Числа 23-25
Bulgarian Bible
23 Тогава Валаам каза на Валака: Издигни тук седем жертвеника, и приготви ми тук седем юнеца и седем овена.
2 И Валак стори, както рече Валаам; и Валак и Валаам принесоха по юнец и овен на всеки жертвеник.
3 После Валаам рече на Валака: Застани близо при всеизгарянето си, и аз ще отида; може би да дойде Господ да ме посрещне; а каквото ми яви ще ти кажа. И отиде на гола височина.
4 И Бог срещна Валаама; а Валаам му рече: Приготвих седемте жертвеника, и принесох по юнец и овен на всеки жертвеник.
5 И Господ тури дума в устата на Валаама, и рече: Върни се при Валака и според тоя дума говори.
6 Върни се, прочее, при него; и, ето, той стоеше при всеизгарянето си, той и всичките моавски първенци.
7 Тогава почна беседата си, казвайки: - Валак ме доведе от Арам, Моавският цар от източните планини, и каза ми : Дойди, прокълни ми Якова, И дойди, хвърли презрение върху Израиля.
8 Как да прокълна, когато Бог не проклина? Или как да хвърля презрение върху когото Господ не хвърля?
9 Защото от връх канарите го виждам, И от хълмовете го гледам; Ето люде, които ще се заселят отделно, И няма да се считат между народите.
10 Кой може да преброи пясъка Яковов, Или да изчисли четвъртата част от Израиля? Дано умра както умират праведните, И сетнините ми да бъдат както техните!
11 Тогава Валак рече на Валаама: Що ми направи ти? Взех те, за да прокълнеш неприятелите ми; а, ето, ти напълно си ги благословил!
12 А той в отговор каза: Не трябва ли да внимавам да говоря онова, което Господ туря в устата ми?
13 Тогава Валак му рече: Дойди, моля, с мене на друго място, от гдето ще ги видиш; само крайната им част ще видиш а всички тях няма да видиш; и прокълни ми ги от там.
14 И тъй, доведе го на полето Зофим, на върха на Фасга, и издигна седем жертвеника, и принесе по юнец и овен на всеки жертвеник.
15 Тогава Валаам рече на Валака: Застани тука при всеизгарянето си, а аз ще срещна Господа там.
16 И Господ срещна Валаама, тури дума в устата му, и рече: Върни се при Валака и според тая дума говори.
17 Той, прочее, дойде при него; и, ето, той стоеше при всеизгарянето си, и моавските първенци с него. И Валак му рече: Що говори Господ?
18 Тогава той почна притчата си, казвайки: - Стани, Валаче, та слушай; Дай ми ухо, ти сине Сепфоров!
19 Бог не е човек та да лъже, Нито човешки син та да се разкае; Той каза, и няма ли да извърши? Той говори и няма ли да го тури в действие?
20 Ето, аз получих заповед да благославям; И Той като благослови, аз не мога да го отменя.
21 Не гледа беззаконие в Якова, Нито вижда извратеността в Израиля; Господ Бог негов с него е, И царско възклицание има между тях.
22 Бог ги изведе из Египет: Има сила като див вол.
23 Наистина няма чародейство против Якова. И няма врачуване против Израиля; На времето си ще се говори за Якова И за Израиля: Що е извършил Бог!
24 Ето, людете ще въстанат като лъвица, И ще се дигнат като лъв; Няма да легнат, докато не изядат лова И не изпият кръвта на убитите.
25 Тогава Валак рече на Валаама: Никак да не ги проклинаш и никак да не ги благославяш.
26 А Валаам в отговор каза на Валака: Не говорих ли ти казвайки: Всичко що ми каже Господ, това ще сторя?
27 След това Валак пак рече на Валаама: Дойди, моля, ще те заведа още на друго място, негли бъде угодно Богу да ми ги прокълнеш от там.
28 И Валак заведе Валаама на върха на Фегор, който гледа към Иесимон.
