владението Му ще бъде от море до море, И от Ефрат до земните краища.

¹¹ А колкото за тебе, Израилю, по причина на кръвта на сторения от тебе завет с Мене, Аз извадих затворниците ти Из безводния ров.

¹² Върнете се в крепостта, Вие обнадеждени затворници; Още днес възвестявам, Че ще ти въздам двойно;

¹³ Защото ще запъна Юда за Себе Си като лък, Ще туря Ефрема като стрела; И ще възбудя чадата ти, Сионе, Против твоите чада Гърцио, И ще те направя като меч на силен дъжд.

¹⁴ Господ ще се яви над тях, И стрелата Му ще излезе като мълния; И Господ Иеова ще затръби, И ще върви с южни вихрушки.

¹⁵ Господ на Силите ще ги защищава; И те ще погълнат противниците, и ще ги повалят с камъни от прашка; И ще пият, ще правят шум като от вино, И ще се изпълнят като паница, Като ъглите на олтара.

¹⁶ И в оня ден Господ техният Бог ще ги избави Като Свои люде, за да бъдат Негово стадо; Понеже ще бъдат като камъни на корона Блестящи над земята Му.

¹⁷ Защото колко велика е благостта Му, И колко голяма красотата Му! Житото ще направи юношите да цъфтят, И мъстът девиците.

10 Искайте от Господа дъжд във време на пролетния дъжд; И Господ, който прави светкавици, Ще им даде изобилан дъжд, И трева всекиму на полето.

² Понеже идолите говориха суета, И чародеите видяха лъжливи видения, Разказаха неверни сънища, И утешаваха напразно, Затова людете се скитат като стадо, Смущават се защото няма пастир.

³ Гневът Ми пламна против пастирите, И ще накажа козлите; Защото Господ на Силите посети стадото Си, Юдовия дом, И ги направи като Своя великолепен кон в бой.

⁴ От Него ще излезе краеъгълният камък, От Него колът, От Него боевият лък, А, заедно с тях, от Него всеки първенец.

⁵ Те ще бъдат като силни мъже, Които в боя тъпчат противниците в калта на пътищата; И ще воюват, защото Господ е с тях; И яздещите на коне ще се посрамят.

⁶ Аз ще укрепя Юдовия дом, И ще избавя Иосифовия дом, И пак ще ги възвърна, Защото се смилих за тях. Те ще бъдат като че не бях ги отхвърлил, Защото Аз съм Господ техен Бог, И ще ги послушам.

⁷ Ефремците ще бъдат като силен дъжд, И сърцето им ще се зарадва като от вино; Дори чадата им ще видят това и ще се зарадват, Сърцето им ще се развесели в Господа.

⁸ Ще им свирна и ще ги събера, Защото Аз ги изкупих; И ще се наплодят както се бяха наплодили.

⁹ И при все, че ги сея между племената, Те ще Ме помнят в далечни страни; И както те, тъй и чадата им, ще живеят, и ще се върнат.

¹⁰ Ще ги доведа пак от Египетската земя, Ще ги събера от Асирия, И ще ги доведа в Галаадската земя и в Ливан, Догдето не ще им се намери място.

¹¹ Като премине Той върху морето, Ще порази вълните на морето,

¹² И всичките дълбочини на Нил ще изсъхнат; Гордостта на Асирия ще се повали. И скиптърът на Египет ще се отнеме.

¹³ Аз ще ги укрепя в Господа; И те ще ходят в името Му, казва Господ.

11 Отвори, Ливане, вратите си За да изяде огън кедрите ти.

² Ридай, елхо, защото падна кедърът, Защото отбраните кедри се разрушиха; Ридайте васански дъбове, Защото непристъпният лес се изсече.

³ Гласъ се чува от ридаещи пастири, Защото това, с което се славеха се развали, - Гласът на млади лъвове, които рикаят Понеже Иордановото величие се развали.

⁴ Така казва Господ моят Бог; Паси стадото обречено на клане,

⁵ Чиито купувачи ги колят, И не считат себе си за виновни; Докато продавачите им казват: Благословен Господ, защото обогатях! И самите пастири ги не жалят,

⁶ Затова няма вече да пожаля жителите на тая земя, казва Господ; Но, ето, ще предам човеците Всеки в ръката на ближния му И в ръката на царя му; И те ще разорят земята, И Аз няма да ги избавя от ръката им.

⁷ И тъй, аз пасох обреченото на клане стадо, наистина най-бедното от всички стада! Още си взех две тояги; едната нарекох Благост, а другата нарекох Връзки; и пасох стадото.

⁸ И изтребих трима пастири в един месец, понеже душата ми се отегчи от тях, а и тяхната душа се отврати от мене.

⁹ После рекох: Няма да ви паса; което умира нека умира, и което загива нека загива, а останалите нека ядат всеки месото на ближния си.

¹⁰ И като взех тоягата си Благост пресякох я, за да унищожа завета, който бях направил с всичките племена.

