Add parallel Print Page Options

16 Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.

Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.

Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.

Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.

Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.

С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.

Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.

По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,

Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.

10 Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.

11 Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.

12 Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.

13 Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.

14 Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.

15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.

16 Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.

17 Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.

18 Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.

19 По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.

20 Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.

21 Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.

22 Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.

23 Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.

24 Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.

25 Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,

26 Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.

27 Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.

28 Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.

29 Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;

30 Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.

31 Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.

32 Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.

33 Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.

17 По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.

Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.

Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.

Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.

Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.

Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.

Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.

Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен*.

Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.

10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.

11 Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.

12 По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.

13 Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.

14 Започването на разпрата е като , кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.

15 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.

16 Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?

17 Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.

18 Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.

19 Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.

20 Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.

21 Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.

22 Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.

23 Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.

24 Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.

25 Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.

26 Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им .

27 Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.

28 Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.

18 Който се отлъчва от другите , търси само своето желание, И се противи на всеки здрав разум.

Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.

С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта идва и позор.

Думите из устата на човека са като дълбоки води, И изворът на мъдростта е като поток.

Не е добре да се приема нечестивия, Или да се изкривява съда на праведния.

Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.

Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.

Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.

Немарливият в работата си Е брат на разсипника.

10 Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея, и е поставен на високо.

11 Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.

12 Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето то се смирява.

13 Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.

14 Духът на човека ще го подпира в немощта му; Кой може да подигне унилия дух?

15 Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъртвите търси знание.

16 Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.

17 Който пръв защитава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.

18 Жребието прекратява разприте, И решава между силите.

19 Брат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град, И разногласията им са като лостове на крепост.

20 От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.

21 Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.

22 Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.

23 Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.

24 Човек, който има много приятели намира в това погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.

И ние, като съдействуваме с Бога, тоже ви умоляваме да не приемате напраздно Божията благодат.

(Защото казва: Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служение;

но във всичко биваме одобрени, като божии служители, с голяма твърдост, в скърби, в нужди, в утеснения,

чрез бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в неядене,

с чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, със Светия Дух, с нелицемерна любов,

с говорене истината, с Божия сила, чрез оръжията на правдата в дясната ръка и в лявата;

всред слава и опозорение, всред укори и похвали; считани като измамници, но пак истинни;

като непознати, а пък добре познати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказани, а не умъртвявани;

10 като наскърбени, а винаги радостни, като сиромаси, но обогатяваме мнозина; като че нищо нямаме, но притежаваме всичко.

11 О коринтяни, устата ни са отворени към вас, сърдцето ни се разшири.

12 Вам не е тясно в нас, но в сами вас е тясно нам.

13 И тъй, във вид на еднакво възмездие, (като на чада говоря), разширете и вие сърдцата си.

14 Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?

15 и какво съгласие има Христос с Велиала? или какво съучастие има вярващия с невярващия?

16 и какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: "Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде".

17 Затова 18 И ще ви бъда Отец, И вие ще Ми бъдете синове и дъщери", казва всемогъщият Господ.