29 Тогава Валаам рече на Валака: Издигни ми тук седем жертвеника, и приготви ми тук седем юнеца и седем овена.
30 И Валак направи както рече Валаам, и принесе по юнец и овен на всеки жертвеник.
24 И Валаам, като видя, че беше угодно на Господа да благославя Израиля, не отиде както друг път да търси гадания, но обърна лицето си към пустинята.
2 И като подигна очи, Валаам видя Израиля заселен според племената си; и Божият Дух слезе на него.
3 И почна притчата си, казвайки: - Валаам син Веоров каза: И човекът, който има отворени очи, каза:
4 Каза оня, който чу Божиите думи, Който видя видението от Всесилния, Който падна в изстъпление , но очите му бяха отворени:
5 Колко са красиви твоите шатри, Якове, Твоите скинии, Израилю!
6 Като долини са разпрострени, Като градини по речни брегове, Като алоини дървета, които Господ е насадил, Като кедри покрай водите.
7 Ще се излива вода из ведрата му, И потомството му ще се простира в много води; Царят му ще бъде по-висок от Агага, И царството му ще се възвеличи.
8 Бог го изведе из Египет; Има сила както див вол; Ще пояде неприятелските нему народи, Ще строши костите им, и ще ги удари със стрелите си.
9 Легнал е и лежи като лъв И като лъвица; кой ще го възбуди? Благословен, който те благославя! И проклет, който те проклина!
10 Тогава гневът на Валака пламна против Валаама, и изплеска с ръце: и Валак рече на Валаама: Аз те повиках да прокълнеш неприятелите ми; а, ето, три пъти ти все ги благославяш.
11 Сега, прочее, бягай на мястото си, рекох си да те въздигна до голяма почит; но, ето, Господ те въздържа от почит.
12 А Валаам рече на Валака: Не говорих ли аз и на твоите посланици, които ми прати, като казах:
13 Ако би ми дал Валак и къщата си пълна със сребро и злато, не мога да престъпя Господното повеление и да направя добро или зло от себе си, но онова, което Господ проговори, него ще кажа?
14 И сега, ето, аз си отивам при своите люде; ела да ти кажа какво ще направят тия люде на твоите люде в последните дни.
15 И като почна притчата си, рече: - Валаам син Веоров каза, И човекът с отворени очи каза:
16 Каза оня, който чу думите Божии, Който има знание за Всевишния, Който падна в изтъпление , но очите му бяха отворени:
17 Виждам го, но не сега; Гледам го, но не отблизо; Ще излезе звезда от Якова, И ще се въздигне скиптър от Израиля; Ще порази моавските първенци, И ще погуби всичките Ситови* потомци.
18 Едом ще бъде притежаван, Още Сиир ще бъде притежаван от неприятелите си; А Израил ще действува мощно.
19 Един произлязъл от Якова ще завладее И ще погуби останалите от града.
20 А като видя Амалика, продължи притчата си и каза: - Амалик е пръв между народите; Но най-сетне съвсем ще се изтреби.
21 А като видя кенейците продължи притчата си и каза: - Яко е твоето жилище, И положил си гнездото си на канарата,
22 Но кенейците ще се разорят Догде те заплени Асур.
23 Още продължи притчата си и каза: - Уви! кой ще остане жив, Когато Бог извърши това?
24 Но кораби ще дойдат от крайморията на Китим, И ще смирят Асура, и ще смирят Евера; Но и дошлите съвсем ще се изтребят.
25 Тогава, като стана Валаам, тръгна и се върна на мястото си; също и Валак отиде по пътя си.
25 А докато Израил оставаше в Ситим, людете почнаха да блудствуват с моавките;
2 защото те канеха людете на жертвите на боговете си, и людете ядяха и се кланяха на боговете им.
3 Израил се привърза за Ваалфегора; и Господният гняв пламна против Израиля.
