63 (По слав. 62). Псалом на Давида, когато се намираше в Юдовата пустиня+. Боже, Ти си мой Бог; от ранина те търся; Душата ми жадува за Тебе, плътта ми Те ожида, В една пуста, изнурена и безводна земя.

² Така съм се взирал в Тебе в светилището, За да видя Твоята сила и Твоята слава.

³ Понеже Твоето милосърдие е по-желателно от живота, Устните ми ще Те хвалят.

⁴ Така ще те благославям, докато съм жив; В Твоето име ще издигам ръцете си.

⁵ Като от тлъстина и мас ще се насити душата ми; И с радостни устни ще Те славословят устата ми.

⁶ Когато си спомням за Тебе на постелката си Размишлявам за Тебе в нощните стражи;

⁷ Понеже Ти си бил немощ на мене, И под сянката на твоите крила ще се радвам.

⁸ Душата ми се прилепва към Тебе; Твоята десница ме подпира.

⁹ А ония, които търсят душата ми, ще бъдат погубени, Ще слязат в дълбочините на земята.

¹⁰ Ще бъдат съсипани от силата на меча, Ще бъдат дял на чакали.

¹¹ А царят ще се весели в Бога; Всеки, който се кълне в Неговото име, ще се хвали; Но устата на ония, които говорят лъжи, ще се затворят.

64 (По слав. 63). За първия певец. Давидов псалом. Послушай гласа ми, Боже, като се оплаквам; Опази живота ми от страх от неприятеля.

² Покрий ме от тайния съвет на злодейците, От сганта на беззаконниците,

³ Които острят езика си като меч, И прицелват горчиви думи като стрели,

⁴ За да устрелят тайно непорочния; Внезапно го устрелват, и не се боят.

⁵ Насърчават се в едно зло намерение, Наговарят се да поставят скришно примки, И казват: Кой ще ги види?

⁶ Измислят беззакония; Думат: Изпълнихме добре обмислено намерение. А и вътрешната мисъл и сърцето на всеки от тях са дълбоки.

⁷ Но Бог ще ги устрели; От внезапна стрела ще бъдат ранени.

⁸ Така собственият им език, като ги осъжда, ще ги спъне; Всички, които ги гледат, ще поклащат глава.

⁹ И всички човеци ще се убоят; Ще разгласят делото на Бога, Защото ще разберат действието Му.

¹⁰ Праведният ще се развесели в Господа, и ще уповава на Него; И ще се хвалят всички, които са с право сърце.

65 (По слав. 64). За първия певец, Давидов псалом. Песен. Тебе чака хваление, Боже, в Сион; И пред Тебе ще се изпълни обрекът.

² Ти, Който слушаш молитва, При Тебе ще дохожда всяка твар.

³ Беззакония ми надвиха; Но престъпленията ни, - Ти ще ги очистиш.

⁴ Блажен човекът, когото избираш И приемаш, за да живее в Твоите дворове; Ще се наситим от благата на Твоя дом На светия Ти храм.

⁵ С ужасни неща ще ни отговаряш в правда, Боже, Избавителю наш, Надеждо на всичките земни краища, И на ония, които са далеч по море, -

⁶ Ти Който със силата Си утвърждаваш планините, Препасан с могъщество,

⁷ Който правиш да утихва шума на морето, Бученето на вълните му и размирието на племената.

⁸ Така и тия, които живеят по краищата на земята, се боят от Твоите знания. Развеселяваш излиянията на зората и на вечерта:

⁹ Като посещаваш земята и я напояваш Ти я преобогатяваш; Ръката Божия като е пълна с вода. Ти промишляваш жито за тях, Когато така си приготвил земята:

¹⁰ Като напояваш нейните бразди Изравняваш буците й; Като я размекваш с капките на дъжда Благославяш поникналото от нея;

¹¹ Върху годината на благостта Си туряш венец, И от следите Ти капе тлъстина;

¹² Пасбищата на пустинята капят от изобилията си, И хълмовете се опасват с радост;

¹³ Ливадите се обличат със стада, И долините се покриват с жито; Възклицават, още и пеят.

6 Тогава какво? Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?

² Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?

³ Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участвуваме в Исуса Христа, кръстихме се да участвуваме в смъртта Му?

⁴ Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.

⁵ Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото;

⁶ като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече не греха.

⁷ Защото, който е умрял, той е оправдан от греха.

⁸ Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и живеем с Него,

⁹ знаейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.

¹⁰ Защото, смъртта, с която умря, Той умря за греха еднаж за винаги; а животът, който живее, живее го за Бога.

¹¹ Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса.

¹² И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покоряват на неговите страсти.

¹³ Нито представяйте телесните си части като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и телесните си части на Бога като оръдия на правдата.

¹⁴ Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.

¹⁵ Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!

¹⁶ Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?

¹⁷ Благодарение, обаче, Богу, че като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на оня образец на вероучението, в който бяхте обучени,

¹⁸ и, освободени от греха, станахте слуги на правдата.

¹⁹ (По човешки говоря поради немощта на вашето естество). Прочее, както предавахте телесните си части като слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва още беззаконие, така сега предайте частите си като слуги на правдата, която докарва светост.

²⁰ Защото, когато бяхте слуги на греха не бяхте обуздавани от правдата.

²¹ Какъв плод имахте тогава от ония неща? ²² Но сега като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към светост, на която истината е вечен живот.

²³ Защото заплатата на греха е смърт; а Божията дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.