¹¹ И в същия ден, когато биде пресечена, бедните от стадото, които внимаваха на мене, познаха наистина, че това бе Господното слово.

¹² Тогава рекох: Ако ви се види добро, дайте ми заплатата ми, но ако не, недейте. И тъй, тъй ми претеглиха за заплата тридесет сребърника.

¹³ И Господ ми рече: Хвърли ги на грънчаря, - хубавата цена, с която бях оценен от тях! И взех тридесетте сребърника и ги хвърлих в Господния дом на грънчаря.

¹⁴ Тогава пресякох и другата си тояга, Връзки, за да прекратя братството между Юда и Израиля.

¹⁵ И Господ ми рече: Вземи си сега оръдията на безсмислен овчар.

¹⁶ Защото, ето, Аз ще въздигна пастир, на земята, Който няма да се сеща за изгубените, Нито да търси разпръснатите, Който няма да цели ранената, Нито да пасе здравата Но ще яде месото на тлъстата, И ще разсича копитата им.

¹⁷ Горко на безполезния пастир, Който оставя стадото! Меч ще удари върху мишцата му И върху дясното му око, Мишцата му съвсем ще изсъхне, И дясното му око съвсем ще се помрачи.

12 Господното слово наложено на мене за Израиля: - Така казва Господ, Който простря небето, И основа земята, И образува в човека духа му:

² Ето, Аз правя Ерусалим омайна чаша На всичките околни племена; И това ще бъде и за Юда В обсадата против Ерусалим.

³ В оня ден ще направя Ерусалим Утегчителен камък на всичките племена; Всички, които се натоварят с него, ще се смажат; И против него ще се съберат всичките народи на света.

⁴ В оня ден, казва Господ, Ще поразя всеки кон с ужас, И ездача му с изумление; А като отворя очите Си над Юдовия дом, Ще поразя със слепота всеки кон на племената.

⁵ И Юдовите началници ще рекат в сърцето си: Ерусалимските жители са моя подпорка Чрез Господа на Силите, техния Бог.

⁶ В оня ден ще направя Юдовите началници Като жарник с огън между дърва, И като запален факел всред снопове; Те ще погълнат всичките околни племена Отдясно и отляво, И Ерусалим пак ще се насели на своето си място, В Ерусалим.

⁷ И Господ ще избави първо Юдовите шатри, За да не се възвеличи над Юда славата на Давидовия дом И славата на ерусалимските жители.

⁸ В оня ден Господ ще защити ерусалимските жители, Слабите между тях в оня ден ще бъдат като Давида, И Давидовият дом като Бога, Като ангел Господен пред тях.

⁹ В оня ден Ще потърся да изтребя всичките народи, Които идат против Ерусалим;

¹⁰ А на Давидовия дом И на ерусалимските жители Ще излея дух на благодат и на моление; И те ще погледнат на Мене, Когото прободоха; И ще плачат за Него Както плаче някой за едничкия си син, И ще скърбят горчиво за Него Както скърби някой за първородния си.

¹¹ В оня ден ще има голямо жалеене в Ерусалим, Като жалеенето при Ададримон в полето Магедон.

¹² Земята ще жалее, Всяко домочадие насаме: Домочадието на Давидовия дом насаме, И жените им насаме; Домочадието на Натановия дом насаме, И жените им насаме;

¹³ Домочадието на Левиевия дом насаме, И жените им насаме; Домочадието на Семея насаме, И жените им насаме;

¹⁴ Всичките останали домочадия, Всяко домочадие насаме, И жените им насаме.

20 И видях, че слизаше от небето един ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига.

² Той улови змея, старовременната змия, която е дявол и сатана, и го върза за хиляда години,

³ и, като го хвърли в бездната, заключи и я запечата над него, за да не мами вече народите, преди да се свършат хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време.

⁴ И видях престоли; и на тия, които бяха насядали на тях, бе дадено да съдят; видях и душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелствуването си за Исуса, и поради Божието слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христа хиляда години.

⁵ Другите мъртви не оживяха докле не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение.

⁶ Блажен и свет е оня, който участвува в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда години.

⁷ И когато се свършат хилядата години, сатана ще бъде пуснат от тъмницата си,

⁸ и ще излезе да мами народите в четирите краища на земята, Гога и Магога, да ги събере за войната, ⁹ И те се разпростряха по цялата широчина на земята и обиколиха стана на светиите и обичния град; но огън падна от [Бога из] небето, та ги изпояде.

¹⁰ И дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в огненото жупелно езеро, гдето са и звярът и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове.

¹¹ След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице побягнаха земята и небето, че не се намери място за тях.

¹² Видях и мъртвите големи и малки, стоящи пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бидоха съдени според делата си по написаното в книгите.

¹³ И морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бидоха съдени всеки според делата си.

¹⁴ И смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт.

¹⁵ И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той биде хвърлен в огненото езеро.