4 Тогава Господ рече на Моисея: Хвани всичките първенци на людете и обеси ги за Господа пред слънцето, за да се отвърне от Израиля Господният яростен гняв.
5 И Моисей рече на Израилевите съдии: Убийте всеки подчинените си човеци, които се привързаха за Ваалфегора.
6 И, ето, един от израилтяните дойде и доведе на братята си една мадиамка пред очите на Моисея и пред цялото общество израилтяни, когато те плачеха пред входа на шатъра за срещане.
7 А Финеес, син на Елеазара син на свещеника Аарона, като видя стана изсред обществото, взе копие в ръката си,
8 и влезе подир израилтянина в спалнята та прободе и двамата - израилтянина и жената в корема й. Така язвата престана от израилтяните.
9 А умрелите от язвата бяха двадесет и четири хиляди души.
10 Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:
11 Финеес, син на Елеазара, син на свещеника Аарона, отвърна яростта Ми от израилтяните; понеже показа ревността всред тях подобна на Моята, така щото Аз не изтребих израилтяните в ревността си.
12 За това кажи му: Ето, Аз му давам Моя завет на мир;
13 ще бъде нему и на потомството му подир него завет на вечно свещенство, защото беше ревностен за своя Бог и направи умилостивение за израилтяните.
14 А името на убитият израилтянин, който беше убит с мадиамката, беше Зимрий син на Салу, първенец на един бащин дом от симеонците.
15 И името на убитата мадиамка беше Хазвия, дъщеря на Сура, началник на людете, от един бащин дом в Мадиам.
16 След това Господ говори на Моисея, казвайки:
17 Измъчвайте мадиамците и поразете ги;
18 защото те ви измъчват с коварствата, с които ви примамиха чрез Фегора и чрез сестра си Хазвия, дъщеря на един мадиамски първенец, която беше убита в деня на язвата наложена поради Фегора.
Марк 7:14-37
Bulgarian Bible
14 И пак повика народа и каза им: Слушайте Ме всички и разбирайте.
15 Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, може да го оскверни; но тия неща, които излизат от него, те оскверняват човека.
16 [Ако има някой уши да слуша, нека слуша].
17 И като остави народа и влезе вкъщи учениците Му Го попитаха за притчата.
18 И каза им: Нима сте и вие тъй неразсъдливи? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни?
19 Защото не влиза в сърцето му, а в корема, и излиза в захода. (Като каза това, Той направи всички ястия чисти).
20 Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека.
21 Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства,
22 прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство.
23 Всички тия зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.
24 И като стана оттам, отиде в тирските и сидонските предели; и влезе в една къща, и не искаше да Го знае никой; но не можа да се укрие.
25 А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух, и тя дойде та падна пред нозете Му.
26 (Жената бе елинка, родом сирофиникианка) И молеше Му се да изгони беса от дъщеря й.
27 А Исус й рече: Остави да се наситят децата; защото не е прилично да се вземе хляба на децата и да се даде на кученцата.
28 А тя в отговор Му каза: Така Господи; но и кученцата под трапезата ядат от трохите паднали от децата.
29 И рече й: 3а тая дума иди си; бесът излезе от дъщеря ти.
30 И като си отиде у дома, намери детето легнало на постелката, и бесът излязъл.
31 И като излезе пак из тирските предели, дойде през Сидон към галилейското езеро, през сред декаполските предели.
32 И довеждат при Него един глух и заекващ човек, и молят Му се да положи ръка на него.
33 Исус, като го отведе от народа насаме, вложи пръстите Си в ушите му, и, като плюна, докосна се до езика му;
34 и погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, сиреч, Отвори се.
35 И ушите му се отвориха, и връзката на езика му се развърза, и той говореше чисто.
36 И заръча им никому да не кажат това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те го разгласяваха;
37 защото се чудеха твърде много, и думаха: Всичко върши добре; и глухите прави да чуват, и немите да говорят.
Read full chapter