31 (По слав. 30). За първия певец. Давидов псалом. На Тебе, Господи, уповавам; да се не посрамя до века: Избави ме според правдата Си.

² Приклони към мене ухото Си; побързай да ме избавиш: Бъди ми силна канара, укрепени здание, за да ме спасиш.

³ Защото Ти си моя канара и крепост; Затова заради името Си ръководи ме и управяй ме.

⁴ Измъкни ме из мрежата, която скрито поставиха за мене, Защото ти си моя крепост.

⁵ В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, Господ Боже на истината.

⁶ Мразя ония, които почитат суетните идоли; Но аз уповавам на Господа,

⁷ Ще се радвам и ще се веселя в Твоята милост; Защото Ти си видял неволите ми, Познал си утесненията на душата ми,

⁸ И не си ме затворил в ръката на неприятеля; Поставил си нозете ми на широко.

⁹ Смили се за мене, Господи, защото съм в утеснение, Чезне от скръб окото ми, душата ми, и снагата ми.

¹⁰ Защото се изнури в тъга живота ми, и годините ми във въздишки; Поради престъплението ми ослабна силата ми, И костите ми изнемощяха.

¹¹ На всичките си противници станах за укор, А най-вече на ближните си, И за плашило на познайниците си; Ония, които ме гледаха навън, бягаха от мене.

¹² Като някой умрял бях забравен от сърцето на всичките; Станах като счупен съд;

¹³ Защото съм чул клетвите на мнозина; От всякъде страх, Като се наговориха против мене И намислиха да отнемат живота ми.

¹⁴ Но аз на Тебе уповавах, Господи; Рекох: Ти си Бог мой.

¹⁵ В Твоите ръце са времената ми; Избави ме от ръката на неприятелите ми, И от тия, които ме гонят.

¹⁶ Направи да светне лицето Ти над слугата Ти; Спаси ме в милосърдието Си.

¹⁷ Господи, да са не посрамя, Защото съм Те призовал; Нека се посрамят нечестивите, Нека млъкнат в преизподнята.

¹⁸ Нека онемеят лъжливите устни, Които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.

¹⁹ Колко е голяма Твоята благост, Която си запазил за ония, които Ти се боят, И която си показал* пред човешките чада Към ония, които уповават на Тебе!

²⁰ Ще те скрием в скривалището на присъствието Си От човешките замисли; Ще ги скриеш под покров От препирането на езици.

²¹ Благословен да е Господ, Защото си показал чудесното Си милосърдие към мене В укрепен град.

²² А в тревогата си аз бих рекъл: Отлъчен съм от очите Ти: Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, Когато извиках към Тебе.

²³ Възлюбете Господа, всички Негови светии; Господ пази верните, А въздава изобилно на ония, които се обхождат горделиво.

²⁴ Дерзайте и нека се укрепи сърцето ви, Всички, които се надявате на Господа.

32 (По слав. 31). Давидов псалом. Поучение. Блажен оня, чието престъпление е простено, Чиито грях е покрит.

² Блажен оня човек, комуто Господ не вменява беззаконие, И в чиито дух няма измама.

³ Когато мълчах, овехтяха костите ми От охкането ми всеки ден;

⁴ Понеже денем и нощем ръката Ти тежеше върху мене, Влагата ми се обърна на лятна суша. (Села).

⁵ Признах греха си пред Тебе, и беззаконието си не скрих; Рекох: Ще изповядам Господу престъпленията си; И ти прости вината на греха ми. (Села).

⁶ За това нещо нека ти се моли всеки благочестив На време, когато може да се намери то; Наистина, когато големите води преливат Те няма да стигнат до него.

⁷ Ти си прибежище мое; Ти ще ме пазиш от скръб; С песни на избавление ще ме окръжаваш. (Села).

⁸ Аз ще те вразумя, и ще те науча Пътя, по който трябва да ходиш; Ще те съветвам, Като върху тебе ще бъде окото Ми.

⁹ Не бивайте като кон или като мъска, Които нямат разум; За чиито челюсти трябва оглавник и юзда, за да ги държат, Иначе, не биха се приближавали при Тебе.

¹⁰ Много ще бъдат скърбите на нечестивия; Но онзи, който уповава на Господа, Милост ще го окръжи.

¹¹ Веселете се в Господа и радвайте се, праведници, И викайте с радост всички, които сте с право сърце.

¹⁶ Но Павловият сестрин син, като ги завари, чу заговора и влезе в крепостта та обади на Павла.

¹⁷ Тогава Павел повика един от стотниците и му рече: Заведи това момче при хилядника, защото има да му обади нещо.

¹⁸ И той, го взе, заведе го при хилядника, и каза: Запреният Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.

¹⁹ (А хилядникът го взе за ръка, и като се оттегли настрана, попита го насаме; Какво да ми обадиш?

²¹ Но ти недей ги слуша; защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които влязоха под проклетия; задължавайки се да не ядат нито да пият додето го не убият. Те още сега са готови, и чакат само да им се обещаеш.

²² И тъй хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: никому да не кажеш, че ми си обадил това.

²³ Тогава повика двама от стотниците та им рече: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници, и двеста копиеносци да заминат за Кесария на третия час през нощта.

²⁴ Пригответе и добитък, на който да възкачат Павла, и да го отведат безопасно до управителя Феликса.

²⁵ Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:

²⁶ От Клавдия Лисия до негово превъзходителство управителя Феликса, поздрав.

²⁷ Тоя човек биде уловен от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците та го избавих, понеже се научих, че бил римлянин.

²⁸ И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, заведох го долу в синедриона им;

²⁹ и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон; нямаше обаче никакво обвинение в нещо достойно за смърт или окови.

³⁰ И понеже ми се подсказа, че щяло да има заговор против човека, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него. [Остани със здраве].

³¹ И тъй, войниците, според дадената им заповед, взеха Павла и го заведоха през нощта в Антипатрида.

³² И на утринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.

³³ А конниците, като влязоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павла.

³⁴ А като го прочете, попита го от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, рече:

³⁵ Ще те изслушам когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го вардят в Иродовата претория.